Доказване на дължимост на неотчетена електроенергия след отмяна на правилата за корекция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60142

гр.София, 15.06.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3044/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат М. Л., срещу въззивно решение № 848/30.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 860/2020 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по следния въпрос: след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ , съответно възможно ли е да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД.

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открита съдебно заседание, чрез адв. Н. Г., по допуснатия правен въпроси, заявява: съобразно § 1, т. 58 от ЗЕ средството за техническо измерване е всяко техническо средство, което може да измерва самостоятелно или свързано едно в друго. Законодателят не прави разлика за това дали електроенергията може да бъде замерена с едно средство за техническо измерване или с няколко. Важно е да се установи реална доставка на електроенергия, така че няма пречка да намери приложение нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. В евентуалност поддържа, че цената следва да се търси по реда на чл. 183 ЗЗД, с оглед общото правило, заложено в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Постъпил е отговор от насрещната страна А. Х. Д., починал в хода на процеса след подаване на касационната жалба. С молба вх. № 9938/15.12.2020 г. законните му наследници М. А. Д. и К. А. Д., чрез адвокат А. Д., са поискали да встъпят в процеса и съдът ги е конституирал. Поддържат отговора на касационната жалба, подаден от общия им наследодател. Заявяват, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развиват съображения за неоснователност на касационната жалба. С определение № 51/05.03.2021 г. съдът е конституирал М. Д. като правоприемник и на К. Д., починала в хода на процеса.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, в периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на осн. чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Те са приложими и, когато специалните правила са отменени. Така, след отмяната на ПИКЕЕ и липсата на нови правила, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.

По касационните оплаквания:

Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Провадийски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Х. Д. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 5209,52 лева по издадена фактура № [ЕГН]/23.08.2019, обективираща стойност на преизчислени количества електроенергия за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], кв. Север, [жилищен адрес].

За постанови този резултат, въззивният съд установил, на 21.09.2018 г. длъжностни лица на “Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на А. Д., при която са установени показания в регистър 1.8.3 (т.нар. скрит регистър) от 27610 кВвтч; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ). При осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване (СТИ) на абоната Д. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера, като действително преминалата ел. енергия в тарифа Т3, през т.нар. скрит регистър, е в размер на 27610.9 кВтч. Установено е, че липсват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и, че са налице необходимите обозначения на табелката на електромера, както и, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия в посочения по-горе размер, невизуализирана на дисплея. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че метрологичната годност на процесния електромер е 6 години, изтича през 2021 г. и към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия. От правна страна съдът е приел, че “Енерго-Про Продажби“ АД не е доказало дължимостта на процесната сума; че служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидата на Д. е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 16.11.2013 г. Приел още, че тези правила са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г.), следователно са неприложими към датата на извършване на проверката (21.09.2018 г.). Приел и, че дори да е налице външна намеса, липсват доказателства за момента на извършването й; липсват данни какви са били показанията на скрития регистър към датата на монтирането му, в каква тарифа евентуално е потребявана неотчетената енергия (дневна или нощна) както и, че липсва техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви периоди за едно година назад от датата на демонтажа на електромера. Приел, че липсваща правна уредба не може да бъде заместена по аналогия с друга и към момента на проверката на средството за търговско измерване - 09.02.2018 г. не е съществувал приложим материален закон, въз основа на който да бъде извършена тази проверка и касаторът не е имал право да начисли спорната сума въз основа на осъществяване на такава проверка. Преизчислението е направено въз основа на данни, изведени от касатора по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е установено реалното преминало количество електроенергия, а изводът за външна намеса в тарифната схема на електромера, даден от вещото лице, почива единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, а не на изследване на самото средство за търговско измерване.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Съставът на Варненския окръжен съд е изследвал всички относими доказателства по делото, обсъдил е доводите на страните, извършил е правен анализ и ясно е изложил съображенията си. Въззивният съд не е контролноотменителен, а въззивен – втори по ред съд по съществото на спора. Той не коментира оплакванията срещу въззивното решение, нито прави оценка за обоснованост, материална законосъобразност и съответствие с процесуаните правила, а сам гради свои фактически и правни изводи, на базата на събраните доказателства. Крайният извод съпоставя с този на първата инстанция.

Обосновано и при точно приложение на материалния закон, въззивният съд е приел, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки е неприложима, като доводите в обратен смисъл, вкл. и в касационната инстанция, са неоснователни.

Основателни са касационните оплаквания за противоречие с материалния закон – чл. 200 ЗЗД.

В противоречие с дадения по реда на чл. 290 ГПК тълкуване от настоящия състав на ВКС, в обжалваното решение не е съобразена относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК).

Варненският окръжен съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неточно правните норми. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна квалификация.

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своето заключение по материалния спор с това на по-нисшата по степен съдебна инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнат на въззивния съд, който трябва да изясни твърденията на ответника - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното (елемент от фактическия състав на вземане, основано на чл. 200 ЗЗД, за разлика от претенция, основана на корекция по ПИКЕЕ), като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. При иск с правно осн. чл. 200 ЗЗД за дължимост на изцяло или частично доставена електроенергия, доставчикът следва да уточни какво количество и за какъв период е доставил електроенергия на потребителя, съответно каква част от нея е останала неплатена от последния. Доставчикът, ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. За установяване на посочените обстоятелства са нужни комплексни специални знания, поради което съдът трябва да допусне комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника за необходимостта от извършването й, както и задължението да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ.

По съдебноделоводните разноски, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 848/30.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 860/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: