Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2025
Осъждане за държане на наркотици с цел разпространение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдимият обжалва условна присъда от две години лишаване от свобода и глоба за държане на кокаин и коноп с цел разпространение. Защитата твърди допуснати процесуални нарушения при оценката на свидетелските показания и претърсването, както и явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд оставя решението в сила, като приема, че доказателствата са оценени правилно, а наказанието е справедливо определено.
Какво приема съдът
Преценката кои свидетелски показания да кредитира е суверенно право на решаващия съд, стига доказателствата да са събрани по установения ред и интерпретирани обективно, като за съставомерността по чл. 354а, ал. 1 от НК е достатъчно доказването на държане с цел разпространение, без да е необходимо реално осъществена продажба.
Приложени разпоредби
- чл. 354а, ал. 1 НК
- чл. 66 НК
- чл. 36 НК
- чл. 13 НПК
- чл. 281 НПК
- чл. 348, ал. 1 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
наркотични веществацел разпространениепретърсване и изземванепоемни лицаусловна присъда
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 448 Гр.София, 23.10.2025г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора Р.СЛАВОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 759/2025 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. К. П., подадена чрез защитника му адв. В. В. срещу въззивно решение № 96 от 05.03.2025г., постановено по ВНОХД № 71/2025г. по описа на Софийския апелативен съд, 2 наказателен състав. Касаторът аргументира възраженията си с доводи относно касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или намаляване размера на наложеното наказание, както и редуциране на изпитателния срок по чл. 66 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс.К. П. - адв.В., поддържа касационната жалба с направените в нея възражения и искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Не споделя възраженията на защитата за необективност на доказателствения анализ, при който са фаворизирани показанията на полицейските служители. Счита фактите по откриване на наркотичните вещества у подсъдимия и в дома му за безспорно установени. Предлага решението на въззивния съд да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 23.10.2024г., постановена по НОХД № 4099/2024г., по описа на Софийския градски съд, наказателно отделение, 21 с-в, подс. К. К. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1,изр.,1 пр.4, алт.1 НК -затова, че на 26.04.2021г. в гр.София, без надлежно разрешение е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества /кокаин и коноп/ на обща стойност 803,96лв. Наложено му е наказание от две година лишаване от свобода, като на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от пет години. Определено е и наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. С решение № 96 от 05.03.2025г., постановено по ВНОХД № 71/2025г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение 2 състав, присъдата на Софийски градски съд е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия П. е неоснователна. Относно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Възраженията в тази насока се изразяват в твърдения за нарушено право на защита на подсъдимия, липса на мотиви към атакувания съдебен акт, както и пороци в аналитичната дейност на въззивната инстанция. Разгледано по същество възражението за нарушено право на защита, направено в рамките на оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, е лишено от конкретика. За това и касационната инстанция не би могла да даде отговори на подобни абстрактни възражения, тъй като правомощията й да провери решението са свързани с конкретните оплаквания и уточнени касационни основания. Всъщност, основното възражение на защитата, е съсредоточено върху твърдението за нарушения на чл.13 и 14 НПК, а именно- осъществен от въззивния съд необективен доказателствен анализ, при игнориране на определени доказателствени източници, както и липса на отговори на направени възражения. Съгласявайки се с принципно изразената позиция на касатора, че оценъчната дейност на съда следва да се основава на процесуално допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по установения от закона ред и интерпретирани вярно, касационната инстанция не открива пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд, компрометираща изводите му относно съдържанието и значението на показанията на св.Г., И. и Р. от една страна и тези на св.К. и В. от друга. Не може да не се отбележи, че касаторът принципно няма възражения срещу процесуалната законосъобразност на въпросните гласни доказателства, а по-скоро твърди, че въззивният съд е игнорирал показанията на св.К. и В.. Преглед на мотивите към въззивното решение дава основание на настоящата инстанция да не сподели направеното оплакване. Показанията на двамата свидетели са били подробно анализирани, като апелативният съд е изложил достатъчно подробни мотиви за това, кои кредитира и в каква част. Отговорено е и на възраженията на защитата, относно разликата в дадените от св.К. показания пред съда и тези, прочетени по реда на чл.281 НПК. Волята на въззивната инстанция да се довери на едни и да не кредитира други доказателства е суверенно нейно право и то не търпи корекция от страна на касационния съд, стига това да се отнася до законосъобразно събран и приобщен доказателствен материал, който е вярно интерпретиран. Отклонения от тези стандарти не се констатират. С нужната пълнота и логическа последователност са направени изводите на въззивния съд, че показанията на св.К. , относно факта дали по време на полицайката проверка е посетил дома на подсъдимия, за да купи от него наркотици или по друг повод, не са определящи за крайните изводи относно виновното поведение на подсъдимия П., тъй като обвинението срещу него е за държане на наркотични вещества с цел разпространение, а не за разпространение на наркотични вещества. В този смисъл не могат да се споделят и възраженията на защитника на подсъдимия срещу вярната интерпретация на показанията, дадени от св.В., които нямат отношение към факта дали подс.П. е разпространявал наркотични вещества. Определено това обстоятелство е встрани от основния предмет на доказване, касаещ държането на тези вещества, с определена специална цел- разпространение. Показанията на св.В. са стоели на вниманието на въззивния съд и предвид направените възражения относно твърденията му, че не си спомнял освен него да е имали друго поемно лице, присъствало при претърсването, проведено в дома на подсъдимия. Доколкото с касационната жалба отново се акцентира на този въпрос, трябва да се отбележи, че същият е относим към процесуалната законосъобразност на проведеното действие и на протокола, който го е обективирал. Доводите, с които въззивният съд е отхвърлил възраженията на защитата относно съдържанието на показанията на св.В., не търпят критика от настоящата инстанция. В съответствие с процесуалните правила и законосъобразно използваната техника по чл.281 НПК, съдебните инстанции по същество са аргументирали изводите си защо са избрали да се доверят на прочетените и приобщени по този процесуален ред показания на посочения свидетел. Не е пренебрегнато и обстоятелството, че подсъдимият е съдействал напълно на полицейските служители при извършената му проверка, доброволно е показал съдържанието на чантата, в която е държал наркотиците, направил е признание, че дължи такива вещества и в дома си. Посочените констатации са съпоставени със съдържанието и отбелязванията, направени в протокола за претърсване и изземване, в който е посочено присъствието на две поемни лица, положили подписи след изготвянето му. Правилно съдилищата не са имали основание да изключат писменото доказателствено средство от доказателствената съвкупност, както и да възприемат показанията на свидетеля В. в исканата от защитата насока, а именно, че следственото действие е проведено в нарушение на процесуалните правила, което го опорочава и дискредитира. При преценка основателността на възраженията на защитата направени пред касационната инстанция следва да се вземе предвид и избраният от нея начин на процесуално поведение и даденото в рамките на съдебното следствие пред първия съд съгласие да се заличи св.И. / второто поемно лице/ от списъка на свидетелите. При условие, че по този начин защитата се е лишила от възможността да разпита свидетелката, акцентирането на важността на показанията й пред следващите инстанции и интерпретирането на заличаването й като свидетел в полза на тезата, че не е присъствала на следственото действие, се явява процесуално неиздържано и не може да мотивира упрек към процесуалната дейност на съда. Мотивите, изложени от въззивния съд покриват стандартите на чл.339 НК, съдържат нужния обективен и пълен доказателствен анализ, както и отговори на поставените от защитата въпроси и възражения. При законосъобразно установена фактическа обстановка и материалният закон е приложен правилно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия П. за извършено престъпление по чл.354а, ал.1,изр.1, пр.4, алт.1 НК. Относно възраженията за явна несправедливост на наказанието: Защитата счита, че съдът е игнорирал смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което явно несправедливо е индивидуализирал наказанието на подсъдимия. В тази насока може да се отбележи следното: нито чистото съдено минало, нито останалите смекчаващи отговорността обстоятелства са били омаловажени от инстанциите по същество. Изтъкнатите от защитата доводи за това, че срещу подсъдимия не се водят наказателни производства и че той не е препятствал воденето на настоящото дело, могат да се оценят като обичайни обстоятелства в живота на всеки, които са свързани с изпълнението на закона и морала. Отделен е въпросът, че твърдението на защитата за добросъвестно процесуално поведение на подс.П., което не е препятствало процеса, трудно се вписва с факта, че производството срещи него се води задочно, тъй като се е укрил. Изпитателният срок по чл.66 НК съответства на възпиращата функция на наказанието в конкретния казус. В заключение може да се отбележи, че наказанието е отмерено законосъобразно и е съответно на целите, които се залагат в чл.36 НК. По-голяма снизходителност подсъдимият не може да очаква. Водим от гореизложеното, касационният съд намира жалбата на защитник на подсъдимия за неоснователна. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с процесуалните изисквания, при правилно приложение на материалния закон и наложено справедливо наказание. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 96 от 05.03.2025г., постановено по ВНОХД № 71/2025г. по описа на Софийския апелативен съд, 2 наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.