Обезщетение за неимуществени вреди при ограничаване на достъп до нает имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№50144
София, 04.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 79 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Б. срещу решение № 10438 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1474 / 2020 по описа на Апелативен съд - С., с което е потвърдено решение № 5344/09.12.2019г. на Окръжен съд- Благоевград по гр. д. № 8/2018 г. за отхвърляне на предявения от Д. Г. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на И. К. Д. – Н. да й заплати сумата от 25 100 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание касаторът поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по касация И. К. Д. – Н. с подадения отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

С определение № 194 от 04.05.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди в съвкупност всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а ако не възприема някои от доказателствата, то да изложи съображения за това.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според трайната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011г. на ВКС, III г.о.; решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010 г на ВКС, IV г.о.; решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 370/11.11.2011 г. по гр. д. № 1740/2010г. на ВКС, IV г. о., въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

По съществото на жалбата :

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че между страните е имало сключен договор за наем на недвижим имот, като ищцата е била наемател, а ответницата – наемодател. За времето от 01.09.2017г. до 05.09.2017г. ищцата не е имала достъп до наетия имот с функции на адвокатска кантора, като в резултат на тази невъзможност е бил накърнен емоционалният й статус и в този смисъл тя е доказала наличието на произлязла за нея вреда.

Съдът е приел, че липсват доказателства за противоправност на деянието на ответницата, защото е имало подмяна на патрон на входната врата на имота, но причината за това е била неизправност на заключващото устройство. Направен е извод, че дори да бе доказано противоправно поведение на ответницата /същата като наемодател следва да отстрани наемателката по установения ред, а не чрез смяна на патрон на бравата/, то за времето от 01.09. до 04.09.2017г. ищцата би могла да преживее афектно състояние, но не е реалистично същата да изпадне в тежък шок и да прояви остра стресогенна реакция, довела до неработоспособност. Ако и доколкото такова състояние е било проявено, то същото не би могло да е единствено в причинна връзка с деянието, описано като деликт.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, изводът на въззивния съд, че по делото не е установено противоправно поведение на ответницата е необоснован и е направен без цялостно обсъждане на доказателствата по делото. Въззивният съд е възпроизвел показанията на свидетелите, без да ги обсъди поотделно и в съвкупност. Съдът е направил извод за неоснователност на иска, давайки вяра на двама от свидетелите относно установяване емоционалното състояние на ищцата и на други двама свидетели относно извършена подмяна на патрон на бравата, без да извърши съпоставка и цялостно обсъждане на свидетелските показания, ведно с всички събрани по делото доказателства.

Изложеното налага извод, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Доколкото не се налага повтарянето на вече извършени процесуални действия или извършването на нови, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Твърденията на ищцата са, че в резултат на действията на ответницата тя е била лишена от достъп до ползваната от нея кантора, в която се намирали цялата й документация, както и офис техника, че е изживяла силен стрес и в двуседмичен период след 04.09.2017г. не е посещавала кантората, включително и след като на 07.09.2017г. била уведомена от полицейски служители, че достъпът до кантората е възстановен. Изложила е твърдения, че са накърнени професионалният й авторитет и доброто й име.

Ответницата не оспорва факта, че бравата е била сменена, като твърди, че причината за това е неизправност на същата.

Спорно по делото е дали е налице противоправно поведение на ответницата, в резултат на което да са причинени на ищцата неимуществени вреди.

Няма спор, че страните по делото са адвокати и за осъществяване на адвокатската си практика са ползвали кантора, намираща се в апартамент, Ѕ ид.ч. от който е собственост на ответницата. Всяка една от тях е ползвала отделно помещение в този имот. С времето отношенията им се влошили и ответницата Н. изпратила до ищцата предизвестие за прекратяване на договор за наем, връчено на 01.08.2017г. На 04.09.2017г. ищцата отишла на работа, но не могла да влезе в кантората си, защото патронът на бравата бил сменен.

Установено е от показанията на св. Т., че в съботен ден в началото на м.09.2017г. отишли със съпруга на ответницата до кантората и тогава сменили бравата, защото била неизправна. Св. А. пък установява, че на 04.09.2017г. ищцата й се обадила и казала, че не може да влезе в кантората си. Свидетелката извикала ключар, който отказал да смени бравата, след което се свързала с друг ключар и в нейно присъствие ключалката била сменена и ищцата получила достъп до имота. Като свидетел е разпитана и М. К., която е съсобственик, заедно с ответницата, на процесния имот. Тя установява, че в началото на м.09. ищцата й се обадила и я уведомила, че кантората е заключена. Около 1 -2 дни не могла да ползва кантората.

Свидетелката Б. Петачка сочи, че от началото на м. 09.2017г. е наела помещението, ползвано от ответницата, като последната я уведомила, че има проблем с бравата. Отишла на работа на 05.09.2017г. и не е имала затруднения при отключването на вратата. През месец 09.2017г. се засичали с ищцата. Последната била спокойна, посрещала клиенти в кантората.

При така събраните доказателства се налага извод, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата. П. й поведение се изразява в препятстване на ищцата от достъпа до вещите й / документи и техника/, намиращи се в имота на ответницата. Без значение е причината, поради която се е достигнало до смяна на бравата, защото ответницата не е имала право да лишава ищцата от възможността да ползва техниката си, както и документите. Обстоятелството, че това състояние е продължило в кратък отрязък от време /св. А. сочи, че на 04.09.2017г. ищцата й е казала, че няма достъп до кантората и в същия ден е бил извикан ключар, който е сменил бравата/, не е основание ответницата да бъде освободена от отговорност, защото противоправността се изразява в самото препятстване на ищцата от достъпа до намиращите се в имота нейни вещи, а не в продължителността на това ограничение.

Налице е и последният елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – причинени вреди. В резултат на поведението на ответницата ищцата е била лишена от достъп до кантората си, където се съхраняват документация и вещи във връзка с упражняваната от нея адвокатска професия, което й е причинило притеснение и неудобство. За установяване на претърпените от нея неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите А. и К., които сочат, че на 04.09.2017г. ищцата, споделяйки за случилото се, е била разстроена, плачела е, като на св. К. казала, че „я гонят клиентите“, че е срамно за нея да не може да влезе в кантората.

Вземайки предвид характера и степента на увреждането на ищцата, която е била разстроена , плачела е, обстоятелството, че е изпитвала неудобство пред трети лица от това, че не може да изпълни възложената й работа и съобразявайки, че това състояние /лишаване от достъп/ е продължило в рамките на един ден и в съответствие с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че размерът на дължимото се обезщетение за причинените на ищцата вреди следва да се определи на 500 лв.

Представените с исковата молба доказателства - амбулаторен лист от 05.09.2017г., видно от който на ищцата е поставена диагноза остра стресова реакция и болничен лист за ползван отпуск за временна неработоспособност за 14 дни, считано от 04.09.2017г. поради същата диагноза, не могат да обосноват по- висок размер на обезщетението, защото не се установява ищцата да е изпаднала в това състояние само по причина описаното по- горе поведение на ответницата. По делото са налице доказателства, че преди процесния инцидент ищцата е изпитвала притеснения във връзка с връчено й от ответницата предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение /което действие не е неправомерно/, като в същия смисъл се съдържат твърдения и в исковата молба. Несъмнено случилото се на 04.09.2017г. е допринесло за изпадане на ищцата в това състояние, което е отчетено при определяне размера на обезщетението.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да бъде отменено частично и вместо него следва да бъде постановено решение за осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. , ведно със законната лихва, считано от 04.09.2017г. За разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 25 100 лв. решението на САС следва да бъде оставено в сила.

Въззивното решение следва да се отмени изцяло в частта му за разноските, като се присъдят такива за трите инстанции с оглед крайния изход на спора.

На основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото за първоинстанционното, въззивното и за касационното производство съобразно уважената част от иска в размер на 47,52 лв. /държавна такса за трите инстанции и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство/. В касационното производство ищцата не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като упълномощеният от нея адвокат е осъществил на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА безплатна адвокатска помощ, поради което на него на основание чл. 38 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 53,11 лв. За въззивното производство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, защото липсват доказателства, че пред въззивния съд упълномощеният от ищцата адвокат е осъществил на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА безплатна адвокатска помощ.

На процесуалния представител на ответницата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3 757 лв. за осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА безплатна адвокатска помощ пред трите съдебни инстанции.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10438 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1474 / 2020 по описа на Апелативен съд - С., в частта му, с която е потвърдено решение № 5344/09.12.2019г. на Окръжен съд- Благоевград по гр. д. № 8/2018 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. Б. срещу И. К. Д. – Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането – 04.09.2017г. до окончателното изплащане, както и изцяло в частта му за разноските, като вместо него постановява :

ОСЪЖДА И. К. Д. – Н. на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Д. Г. Б. сумата от 500 /петстстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправното й лишаване на от достъп до адвокатска кантора, намираща се в [населено място], [улица], 10, вх. Б, ет.1, ап.24, ведно със законната лихва върху сумата от 500 лв., считано от датата на увреждането- 04.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10438 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1474 / 2020 по описа на Апелативен съд - С., в частта му, с която е потвърдено решение № 5344/09.12.2019г. на Окръжен съд- Благоевград по гр. д. № 8/2018 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. Б. срещу И. К. Д. – Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 24 600 лв. /разликата между присъдените 500 лв. и претендираните 25 100 лв./.

ОСЪЖДА И. К. Д. – Н. да заплати на Д. Г. Б. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 47,52 лв., представляващи разноски за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА И. К. Д. – Н. да заплати на адвокат Г. Ю. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 53,11 лв. за осъществена безплатна адвокатска защита в касационното производство.

ОСЪЖДА Д. Г. Б. да заплати на адвокат А. Б. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 3 757 лв. за осъществена безплатна адвокатска защита пред трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: