Потвърждаване на дисциплинарно наказание „глоба“ за частен съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение на ВКС – ГК, III г.о. 8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. София, 03.08. 2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 675/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.

Образувано е по подадени жалби с вх. № 0494/20.015.2020 г. от Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител гл. юрк. П. Р. и от ЧСИ И. Т. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-София, против решение от 25.10.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 21/2017 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ И. Ч. му е наложено общо наказание – глоба в размер на 3 000 лв., за извършени три дисциплинарни нарушения като е отхвърлено искането по т. 2 на Съвета на КЧСИ с изх. № 0757/27.02.2017 г. по изх. рег. на КЧСИ против ЧСИ И. Ч. за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер на 1 000 лв. за допуснати нарушения при провеждането на принудително изпълнение по изп.д. № 006/2016 г. и № 007/2016 г.

Жалбоподателят Министърът на правосъдието обжалва решението като счита, че ЧСИ е извършил нарушение по т. 2 на искането на Съвета на КЧСИ и следва да му бъде наложена наказание и за това нарушение, както и че наложеното наказание „глоба“ в общ размер, близък до минималния за извършените нарушения от ЧСИ Ч., не съответства на тежестта им, същото се явява явно несправедливо, поради което моли на ЧСИ да бъде наложено наказание „глоба“ за извършените нарушения в общ размер над средния, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. В съдебно заседание гл. юриск. Ю. Б. поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Жалбоподателят ЧСИ И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, чрез пълномощника си адв. Т. от АК-София, обжалва решението, с което му е наложена глоба в общ размер от 3 000 лв. за извършени три нарушения, като счита, че такива не са извършени от него, в която насока излага подробни съображения. В писмен отговор оспорва жалбата на министъра на правосъдието. В съдебно заседание адв. Т. поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство.

К. на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител юриск. А. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбите на ЧСИ и Министъра на правосъдието като неоснователни, като счита че обжалваното решение на дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители е правилно, не са налице пороци, които да обуславят неговата отмяна, поради което то следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите, становището на КЧСИ и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на Дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Разгледани по същество, жалбите на Министъра на правосъдието и на ЧСИ Ч. неоснователни по следните съображения:

Производството по дисциплинарно дело № 21/2017 г. е образувано срещу ЧСИ И. Ч. въз основа на искане от Съвета на К. на ЧСИ и от Министъра на правосъдието за извършени нарушения, подробно описани в направените искания. С обжалваното решение съставът на дисциплинарната комисия е приел, че по посочените в исканията нарушения, следва да се реализира отговорността на ЧСИ, като на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ са му наложени наказания „глоба“ в посочените в решението размери, за следните извършени нарушения: 1/ нарушение на чл. 460, вр. с чл. 495 ГПК при провеждане на принудително изпълнение по изп. д. № 450/2015 г./п. 1 от искането на КЧСИ/ – ЧСИ е изготвил постановление за възлагане на недвижим имот на 26.05.2016 г. без да е изготвено и предявено разпределение във връзка с обявяването на първоначалния взискател „Генера Билд“ООД за купувач, в резултат на което не става ясно каква сума трябва да плати обявения купувач за изплащане на съразмерните части от вземанията, за което нарушение му е наложена глоба в размер на 1 000 лв.; 2/ нарушения на чл. 507 ГПК и на чл. 42 от Етичния кодекс на ЧСИ/т. 3 от искането на КЧСИ и п. 1 от искането на МП/ – ЧСИ Ч. е въвел в ЦРД изп.д. № 178/2016 г. като след това го е отразил като свършено, след което е продължил действията по принудителното изпълнение, а именно: „Искането за превод“ до „Уни Кредит Булбанк“АД е направено на 30.03.2016 г., протоколът за извършено разпределение е изготвен на 12.04.2016 г., банковия превод към взискателя и ЧСИ на 13.04.2016 г. Не е въвел коректно данните и е компрометирал ЦРД, изпратил е до третото задължено лице „Уни Кредит Булбанк“АД „искане за превод“ на цялата дължима сума по образуваното при него изпълнително дело/главница, разноски по гражданското дело, разноски по изпълнителното дело и дължима такса за изпълнение на парично вземане/, както и за законната лихва върху посочената главница, без да е присъдена и посочена в изпълнителния лист. Два поредни запора са наложени преди това – по изпълнителни дела, образувани през 2013 г. при ЧСИ Р. В., със същия взискател, като ЧСИ Ч. не е изпратил запорно съобщение до банката за сумите, които надхвърлят размера на запорираното в обезпечителното производство вземане на взискателя/чл. 507 ГПК/, за които нарушения му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. В обжалваното решение дисциплинарният състав е приел, че ЧСИ Ч. не е извършил нарушения по т. 2 от искането на КЧСИ по изп. д № 6/ 2016 и № 7/2016 г., тъй като по делото не е установено съдебният изпълнител да е извършвал изпълнителни действия след постановяване на съдебния акт за спиране на принудителното изпълнение.

Решението на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители за налагане на частния съдебен изпълнител И. Ч. дисциплинарно наказание „глоба“ е валидно и процесуално допустимо.

С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К. на частните съдебни изпълнители. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1/ порицание; 2/ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3/ предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4/ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години/приложима ред. ДВ, бр.49/2012 г./. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. В случая за извършени дисциплинарни нарушения на ЧСИ И. Ч., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ е наложено дисциплинарно наказание глоба в общ размер на 3 000 лв.

В жалбата си министърът на правосъдието релевира основание за неправилност на решението на дисциплинарния състав в обжалваните му части, поради несъразмерност на наложеното наказание с извършените нарушения, като счита, че на ЧСИ за извършените нарушения следва да бъде наложено дисциплинарно наказание – глоба в размер над средния, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ.

В жалбата си ЧСИ Ч. излага съображения, че констатациите от извършените проверки за допуснати съществени нарушения по образуването и движението на изпълнителните дела са непълни и неточни, а решението на дисциплинарната комисия е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на ЧСИ, както и че твърдяното нарушение на норми на Етичния кодекс не покрива понятието за дисциплинарно нарушение, установено в чл. 67 ЗЧСИ и че за едно и също деяние два пъти му е наложено дисциплинарно наказание.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в обжалваното решение дисциплинарният състав правилно е установил извършените от жалбоподателя Ч. нарушения по двете изпълнителни дела, за които е ангажирал неговата дисциплинарна отговорност.

Реализирането на дисциплинарната отговорност следва да се извърши по начин, установен от закона и Устава на камарата, като на уличеното лице се даде пълна възможност за излагане на защитната си теза и ангажиране на доказателства. Не се сочат нарушения относно дисциплинарното производство – формиране на дисциплинарната комисия, нарушаване на процесуалните права на ЧСИ, ред за вземане на решението и пр.

Решението на ДК на КЧСИ по д.д. № 21/2017 г., с което на ЧСИ И. Ч. е реализирана дисциплинарната отговорност и е наложено дисциплинарно наказание по всяко едно от процесните изпълнителни дела, е правилно.

Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при липса на виновно поведение при извършване на вменените на жалбоподателя Ч. нарушения, както и въобще при липса на извършено дисциплинарно нарушение. Видно от приложенията в дисциплинарната преписка и данните от изпълнителните производства, които е водил жалбоподателят, той е извършил посочените дисциплинарни нарушения. Тези действия на ЧСИ, извършени в нарушения на процесуалния закон - нарушение на чл. 460, вр. с чл. 495 ГПК - при провеждане на принудително изпълнение по изп. д. № 450/2015 г. ЧСИ е изготвил постановление за възлагане на недвижим имот на 26.05.2016 г., без да е изготвено и предявено разпределение във връзка с обявяването на първоначалния взискател „Генера Билд“ООД за купувач, в резултат на което не става ясно каква сума трябва да плати обявеният купувач за изплащане на съразмерните части от вземанията. Неоснователно се явява направеното възражение от жалбоподателя, че приложения към изпълнителното дело акт, именован „Постановление за възлагане на недвижим имот“ е само проект, тъй като то се опровергава от приложените доказателства/л. 871-873 д.д./, от които се установява, че изготвения „проект“ има изх. № 3276/26.05.2016 г. от регистъра на ЧСИ, подписан и приложен в кориците на делото в три екземпляра и по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК представлява официален документ, а не проект за такъв. Настоящата инстанция намира за неоснователни и възраженията на ЧСИ Ч., че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като по делото не са събрани всички относими доказателства. По делото е установено, че проверката по образуването и движението на процесните изпълнителни дела е извършена на място в кантората на ЧСИ на 07.10.2016 г., като фактическите констатации по образуването и движението на изп.д. № 450/2015 г. са отразени в представения по делото подробен доклад от извършената проверка,ЧСИ е бил своевременно уведомен за констатациите му, както и за датата на насрочване на дисциплинарното дело и ако е имал възражения, респ. доказателства, е могъл да ги представи в заседанието по дисциплинарното дело, което той не е сторил, поради което правото му на защита не е било нарушено, тъй като той е имал възможност да организира защитата си като своевременно представи материалите по процесното изпълнително дело.

Неоснователно се явява възражението на ЧСИ Ч., че той не носи отговорност за „компрометиране“ на Централния регистър на длъжниците/ЦРД/, тъй като това деяние не може да се квалифицира като нарушение на закона и устава, с оглед разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ, съгласно която ЧСИ носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Това е така, тъй като ЦРД към КЧСИ е централизирана база данни на заведените в страната изпълнителни дела при ЧСИ като задължението им за вписване на данните по изпълнителните дела точно и в срок е регламентирано в чл. 42 от Етичния кодекс на ЧСИ. По силата на чл. 6 от Устава на камарата на ЧСИ нарушението на нормите на Етичния кодекс е основание за носене на дисциплинарна отговорност. В случая от приложените по дисциплинарното дело справки за образувани висящи изпълнителни дела за процесния период/м. януари – м. април 2016 г./ липсват данни за образувано при ЧСИ Ч. дело срещу длъжника „Ес Би-Ай Инвестмънт България“ООД, като едва след образуване на дисциплинарното производство срещу ЧСИ, при извършена служебна справка в регистъра на 16.11.2016 г. се установява, че процесното дело вече е отразено с дата на образуване 25.02.2016 г. и дата на свършване 01.03.2016 г., което индикира недобросъвестност в професионалното поведение на ЧСИ Ч.. В тази връзка следва да се посочи, че ЧСИ носи дисциплинарна отговорност по чл. 67 ЗЧСИ и при нарушение на нормите на Етичния кодекс на ЧСИ, към който препраща разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Устава на камарата. Това е така, тъй като софтуерите на правно-информационните системи в канторите на ЧСИ автоматично изпращат данни за образуваните дела и промяната на статуса им към ЦРД, като в случая противоправния ефект се изразява в компрометиране на нормативно регулиран регистър, а спрямо правата на заинтересованите лица в изпълнението – в невъзможността им своевременно да предприемат действия по присъединяване на вземанията си към процесното изпълнително дело № 178/2016 г.

ЧСИ Ч. е извършил и релевираното нарушение на чл. 507 ГПК и чл. 3, т. 3 от Наредба № 7/22.02.2008 г. на Министъра на правосъдието за утвърждаване на образците на всички книжа, свързани с връчването, като не е изпратил до третото задължено лице „Уни Кредит Булбанк“АД запорно съобщение за сумите, които надхвърлят размера на запорираното в обезпечителното производство вземане на взискателя. В настоящия случай изпратеният от ЧСИ документ „искане за превод“ до третото задължено лице „Уни Кредит Булбанк“АД е незаконосъобразен, тъй като този документ не съдържа необходимите реквизити, предвидени в утвърдения образец на запорно съобщение, със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508, вр. с чл. 446, чл. 515 и чл. 516 ГПК. Дадените от ЧСИ указания за превод на сумите по наложените обезпечителни мерки – запори по изп.д. № 1660/2013 г. и № 1341/2013 г. по описа на ЧСИ Р. М., ведно с натрупаната лихва върху тях, не намират опора в закона. В случая ЧСИ е следвало да се съобрази с допусната обезпечителна мярка и по така наложените запори не следва да изисква от третото задължено лице превод на суми над изрично посочените в обезпечителната заповед, а за присъдените лихви и разноски е следвало да изпрати ново запорно съобщение като този запор ще има ред при налагането му.

В обжалваното решение правилно съставът на дисциплинарната комисия е приел, че ЧСИ Ч. не е извършил нарушения по т. 2 от искането на КЧСИ по изп. д № 6/ 2016 и № 7/2016 г., тъй като по делото не е установено съдебният изпълнител да е извършвал изпълнителни действия след постановяване на съдебния акт за спиране на принудителното изпълнение. В случая от доказателствата по делото се установява, че ЧСИ на 27.01.2016 г. по изп.д. № 006/2016 г. е съставил протокол, именуван „Протокол за опис“, но същият съдържа единствено констатации, без да е изпълнен съставът по налагане на обезпечителна мярка „запор“ , чрез извършване на опис, като са отбелязани възраженията на процесуалния представител на длъжника, констатирано е, че производството по принудителното изпълнение е спряно. Описано е, че присъства служител на НАП, който извършва констатации за касовата наличност в обекта на длъжника, като не се установява ЧСИ Ч. да е извършвал изпълнителни действия след постановяване на съдебния акт за спиране на делото, поради което жалбата на министъра на правосъдието в тази част се явява неоснователна.

Всички описани по-горе действия на ЧСИ Ч.,/без тези по т. 2 от искането/ представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията му, следващи от закона и устава на камарата, поради което попадат в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната му отговорност и решението на дисциплинарната комисия по д.д. № 21/2017 г. за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание глоба в общ размер от 3 000 лв. за трите нарушения/две от които по т. 3 от искането/, е правилно.

Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наказанията. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от всички обстоятелства, при които са допуснати нарушенията, в т.ч. и от липсата на настъпили неблагоприятни последици от незаконосъобразно предприетите изпълнителни действия и същевременно съобразявайки, че всяко нарушение в дейността на частните съдебни изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, както и с оглед на дисциплинарното му минало, съдът намира, че за допуснатите от ЧСИ И. Ч. нарушения при провеждане на принудително изпълнение правилно са наложени дисциплинарни наказания по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ - глоба за всяко едно от тях под средния размер, предвиден в закона. С оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и произтичащите от тях последици, съответните им по вид дисциплинарни наказания правилно са определени от санкциониращия орган като глоба в размер на 1 000 лв. за всяко едно от нарушенията/под средния размер, предвиден в закона/. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, както и че е ангажирана дисциплинарната му отговорност и му е наложено наказание два пъти за едно и също деяние.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението в случая е спазен, предвид основната цел на дисциплинарното производство и необходимостта наказанието да въздейства така, че ЧСИ да не допуска подобни нарушения занапред, да се промени поведението му в посока стриктно спазване на закона. В тази връзка неоснователна се явява и жалбата на министъра на правосъдието за налагане на глоба в размер над средния, предвиден в закона, за всяко едно от извършените нарушения.

Ето защо, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбите Камара на частните съдебни изпълнители разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от по 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.10.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 21/2017 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България, [населено място] и ЧСИ И. Т. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, да заплатят на Камара на частните съдебни изпълнители [населено място], сумата от по 100/сто/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :