Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 3633/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 267367 от 25.07.2022 г. на С. С. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 260243 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 18219/2019 г. на Варненския районен съд.

Молителката счита, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на спора, а именно, че съгласно удостоверение за наследници № 10359 от 13.07.2022 г., издадено от [община], наследници по закон на починалия на 27.05.2021 г. в хода на процеса съделител В. Н. П. са Т. В. Р. - дъщеря, както и молителката С. С. Я. - съпруга, а не само неговата дъщеря, както е посочено в приложеното по гр. д. № 18219/2019 г. на Варненския районен съд удостоверение за право на наследяване по закон, издадено за потвърждаване на правото на наследяване зад границите на Руската федерация (л. 171 – л. 176 вкл.).

Ответниците по молбата Т. В. Р., А. Р. Р. и Ю. А. Р. считат същата за неоснователна, а ответникът Д. А. Р. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С посоченото решение на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан недвижим имот: ателие № 1, находящо се в [населено място], с. о. „В.“, [улица], вх. Б, ет. 1, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ 87,23 кв. м, състоящо се от две спални, дневна, кухня, коридор и сервизни помещения, заедно с 4,9622% ид. части от общите части на сградата и 4,9622% ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, съответстващи на 74,43 кв. м от имота /от дворното място, в което е построена сградата/, като е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, както следва: за Т. В. Р. – 50 % от получената сума от ателието и 33,32% от поземления имот, в който е построена сградата; общо за Т. В. Р. и А. Р. Р. – 20% от ателието и 33,33% от поземления имот; за Ю. А. Р. – 15 % от ателието и 16,66 % от поземления имот; за С. С. Я. – 15% от ателието и 15 % от поземления имот, и за Д. А. Р. 1,66 % от поземления имот.

Делбата на описания имот е допусната с влязло в сила решение № 2580 от 24.06.2020 г. по посоченото делото на ВРС между В. Н. П. с квота 37,5 % ид.части от ателието и 24,99 % ид.части от поземления имот; Т. В. Р. – 12,5 % ид.части от ателието и 8,33 % ид.части от поземления имот; общо за Т. В. Р. и А. Р. Р. – 20% ид.части от ателието и 33,33% ид.части от поземления имот; за Ю. А. Р. – 15 % ид.части от ателието и 16,66 % ид.части от поземления имот; за С. С. Я. – 15% ид.части от ателието и 15 % ид.части от поземления имот и за Д. А. Р. - 1,66 % ид.части от поземления имот, като всички съделители, с изключение на молителката, са граждани на Руската Федерация. Съделителят В. Н. П. е починал на 27.05.2021 г. в [населено място], поради което съдът е спрял производството по делото с протоколно определение от 09.09.2021 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно представените по делото писмени доказателства негов единствен наследник по закон е неговата дъщеря Т. В. Р., поради което делото е възобновено с определение от 08.03.2022 г. и делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 15.04.2022 г., на което молителката е представлявана от назначения от съда по нейно искане, както и по искане на починалия ѝ съпруг, адвокат Г. Ц., като е даден ход на устните състезания.

По делото е установено, че делбеният имот е реално поделяем и районният съд е приел, че в случая единственият способ за извършването на делбата е чрез изнасянето му на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права, респ. е посочил, че делът на съделителката Т. В. Р. се увеличава с този на нейния наследодател.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Фактическият състав на първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

Втората хипотеза изисква да са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В случая, за да иска отмяна на влязлото в сила решение по извършване на делбата, молителката се позовава на издадено ѝ на 13.07.2022 г. удостоверение, според което наследник по закон на починалия на 27.05.2021 г. съделител В. Н. П. е не само неговата дъщеря Т. В. Р., но и молителката, като негова преживяла съпруга, като излага твърдения, че е научила за смъртта на съпруга си едва след постановяване на решението, тъй като той не е живял в България и не са поддържали контакт. Представеното писмено доказателство обаче не може да служи като основание за неговата отмяна, тъй като молителката е могла да се снабди с него и да го представи пред инстанцията по съществото на спора. След като към 09.09.2021 г. по делото са били налице данни за смъртта на съделителя В. Н. П. и молителката е представлявана на проведеното впоследствие съдебно заседание от своя адвокат, следва да се приеме, че още тогава тя е знаела за това обстоятелство и е могла да заяви пред съда, че е негова преживяла съпруга, респ. да се снабди и представи удостоверение за неговите наследници. Тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки (небрежност) при попълване на делото с факти или с доказателства, за да се иска отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание не е достатъчно обстоятелството и документът да бъдат нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а е нужно и заинтересуваната страна да не е знаела за тях или, макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа по време на висящността на спора, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото, както е в случая.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на С. С. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 260243 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 18219/2019 г. на Варненския районен съд по извършване на съдебна делба на недвижим имот на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: