Обезщетение за подобрения и необходими разноски в съсобствен имот при делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

София, 19.10. 2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3575 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. И., чрез пълномощника му адвокат К. Т., против решение № 252 от 6.08.2018 г., постановено по гр. д. № 333 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Враца, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 248 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 655/2016 г. на Районен съд - Мездра В. С. И. е осъден да заплати на И. С. И. и В. Ц. И. (починала след даване ход на устните състезания в първоинстанционното производство, като И. С. И. е един от правоприемниците й заедно с С. И. А. и Ц. И. И.) сумата 4 571.60 лв., съответна на дела му в съсобствеността стойност на извършени подобрения и на И. С. И. сумата 1653.73 лв., съответна на дела му в съсобствеността стойност от увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения в делбения имот от п. 10 до п. 15 вкл. по молбата за подобрения на стр. 50 от делото (които не са луксозни по своя характер с оглед стандарта на живот), ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане, начиная от 26.04.2017 г., като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер.

И. С. И., С. И. А., Ц. И. И. и Н. И. В. чрез пълномощника си адвокат Г. П. касационната жалба в подаден от всеки от тях писмен отговор и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 765 от 19.04.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с оглед поставения от касатора въпрос: допустимо ли е пазарната стойност на делбения имот да бъда повече от четири пъти по-ниска от стойността на претендираните подобрения. Прието е, че преценката дали изводите на съда относно дължимата стойност на необходими разноски и подобрения (общо остойностени на 20 585.27 лв.) не са очевидно неправилни е обусловена от установената с влязлото в сила решение по извършване на делбата стойност на целия имот от 6 625 лв., по която е определена и стойността на дела на всеки от съделителите и тълкуването в практиката на ВКС (например решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о.), че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията.

Данните по делото са следните:

Исковете, по който е постановено атакуваното решение, са предявени по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на производство по съдебна делба на поземлен имот с пл. № *, кв. 36 по плана на [населено място], общ. Мездра, целият от 920 кв. м., за който е отреден УПИ *, кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, заедно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка, при условията на субективно активно и пасивно съединяване от И. С. И. и В. Ц. И. против В. С. И. и Н. И. В.. С решението по допускане на делбата са установени права в съсобствеността от 5/24 ид. ч. за И. С. И., 5/24 ид. ч. за В. Ц. И., 10/24 ид. ч. за В. С. И. и 4/24 ид. ч. за Н. И. В.. С влязлото в сила като необжалвано решение № 248 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 655/2016 г. на Районен съд – Мездра делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан като стойността на дяловете и дължимата държавна такса е определена върху пазарна цена от 6 625 лв.

Въззивното производство е образувано по жалба на И. С. И., лично и като правоприемник на В. Ц. И., против първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск за заплащане на подобрения за общо 27 800 лв., а против настоящия касатор В. С. И. претенцията е за 11 583.33 лв. и по жалба на В. С. И. в частта, с която предявеният против него иск е уважен за сумата 4571.60 лв., представляваща стойност на необходими и полезни разноски.

Въззивният съд е счел, че съдебно-техническата експертиза установява, че стойността на допуснатия до делба имот без подобренията е 6 625 лв., а стойността на претендираните подобрения възлиза на 20 585.27 лв. Приел е за установено, че работата е извършена от ищците и увеличената стойност на имота съвпада със стойността на самите подобрения. По повод доводите на В. И. е посочил, че са разграничени полезните от необходимите разноски, а без значение е дали строителството е незаконно, тъй като не са налице доказателства за предприемане действия от страна на останалите съделители или на съответните оправомощени органи за премахването му.

По жалбата на ищеца е приел за неправилни изводите на съда, че претендираните по п. 10 до п. 15 (вкл.) подобрения са луксозни. Счел е, че за тях ищецът дължи 3307.46 лв., но доколкото останалите наследници на В. И. не са подали жалба, на И. И. следва да се присъдят 1653.73 лв.

Изводът на въззивния съд, че дали направени за недвижим имот разноски са луксозни се преценява с оглед вида на извършеното, вложените материали и стандарта на живот, е очевидно неправилен. Когато едно лице направи разноски за изцяло или отчасти чужд имот, същото има право на парично обезщетение въз основа на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. В отношенията между съсобствениците на обезщетяване подлежат необходимите и полезни разноски. В ППВС № 6/1974 г., т. 2 е разяснено, че полезни разноски (подобрения) са тези, които са довели до увеличаване стойността на вещта. В правната теория се приема, че не подлежат на обезщетяване луксозните разноски. Преценката кои разноски са луксозни, когато между страните липсва договор, следва да се направи не с оглед вида на извършеното или на вложените материали, нито с оглед на стандарта на живот, а с оглед на определения в конкретните правни норми, уреждащи отношенията между страните, размер на обезщетението. Когато правна норма свързва размера на обезщетението с увеличената стойност на имота, като луксозни ще се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличаване на стойността над пазарната. В такава хипотеза съдът ще определи обезщетението съобразно пазарната стойност на имота, а не с оглед действителната стойност, която същия има в резултат на извършените луксозни подобрения.

Изводите на въззивния съд относно начина, по който следва да се уредят отношенията по повод направените от И. С. И. и В. Ц. И. разноски за делбения имот са очевидно неправилни. Съдът е приел, че всички претендирани разноски са необходими и полезни (без да направи разграничение кои от тях са за запазване на имота и кои са увеличили стойността му). Не е дал и правна квалификация на претенцията, а само е посочил, че експертизата установява, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на самите подобрения, поради което не стои въпросът дали следва да се присъди по-малката или по-голямата стойност между стойността на подобренията и увеличената стойност на имота. Тези изводи са в пряко противоречие с материалния закон и практиката на ВКС по тълкуването му.

Като необходими се квалифицират тези разноски, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т.е. направата на които е обусловена от обективното състояние на вещта, но без да увеличават нейната пазарна стойност.

Като подобрения се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличение стойността на вещта.

Като луксозни, а съответно неподлежащи на обезщетяване, се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличаване стойността на вещта над пазарната, като без значение е вида на извършеното, вложените материали и стандарта на живот.

Когато отношенията между съсобственици се уреждат в някоя от хипотезите на чл. 61 ЗЗД (разходите са направени без съгласието на другите съсобственици или въпреки изричното им противопоставяне) обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота. Ако претенцията е за обезщетяване на необходими разноски или подобрения, направени по съгласие на съсобствениците, отношенията се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС.

Във всички случаи, когато се претендира обезщетяване на разноски направени за изцяло чужда вещ или за съсобствена вещ, съдът следва да определи действителното правно основание на облигационните отношения въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба и в съответствие с установеното от доказателствата по делото. Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“, ) не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда (решение № 50164 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 800/2022 г., I г. о. на ВКС).

В зависимост от установените по делото конкретни факти едни и същи разноски в една част могат да бъдат обезщетени при условията на чл. 30, ал. 3 ЗС, като необходими (довели до възстановяване или запазване на вещта без да увеличават стойността й), в друга част, като подобрения (довели до увеличаване стойността на вещта), а трета част да не се обезщетят като луксозни (защото са увеличили стойността на вещта над пазарната). Преценката се извършва съобразно пазарната стойност на имота към момента на постановяване на съдебното решение, която следва да бъде установена от съда във всички случаи на заявен иск за обезщетяване на направени за изцяло или отчасти чужд имот разноски. Ако претенцията е предявена във втората фаза на делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК съдът преценява налице ли са необходими, полезни или луксозни разноски съобразно пазарната стойност на имуществото, по която извършва делбата, определя стойността на дела на всеки съделител и дължимата от него държавна такса върху тази стойност и евентуално паричното уравнение на дяловете. Налице е особена зависимост на тези съединени във втората фаза на делбеното производство облигационни искове и решението по извършване на делбата (обусловена от особеностите на материалноправното извъндоговорно облигационно отношение, както и от предвидената в нормата на чл. 70 ЗН възможност стойността на вземането на съделителя да бъде отчетена при избор на способ за извършване на делбата и уравнението на дяловете), която е на взаимна обусловеност.

Очевидно неправилен е изводът на съда, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на направените за подобренията разноски. В практиката на ВКС по решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о. е дадено тълкуване, че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията, а по решение № 378/2.11.2011 г. по гр. д. № 1110/2010 г., І г. о. - че увеличената стойност на имота е разликата между пазарната му стойност във състоянието, в което е бил преди извършване на подобренията и състоянието след тяхното извършване, определени към деня на постановяване на решението.

Това тълкуване изхожда от задължителните за съдилищата разяснения в ППВС № 6/1974 г., т. 2, съгласно които във всички случаи, когато се претендират разноски за подобрения, направени за чужда вещ, съдът трябва да изследва каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора. Ако направените разходи към момента на извършването им са довели до увеличаване стойността на вещта, щом към момента на постановяване на решението такова увеличаване на стойността не съществува, не следва да се приеме, че има подобрения на имота, макар и неговият вид и качество да са променени.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Съдилищата са приели, че заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции са общо в размер на 27 800 лв., сборувайки стойността на посочените от ищците по пера строително-монтажни работи, макар в сезиращата молба И. С. И. и В. Ц. И. да са посочили, че общата стойност на извършения ремонт е 24 650 лв., за колкото следва да се приеме, че общо са предявени исковете или по 12 325 лв. за всеки ищец.

Независимо дали отношенията за направени от единия съсобственик разноски за съсобствения имот се уреждат в хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС или на чл. 61, ал. 2, респ. ал. 3 ЗЗД, същите почиват на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Ответникът по тази претенция отговаря само на припадащата се на дела му в съсобствеността част от задължението за обезщетяване на извършилия разноските. Настоящият касатор В. С. И. притежава 10/24 ид. ч., другият ответник по претенцията Н. И. В. 4/24 ид.ч., а ищците И. С. И. и В. Ц. И. – по 5/24 ид.ч. Ищците са претендирали цялата сума от ответниците или 17 607.14 лв. от В. С. И. и 7042.86 лв. от Н. И. В., като доколкото правата им в съсобствеността са равни, следва и че всеки от тях е претендирал 1/2 от тези суми.

Н. И. В. не е атакувал първоинстанционното решение в частта, с която облигационния иск е уважен за сумата 1828.64 лв., нито въззивното решение, с което е осъден да заплати още 661.49 лв., поради което същите са влезли в сила.

Ищецът И. С. И., лично и като наследник на починалата ищца В. Ц. И. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен до сумата 20 585.87 лв. Следователно спорът във въззивното производство по жалбата на ищеца е бил дължи ли Н. И. В. разликата между присъдените 1828.64 лв. и претендираните 5881.78 лв. и дължи ли В. С. И. разликата между присъдената сума от 4571.60 лв. до претендираните 14 704.19 лв., а първоинстанционното решение в частта, с която искът срещу всеки от двамата ответници е отхвърлен общо за разликата между сумата 20585.87 лв. и претендираните общо от тях 24 650 лв. е влязло в сила като необжалвано.

Ищецът И. С. И., лично и като наследник на починалата ищца В. Ц. И. не е подал касационна жалба, поради което въззивното решение в частта, с която искът против Н. И. В. е отхвърлен за разликата между присъдените 2490.13 лв. и претендираните за заплащане от него 5881.78 лв., както и искът против В. С. И. е отхвърлен за разликата между присъдените 6625.30 лв. и претендираните за заплащане от него 14704.19 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Понастоящем спорът е висящ по отношение на присъденото като дължимо от В. С. И. за направени от ищецът И. С. И. и от В. Ц. И. обезщетение за необходими разноски и подобрения в размер на 6625.30 лв. Н. И. В. не е страна по тези искове, поради което и не е страна в касационното производство. В негова тежест следва да останат направените разноски в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба по иск, по който не е страна.

