Служебно назначаване на експертиза при отнемане на незаконно придобито имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 373

гр.София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участие на секретаря Теодора Ставрева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 1361 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, представлявано от гл.инспектор Д. М., срещу решение № 1169/22.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1029/2023 г. на Апелативен съд София, което потвърждава решение № 900049/30.01.2023 г. по гр.д.№ 20191200100129 на Окръжен съд Благоевград за отхвърляне исковете на КОНПИ против Б. К. Д., И. Х. И. и „БИ-ММ“ ООД, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, съответно: 1/ 10 броя поземлени имоти в [населено място], [населено място] /единият застроен/ и в [населено място]; парични средства в размер на сумата 12 167,03 лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от 29.11.2017 г. по ДП от 2017г. на РУ МВР Петрич; равностойността на 153 дружествени дяла от капитала на „БИ-ММ“ ООД и паричната равностойност на отчуждено имущество към 31.01.2018 г. от Б. К. Д.: 4 броя поземлени имоти в землището на [населено място] и лек автомобил „Ауди А6“; паричната равностойност на отчужден към 18.01.2018г. поземлен имот с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място] лек автомобил и внесени „на каса“ парични суми в „Уникредит Булбанк“АД, „Централна кооперативна банка“АД и „Първа инвестиционна банка“АД /за погасяване на кредит/; 2/ равностойност на 147 дружествени дяла от капитала на „БИ-ММ“ ООД; 3/ лек автомобил „Ауди А4“, рег. [рег.номер на МПС], с първа регистрация от 09.02.2009г., общо на стойност 550 147,82 лева, като е присъдено възнаграждение за оказана безплатна помощ на И. Х. И. и на Б. К. Д., съответно по 26 154,43 лева, в полза на адвокат Т. Л. Ф. пред въззивната инстанция. Обжалването е допуснато по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата и да назначи експертиза, необходими за изясняване на делото от фактическа страна и установяване на имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период?“.

Отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване се дава в задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с постановките на т.2 и 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в които се приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но ако въззивната жалба съдържа довод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, дори да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция, но дава указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В тези случаи, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

С оглед дадения отговор на въпроса, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира за основателни доводите в касационната жалба в частта относно задължението на съда да изясни делото от фактическа страна, вкл. като назначи служебно експертиза, когато следва да установи нетния доход на проверяваните лица, при преценката дали е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДВ на ЗОНПИ и да изследва дали наличното в края на проверявания период имущество може да бъде предмет на отнемане в полза на държавата. Въззивният съд в случая правилно е приел, че са били налице предпоставките за образуване на проверка спрямо Б. К. Д. и свързаните с него лица на притежаваното от тях имущество. Правилно е приел, че може да бъде отнето само незаконно придобито имущество от проверяваното лице, което продължава да е налично в неговия патримониум или свързаните с него лица в края на периода, ако се установи „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Обосновано съдът приема също, че след като има конкретно налично имущество /153 дружествени дяла от капитала на „БИ-ММ“ ООД/, то може да бъде предмет на отнемане, а не паричната му равностойност, тъй като според ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д.№ 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Само ако установи, че такова превишение е налице е необходимо да се изследва дали доходът, с който имуществото е придобито е законен, като се отчете, че незаконни са само доходите от забранена в закона дейност. Съгласно легалното определение в §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В този смисъл, нетен доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период или оставащите свободни средства. „Нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (такъв доход е равен на нула за целите на анализа) и не се „прибавя“ към установеното налично имущество. Ако се установява разлика с отрицателен знак в нетния доход, която е получена при изваждане на извършените обичайни и извънредни разходи на проверяваните лица от доказаните при икономическия анализ доходи, приходи или източници на финансиране, следва да се приеме, че е налице неизяснен източник на средства в патримониума на проверяваното лице и неговото семейство, но това не е „налично имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. В този смисъл, наличното имущество на проверяваните лица с неустановен законен произход не е достатъчно като основание да се пристъпи към отнемането му, освен ако се установи значително несъответствие, т.е. превишение от най-малко 150 000 лева между стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване и каква стойност е получена при отчуждаването /след приспадане на разходите за подобрения/. Когато придобитото през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока - разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценено размера на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период. Като критерий за това дали е на значителна стойност се преценява като сбор от всички приходи, доходи и източници на финансиране на лицата, които се проверяват, а не само на част от сключените сделки и получените в резултат на това средства като цифрово изражение, независимо дали имуществото е налично или е било отчуждено и през кой период от време. Дали определено имущество ще подлежи на отнемане от проверяваните лица зависи от установените във всеки отделен случай обстоятелства, т.е. превишението може да се установи с помощта на вещи лица, при съпоставяне на това налично имущество с доходите на лицето от законен източник на средства към момента на придобиването му, като по този начин двете величини (на доходите и стойността на имуществото) ще са определени по установения в закона критерий.

Въззивният съд в случая приема за критерий само цифровото изражение, при съпоставяне на доходите на проверяваните лица и стойността на незаконно придобитото имущество, но без да посочва кое имущество – имоти, движими вещи и парични средства на проверявания и свързаните с него лица, приема за налични в края на проверявания период – 30.01.2018г.; безкритично приема изводите на „нетните доходи“ на проверяваните за целия проверяван период /не по отделни години/, без да посочи размера на нетния доход на всеки от тях и защо не приема за разход извършените плащания на каса и банкови преводи, респ. защо приема, че в икономическия анализ следва да се включат доходи извън проверявания период /30.01.2008г. - 30.01.2018г/, а придобитите, но отчуждени и неналични активи в края на изследвания период нямат значение при установяване нетните доходи на проверявания и свързаните с него лица. При липсата на обективна оценка за „нетните доходи“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, изводите за липса на значително несъответствие не могат да бъдат споделени, тъй като не са установени релевантни за изхода на делото обстоятелства, за което са необходими специални знания. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, следва да се назначи нова комплексна технико-икономическа експертиза, с помощта на която съдът да установи не само стойността на придобитото налично имущество, представляваща сбор от реалната пазарна оценка на имоти, вещи и парични средства, но и „нетните доходи“ на всеки от проверяваните лица, включвайки извършените разходи отчуждените впоследствие вещи, които са били налични в края на проверявания период и са посочени в мотивираното искане на КОНПИ. След установяване на „нетните доходи“ на проверявания и свързаните с него лица /независимо от това дали придобитото имущество през проверявания 10 годишен период е налично или е било отчуждено и през кой период от време/, при съпоставяне с наличното имущество в края на проверката – 30.01.2018г., съдът следва да прецени размерът на превишението, т.е. дали е налице значително несъответствие, като съобрази, че по гражданскоправен ред на отнемане подлежи само налично имущество на проверяваното лице. Когато се установи, че незаконно придобитото имуществото на проверявания е в свързаните лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото, стига да е противопоставимо на държавата. В този смисъл в полза на държавата подлежат на отнемане наличните парични суми, получени от отчуждени недвижими и движими вещи от установена престъпна дейност, без оглед на това дали вещите са налични в патримониума на проверяваното лице в края на периода.

Предвид изложените съображения, сторените разноски в производството следва да се присъдят след приключване на делото по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1169 от 22.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1029/2023 г. на Апелативен съд София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.