Добросъвестно владение и отмяна на публична продан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

гр. София, 13.03.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1961/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили касационни жалби срещу постановеното в производство по чл. 108 ЗС въззивно решение № 59 от 16.01.2023 год. по в. гр. д. № 2906/2022 год. на Пловдивския окръжен съд. С него, като се потвърждава решението от 15.07.2022 год. по гр. д. № 10567/2020 год. на Пловдивския районен съд, се признава за установено по отношение на ответниците Н. А. Н., Н. И. Н., Т. Н. П. и П. Ф. П., че ищцата Д. И. Т. притежава , въз основа на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 73, том II, рег. № 1473, дело № 246 от 28.03.2008 год. на нотариус М. Ц., рег. № 155 на НК, 1/2 ид. част от правото на собственост върху жилище/апартамент № 4 , който представлява СОС с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на [населено място] с площ от 90.40 кв. м. и административен адрес: [населено място], [улица], ведно с 5,759 % ид. части от общите части на сградата, които представляват 12.60 кв. м. от РЗП на общите части на сградата, ведно с изба № 16 в сутеренния етаж с площ от 7,18 кв. м., ведно с 5,759 % ид. части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена сградата, както и 1/2 ид. част от правото на собственост върху гараж № 8 , който представлява СОС с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на [населено място] с площ от 25.43 кв. м. ведно с 1.592 % ид. части от общите части на сградата, които представляват 3.48 кв. м. и 1.592 % ид. части от правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот с идентификатор № ***, като Т. Н. П. и П. Ф. П. са осъдени да предадат владението на 1/2 ид. част от правото на собственост върху гореописаните имоти .

За да постанови решението въззивният съд приема, че с оглед правния характер на способа за придобиване на собствеността на първите ответници като купувачи и приобретатели по проведена порочна публична продан въз основа на деривативно правно основание, което е отменено впоследствие, отпада и неговият вещноправен ефект. Следователно, в патримониума на купувачите не преминава право на собственост, което валидно да може да бъде прехвърлено на последващите купувачи - вторите ответници. По отношение на алтернативното възражение на последните за изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна придобивна давност като добросъвестни владелци, окръжният съд приема, че същото е неоснователно. Според мотивите към обжалваното решение, макар и да е налице първоначално правно основание, годно да прехвърли собствеността, то последващото узнаване от П. за отмяната на постановлението за възлагане от 02.03.2010 год. опорочава добросъвестното владение.

Т. и П. П., представлявани от адв. Н. А., оспорват решението по съображения за неговата неправилност като необосновано и постановено в противоречие със закона.

Касационна жалба срещу въззивното решение е постъпила и от Н. и Н. Н., представлявани от пълномощника им адв. К. К.. Същите се позовават на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

С определение № 2253 от 10.05.2024 год. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и по двете подадени срещу него касационни жалби, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при формулирани въпроси, които се свеждат до:

- Правните последици, които поражда отмяната на влязло в сила постановление за възлагане на основание чл. 435, ал. 3 ГПК и в частност, дали същата засяга правата на купувача по публичната продан, респективно неговите приобретатели, в случай че същите са придобили права преди вписване на решението по чл. 435, ал. 3 ГПК ;

- Съдържанието на понятието „добросъвестност“ и момента, към който се преценява видът на установеното владение по смисъла на чл. 70 ЗС, в контекста на предявено възражение за изтекла придобивна давност, както и за възможността владението да се промени от добросъвестно в недобросъвестно в хипотезата на придобиване на право на собственост по давност съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС .

В писмени бележки адв. Н. А. - пълномощник на жалбоподателите Т. и П. П., заявява, че поддържа изложените в касационната жалба съображения по същество на спора и изразява становище по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване. Сочи, че делото е изяснено от фактическа страна и моли за постановяване на решение по същество, с което да се отхвърлят предявените от ищцата искове и да се присъдят в полза на доверителите му разноски за производството съобразно представените по делото договори за правна защита и списък по чл. 80 ГПК.

В писмена молба адв. К. К. - процесуален представител на жалбоподателите Н. и Н. Н., заявява, че поддържа направените в жалбата и изложението към нея доводи за неправилност на въззивното решение. Моли за неговата отмяна и за постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира за присъждане на направените в хода на трите съдебни инстанции разноски.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване :

Въпросът за правните последици, които поражда отмяната на влязло в сила постановление за възлагане на основание чл. 435, ал. 3 ГПК, е засегнат в постановките на т. 3 от ТР № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК. Прието е, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалният въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове.

В практиката по чл. 290 ГПК на касационната инстанция се разяснява още, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК може да бъде направен извод, че отпадането на изпълнителното основание след проявление на вещноправния ефект на публичната продан не засяга правата на купувача, тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на тази отмяна. Когато постановлението за възлагане на публичната продан е влязло в сила и имотът е закупен впоследствие от лице преди провеждане на успешна защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението и без проведено производство по чл. 496, ал. 3 ГПК, в рамките на спор за собственост между длъжника - собственик и лицето - приобретател на купувача от публичната продан, следва да бъдат зачетени вещноправните последици, валидно настъпили в патримониума на последващия приобретател. Частните правоприемници на купувача от публичната продан имат по-силната защита, защото не са купили чужд имот, след като правата на купувача от публичната продан - праводател на частния правоприемник, са противопоставими на собственика - длъжник по изпълнението /в този смисъл решение № 105 от 06.01.2017 год. на ВКС по гр. д. № 1091/2016 год., II г. о., решение № 111 от 19.03.2018 год. на ВКС по гр. д. № 99/2017 год., II г. о./.

От друга страна, в решение № 19 от 10.08.2015 год. на ВКС по гр. д. № 1812/ 2014 год., IV г. о., се приема, че, ако възлагането бъде отменено, тогава с обратна сила отпада и придобивното основание, от което следва, че отпадат и правата на купувача /не може да се легитимира като собственик/, отпадат и правата на последващите приобретатели, тъй като никой не може да прехвърли това, което не притежава. Ретроактивно действие има само отмяната на постановлението за възлагане с акт на съда. Това разрешение е възприето и в определение № 193 от 28.03.2016 год. на ВКС по гр. д. № 945/2016 год., I г. о. В тази насока и решение № 120 от 04.10.2021 год. на ВКС по гр. д. № 3521/2019 год., IV г. о., по смисъла на което постановлението за възлагане се стабилизира едва след изтичане на срока за неговото обжалване, респективно след потвърждаването му от окръжния съд при обжалване.

Втората група въпроси намира последователно и трайно разрешение, както в теорията, така и в съдебната практика. Владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно за придобиване на собствеността при условията на кратката петгодишна давност е добросъвестността да съществува при възникване на правното основание. Тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не е бил собственик – решение № 60117 от 15.12.2021 год. на ВКС по гр. д. № 3680/2020 год., I г. о., решение № 178 от 09.07.2014 год. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 год., I г. о., решение № 52 от 23.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1455/2017 год., I г. о., решение № 11 от 13.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1451/2017 год., I г. о. и др.

По същество на спора:

С оглед изложеното, след проверка и анализ на материалите по делото, за да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на II г. о. съобразява следното:

В исковата си молба ищцата Д. Т. твърди да е собственик на 1/2 ид. ч. от апартамент № 4, ведно с изба № 16 и гараж № 8 въз основа на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 73, том II, рег. № 1473, дело № 246 от 28.03.2008 год. на нотариус М. Ц. с рег. № 155 на НК. Сочи, че ответниците Н. и Н. Н. се легитимират като приобретатели по силата на извършена публична продан въз основа на постановление за възлагане, което е отменено по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, както и че заплатената от тях сума в изпълнителното производство им е върната. Вторите ответници - Т. и П. П., следователно не са станали собственици на процесните недвижими имоти, поради обезсилване на титула за собственост на техните праводатели.

В молба от 26.02.2021 год. /л. 69 от първоинстанционното дело/, в изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищцата уточнява, че искането е за установяване правото ѝ на собственост по отношение на ответниците Н. и Н. Н. и Т. и П. П., като последните двама да предадат владението на процесните имоти.

Ответниците Т. и П. П. оспорват предявените искове по съображения, че постановеното решение за отмяна на постановлението за възлагане им е непротивопоставимо, тъй като е влязло в сила и е било вписано след вписване на нотариалния акт, по силата на който са закупили спорната 1/2 ид. част от процесните апартамент, изба и гараж. Отделно от това се позовават и на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, считано от 28.04.2011 год. до предявяване на исковете на 24.08.2020 год.

В писмения си отговор на исковата молба ответниците Н. и Н. Н. изтъкват съображения за неоснователност на довода на ищцата за отпадане на вещнопрехвърлителното действие на издаденото в тяхна полза постановление за възлагане. Сочат, че в случая към датата на публичната продан имотът е бил собствен на ищцата - длъжник по изпълнителното дело и следователно правата им като купувачи по постановлението за възлагане могат да отпаднат само при хипотезата на уважен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК.

При така очертания предмет на спора, на първо място следва да бъде прецизирана извършената квалификация от разглеждалите до сега спора съдебни инстанции. Твърденията на ищцата сочат на предявени два кумулативно обективно и субективно съединени иска с различно правно основание – положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Н. и Н. Н.; респективно ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу Т. и П. П.. Съдебните инстанции са се произнесли съобразно заявения от ищцата петитум, макар и неточно да са квалифицирали и двата предявени иска като такива с правно основание чл. 108 ЗС, поради което не е налице основание за обезсилване на постановените по спора решения.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесните апартамент № 4, изба № 16 и гараж № 8 са придобити от ищцата заедно с нейния съпруг Г. Т. в режим на СИО през 2008 год. Вследствие на проведено принудително изпълнение срещу съпрузите имотите са последователно възложени на ответника Н. А. Н. в качеството му на купувач по проведени публични продани както следва: 1/2 ид. част от правото на собственост с постановление за възлагане от 19.04.2010 год. /в сила от 25.05.2010 год./ по изп. д. № 36/2010 год. с длъжник Г. Т.; съответно 1/2 ид. част от правото на собственост с постановление за възлагане от 02.03.2011 год. /в сила от 25.03.2011 год. и вписано в АВ на 31.03.2011 год./ по изп. д. № 419/2010 год. с длъжник Д. Т..

След придобиване на имотите ответниците Н. и Н. Н. ги продават на Т. и П. П. с нотариален акт № 40 от 28.04.2011 год., вписан в АВ на същата дата.

Впоследствие, по жалба на неучаствала в проданта страна - „СиБанк“ ЕАД, поради ненадлежно уведомяване за нея, постановлението за възлагане на спорната 1/2 ид. част от процесните имоти от 02.03.2011 год. е отменено с решение № 1237 от 20.09.2011 год. по гр. д. № 2576/2011 год. на Пловдивския окръжен съд. По твърдения на самата ищца в молба от 15.02.2021 год. /л. 57 от първоинстанционното дело/ жалбата по чл. 435, ал. 3 ГПК на „Сибанк“ ЕАД не е вписана. Вписано е, на 22.02.2012 год., постановеното съдебно решение № 1237 от 20.09.2011 год. по гр. д. № 2576/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което се постановява отмяна на постановлението за възлагане от 02.03.2011 год.

Не е спорен между страните, а и се установява от показанията на свидетелката К., фактът на осъществявано владение от Т. и П. П. върху процесните имоти в периода от покупко-продажбата от 28.04.2011 год. до предявяване на исковата молба на 24.08.2020 год. Към датата на придобиване на имотите ответниците няма как да са знаели за опорочаване на придобивното им основание, тъй като решението за отмяна на постановлението, с което те са възложени на техните праводатели е постановено впоследствие – на 20.09.2011 год. Няма данни същите да са знаели за подаване на жалбата по чл. 435 ГПК от страна на „Сибанк“ ЕАД и по твърдения на самата ищца, тази жалба не е вписана в службата по вписванията. А що се отнася до изслушаните показания на свидетеля П., съгласно които ищцата Д. Т. е посещавала процесния апартамент през пролетта на 2012 год., когато е разговаряла евентуално с ответницата П., която свидетелят не познава, и я е осведомила за отмяната на постановлението за възлагане, то същите нямат отношение към характера на установеното владение. Както вече беше посочено, знанието като основание за изключване на презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС следва да съществува към момента на сключване на договора. Добросъвестността на приобретателя не отпада от последващо узнаване, че праводателят му не е бил собственик, защото в чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно добросъвестността да съществува при възникване на правното основание. Следователно, в разглежданата хипотеза, независимо от действието на постановеното съдебно решение по чл. 435, ал. 3 ГПК, ответниците са придобили собствеността върху спорната 1/2 ид. част от процесните апартамент, изба и гараж, на основание добросъвестно владение, поради което и предявените искове се явяват неоснователни и неправилно са уважени от въззивния съд.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По разноските:

Съобразно изхода на делото ответниците по предявените искове имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В първоинстанционното производство Т. и П. П. са представлявани от адв. В. Х. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2ро ЗАдв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.04.2021 год. /л. 92-93/, като при проведени три открити съдебни заседания възнаграждението се определя в размер на 2 282,31 лв. – по аргумент от чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. чл. 8, ал. 2, т. 4, вр. ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /приложима редакция към датата на подаване на исковата молба и сключване на договора, ДВ бр. 68 от 2020 год./. Н. и Н. Н. са представлявани от адв. К. К., но по делото не са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не се присъждат.

Във въззивното производство Т. и П. П. са внесли държавна такса в размер на 300,53 лв. Представлявани са от адв. В. Х., без да е приложен договор за правна защита и съдействие, както и от адв. Д. Б., която съгласно договор за правна защита и съдействие 08.12.2022 год. /л. 44/ е получила в брой възнаграждение в размер на 2 000 лв. Н. и Н. Н. са внесли държавна такса в размер на 300,53 лв. Липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. К..

В касационното производство Т. и П. П. са внесли държавна такса в размер на общо 305,39 лв. Съгласно договори за правна защита и съдействие от 02.02.2023 год. и 09.10.2024 год. /л. 28 и 93/ са заплатили на пълномощника им адв. Н. А. възнаграждение в размер на общо 2 300 лв. Н. и Н. Н. са внесли държавна такса в размер на общо 305,39 лв. Липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. К..

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 59 от 16.01.2023 год. по в. гр. д. № 2906/ 2022 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се потвърждава решението от 15.07.2022 год. по гр. д. № 10567/2020 год. на Пловдивския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. Т., ЕГН [ЕГН], срещу Н. А. Н., ЕГН [ЕГН] и Н. И. Н., ЕГН [ЕГН], за установяване правото ѝ на собственост, въз основа на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 73, том II, рег. № 1473, дело № 246 от 28.03.2008 год. на нотариус М. Ц. с рег. № 155 на НК, върху 1/2 ид. част от правото на собственост върху жилище/апартамент № 4, който представлява СОС с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на [населено място] с площ от 90.40 кв. м. и административен адрес: [населено място], [улица] по скица, а по документи за собственост № 7, ведно с 5,759 % ид. части от общите части на сградата, които представляват 12.60 кв. м. от РЗП на общите части на сградата, ведно с изба № 16 в сутеренния етаж с площ от 7,18 кв. м., ведно с 5,759 % ид. части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена сградата, както и 1/2 ид. част от правото на собственост върху гараж № 8, който представлява СОС с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на [населено място] с площ от 25.43 кв. м., ведно с 1.592 % ид. части от общите части на сградата, които представляват 3.48 кв. м. и 1.592 % ид. части от правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот с идентификатор № ***.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. Т., ЕГН [ЕГН], против Т. Н. П., ЕГН [ЕГН] и П. Ф. П., ЕГН [ЕГН], за установяване правото ѝ на собственост, както и за осъждане на същите да ѝ предадат владението на гореописаната 1/2 ид. част от правото на собственост върху жилище/апартамент с ид. № *****, изба № 16 и гараж № 8, с идентификатор № *****, ведно с принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот.

ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на адв. В. Х. от АК - П., сумата 2 282,31 лв. /две хиляди двеста осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. А. Н., ЕГН [ЕГН] и Н. И. Н., ЕГН [ЕГН], сумата 605,92 лв. /шестстотин и пет лева и деветдесет и две стотинки/ сторени разноски пред трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на Т. Н. П., ЕГН [ЕГН] и П. Ф. П., ЕГН [ЕГН], сумата 4 905,92 лв. /четири хиляди деветстотин и пет лева и деветдесет и две стотинки/ сторени разноски пред трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.