Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2021
Отказ за дисциплинарно наказване на ЧСИ при незначително нарушение на местната подсъдност
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Министърът на правосъдието обжалва решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, с което е отказано налагането на наказание на частен съдебен изпълнител. Твърди се, че съдебният изпълнител е нарушил правилата за местна компетентност, съдържанието на поканата за доброволно изпълнение и подреждането на архива. Върховният касационен съд потвърждава решението, приемайки, че единственото допуснато нарушение е незначително и своевременно поправено, а останалите не са доказани.
Какво приема съдът
Незначително нарушение на правилата за местна компетентност, породено от голяма натовареност и своевременно отстранено от самия частен съдебен изпълнител чрез препращане на делото, не съставлява основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Приложени разпоредби
- чл. 67 ЗЧСИ
- чл. 73 ЗЧСИ
- чл. 427, ал. 5 ГПК
- чл. 428, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 16, ал. 4 Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
частен съдебен изпълнителдисциплинарно производствоместна компетентностпокана за доброволно изпълнениемалозначителностслужебен архив
Текстът на акта
Ключови фрази 1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 60193 гр.София, 21.10.2021г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря Кристина Първанова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1911 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.73 ЗЧСИ. Обжалвано е решение от 11.02.2021г.на ДК на КЧСИ по дис.д.№ 16/2020г. , с което е отказано да се наложи наказание на ЧСИ Н. В. Г., с рег. №*** за допуснати нарушения по изп.д. №2816/2019г. , преобразувано в изп.д.№65/2020г. на ЧСИ Д. Д.. Жалбоподателят- Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението , с което е отказано да бъде наложено наказаниее неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли решението да бъде отменено о да бъде наложено наказание на частния съдебен изпълнител. Жалбоподателят - ЧСИ Н. В. Г. поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Камарата на чстните съдебни изпълнители, чрез процесуалние си представител поддържа, че решението е правилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Образуване е дисциплинарно производство по искане на Министъра на правосъдиeто с вх.№3060/22.06.2020г. Министъра на правосъдието за виновно неизпълнение на задължения за това , че изпълнителното производство е образувано в нарушение на чл.427 ГПК,в нарушение на чл.428, ал.2 ГПК и в нарушение на чл.16, ал.4 от Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ. В становише, представено от ЧСИ Н. Г. последният е заявил, че изпълнителното дело е образувано на 09.12.2019г. по молба на взискателя К. Д., въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2019г., от който се установява, че Б. Т. е длъжник за присъдени съдебни разноски в размер на 720лева по гр.д.№1003/2019г. на ОС Бургас. Посочил е, че след като е установил по възражения на длъжника , че същият няма адрес и имущество в съдебния район на ОС Бургас е постановил спиране на изпълнителното производство на 12.02.2020г., а на 17.02.2020г. е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ с район на действие ОС Пазарджик. Посочил е, че неправилно в поканата за доброволно изпълнение са съобщени на длъжника като наложени обезпечителни мерки възбрана на имот и запор на МПС, а що се касае до подреждането на книжата, то не е извършил визираното в искането на министъра нарушение. ДК КЧСИ е приела за установено, че ЧСИ Н. Г. действително е извършил нарушение на чл.427, ал.5 ГПК отнасящ се до местната компетентност, но поради претовареност на кантората към отзи момент поради поемане на допълнителен архив от 2000 бр. активни дела. На нова нарушение е било отстрането от самия ЧСИ, който след като е установил пропуска е изпратил делото на надлежния ЧСИ. ДК КЧСИ е приела, че не е нарушена разпоредбата на чл.428,ал.2 ГПК, тъй като се установява в поканата за доброволно изпълнение получена от длъжника на 28.01.2020г., че на длъжника е съобщено за ноложен запор на банкови сметки в ОББ, която е единствената наложена обезпечителна мярка в изпълнителното производство. Частта от поканата,която изрежда и други обезпечителни мерки е част от готовия образец и не се установява такива да са били налагани, поради което и това нарушение не следва да се счита за доказано. Комисията е приела, че не е доказано и нарушение на чл.16, ал.4 от Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ, тъй като не е установено неправилно подраждане на книжата по изпълнителното дело, още повече, че към момента на проверката то вече е било изпратено на друг ЧСИ. За установеното едно нарушение дисциплинарната ковмисия е отказала да наложи наказание поради неговата малозначителност. В жалбата Министъра на правосъдието поддържа, че ДК на КЧСИ не е взела предвид събраните по дисциплинарното дело доказателства за това , че ЧСИ е извършил и трите нарушения, които съставляват виновно неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл.67 ЗЧСИ. Моли решението на ДК КЧСИ да бъде отменено и да бъде наложена глоба около средния размер. Върховният касационен съд , състав на ІV го.о намира, че жалбата е неоснователна. Видно от изложеното, съдебният изпълнител е извършил само първото от претендираните нарушения , тъй като не е положил достатълно грижа поради претовареност на кантората при извършването на проверката за местната компетентност, но нарушението е незначително, тъй като макар и с известно забавяне делото е изпратено на надлежния съдебен изпълнител. С оглед установените факти по делото настоящият съдебен състав намира , че не са извършените нарушения на разпоредбите на чл.428, ал.2 ГПК и на чл.16, ал.4 от Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ , тъй като ЧСИ е започнал изпълнението по молба на заинтересована страна, чрез надлежен пълномощник, и на основание представен изпълнителен лист, изпратил е покана за доброволно изпълнение получена от длъжника на 28.01.2020г., като му е съобщено за ноложен запор на банкови сметки в ОББ, която е единствената наложена обезпечителна мярка в изпълнителното производство, без да е пристъпил към изпълнителни действия. В поканата за доброволно идзпълнение е посочено, че се налага запор на МПС, както и възбрана върху имоти в режим на СИО, но такива обезпечинелни мерки реално не са налагани, а са останали незаличени в бланката на поканата. Следва да се отбележи, че и в искането за образуване на дисциплинарно производство е посочено само, че книжата по делото не се прилагат и подреждат съгласно разпоредбата на чл.16, ал.4 от Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ, без да се посочна кои точно действия по адмоностриране се квалифицират като нарушения на съответна правна норма. В рамките на съдебната проверка, зададена с жалбата от министъра на правосъдието, съставът на Върховния касационен съд намира, че решенето на ДК на КЧСИ е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл.78,ал.8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на КЧСИ сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение и на Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.02.2021г.на дк на кчси по дис.д.№ 16/2020г. , с което е отказано да се наложи наказание на ЧСИ Н. В. Г., с рег. №*** за допуснати нарушения по изп.д.№2816/2019г. , преобразувано в изп.д.№65/2020г. на ЧСИ Д. Д.. ОСАЖДА Министъра на правосъдието да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.