Дължимост на сметки при софтуерна намеса в електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 60196

гр. София, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Зоя Атанасова

Геника Михайлова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 286 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 260642/20.10.2020 г. по гр.д. № 1414/2020 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 1463/18.03.2020 г. по гр.д. № 14759/2019 г. на Варненски районен съд, е признал за установено, че М. Й. Й. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 11 864.51 лв. – стойност на ел. енергия по фактура №[ЕГН]/26.08.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода 28.09.2017 г. – 27.09.2018 г. за обект в [населено място], общ. Аврен, обл. Варна, с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН].

Решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) по материално-правния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта електроенергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

По въпроса настоящият състав приема, че при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата. Отговорът обобщава практиката на ВКС по този въпрос (решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г., I-во ГО, решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III-то ГО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г. III-то ГО, решение № 160/31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., IV-то ГО, решение № 35/16.02.2021 г. по гр.д. № 1898/2020 г. IV-то ГО и много други), поради което не се нуждае от допълнителни мотиви.

По съществото на касационната жалба:

Въззивният съд правилно е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения по покупко-продажба на електроенергия, които намират правната регламентация в Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел.енергия за битови нужди за обекта в [населено място], общ. Аврен, обл. Варна, присъединен към електропреносната мрежа, която се обслужва от ответника. Правилен е и изводът, че ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ, а дължи да заплаща цената на електроенергията, доставена в обекта от ответника. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че дори при софтуерна намеса в средството за търговско измерване потребителят не дължи на доставчика разликата между реално доставеното и начисленото количество електроенергия в обекта, защото: 1) претенцията по издадената от ответника данъчна фактура за минал, 1-годишен период представлява „корекция“; чл. 83, ал. 2 ЗЕ изисква Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 за извършването на такива корекции да се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и да се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР; 2) правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 ЗЕ (ПИКЕЕ) са приети от ДКЕВР, а в чл. 43, 44 и 47 ПИКЕЕ са определени ред и начин на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формални изисквания за констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел.енергия; 3) с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г., обн. в ДВ бр. 15/ 14.02.2017 г., 5-членен състав на Върховния административен съд е отменил чл. 43, 44 и 47 от ПИКЕЕ и 4) към релевантния момент (14.06.2018 г.) други правила не са приети от ДКЕВР. С тези съображения неправилно въззивният съд е заключил, че след като в ПИКЕЕ няма ред и начин за извършената от ответника корекция на сметката на ищеца-битов потребител за отминалия 1-годишен период, отрицателният установителен иск за недължимост на сумата по издадената фактура е основателен. В този период страните са обвързани от сключения договор за доставка на електроенергия в обекта, а договорът е основанието (източникът) на вземането по данъчната фактура, чиято дължимост ищецът оспорва с отрицателния установителен иск. Основателно е касационното оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, а касационната инстанция е длъжна да го отмени.

Основателно е и касационното оплакване, че делото е останало неизяснено от фактическа страна като резултат от допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, заявено като оплакване във въззивната жалба от ответника, което въззивният съд е бил длъжен, но не е поправил (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 266, ал. 3 ГПК и т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните:

По предявения отрицателен установителен иск ищецът е обосновал правния си интерес чрез съставената от ответника данъчна фактура за сумата 11 864.51 лв. – разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия в обекта за периода 28.09.2017 г. – 27.09.2018 г. Ответникът е оспорил иска и е негова тежестта да докаже тази количествена разлика, респ. възникналото вземане поради разликата в стойността на доставеното и начисленото като задължение на ищеца-битов потребител. В писмения отговор на исковата молба ответникът е ангажирал съдебно-техническа експертиза, която според естеството на задачите съдът е следвало да възложи на вещо лице – софтуерен специалист. Само такъв специалист притежава експертните познания да констатира и докаже твърденията на ответника за софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, да прочете паметта на СТИ, да установи какви са записаните електромерни показания - в регистър 1.8.1. и 1.8.2. и да ги съпостави с данните в скрития регистър 1.8.3., респ. да установи кога и по какъв начин тези различия са възникнали. Прието по делото заключение е изготвено от вещо лице-инженер. Според притежаваната експертност, вещото лице - инженер се е доверило на протокола на БИМ, възприемайки оттам констатираната „външната намеса в тарифната схема“ на СТИ. Въззивният съд е бил длъжен да отчете пропуска на първата инстанция и да допусне повторна експертиза, като назначи вещо лице – софтуерен специалист с детайлизиране на задачите. С отмяната на обжалваното решение касационната инстанция е длъжна да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Налага се извършването на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 3 ГПК).

При новото разглеждане на делото въззивният състав следва да допусне повторна експертиза и да я възложи на вещо лице-софтуерен специалист, детайлизирайки задачите в следния смисъл: След запознаване с материалите по делото вещото лице да отговори на задачите в писмения отговор на исковата молба, но също и на следните: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново (след първоначална метрологична проверка с нулеви показания), да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да отчита данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното в обекта СТИ, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена стойността за дължимото от битовия потребител и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление в съответствие с различните тарифи за заплащането й.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260642/20.10.2020 г. по гр.д. № 1414/2020 г. на Окръжен съд - Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.