Обезщетение за ползване на чужд имот от електроразпределително дружество без сервитут

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 256

гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 4427 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/, срещу въззивно решение № 489/12.08.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 309/31.05.2023 г./ постановено по в.гр.д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, в частта му, с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ е осъдено да заплати, както следва: на Д. С. Н.: на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 2903,34 лв.- обезщетение за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ....., в който притежава 159/378 ид.ч., поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV, без учреден за това сервитут през периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата 362,50 лв.- мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до 28.05.2019 г. върху присъденото й обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; и на Т. И. Г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 1451,67 лв.- обезщетение за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ........., в който притежава 79,50/378 ид.ч., поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV, без учреден за това сервитут през периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ответниците по жалбата Д. С. Н. и Т. И. Г. изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират разноски по делото.

С определение № 3885/05.12.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД осъдителна част, поради съществуваща вероятност решението в тази част да е недопустимо, поради нарушения свързани с диспозитивното начало, установено като основен принцип на гражданското съдопроизводство, изразяващи се в произнасяне плюс петитум, при определяне на периодите, за който са присъдени обезщетенията по исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на двете ищци. /В отхвърлителната му част, обжалвана от ищците Д. С. Н. и Т. И. Г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване/.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят, че ищците Д. С. Н. и Т. И. Г. са собственици на ПИ с идентификатор ........., като първата от тях притежава 159/378 ид.ч., а втората - 79,50/378 ид.ч. от правото на собственост. С писмо изх. № П-03-72/20.4.2012 г. на [община] същите били уведомени, че е издаден констативен протокол от 06.04.2012 г. за установяване на незаконен строеж в имота им с извършител „Монолитстрой- Ч., Б.“ ООД и ползвател ЧЕЗ разпределение България АД, при липсата на одобрени проекти и липсата на издадено разрешение за строеж за изпълнените СМР. Не бил спорен и факта, че трасето по което е прокаран кабел за захранване с ел. енергия на друг имот, захранването на който се осъществявало от ответника, през претендирания период било ползвано от ЧЕЗ. Според заключението СТЕ на вещото лице А., съоръженията, ползвани от ЧЕЗ попадали върху площ 24,48 кв.м. - общо заетото място от трасето и шахтата в квадратни метри. При огледа вещото лице констатирало, че тръбите, макар и от тях кабелите да били изтеглени, още били в земята в имота на ищците. Въззивният съд е приел, че обекта е изграден в имота на ищците, без предвиждане в подробния устройствен план, поради което спорът по отношение на това каква би била сервитутната площ на трасето е ирелевантен по делото, а от значение е размера на реално засегната от част от имота. Посочил е, че отношенията между страните следва да се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като енергийното предприятие дължи на собствениците на имота обезщетение. Обезщетението се съизмерявало със средната пазарна наемна цена за имота, респ. за засегнатата част от него, за съответния период от време, през който енергийният обект продължавал да се намира в имота, без да е налице предвиждане за това в ПУП и без да е налице учреден сервитут.

По отношение на исковете за главница на двете ищци, касаещи периода 13.10.2011 г.- 28.05.2014 г. /5 години назад от предявяване на исковете -29.05.2019 г./ е прието, че същите са били погасени по давност, и че правилно са били отхвърлени от първоинстнционния съд.

По отношение размера на обезщетението са били изслушани заключения на вещите лица П. Т. и В. Д.. Въззивния състав е приел първия метод от заключението на вещото лице Т. според което пазарна месечна наемна стойност за открити площи /тротоарно право/ е в размер на 4,70 лв. за кв.м. Вещото лице разяснило, че е съобразило, липсата на сделки за отдаване под наем на свободни площи от физически лица на търговци в ЦГЧ, а единствения, който има реални сделки с такива наеми е Общината по отношение на откритите площи /тротоарно право, поради което въз основа на Наредбата на общината в ЦГЧ цената е 4,70 лв. за кв.м. Според въззивния състав било налице необосновавано ползване от вещото лице Д. на корекционни коефициенти, без пояснения защо е приложило такива. От заключението на това вещо лице и изслушването й било установено, че и тя не се е съобразила с наличието на сделки със сходни имоти, а също ползвала стойността от 4,70 лв. за кв.м., която с приложения корекционен коефициент, определила на 4 лв. за кв.м.

Въз основа на заключението на вещото лице П. Т. въззивния съд е определил размера на дължимото обезщетение: на Д. С. Н. на 2903,34 лв., като е посочил, че сумата се дължи за периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г. /макар в исковата молба обезщетение да се претендира за времето до 11.02.2019 г./ и на Т. И. Г. на 1451,67 лв., като е посочил, че сумата се дължи за периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г. /макар в исковата молба обезщетение и от тази ищца да се претендира за времето до 11.02.2019 г./. С оглед установеното по делото, че покана за плащане на обезщетение до ответника е била отправена само от Д. С. Н., на същата е присъдена лихва за забава върху дължимото й се обезщетението за периода от 14.12.2017 до 28.05.2019 г. в размер на 362,50 лв., а искът с правно основание чл. 86 ЗЗД на ищцата Т. И. Г. е отхвърлен.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

Настоящият състав намира, че въззивното решение в частта, с която са присъдени обезщетения по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в полза на всяка от двете ищци за периода 12.02.2019 г. - 29.05.2019 г., е недопустимо. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, както и че именно защото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, то съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, нещо, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало в гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава в тази част решението му е недопустимо.

По настоящото дело въззивният съд е бил сезиран с искове за присъждане на обезщетение до 11.02.2019 г. - датата на премахване на незаконния строеж. Съдът е установил, че в отклонение от градустройственото предвиждане, подземния електропровод е прокаран през процесния имот, за който няма такова предвиждане по плана, респ. – върху него не е учредено и не е възникнало сервитутно право в полза на енергийното дружество, но последното е държало и полазвало електропровода в имота през процесния период. Изводът, че дружеството дължи обезщетение, по чл. 59 от ЗЗД на собствениците на имота са правилни. Когато енергиен обект е изграден в чужд недвижим имот, за който няма такова предвиждане в подробния устройствен план, по аргумент за противното от чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, в полза на енергийното предприятие не възниква сервитутно право върху този имот. В този случай енергийното предприятие държи енергийния обект в чуждия имот, респ. – ползва последния или съответната засегната част от него, върху която е изграден енергийният обект, без да има правно основание за това, като по този начин лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва по предназначение имота си, респ. – съответната засегната част от него. Поради това, отношенията между тях се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД – енергийното предприятие дължи на собственика на имота обезщетение, което се съизмерява със средната пазарна наемна цена за имота, респ. – за засегнатата част от него, за съответния период от време, през който енергийният обект продължава да се намира в имота, без да е налице предвиждане за това в подробния устройствен план, респ. – без да е налице учреден сервитут /в т. см. решение № 309/06.01.2020 г. по гр. д. № 850 /2019 г. на ВКС, IV г.о./.

Правилно и с оглед направеното то ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, въззивния състав е приел, че по отношение на исковете за главница на двете ищци, отнасящи се за периода 13.10.2011 г.- 28.05.2014 г. /5 години назад от предявяване на исковете -29.05.2019 г./, исковете са погасени по давност.

Обезщетение е дължимо за периода 29.05.2014 г.-11.02.2019 г. /4 г. 8 мес. и 13 дни/. За реално засегната част от имота на ищците - 24,48 кв.м., при пазарна месечна наемна стойност в размер на 4,70 лв. за кв.м. /съгл. посоченото от вещото лице- П. Т./, дължимото обезщетение е 6493 лв., от което на Д. Н. за притежаваните от нея 159/378 ид.ч., обезщетението възлиза на 2731,18 лв., а на Т. Г. за притежаваните от нея 79,50/378 ид.ч.- на 1365,59 лв. За посочения период и до посочените размери на обезщетенията за всяка от двете ищци въззивното решение, в обжалваната му от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД част, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, в частта с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъдено да заплати на Д. С. Н., сумата 172,16 лв. /разликата между сумата 2731,18 лв. до присъдения размер от 2903,34 лв./, представляваща обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за периода 12.02.2019 г. - 29.05.2019 г., и в частта с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъдено да заплати на Т. И. Г., сумата 85,57 лв. /разликата между сумата 1365,59 лв. до присъдения размер от 1451,67 лв./, представляваща обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за периода 12.02.2019 г. - 29.05.2019 г.

Предвид извода за различен размер на дължимото обезщетение на Д. С. Н., следва да бъде преизчислен и размерът на дължимата законна лихва за забава, върху него. Дължимата лихва за периода от 14.12.2017 г. до 28.5.2019 г., изчислена по начина посочен от въззивния състав, с отчитане на ежемесечното натрупване на размера на обезщетението до 11.02.2019 г., възлиза на 360,61 лв. Поради това въззивното решение за разликата между уважения размер от 362,50 лв. до дължимия от 360,61 лв. следа да се отмени и се постанови отхвърляне на иска за горницата над 360,61 лв.

Предвид крайния изход на делото, съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищците следва да се присъдят разноски, както следва: за първа инстанция 1382,44 лв. /при доказани разноски в размер на 5292,04 лв., в т.ч.: за адвокатско възнаграждение, за ДТ и разноски за вещи лица/; за въззивна инстанция от 355,76 лв. /при направени разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ в общ размер -1361,85 лв./ и за касационна инстанция- 540,75 лв. /при направени разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ в общ размер - 1630 лв./, или общо разноски в размер на 2278,95 лв.

В полза на ответника по делото „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД следва да се присъдят разноски, както следва: за първа инстанция разноски в размер на 1829,93 лв. /според представените доказателства и списък за разноски по чл.80 ГПК, разноските направени от ответника пред РС- Благоевград са в размер на 2477 лв./, за въззивна инстанция разноски в размер на 303,30 лв. /при направени разноски в общ размер - 410,55 лв./, както и за касационна инстанция 283,85 лв. /при направени разноски за ДТ размер – 124,35 лв. и 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение определено с оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25а, ал.3 от Наредба за правна помощ/, или общо разноски в размер на 2417,08 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 489/12.08.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 309/31.05.2023 г./ постановено по в.гр.д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, В ЧАСТТА, с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ гр.София, с ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Д. С. Н., сумата 172,16 лв. /разлика над сумата 2731,18 лв. до присъдения размер от 2903,34 лв./, представляваща обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за периода 12.02.2019 г. - 29.05.2019 г., и в частта с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъдено да заплати на Т. И. Г., сумата 85,57 лв. /разлика над сумата 1365,59 лв. до присъдения размер от 1451,67 лв./, представляваща обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за периода 12.02.2019 г. - 29.05.2019 г., като недопустимо.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 489/12.08.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 309/31.05.2023 г./ постановено по в.гр.д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от Д. С. Н. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ [населено място], с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 86, ЗЗД за присъждане на лихва за забава за периода от 14.12.2017 г. до 28.5.2019 г. върху дължимото й обезщетение, в разликата над 360,61 лв. до размера от 362,50 лв., както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Н. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ [населено място], с ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 86, ЗЗД за присъждане на лихва за забава за периода от 14.12.2017 г. до 28.05.2019 г. върху присъденото й обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в разликата над 360,61 лв. до размера от 362,50 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 489/12.08.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 309/31.05.2023 г./ постановено по в.гр.д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, В ЧАСТТА, с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ е осъдено да заплати, както следва: на Д. С. Н.: на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 2731,18 лв.- обезщетение за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ......, в който притежава 159/378 ид.ч., през периода от 29.05.2014 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане и на Т. И. Г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 1365,59 лв.- обезщетение за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор .........., в който притежава 79,50/378 ид.ч., през периода от 29.05.2014 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. С. Н., с ЕГН [ЕГН] и Т. И. Г., с ЕГН [ЕГН], разноски по делото в общ размер на 2278,95 лв.

ОСЪЖДА Д. С. Н., с ЕГН [ЕГН] и Т. И. Г., с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски по делото в общ размер на 2417,08 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.