Определяне на обезщетение за деца при смърт на баща им в катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

гр.София, 20.06.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3462 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1681/08.04.2024г. е допуснато по касационната жалба на ищците обжалване на решение № 361/22.03.2023г. по в.гр.д.№ 2626/22г. по описа на САС по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт.

Касаторите Е. Х. В. и В. Х. В. искат отмяна на въззивното решение в частта, с която исковете по чл. 432, ал.1 КЗ на всеки от тях за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Х. В. са отхвърлени за разликата над 150 000 лева до 250 000 лева. Позовават се на всички основания по чл. 281, т.3 ГПК, изтъквайки че въззивният съд не е отчел следните относими към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства: общественото положение и значимостта на фигурата на починалия за неговите наследници – ищците; интензитета на духовната и емоционална връзка между ищците и баща им, обусловена и от пола на първите и крехката им възраст; дълбокото отражение на загубата върху психиката на децата; инфлационните процеси в страната и лимитите на застрахователно покритие по застраховка ГО към 2020г.; размерът на присъжданите обезщетения в сходни случаи. Възразяват срещу обосноваността на приетото с решението, че липсата на съжителство в общо домакинство има значение за размера на обезщетението. Твърди се, че при преценка на обстоятелствата от значение за приложението на чл. 52 ЗЗД не е отдадена необходимата относителна тежест на характера и интензитета на психотравматичните увреждания на ищците. Определят като нарушение на съдопроизводствените правила несъобразяването на размера на обезщетението с обществено-икономическите условия в страната към датата на постановяване на съдебното решение, с действащите застрахователни лимити към датата на деликта – 2020г., и съдебната практика по сходни случаи.

Насрещната страна по жалбата – ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД, не е депозирал отговор на касационната жалба на ищеца. В съдебно заседание я оспорва като неоснователна, чрез адв. Л..

В отговор на въпроса, по които е допуснато касационното обжалване, е формирана задължителна и константна съдебна практика на ВКС, според която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на смърт са: родствената връзка с починалия, възрастта му, характеристиките на сложилите се приживе фактически взаимоотношения между пострадалия и починалия; продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението се определя глобално, следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на деликта, за които съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането са само ориентир и нямат самостоятелно значение ( така решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.). Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

По касационните оплаквания:

Установената по делото фактическа обстановка, касаеща оплакванията по касационната жалба е следната:

Малолетните ищци Е. Х. В. и В. Х. В. са деца на Х. В. В.. На 02.07.2020г. Х. В. е претърпял ПТП, в резултат от което е починал.

Приживе Х. В. живеел отделно от майката и децата, които били настанени от него в апартамента под наем в [населено място], а после в къща, която ремонтирал в [населено място] за тях. Посещавал ги редовно, осигурявал издръжката им, задоволявал желанията на децата, играел с тях, помагал на голямото дете в домашните за училище. Майката на децата и Х. В. преустановили връзката си и през 2019г., тя установила друга връзка, от която родила дете на 27.07.2019г. В момента децата живеят с майката и новия й съжител в същото населено място, но в друго жилище.

От смъртта на баща си ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от емоционално и психическо естество. Приели тежко новината за смъртта му, плачели, продължавали да го търсят, да го очакват да се върне, липсвал им, липсвали им грижите му. Той бил подкрепящ и съпричастен към нуждите им родител, на чиято издръжка и грижи те са разчитали. Внезапната му смърт е предизвикала у тях реакция на стрес, последвана от протрахирана реакция на траур, изразяващи се в тревожност, вътрешно напрежение, страхове с невротичен характер, нарушения в съня и страхове да заспиват и да остават сами, отричане на смъртта, фантазиране с преживявания на присъственост, идеализиране на обекта на загуба, подчиняване на мислите им изцяло на загубата, без възможност за редефиниране и възстановяване на функционирането. При В. В. няма заместващ образ, продължава вътрепсихичната преработка на факта, че загубата е невъзвратима. Като елементи на тази преработка могат да се разглеждат процеса на идеализация на бащиния образ и опита на В. да поеме частично бащината функция спрямо Е.. По-голяма вероятност за благоприятна прогноза относно бъдещото психично развитие на В. би била възможна, ако на момчето бъде осигурена продължителна професионална подкрепа от подготвен психотерапевт. При Е. В., поради по-екстровертната му ориентация и по-ниската му възраст, би могла да се очаква добра посока на психично развитие с подходяща професионална психотерапевтична помощ. Травмата от загубата на бащата не е преработена. Понастоящем момчетата остро чувстват липсата на неговата подкрепа, независимо дали и доколко тя е била реална или въображаема и са склонни да обясняват много от неуспехите и несгодите си с неговото отсъствие от реалния им днешен живот. Няма данни за наличие на заболявания на ищците в резултат на психическата травма от загубата на баща им, нито за предписвани лекарства или лечение. Наблюдаваното е в сферата на невротичните оплаквания, няма психотични характеристики. И при двете момчета е налице непреработена тежка психическа травма, свързана с внезапната загуба на баща им.

При така установеното, въззивният съд правилно е отделил като конкретни обстоятелства от значение за определяне на справедливото обезщетение възрастта и пола на децата; важността на ролята на бащата по принцип и в конкретния случай за формирането им като пълноценни личности ( те са виждали в негово лице пример за подражание и източник на сигурност и не могат да намерят заместваща бащиния образ фигура); дълбоката емоционална връзка, съществувала между тях; шока от внезапната загуба; вида и интензитета на негативни изживявания, породени от смъртта на бащата (тревожност, болестно преработване и фиксиране към загубата на бащата, с липса на категорична прогнозируемост относно периода на възстановяване, без да се касае за патологично или болестно състояние).

Неправилно, с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, са отчетени от въззивния съд като обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, следните: факта, че децата не са преки свидетели на инцидента, не са присъствали и не са видели баща им като пострадал от ПТП, не са присъствали на ритуала по погребването му, а са разбрали за инцидента по-късно от майка им; факта, че бащата не е живеел постоянно съвместно с децата и майка им, дори в периода, в който е имал връзка с нея; липсата на стабилна семейна структура, с характерните за нея принадлежност, споделеност, откровеност, честност, сигурност и прогнозируемост на отделните звена от семейната система. От значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на родител е характеристиката на сложилите се приживе фактически взаимоотношения между детето и родителя, а не характеристиката на семейната среда, в която са се развили. В тази връзка няма значение за понесените от ищците болки и страдания ( вкл. за липсата на родителска подкрепа, която ще изпитват занапред) дали баща им е живеел постоянно с тях или дали формираната от отношенията между майката и бащата семейната структура е била стабилна, стандартна или морално пригодна.

Основателно е и оплакването на касаторите за неправилна оценка на относителната тежест на интензитета на понесените от ищците болки и страдания. Въззивният съд се е отклонил от разрешенията на съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, като при комплексната преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е подценил безспорно установеното от доказателствата по делото, че травмата от загубата на бащата е засегнала, макар и не болестно, психичното развитие на децата и за преодоляването й им е необходима подходяща професионална психотерапевтична помощ.

Неоснователни са оплакванията на касаторите относно значението на икономическите условия в страната при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд се е съобразил с константната практиката на ВКС, според която конкретната обществено-икономическа обстановка, индикация за която са различни икономически показатели - нивата на застрахователно покритие, инфлационните процеси и др. ( които не следва да бъдат изброявани или анализирани поотделно), се преценява към датата на увреждането (в случая - датата на смъртта на Х. В.), а не към датата на предявяване на иска или на постановяване на решението. Или, правилно е прието от въззивния съд, че върху размера на обезщетението не влияят инфлационните процеси в периода, следващ момента на увреждането.

Правилно въззивният съд е отказал да съобрази сочената от касаторите съдебната практика, касаеща, според тях, сходни хипотези. Според ППВС № 4/68г. размерът на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловен от преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти, поради което не би могло да бъдат унифицирани размерите на обезщетенията при сходни увреди. За извода за наличие на сходството не е достатъчно единствено сравнение по посочените от касаторите признаци - родствената връзка между починалия и ищеца и годината на смъртта на родителя.

Предвид гореизложеното, при съобразяване на относимата към касационните оплаквания фактическа обстановка по делото и основателността на част от доводите на касаторите, и определяйки за висока относителната тежест на интензитета на търпените от ищците болки и страдания от смъртта на баща им, касационната инстанция определя на по 180 000 лева справедливият размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени за разликите над 150 000 лева до 180 000 лева и тази разлика бъде присъдена на ищците, ведно със законната лихва от 04.08.2020г., а в частта, с която исковите претенции са отхвърлени за разликата над 180 000 лева до 250 000 лева решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, разноските са както следва:

На адв. Н. Д. се дължи възнаграждение по чл. 38 ЗА за представителство на ищците пред касационната инстанция, за определяне на чиито размер настоящата инстанция съобрази следното: Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, при съобразяване с тези параметри и обстоятелството, че извършената работа по всеки от исковете е идентична, настоящият състав определя на общо 5000 лева, с вкл. ДДС, следващото се на адв. Д. възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство пред касационната инстанция.

Следващите се на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото ( за касационната инстанция разноски не се претендирани) са общо в размер на 3614 лева.

Ответникът дължи, на основание чл. 78, ал.6 ГПК допълнителни държавни такси, платими по сметка на ВКС в общ размер от 4800 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 361/22.03.2023г. по в.гр.д.№ 2626/22г. по описа на САС в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете по чл. 432, ал.1 КЗ за разликите над 150 000 лева до 180 000 лева, както и в частта по присъдените на ответника на основание чл. 78 ГПК разноски и

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. Х. В. ЕГН [ЕГН] и на В. Х. В. ЕГН [ЕГН], представлявани от тяхната майка и законен представител Д. Р. Т., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликите над 150 000 лева до 180 000 лева или по 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Х. В. В., настъпила на 02.07.2020г., ведно със законната лихва върху тези разлики от 04.08.2020г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/22.03.2023г. по в.гр.д.№ 2626/22г. по описа на САС в останалата обжалвана част, с която исковете по чл. 432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликите над 180 000 лева до 250 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Н. Н. Д., [населено място], [улица], офис ..., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, общо 5000 лева с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на двамата ищци пред касационната инстанция.

ОСЪЖДА Е. Х. В. ЕГН [ЕГН] и В. Х. В. ЕГН [ЕГН], представлявани от тяхната майка и законен представител Д. Р. Т., да заплатят на ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото в общ размер от 3614 лева.

ОСЪЖДА ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, допълнително 4800 лева за държавни такси по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: