Възобновяване на дело при задочно осъждане без надлежно уведомяване

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * основателност на искане за възобновяване * задочно осъден * задочно привличане в качеството на обвиняем * задочно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

Гр. София, 02 юни 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

МАЯ ЦОНЕВА

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Н. Любенов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 105/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. В. И. за възобновяване на н. о. х. д. № 97/2018 год. по описа на Районен съд – Брезник.

В искането са изложени доводи, че осъденият не е бил уведомен за образуване на наказателното производство и за повдигнатото му обвинение, поради което не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса. Направено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението – привличане в качеството на обвиняем.

В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения.

Осъденият И. В. И. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, тъй като осъденият не е участвал лично в нито един етап от развитието на наказателното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК . Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК , тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 21. 12. 2019 год. (при липсата на други обективни данни за дата на узнаване следва да се приеме датата на постъпването му в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено с присъда по друго дело) и искането за възобновяване е депозирано на 16. 01. 2020 год.

Разгледано по същество искането е основателно.

С присъда № 97/21. 10. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 97/2018 год., Районният съд – Брезник е признал подсъдимите И. В. И. и В. Д. Г. за виновни в това, че на 18/19. 03. 2018 год. в [населено място], в съучастие помежду си, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот отнели от владението на Т. К. Г. чужди движими вещи на обща стойност 4 142,50 лева без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК ги е осъдил както следва: Г. – на една година лишаване от свобода, а И. – на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието, наложено на подс. Г., за срок от три години от влизане на присъдата в сила, а по отношение на подс. И. е постановено ефективно изтърпяване на наложената санкция при първоначален строг режим.

Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 06. 11. 2019 год.

Процесуалното развитие на делото е следното:

Досъдебното производство е образувано на 19. 03. 2018 год. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. На 16. 04. 2018 год. И. И. е разпитан в качеството на свидетел и доброволно е предал образци за сравнително изследване.

В отговор на запитване от разследващия орган през м. юни 2018 год. по делото е постъпила информация от Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести [населено място], че осъденият е постъпил в здравното заведение на 20. 04. 2018 год. и предвид поставената му диагноза предполагаемият му престой там е деветдесет дни. Впоследствие разследващият е уведомен, че на 03. 07. 2018 год. пациентът е изписан по собствено желание. Въпреки положените усилия местонахождението на И. И. не е установено и на 24. 07. 2018 год. осъденият е привлечен в качеството на обвиняем в негово отсъствие при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК и с участието на служебен защитник. Както досъдебната фаза, така и съдебното производство, развило се пред една съдебна инстанция, са приключили в отсъствие на осъдения. Въпреки че в протоколите за две от съдебните заседания е отбелязано, че И. се счита уведомен чрез назначения му служебен защитник, липсва изрично изявление на последния, че е осъществил връзка с подзащитния си и го е уведомил за образуваното съдебно производство и за датите на заседанията по делото. Нещо повече, Брезнишкият районен съд неизменно е подчертавал, че по отношение на осъдения са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК, тъй като местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване е установено, че е напуснал Република България.

Така описаната фактология обосновава заключение за наличие на предпоставките на чл. 423 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Цитираната разпоредба предвижда задължителна отмяна на влезлия в сила съдебен акт в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на осъдения, предприето след привличане в качеството му на обвиняем или след внасяне на обвинителен акт в съда.

В настоящия казус И. И. не е бил привлечен лично като обвиняем и не са му били известни фактическите и правни рамки на обвинението. Разпитът като свидетел на едно лице, както и предоставянето на образци за сравнително изследване не дават основание за извод, че то е информирано за характера и естеството на повдигнатото му обвинение и въпреки това се е укрило. Коментираните обстоятелства нямат за неизбежна последица привличането на лицето в качеството на обвиняем. Последното е бъдещо несигурно събитие, зависещо от събраните доказателства и доказателствени средства и от преценката на органите на досъдебното производство, а изискуемото от чл. 423 от НПК знание на осъдения за повдигнатото му обвинение предполага уведомяването му за конкретните фактически и правни параметри на обвинителната теза, за да може той да направи информиран избор дали да упражни правото си на лично участие в наказателния процес или да се откаже от него.

Нещо повече, участието на И. И. в досъдебната фаза като свидетел не създава задължение за осъдения да уведомява разследващия орган за промяната в местоживеенето си, нито изисква той да получи разрешение за това. По силата на чл. 66 от НПК това задължение възниква едва след привличане на лицето в качеството на обвиняем. Ето защо обстоятелството, че осъденият е напуснал страната след като е бил разпитан като свидетел, не може да се интерпретира като недобросъвестно поведение, насочено към укриване, а още по-малко – като съзнателен отказ от правото му на лична защита и лично участие в наказателния процес.

Предвид тези съображения наказателното производство по н. о. х. д. 97/2018 год. по описа на Районен съд – Брезник следва да бъде възобновено, като бъде отменена постановената по него присъда. Следва изрично да се подчертае, че коментираният съдебен акт следва да бъде отменен само в частта му, касаеща осъдения И. И., но не и в тази, отнасяща се до другия осъден по делото – В. Д. Г.. Този извод се основава на спецификата на настоящото производство като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове и на отсъствието на искане от страна на осъдения Г. за възобновяване на производството по делото. Тъй като задочното производство е започнало още от досъдебната фаза, именно там следва да бъде върнато делото за ново разглеждане.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения. В случая, за да бъде възпрепятствано укриването и бягството му от правосъдието и за да бъде обезпечено явяването му по делото, спрямо И. И. следва да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража .

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела присъда № 97/21. 10. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 97/2018 год., Районният съд – Брезник, САМО В ЧАСТТА Ѝ , с която И. В. И. е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от фазата на досъдебното производство.

ВЗЕМА по отношение на И. В. И. мярка за неотклонение задържане под стража.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.