Възобновяване на дело при нарушено право на лично участие на задочно осъден

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 266

София, 09.06.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Теодора Стамболова

2. Надежда Трифонова

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Евгения Стоянова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 232 за 2026 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. Н. Я. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 19.06.2023 г. присъда № 72 от 01.06.2023 г. по н.о.х.д. № 414/ 2022 г., по описа на Русенския районен съд, ІV.наказателен състав и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения в наказателното производство.

В съдебно заседание осъденият К. Н. Я. и неговият служебен защитник адвокат В. В. поддържат искането и настояват за възобновяване на делото за осигуряване на лично участие в наказателното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като задочното съдебно производство е проведено след полагане на всички усилия за издирването на осъдения и установяване на неговото местоживеене в чужбина, подкрепено с хронологичен анализ на процесуалните действия на районния съд. Прави искане за отхвърляне претенцията на осъдения.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С присъда № 72 от 01.06.2023 г. по н.о.х.д. № 414/ 2022 г. Русенският районен съд, ІV.наказателен състав признал осъдения К. Н. Я. за виновен в това, че в периода от 21.06. до 06.07.2020 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, чрез 9 деяния, при опасен рецидив, чрез взломяване и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 920 лева, от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода.

Със същата присъда признал осъдения и за виновен в това, че в периода от 23.06 до 07.07.2020 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, чрез 5 деяния, потвърдил неистина в частни документи, в които по закон е длъжен да удостовери истината и ги е употребил като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, поради което и на основание чл. 313, ал. 3 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК съдът групирал наказанията, като определил едно общо най-тежкото от тях, а именно – 6 години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото.

Искането на осъдения К. Н. Я. за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт.

Разгледано по същество искането на осъдения е основателно.

Осъденият Я. е участвал лично при повеждане на досъдебното производство. Привлечен е като обвиняем с постановление от 27.09.2021 г. по д.п. № СлО-4530/2020 г., по описа на Окръжна прокуратура – Русе, като постановлението му е било предявено лично на 16.11.2021 г. (л. 78-81, т. ІІІ от д.п.). Отказал се изрично от защитата на адвокат, който отказ саморъчно подписал. Защитникът бил упълномощен по-късно, пред първоинстанционния съд. Материалите по досъдебното производство били внесени с обвинителен акт в Районен съд – Русе на 10.03.2022 г. За разпоредителното заседание на съда на 18.05.2022 г. по н.о.х.д. № 414/2022 г. осъденият бил редовно призован чрез сестра му М. Г.. Ход на делото не бил даден, предвид искането на прокурора за лично присъствие. В заседанието участвал и редовно упълномощения защитник – адвокат С. И., който представил подписано от осъдения Я. пълномощно. Защитникът заявил, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 269 от НПК за разглеждане на делото и че местоживеенето на осъдения било в Германия, по сведение на негови родственици, без уточнен адрес. Мярката за неотклонение била променена от подписка в задържане под стража и осъденият бил обявен за местно и общодържавно издирване. Съдът разпоредил извършването на щателно издирване: за призоваване от адресните регистрации, справки за задържане и изпълнение на наказание лишаване от свобода, както и сведение за напускане пределите на страната или данни за завръщане. Съгласно справка на ОД на МВР-Русе (л. 64, н.о.х.д.) осъденият Я. напуснал пределите на страната на 21.11.2021 г. през ГКПП-Аерогара София, т.е. – 5 дни, след предявяване на обвинението на досъдебното производство. За следващото с.з. на 27.06.2022 г. осъденият отново не бил намерен, а неговият защитник поддържал искане за провеждане на задочно производство. След като съдът отложи делото защитникът уведомил с писмена молба, че сам „оттегля пълномощията“ си, поради липса на връзка с клиента си – обстоятелство, неразрешено от чл. 96 от НПК. Съдът назначил служебен защитник. Изпратил молба за правна помощ до съда в Щутгард, ФРГ, за връчване на съобщение за насроченото разпоредително заседание и посочен адрес на подсъдимия в [населено място]. Немският районен съд в Титизее-Нойщат, провинция Баден-Вюртенберг, върнал документите невръчени, тъй като призованото лице К. Я. бил напуснал адреса и не бил открит друг адрес по местоживеене. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия на полицията и на Интерпол осъденият не бил открит. От дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР предали на съда информация на Интерпол - Испания, че нямат данни за пребиваването на Я. на територията на испанското кралство, каквото сведение подала до съда неговата сестра. На 21.03.2023 г. районният съд дал ход на разпоредителното заседание, с участието на служебно назначения защитник и след още две заседания обявил присъдата си. Защитникът не обжалвал присъдата пред въззивния съд.

При така изложения преглед на процесуалните действия по делото се установява, че районният съд в гр. Русе е извършил стандартните действия за издирването на осъдения К. Я. и осигуряване право на лично участие в наказателното производство. Действията на съда към онзи момент напълно съответстват на законовите изисквания по чл. 269 от НПК и на съдебната практика за провеждане на задочно производство. А също и на установената по това време практика на ВКС за възобновяване на дела на задочно осъдени по чл. 423 от НПК.

Процедурата по чл. 423, ал. 1 от НПК е създадена, за да компенсира нарушеното право на задочно осъдения лично да участва в наказателния процес. Приключилото в отсъствието на осъдения наказателно дело се възобновява, освен при две изключения: ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство обвиняемият се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, подсъдимият не се явил в съдебно заседание без уважителна причина.

След отправени от съдилища в България преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, българската съдебна практика претърпя промяна. Съдът в Люксембург постанови четири решения с №№ С-569/2020 г., С-400/2023 г., С-644/2023 г. („С.“) и С-135/2025 г. („К.“), с които не особено прецизно и последователно даде своето тълкуване на нормативните изисквания.

Съдържанието на българската норма на чл. 423, ал. 1 от НПК следва да бъде тълкувана в контекста на правото на Европейския съюз и в частност – с чл. 8 и чл. 9 от Директива (ЕС) 2016/343. Тези разпоредби от правото на Съюза са транспонирани във вътрешното (националното) право на страната ни, но тълкувателните решения на СЕС показват, че транспонирането не е тъждествено. При невъзможност за тълкуване на българския закон съобразно изискванията на директивата българският съд следва да го остави без приложение като противоречащ на правото на Европейския съюз, без да е необходимо да иска или да изчаква отмяна или изменение на несъвместимата им национална правна уредба. Изискванията на чл. 8, § 4 и чл. 9 от Директива (ЕС) 2016/343 имат директен ефект (вж решение от 19 май 2022 г., ІR, C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 28, решение на СЕС от 16 януари 2025 г. „С.“, C‑644/23, EU:C:2025:16, т. 45, решение на СЕС от 20 май 2025 г. „К.“, С-135/25 EU:C:2025:366, т. 48).

С първите две решения европейският съд указва, че задочното производство не е основание да се признае правото на нов процес на осъдения, когато държавата е положила всички „разумни“ усилия да установи неговото местоживеене, въпреки нарушаването на процесуалните задължения и отклонение от правосъдието, и задочно осъденият е получил достатъчна информация за водения срещу него съдебен процес. С последните решения („С.“ и „К.“) СЕС наложи допълнителни изисквания, с което разшири първоначално даденото от него тълкуване. След внимателен прочит (който не се дължи на лош превод) може да се разбере, че към държавите членки се поставят следните задължения, преди да започнат задочен съдебен процес:

1) първоначалното обвинение (на досъдебното производство) да е било предявено на обвиняемия;

2) обвинителният акт е внесен за деянията, предмет на първоначално повдигнатото обвинение, т.е. – задочно осъденото лице знае за какво престъпление/престъпления е обвинен и при неучастие по делото ще бъде осъден тъкмо за това престъпление, а не за друго.

Българското законодателство допуска изменение на обвинението по чл. 225 от НПК при четири предпоставки. Три от тях: включването на нови престъпления, съществено изменение на фактическите обстоятелства на първоначалното обвинение или на промяна на правната квалификация с повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, когато са приложени в отсъствието на обвиняемия, представляват основание за възобновяване на делото. Защото тълкувателните разяснения на СЕС предвиждат деецът да е осъден по обвинението, което лично е узнал, тъй като не се е защитавал по последващите промени в обема на обвинението, поради изменение. Същата логика се отнася и до изменение на обвинението в съдебната фаза от процеса, където предпоставките са идентични с две от предвидените в чл. 225 от НПК. А това означава, че изменение на обвинението по чл. 225 НПК или по чл. 287 НПК в отсъствие на задочно осъдения създава повод за възобновяване на наказателното производство и осигуряване на процесуална възможност за лично участие;

3) обвинителният акт и призовката за датата и мястото на провеждане на съдебния процес действително са били доставени на адреса, който подсъдимият е съобщил по делото;

4) правосъдните органи са положили всички „разумни“ усилия и средства, до които са могли да прибегнат, за да установят местонахождението на призования подсъдим, въпреки че той се е укрил в нарушение на определената му на досъдебното производство процесуална мярка за неотклонение. Ако по делото е съобщен адрес за пребиваване в чужбина подсъдимият следва да бъде призован и чрез чуждите власти. Освен утвърдените от съдебната практика на страната действия по „щателно издирване“, европейските решения налагат вече и други допълнителни действия, като напр.: въвеждане в Шенгенската информационна система на сигнал за призованото лице, в съответствие с Регламент 2018/1862 (чл. 34, §1 б. „б“ и „в“);

Следващите две задължения са алтернативни едно на друго:

5) подсъдимият да е бил своевременно уведомен лично за последиците от неявяване – още на досъдебното производство или по-късно, или

6) подсъдимият да е упълномощил адвокат да го представлява пред съда в негово отсъствие. Фигурата на упълномощаване от обвиняемия/подсъдимия на служебен защитник, назначен от разследващите органи или съда, не е позната в българската наказателнопроцесуална теория и практика, поради което тълкуването на СЕС по дело С-135/2025 („К.“) в този смисъл не може да се приложи.

Едва след изпълнението на всички изисквания националният съд може да пристъпи към задочно производство, за да гарантира охраняване на правото на лично участие на задочно осъдения по делото. В противен случай, приключилото в негово отсъствие наказателно производство се възобновява, за да се отстрани допуснатото процесуално нарушение. По този начин, с последните решения на СЕС от 2025 г. се стигна до преосмисляне на националната съдебна практика и влагане на различно съдържание в тълкуването на чл. 425, ал. 1 от НПК, поради неправилното транспониране на европейските правни норми от българския законодател, както и до различна преценка на извършените от българските съдилища процесуални действия по прилагането на чл. 269, ал. 3 от НПК.

Тълкувателните разяснения на СЕС по преюдициалните запитвания от българските съдилища, съотнесени спрямо националното ни законодателство, очертават следната картина на възобновяване на наказателните дела:

1. Наказателното дело безусловно се възобновява, когато според обстоятелствата по делото задочно осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство – постановлението за привличане на обвиняем по чл. 219, ал. 1 от НПК никога не му е предявявано лично. Разкриването на други данни за знание, като напр.: изходящи от обвиняемия искания, бележки и възражения по делото, както и извънпроцесуални действия - писма, съобщения, интервю, изявления по медиите и др., не представляват доказателства за знание. Участието на служебно назначения защитник не е пречка пред възобновяването на делото. То гарантира упражняването на някои процесуални права и защита на правни интереси от процесуалния представител, но не замества напълно правото на лично участие на задочно осъдения.

2. Наказателното дело не се възобновява, когато задочно осъденият недвусмислено е показал с действията си, че се е отказал от правото си на лично участие в наказателното производство. В такава ситуация осъденият лично е получил препис от обвинителния акт и призовката, с които е уведомен за окончателно повдигнатото срещу него обвинение (дори и досъдебното производство да е било задочно проведено), както и за датата и часа на провеждане на съдебното производство. Когато препис от обвинителния акт и от призовката са връчени на някое от лицата по чл. 180, ал. 2 – 4 от НПК, съдът следва да се убеди, че съдебните книжа са предадени на отсъстващия подсъдим или поне е бил уведомен за тяхното съдържание. Неявяването на подсъдимия в съдебно заседание, когато не са налице уважителни причини за това, представлява сигурен знак за отказ от лично участие. Съгласно утвърдените разбирания на наказателнопроцесуалната теория и съдебната практика по наказателни дела с връчването на обвинителния акт на подсъдимия се предявява окончателно формулираното срещу него обвинение и той се счита за привлечен към наказателна отговорност за конкретно извършено престъпление. И тъй като централно място в наказателния процес заема съдебното производство връчването на препис от обвинителния акт представлява достатъчно основание подсъдимият да е уведомен за вида и характера на обвинението. Ето защо, дори и досъдебното производство да е било проведено задочно за него, и постановлението за привличане на обвиняем по чл. 219 НПК да не му е предявено, подсъдимият е уведомен за окончателното обвинение, внесено с обвинителния акт в съда, поради което е спазено процесуалното му право да научи в какво е обвинен.

3. Наказателното дело се възобновява, когато не са изпълнени всички изисквания, изведени от тълкувателните разяснения на СЕС по цитираните по-горе четири решения (изисквания по подт. 1) – 6)).

При така изложените съображения приключилото спрямо задочно осъдения К. Н. Я. наказателно производство по н.о.х.д. № 414/ 2022 г., по описа на Русенския районен съд, ІV.наказателен състав следва да бъде възобновено, за да се възстанови правото му на лично участие по делото. Осъденият не е бил уведомен за обвинението, за което е предаден на съд, тъй като отсъствието му от страната е препятствало правото му лично да се запознае с фактическата и правната рамка на обвинението, неговата сестра не го е уведомила за съдържанието на обвинителния акт, който е получила вместо него, нито за датата и мястото на провеждане на съдебния процес, тъй като такива сведения не са установени по делото, районният съд е провел щателно издирване, но не е извършил всички „разумни“ усилия да установи местонахождението му, поради това, че не е подал сигнал в системата ШИС. Ето защо, преценявайки действията на първостепенния съд съобразно последните тълкувателни разяснения на СЕС следва да приемем, че правото на лично участие на задочно осъдения Я. е нарушено. След възобновяване делото подлежи на разглеждане от друг състав на Русенския районен съд, от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ на глава ХІХ от НПК, за връчване на препис от обвинителния акт на осъдения Я. и за извършване на необходимите съдебни процесуални и следствени действия.

Предвид определеното с присъдата ефективно наказание лишаване от свобода на осъдения Я. следва да се определи мярка за неотклонение задържане под стража.

Върховният касационен съд, на основание чл. 423 от НПК .

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 414/ 2022 г., по описа на Русенския районен съд, ІV.наказателен състав.

ОТМЕНЯ присъда № 72 от 01.06.2023 г. по н.о.х.д. № 414/ 2022 г. на Русенския районен съд, ІV.наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Русенския районен съд, от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.

ВЗЕМА спрямо подсъдимия К. Н. Я. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Делото да се изпрати на Русенския районен съд за предприемане на необходимите процесуални и следствени действия.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.