Собственост върху имоти, изключени от регулация по ПМС № 216 от 1961 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

6 решение по гр.д.№ 1619 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 365

гр.София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1619 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 780 от 18.02.2025 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 1213 от 21.11.2023 г. по в.гр.д.№ 954 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, VI въззивен граждански състав в следните негови части:

1. ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционно решение № 635 от 21.03.2023 г. по гр.д.№ 7926 от 2021 г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА за отхвърляне на предявените от ищците /касатори в настоящото производство/ против Ж. С. К., Б. И. М. и С. И. М. искове за собственост върху реална част в размер на 537 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], [община] и В ЧАСТТА за отхвърляне на исковете на горепосочените лица срещу Община Бургас за установяване на собственост върху реална част от 120 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], [община] и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на:

а/ исковете на В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. против Ж. С. К., Б. И. М. и С. И. М. по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване и поправка на допусната в КККР на [населено място] грешка, изразяваща се в отразяването на реална част в размер на 538 кв.м., попадаща съгласно кооридинати от 2005 г. между подр.точки 15,16,17,18,19 и 20 като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на горепосочените физически лица- ответници, вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***по същата кадастрална карта и

б/ исковете на В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. против Община Бургас по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване и поправка на допусната в КККР на [населено място] грешка, изразяваща се в отразяването на реална част в размер на 470 кв.м., попадаща съгласно кооридинати от 2005 г. между подр.точки 1-9, 15-18 и 25 като част от поземлен имот с идентификатор ***, предвиден за път- собственост на Община Бургас, вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***по същата кадастрална карта;

2. ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТТА за уважаване на предявения от Община Бургас против В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. насрещен иск по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на общината по отношение на 470 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], заключена между южните регулационни граници на УПИ ***и УПИ *** в кв.***, северната и източната регулационна граница на УПИ VI, кв.4, част от северната регулационна граница на УПИ *** в кв.*** и западните регулационни граници на УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***в кв.***по плана на [населено място] от 2012 г. и за осъждане на горепосочените лица да предадат на Община Бургас посочената реална част от поземлен имот с идентификатор ***г. и

3. ЧАСТТА за присъдените разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на решението с решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 15 от 27.02.2020 г. по гр.д.№ 1628 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 356 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 118 от 09.01.2020 г. по гр.д.№ 4115 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следния въпрос: В хипотезата на изключване на имот от регулация на основание ПМС № 216 от 08.11.1961 г. настъпва ли промяна в предназначението на имота и собственикът му губи ли собствеността си в реални граници и съответно подлежи ли този имот на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. поддържа жалбата. Моли въззивното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявените от тях искове по чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър и за отхвърляне на предявения от Община Бургас насрещен иск по чл.108 от Закона за собствеността. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата Ж. С. К., Б. И. М., С. И. М. и Община Бургас не се явяват в проведеното открито съдебно заседание, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо г.о. по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, напълно споделя практиката на ВКС /решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 15 от 27.02.2020 г. по гр.д.№ 1628 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 356 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 118 от 09.01.2020 г. по гр.д.№ 4115 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о./, в която е прието следното: Земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Имоти или части от тях, застроени с жилищни или селскостопански сгради или използвани като дворни места, които са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС № 216 от 1961 г., са можели да запазят селищния си характер, ако не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към ДПФ или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако ползващите такива имоти лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници до размера и при условията, определени в Примерния устав на ТКЗС. Ако собствениците на такива места или ползващите ги лица не са били членове на ТКЗС и земите не са им били отнети физически, те запазват правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не съществува забраната по чл.86 ЗС за придобиването им по давност.

Предвид отговора на поставения правен въпрос, неправилно е и като такова следва да се отмени обжалваното решение, в което въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на претендираните от тях части от имоти, тъй като са загубили правото на собственост върху тях с факта на изключването им от регулация по силата на ПМС № 216 от 1961 г., въпреки че по делото не е било спорно между страните и безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че процесните части са били част от застроено дворно място на праводателя на ищците и че той е запазил владението /фактическата власт/ върху тях и след изключването им от регулация по силата на ПМС № 216 от 1961 г.

Поради гореизложното и на основание чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон. След отмяната му, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие: служебно поставяне от съда на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза или назначаване на нова екпертиза със задача да отговори на следните въпроси:

1. Кой парцел /имот с площ от 2 000 кв.м./ е бил записан на името на Д. Х. И., на основание писмения договор от 23.05.1951 г., в разписните листове към кадастралния и регулационен на план на [населено място] от 1945 г. и с каква площ е този парцел ?

2. На чие име са записани в разписния лист към този план имот пл.№ ***, парцели *** и *** и с каква площ са тези имоти съобразно плана ?

3. Има ли съгласно този план придаване по регулация към парцели *** и *** и ако има- от кои имоти и каква е площта на тези придаваеми части ? Ако има придаваеми части- има ли данни в общината за заплатено обезщетение за тях ?

4. Във всеки от следващите действащи регулационни планове променяли ли са границите и площта на закупения от Д. И. с договора от 23.05.1951 г. парцел и ако са променяни- как ? Има ли придаване по регулация, на какви части и ако има- заплатено ли е било обезщетение за придаваемите части ?

5. Кой е последният действащ дворищно-регулационен план на селото към момента на влизане в сила на Закона за устройство на територията и в границите на кои парцели по този план се ситуира закупеният от Д. И. имот ?

6. Какви подробни устройствени планове са приемани за местността, в която се намира имотът, при действието на ЗУТ и как е заснет в тези планове имотът на Д. И. ? Конкретно- има ли влязъл в сила план по чл.16, ал.1 ЗУТ, който да засяга имота на Д. И. и ако има- какво предвижда този план, каква част от имота на Д. И. е отредена за изграждане на обекти на зелената система, социалната и техническа инфраструктура- публична собственост ? Към датата на влизане в сила на този план намирал ли се е имотът на Д. И. или част от него извън регулация или в територия с неприложена първа регулация ?

7. Изключените от регулация през 1969 г. части от имота на Д. И. като какъв имот са заснети в кадастралния план на селото и в картата на възстановената собственост ?

8. Като какъв поземлен имот е заснет имотът на Д. И. в кадастралната карта на селото от 2016 г. ?

9. Как е възстановен на ответниците с решението от 21.04.1999 г. на ПК- гр.Бургас имот № ***по КВС- в стари реални граници или с план за земеразделяне ?

10. Вещото лице следва да изготви комбинирана скица, в която с различни букви или цифри да означи границите на закупения от Д. И. с договора от 23.05.1951 г. парцел по регулационния план от 1945 г.; границите на имота на Д. И. по последния приложен дворищно-регулационен или подробен устройствен план на селото; границите на имота, ограден и ползван към настоящия момент от ищците и границите на имоти с идентификатори ***, ***и ***по кадастралната карта на [населено място] от 2016 г.

След приемане на експертизата, съдът следва да прецени кой е последният приложен дворищно-регулационен план на [населено място] /предвид разпоредбите на чл.33 ЗТСУ /отм./ и пар.8 ПР на ЗУТ/ и съответстват ли границите на имота на ищците по този последно действащ и приложен план с границите на имота им по кадастралната карта на селото от 2016 г. При решаване на въпроса на кой имот е бил собственик наследодателят на ищците Д. И. следва да се има предвид, че през 1951 г. той е закупил неформално /с писмен договор/ дворно място с площ от 2 000 кв.м. и е започнал да владее и е владял това дворно място в продължение на повече от 10 години преди влизането в сила на ЗТСУ от 1973 г., поради което съгласно чл.181, ал.1 и ал.3 ЗТСУ /отм./ е придобил по давност или парцел или съответна на владяната от него идеална част от парцела. Следва да се вземе предвид и че с изключването от регулация през 1969 г. на 781 кв.м. от имота на Д. И. той не е загубил правото си на собственост върху тази част в реални граници.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1213 от 21.11.2023 г. по в.гр.д.№ 954 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, VI въззивен граждански състав в обжалваните му части.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.