Влязлото в сила решение по извършване на делбата установява, че пазарната стойност на изнесения на публична продан поземлен имот № * от кв. 36 по плана на [населено място], [община] с площ от 920 кв. м., за който е отреден УПИ * от кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка, е 6625.00 лв. или стойността на дела на съделителеля В. С. И. от 10/24 ид. ч. е 2 760.41 лв. Това е и максималната сума, с която би могъл да се обогати този съделител в резултат на направените от И. С. И. и В. Ц. И. разноски за съсобствения имот и то само в хипотеза, в която се касае до възстановяване на погинала вещ, при която ако не бяха направени разноските вещта изобщо нямаше да съществува (която хипотеза е неприложима по настоящото дело).

От изложеното следва, че за разликата между сумата 2760.41 лв. и присъдените 6625.30 лв. предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Понастоящем делото е неизяснено от фактическа страна поради което касационният съд не може да формира извод дали В. С. И. дължи на И. С. И. лично и като наследник на В. Ц. И., заедно с другите й наследници С. И. А. и Ц. И. А. и евентуално в какъв размер обезщетение за направените за съсобствения имот разноски в рамките на сумата 2 760.41 лв. (1380.21 лв. на И. С. И. и по 1/3 от 1380.21 лв. на И. С. И., С. И. А. и Ц. И. А. като наследници на В. Ц. И.) за всички претендирани и приети за установени от съда строително-монтажни и довършителни работи.

Претендираните по делото разноски или част от тях не могат да бъдат квалифицирани като необходими. Ищците са твърдели в сезиращата молба, че мазето, което са преустроили в кухня, се е пълнило с вода и затова са отлели железобетонен пояс с цел укрепване на основите, поставили са хидроизолация на основите и са направили дренажен пояс. По делото обаче не са събрани доказателства, включително и от свидетелските показания, в подкрепа на тези твърдения. При липса на доказателства, че състоянието на сградата е налагало да се направят разноски за нейното запазване, то следва, че отношенията следва да се уредят при условията на чл. 61, ал. 2 ЗС. За целта следва да се установи каква би била пазарната стойност на процесния имот във вида, в който е бил преди направата на процесните строително-монтажни работи (при отчитане, че ремонта на покрива е извършен по съгласие на ищците и ответника В. И. и с общото им финансово участие, поради което е извън претендираните за обезщетяване разходи). Тази стойност следва да се съпостави с пазарната стойност на имота, по която е извършена делбата. Ако тази стойност е по-ниска от сумата 6625.00 лв. то е налице подобрение, което подлежи на обезщетяване, като отговорността на В. И. е за 10/24 от увеличената стойност.

Изслушаната по делото експертиза е направила количествено-стойностна сметка на претендираните строително-монтажни работи и е оценила разходите за извършването им на 20 585.87 лв. За разликата над пазарната стойност на имота от 6625.00 лв. разноските се явяват луксозни и не подлежат на обезщетяване.

Съдът обаче не е изследвал в какъв вид е бил имотът преди извършване на строително монтажните работи, нито е поставил на вещото лице задача да даде пазарна оценка на имота в този вид. По делото е установено само, че следва да се даде пазарна оценка на сграда с мазе в сутеренния етаж, без изградена електрическа инсталация, вместо с дневна, кухня и стая и без баня, септични ями и дренаж в поземления имот. Не е изяснено обаче била ли е водоснабдена къщата (или е имало само дворна чешма), какви настилки е имало преди отливане на бетонния пояс и площадка (в свидетелските показания се съдържат данни, че е имало каменна настилка), в какъв вид са били стаите в първия жилищен етаж и дограмата на къщата преди ремонта, съответно в какъв вид са били боядисаните врати.

Изложеното налага в тази част делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на страните да изложат твърденията си за състоянието, в което са били процесните дворно място и сграда, вкл. дали сградата е била водоснабдена и по какъв начин или е имало само дворна чешма, в какъв вид са били помещенията в жилищния етаж (включително подова настилка и стени и врати), след което да постави на вещото лице задача да даде заключение каква би била пазарната стойност на имота към момента на влизане в сила на решението по извършване на делбата във вида, описан от всяка от страните и без направените от ищците дренаж, бетонов пояс и хидроизолация на основите, без баня и септични ями (освен ако някоя от страните не твърди, че е съществувала стара септична яма), с мазе без електрическа инсталация, вместо с изграденото понастоящем в сутерена, но при вече ремонтирания покрив.

Само ако така установената пазарна стойност на имота във вида в който е бил преди извършване на строително-монтажните работи е по-малка от пазарната стойност от 6625.00 лв., разликата между двете ще съставлява увеличената стойност, от която В. И. дължи на ищците 10/24.

С оглед изхода на настоящото производство следва да се прецени и дължимостта на държавна такса върху съединените по реда на чл. 346 ГПК искове против В. С. И. и съответно дължимостта на разноски по тези искове.

Дължимата за предявените при активно субективно съединяване искове в общ размер от 2760.41 против В. И. държавна такса е общо 110.42 лв. за първоинстанционното производство и следва да бъде разпределена при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора, като ищците бъдат осъдени да заплатят държавната такса върху неоснователната част от иска, а ответникът В. И. върху основателната. Заплатената върху тази стойност на иска държавна такса за въззивното и касационното обжалване в размер на по 55.21 лв. за всяка инстанция следва да се разпредели като разноски между страните съобразно изхода на спора и по правилата на чл. 78 ГПК.

Въззивното решение в частта, с която след отмяна на присъдената от районния съд държавна такса в размер на 304.84 лв. в тежест на В. И. за 182.86 лв., ответникът е осъден да заплати държавна такса за първоинстанционното производство от 121.98 лв. и държавна такса за въззивното производство по допълнително присъдените от окръжния съд 1653.73 лв. в размер на 66.15 лв., следва да бъде отменено.

Против В. С. И. са предявени при условията на активно субективно съединяване искове в общ размер на 17 607.14 лв., от които при равни права на ищците в съсобствеността следва, че И. С. И. е претендирал 8803.57 лв. и В. Ц. И. – 8803.57 лв. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени общо до размера от 13036 лв. или за по 6517.77 лв. Съдът обаче не е осъдил ищците да заплатят дължимата върху отхвърлената част на иска държавна такса в размер на 260.71 лв. за всеки или общо 521.42 лв.). Тъй като в тази част исковете остават отхвърлени (в някои части с влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решение) държавната така следва да бъде присъдена с настоящото решение. И. С. И. дължи 347.61 лв. лично и като правоприемник на 1/3 от задължението за държавна такса на В. Ц. И., а С. И. А. и Ц. И. А. дължат по 86.90 лв. като правоприемници на по 1/3 от задължението на В. Ц. И. за държавна такса за първоинстанционното производство.

Във въззивното производство И. С. И. е направил разноски в размер на 427.80 лв. заплатена държавна такса и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските са направени по исковете и срещу двамата ответници и съобразно претендирания от всеки от тях съобразно правата му в съсобствеността размер, следва, че по иска срещу В. С. И. са направени разноски за адвокатско възнаграждение от 571.45 лв. и за заплатена държавна такса от 202.68 лв. или общо 774.13 лв. От тях при новото разглеждане на делото съдът съобразно изхода на спора по дължимостта на сумата 2760.41 лв. следва да разпредели по правилото на чл. 78 ГПК разноски за ищеца в общ размер на 150.62 лв. Останалите разноски, направени във въззивното производство по иска срещу В. И. до сумата 774.13 лв. остават в тежест на ищеца.

Ответникът В. С. И. е направил разноски във въззивното производство в размер на 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 152.42 лв. заплатена държавна такса. Същият е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са били уважени общо до сумата 4571.60 лв. и съответно дължимата държавна такса от 2 % е 91.43 лв., а разликата до 152.42 лв. е надвнесена. Следователно за защита срещу претендираната от него във въззивното производство сума от 14 704.19 лв. В. И. е направил разноски общо в размер на 891.43 лв. От тази сума при новото въззивно разглеждане на делото съдът следва да разпредели по правилото на чл. 78 ГПК сумата 167.35 лв. Разликата от 724.08 лв. следва да се присъди с настоящото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

За касационното производство всеки от ищците е направил разноски от по 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. От тях при новото разглеждане на делото съдът по правилата на чл. 78 ГПК следва да прецени дължи ли ответникът възстановяване на ищците С. И. А. и Ц. И. А., като правоприемници на В. Ц. И. по 50.32 лв., а останалите разноски за разликата до 500 лв. остават в тяхна тежест. От направените от И. С. И. разноски в размер на 500 лв. при новото разглеждане на делото съдът следва да прецени дали ответникът му дължи възстановяване на сумата 100.64 лв., а останалите разноски остават в тежест на ищеца.

За касационното производство В. С. И. е направил разноски в размер на 1354.50 лв. (30 лв. държавна такса в производството по допускане на касационно обжалване, 124.50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба против уважената част от исковете общо в размер на 6625.30 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 лв.). От тази сума за отхвърлената в касационното производство част от исковете ищците дължат да му възстановят 790.15 лв. Дължимостта на разликата от 564.35 лв. следва да се прецени при новото въззивно разглеждане на делото по правилата на чл. 78 ГПК и съобразно изхода на спора за сумата 2760.41 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 252 от 6.08.2018 г., постановено по гр. д. № 333 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Враца в атакуваната му част, с която В. С. И. е осъден да заплати на И. С. И. и В. Ц. И. (последната починала, в чиито права са встъпили наследниците й по закон И. С. И., С. И. А. и Ц. И. А.) сумата 4571.60 лв. и на И. С. И., лично и като наследник на В. Ц. И. сумата 1654.73 лв., обезщетение за направени от И. С. И. и В. Ц. И. разноски за делбения поземлен имот № * от кв. 36 по плана на [населено място], [община] с площ от 920 кв. м., за който е отреден УПИ * от кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка, които разноски са за: цялостна поддръжка на двора и почистване на къщата, отливане на железобетонен пояс, хидроизолация на основите на жилищната сграда и изграждане на дренаж, отливане на пътеки около къщата и бетонна площадка до къщата, изграждане на септична яма 9 куб. м. за тоалетна и баня, изграждане на пристройка със септичен възел за баня и тоалетна и мокро помещение, изграждане на септична яма 1.5 куб. м. за нуждите на кухнята и външна чешма, прокарване на ВиК в къщата, преместване на външна чешма и нова стойка за каменно корито, капаци за септичната яма и шахтата на водомерите, изграждане на електрическа инсталация и разпределително табло на първия (сутеренен) етаж, ремонт на стая (шпакловка, теракота, латекс, контакти, корнизи), ремонт на приземно мазе (изравняване на нивото с коридора и другата стая от първия/сутеренния етаж, нови стени от гипсокартон, таван от дървени плоскости, ВиК и ел. инсталация, нова дограма, контакти, гранитогрес на пода, мазилка на стените, нова врата, мивка, а в коридора – гранитогрес на пода, боядисани входна врата и врата на другата стая на етажа), боядисване на дворните врати, както и в частта, с която В. С. И. е осъден да заплати държавна такса по предявените по реда на чл. 346 ГПК искове в размер на 121.98 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 66.15 лв. за въззивното производство и В. С. И. е осъден да заплати на И. С. И. разноски за въззивното производство в размер на 827.80 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. И. лично и като правоприемник на ищцата В. Ц. И. и от С. И. А. и Ц. И. А. като правоприемници на В. Ц. И. искове по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане обезщетение за направени в делбения поземлен имот № * от кв. 36 по плана на [населено място], [община] с площ от 920 кв. м., за който е отреден УПИ * от кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка, разноски за: цялостна поддръжка на двора и почистване на къщата, отливане на железобетонен пояс, хидроизолация на основите на жилищната сграда и изграждане на дренаж, отливане на пътеки около къщата и бетонна площадка до къщата, изграждане на септична яма 9 куб. м. за тоалетна и баня, изграждане на пристройка със септичен възел за баня и тоалетна и мокро помещение, изграждане на септична яма 1.5 куб. м. за нуждите на кухнята и външна чешма, прокарване на ВиК в къщата, преместване на външна чешма и нова стойка за каменно корито, капаци за септичната яма и шахтата на водомерите, изграждане на електрическа инсталация и разпределително табло на първия (сутеренен) етаж, ремонт на стая (шпакловка, теракота, латекс, контакти, корнизи), ремонт на приземно мазе (изравняване на нивото с коридора и другата стая от първия/сутеренния етаж, нови стени от гипсокартон, таван от дървени плоскости, ВиК и ел. инсталация, нова дограма, контакти, гранитогрес на пода, мазилка на стените, нова врата, мивка, а в коридора – гранитогрес на пода, боядисани входна врата и врата на другата стая на етажа), боядисване на дворните врати, за разликата между общата по исковете сума от 2760.41 лв. до общата по исковете сума от 6625.30 лв.

ОСЪЖДА И. С. И. да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за първоинстанционното производство по предявения от него иск и 1/3 от дължимата от В. Ц. И. държавна такса като неин правоприемник, върху неоснователната част от претенциите общо в размер на 347.61 лв.

ОСЪЖДА С. И. А. и Ц. И. А. да заплатят по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за първоинстанционното производство като правоприемници на по 1/3 от дължимата от В. Ц. И. държавна такса или всеки от тях по 86.90 лв.

ОСЪЖДА И. С. И., С. И. А. и Ц. И. А. да заплатят на В. С. И. разноски за въззивното производство в размер общо на сумата 724.08 лв., от които 482.72 лв. се дължат от И. С. И. и по 120.62 лв. се дължат от С. И. А. и от Ц. И. А..

ОСЪЖДА И. С. И., С. И. А. и Ц. И. А. да заплатят на В. С. И. разноски за настоящото касационно производство в размер общо на сумата 790.15 лв., от които 526.77 лв. се дължат от И. С. И. и по 131.69 лв. се държат от С. И. А. и от Ц. И. А..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд - Враца по предявените от И. С. И. лично и като правоприемник на ищцата В. Ц. И. и от С. И. А. и Ц. И. А. като правоприемници на В. Ц. И. искове по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане обезщетение за направени в делбения поземлен имот № * от кв. 36 по плана на [населено място], [община] с площ от 920 кв. м., за който е отреден УПИ * от кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка, разноски за: цялостна поддръжка на двора и почистване на къщата, отливане на железобетонен пояс, хидроизолация на основите на жилищната сграда и изграждане на дренаж, отливане на пътеки около къщата и бетонна площадка до къщата, изграждане на септична яма 9 куб. м. за тоалетна и баня, изграждане на пристройка със септичен възел за баня и тоалетна и мокро помещение, изграждане на септична яма 1.5 куб. м. за нуждите на кухнята и външна чешма, прокарване на ВиК в къщата, преместване на външна чешма и нова стойка за каменно корито, капаци за септичната яма и шахтата на водомерите, изграждане на електрическа инсталация и разпределително табло на първия (сутеренен) етаж, ремонт на стая (шпакловка, теракота, латекс, контакти, корнизи), ремонт на приземно мазе (изравняване на нивото с коридора и другата стая от първия/сутеренния етаж, нови стени от гипсокартон, таван от дървени плоскости, ВиК и ел. инсталация, нова дограма, контакти, гранитогрес на пода, мазилка на стените, нова врата, мивка, а в коридора – гранитогрес на пода, боядисани входна врата и врата на другата стая на етажа), боядисване на дворните врати, общо до размер на сумата от 2760.41 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: