Процедура при предявен иск срещу ненадлежен ответник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 420

Гр. София 08.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Иванка Палашева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 2154 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Й. срещу решение № 976/21.02.2024 г. по в.гр.д. № 11396/2022 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 20051484/ 03.08.2022 г. на СРС, постановено по гр.д. № 48367/2020 г. и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е уважен частично предявеният от ищцата С. Й. Й. иск по чл.78, ал.2 ЗДСл. срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като е осъден ответникът да заплати сумата от 17 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и сумата от 595 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване . С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 17 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. и в тази част не е постъпила въззивна жалба от ищцата.
Касаторката твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Явява се лично в открито заседание, както и нейния процесуален представител. Молят решението да се отмени.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ оспорва жалбата и сочи, че въззивното решение е правилно. Не изпраща представител в открито заседание.
С определение 1015 от 05.03.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл относно сумата от 17 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, така и като е отхвърлил претенцията за разликата над 17 000лв. до пълния претендиран размер от 25 000лв. или за сумата от 8 000лв. е допуснато на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно надлежната страна по материалното правоотношение и процесуално легитимираната страна в исковото производство, както и за правомощията на въззивната инстанция в случай на нередовност на исковата молба и посочен ненадлежен ответник в петитума на исковата молба и основанието за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото за проверка за противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Трайно е разбирането както в доктрината, така и в практиката на ВКС, обективирана в решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д. № 3306/2013 г., решение № 50231/15.12.2022 г. по гр.д. № 3763/2021 г. на ВКС, III г.о, решение № 83/24.03.2025 г. по т.д. № 1823/2024 г. на ВКС, I т.о. и др., че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието ѝ съдът следи служебно. Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, и в този смисъл от заявените с исковата молба твърдения от страна на ищеца. Изложените твърдения от ищеца за спорното право обуславят не само неговата процесуална легитимация, но и тази на ответника. От своя страна материалноправната легитимация се отнася до въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. В този смисъл дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се решават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство. Когато обаче от твърденията в исковата молба следва, че надлежните страни по материалноправното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други, то е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума. В този случай, съгласно разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение 1/2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Когато порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено по делото и безспорно между страните, че ищцата С. Й. е назначена със заповед № *** г. на Министерство на вътрешните работи за държавен служител на длъжността „главен експерт в сектор „Психологично осигуряване на структури в [населено място]“, на отдел „Психологично осигуряване на структури на МВР“ към Института по психология – МВР.
Приел е за установено по делото, че на 10.10.2019 г. около 07:50 часа ищцата е претърпяла инцидент, който по надлежния ред е признат за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО с разпореждане № **** г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ – София град. В последното е отразено, че злополуката е станала при придвижване по обичайния път от основното място на живеене към работното място, при което пострадалата се е подхлъзнала, паднала е и е счупила горния край на раменната кост на лявата си ръка.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е заключил, че първоинстанционният съд неправилно е приел Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ за надлежен ответник по делото, поради което е постановил недопустим съдебен акт. За да достигне до този извод, въззивният съд е обсъдил представените по делото заповед за назначаване № **** г. на министъра на вътрешните работи, заповед за повишаване в ранг № ***** г. на административния секретар на МВР, заповед за определяне на основна месечна заплата № **** г. на административния секретар на МВР, декларация за трудова злополука от 15.10.2019 г. и протокол от 16.10.2019 г. за разследване на трудова злополука. Въз основа на събраните доказателства е приел, че ищцата е била служител на МВР и е притежавала качеството на държавен служител. Посочил е, че първоинстанционният съд не е съобразил, че ищцата е назначена със заповед на министъра на вътрешните работи в Института по психология- МВР, поради което е неправилен изводът, че същата е назначена в Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Доколкото Институтът по психология – МВР, към който ищцата е била държавен служител, е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи, както и че същият не е юридическо лице и не се явява първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджет, съдът е посочил, че в случая легитимиран да отговаря по предявения иск е Министерството на вътрешните работи. Като е посочил, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник, въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо, поради което го е обезсилил и е прекратил производството по делото.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл частично в противоречие с дадените разяснения. Когато от изложението на исковата молба е видно, че надлежната страна по спорното правоотношение е една, а искът е насочен срещу друга , е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум и нередовност на исковата молба. Постановеното при този порок първоинстанционно решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено и съгласно разясненията от т. 5 на Тълкувателно решение 1/2013 по т.д. №1/2013 на ОСГТК на ВКС да бъде върнато на първата инстанция за отстраняване на порока – за даване на указания до ищеца да отстрани нередовностите по исковата молба и съответно да насочи иска си срещу страната, която според твърденията в исковата молба, е надлежен ответник по спорното правоотношение.

В случая правилно съдът е констатирал, че посоченият от ищцата ответник – ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е ненадлежен, доколкото пасивната му процесуална легитимация е недоказана. По отношение на Института по психология при МВР, към който ищцата е била назначена по щат и в чиято структура е полагала труд, също е приел, че не е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ГПК, както и не се явява първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджет съгласно приложимите нормативни актове, поради което също не би могъл да бъде надлежен ответник. В този смисъл правилно въззивният съд е извел, че доколкото Института по психология – МВР е разпределен при структурите, звената и длъжностите, които са на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи, а също и с оглед заповедта за назначаване на заеманата от ищцата длъжност, издадена и подписана от министъра на вътрешните работи, то процесуално легитимирано да отговаря по иск за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от трудова злополука, е именно Министерството на вътрешните работи. Макар обаче да е констатирал, че съдът следи служебно за процесуалната легитимация на страните, съставът на въззивния съд, след като е направил извод за надлежния ответник по делото, е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. Съдът не е взел предвид, че при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ - при условията на ограничен въззив и преклудиране на възможността в първоинстанционното производство след срока за отговор да се твърдят факти и да се сочат доказателства, пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени нередовности, свързани с конституирането на страните, като се повторят процесуалните действия по делото, което налага в посочената хипотеза делото да се върне на първоинстанционния съд, който да изиска отстраняване нередовността на исковата молба, като извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник, а не решението на първата инстанция да бъде обезсилено и производството – прекратено.

Въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и по отношение отхвърлената част на предявеният иск за разликата над 17 000лв. до предявения размер от 25 000лв., доколкото в тази част не е подадена въззивна жалба от ищцата и е влязло в сила е недопустимо и в тази част следва да се обезсили. В заключение въззивният съд в останалата част, с която е уважен предявеният иск за сумата от 17 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, правилно като краен резултат е обезсилил първоинстанционнното решение, но неправилно е прекратил в тази част и производството по делото. В тази прекратителна част въззивното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на отстраняване на нередовности на исковата молба с указание за насочване на иска срещу работодателя Министерство на вътрешните работи - Институт по психология- МВР.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 976/21.02.2024 г. по в.гр.д. № 11396/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение № 20051484/ 03.08.2022 г. на СРС, постановено по гр.д. № 48367/2020 г., в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 17 000лв. до пълния предявен размер от 25 000лв. и е прекратил в тази част производството.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 976/21.02.2024 г. по в.гр.д. № 11396/2022 г. на Софийски градски съд в останалата част, с която е обезсилено решение № 20051484/ 03.08.2022 г. на СРС, постановено по гр.д. № 48367/2020 г., с което е осъдена Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ да заплати на С. Й. Й. сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ въззивно решение №976/21.02.2024 г. по в.гр.д. № 11396/2022 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на ищцата С. Й. Й. за сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, съобразно изложеното в мотивите.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: