Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2026

Осъждане за данъчно престъпление, продължавано престъпление и давност

Върховен касационен съд · 04 Март 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият оспорва осъдителна присъда за избягване на плащане на данъчни задължения в големи размери чрез фиктивни сделки, като твърди допуснати процесуални нарушения, изтекла давност и явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд отхвърля касационната жалба и оставя в сила решението на въззивния съд. Съдът приема, че престъплението правилно е квалифицирано като едно продължавано деяние и сроковете за наказателна давност не са изтекли.

Какво приема съдът

Незначителното надвишаване на едногодишния период между отделни деяния не изключва наличието на продължавано престъпление, а давността за наказателно преследване тече от довършването на последното деяние от състава му.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

данъчни престъпленияпродължавано престъплениефиктивни сделкидавностДДС

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

гр.София, 27. 03. 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове: 1. Надежда Трифонова

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора Петрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев НД № 67 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия А. С. М. – адвокат Д. П., срещу решение, постановено по ВНОХД № 345/2025 г. по описа на САС, с което съдът потвърдил Присъда по НОХД № 3298/2023 г. по описа на СГС, с която подсъдимият М. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т. 2 и 7, вр. с чл. 26 ал.1 от НК и при условията на чл. 55 ал.1 т.1от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години . На основание чл.55 ал.3 от НК не било наложено кумулативното наказание конфискация предвидено наред с наказанието Лишаване от свобода. На подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК били възложени разноските по делото.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба на посочените в нея основания. Пледира при условията на евентуалност производството да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване, подзащитният ѝ да бъде оправдан с касационното решение или да бъде намалено наказанието.

Подсъдимият М. поддържа становището на защитника си и моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата на защитата на подсъдимия М. за неоснователна.

С касационната жалба решението се атакува на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

В тези случаи логическата последователност на анализа налага първо да бъдат разгледани доводите за съществено нарушение на процесуалните правила, защото ако бъдат възприети, произнасянето по останалите основания би се явило безпредметно.

Главният довод в подкрепа на това основание е, че въззивният съд не е отговорил в мотивите си на съществени възражения на защитата. На първо място не взел отношение по доводите за изтекла давност за наказателно преследване. По никакъв начин не обосновал констатацията си, че подсъдимият е знаел за фиктивния характер на инкриминираните сделки. Въобще не било коментирано твърдението на защитата, че дейности като почистване, поддръжка на компютри, геоложки проучвания и други били реално извършени, но заплатени и фактурирани по искане на извършилите ги физически лица на фирми, за които подсъдимият не знаел че са неизрядни към фиска. Определяйки размера на неправомерно невнесените данъци, не съобразил заключението на назначената от първата инстанция допълнителна ССЧЕ.

На първо място още първоинстанционният съд подробно е обсъдил и мотивирано е отхвърлил преобладаващата част от възражението за изтекла давност и то с мотиви валидни и за изтеклия времеви период по време на въззивното, а и по време на касационното производство, като дори е подчертал преюдициалното значение на въпроса за давността по отношение на останалата част от въпросите, на които следва да отговори съдебният акт и е изложил тази част от мотивите си преди всички останали/ л.541 от първоинстанционното производство/ стр. 17 и 18 от мотивите/. От своя страна САС също е дал подробен отговор на възраженията на защитата за изтекла давност/л.112 от въззивното производство/. Част от този отговор е и напълно допустимото утвърждаване на мотивите, вече изложени от първата инстанция. Доколкото възражението за неправилен отказ да се приложат правилата за давността е основна част от касационният довод за нарушение на материалния закон той ще бъде разгледан в съответната част на касационното решение.

Неоснователен е и вторият довод на защитата в подкрепа на разглежданото касационно основание. Формално въззивното решение не съдържа отделни, собствени на въззивния съд мотиви защо следва да се отхвърли защитната теза, че подсъдимият добросъвестно платил за реално извършени услуги на посочени му от извършилите ги лица фирми, за чиято неизправност към фиска не знаел. То съдържа обаче достатъчно ясна и по същество правилна констатация, че това не е ново за процеса възражение, а такова което вече е било правено пред първата инстанция и е получило от нея мотивиран и изчерпателен отговор, с който САС се солидаризира/ / л. 113 от въззивното производство/стр.64 от въззивното решение и л. 564/ стр.63 и 64 от първоинстанционното решение/. Без да навлиза в преценка за обоснованост на приетите от инстанциите по фактите фактически положения настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи, че доказателственият анализ не противоречи, нито на процесуалните, нито на логическите правила на доказването. Знанието на подсъдимия за фиктивния характер на сделките, което е психичен факт напълно законосъобразно е обосновано чрез косвено доказване, въз основа на верига от доказателствени факти, които изключват по несъмнен начин всяка друга възможност. В анализа са ползвани допустими и валидно установени доказателствени факти/ липса на съпътстващи фактурите документи за изпълнение на доставката и банкови документи за извършени плащания, неясно описание на предмета на доставката, обективна невъзможност посочените фирми - доставчици да извършат доставката поради липса на персонал и материални активи/. Както посочените факти, така и доказателствените средства за установяването им не са тълкувани превратно, а съобразно действителния им смисъл.

Доводът за липса на мотиви относно несъответствието на приетото в присъдата и приетото от заключението на назначеното от първата инстанция допълнителна ССЧЕ почива или на неразбиране на нейната задача или на очевидно манипулативно поднасяне на фактите от страна на защитата. Тази експертиза е имала за задача да установи каква точно част от инкриминираните данъчни задължения са били частично погасени от М. в един по- късен период, а именно на 17.03. 2022г. Тази сума обаче в размер на 26470 лв., задължения по ЗДДС не следва да отпадне от предмета на обвинението, нито може да доведе до преквалификация на деянието по чл. 255 ал.4 от НК, защото не представлява пълно плащане, ведно с лихвите, а може да бъде отчетена единствено като смекчаващо вината обстоятелство

Като нарушение на материалния закон касаторът сочи незаконсъобразното неприлагане от САС на правилата за давността по НК при наличието на условията за това, както и обусловилото го незаконосъобразно прилагане на чл.26 от НК, при липса на елемент от фактическия състав на продължаваното престъпление, а именно отделните деяния да са извършени през непродължителен период от време.

На първо място съдилищата по фактите правилно са приложили ТР № 1 по Т. Д. № 1/2009г. на ВКС и в частност залегналото в него разрешение че установеният с данъчните закони (ЗКПО, ЗДДФЛ) едногодишен данъчен период съответства на признака "непродължителен период от време" по смисъла на чл. 26 от НК. Именно това тълкуване утвърждава възможността, когато деянията са осъществени в няколко едногодишни данъчни периода, какъвто е процесния случай, това да бъде квалифицирано като едно, а не като няколко продължавани престъпления. Обратното не е вярно. Това че между две от деянията незначително е надвишен 1 годишния период / в процесния случай с 3дни по отношение на деянията по пункт 10 и 11 от обвинителния акт не е пречка да се приложи чл.26 от НК, при наличието на всички останали елементи на фактическия състав на продължаваното престъпление. Ето защо цялостната престъпна дейност на подсъдимия правилно е квалифицирана като едно продължавано престъпление, което е било довършено на 28.03.2011г. От тази дата следва да се изчисляват и давностните срокове. Досъдебното производство по делото е образувано с прокурорско постановление на 11.01.2018г. за престъпление по чл.255 ал.3 от НК наказуемо с Лишаване от свобода от 3 до 8 години. Подсъдимият М. бил привлечен за пръв път в качеството на обвиняем с постановление от 12.01.2021г. Към нито един от двата момента не била изтекла давността за наказателно преследване, която в този случай по силата на чл. 80 ал.1 т.3 от НК е 10 години. В нито един момент от наказателното производство, в това число и момента на постановяване на настоящото решение не е налице изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по смисъла на чл. 80 ал.3 от НК, която в конкретния случай е 15 години. Всъщност в противоречие с материалния закон са всички останали варианти за определяне на различни меродавни дати или разделянето на продължаваното престъпление на 3 едногодишни периода.

В подкрепа на касационното основание явна несправедливост на наказанието касаторът отново изтъква продължителността на наказателното производство, която надвишава разумната по смисъла на чл. 22 от НПК и чл.6 от ЕКЗПЧОС. Това е взето предвид от въззивния съд при обсъждане на индивидуализацията на наказанието и е допринесло за справедливото определяне на неговия вид и размер. Действително налице е друго неотчетено от инстанциите по фактите смекчаващо вината обстоятелство, а именно описаното по- горе частично погасяване на едно от инкриминираните данъчни задължения. Този пропуск обаче не е довел до явна несправедливост на наказанието. Напротив допълнителното му смекчаване спрямо специалния минимум от 3 години вече не би съответствали на целите по чл. 36 от НК.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение, постановено по ВНОХД № 345/25 г. по описа на САС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.