Обезщетение за неимуществени вреди при незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 610

гр.София,

22.10.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 732 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1467 от 14.12.2023 г. по в.гр. д. № 2186/2023 г. на АС – София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: за задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, вр.чл.4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят -Прокуратура на Република България, излага съображения за неправилност въззивно решение поради нарушение на материалния закон.

Ответникът в касационното производство -И. Х. И., не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил решение от 18.06.2023г. по гр. д. № 13426/21г. на ГС – София, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на И. Х. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване (за периода от 12.02.2007г. до 24.08.2020г.), приключило с решение на ВКС № 105 от 24.08.2020г., по к.н.д. № 355/2020г. и решение на ВКС № 174 от 07.11.2016г. по НОХД № 685/2016г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 70000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., вреди от незаконно наказателно преследване и за законна лихва, считано от 05.12.2006г. до 23.08.2020г., като неоснователни.
Установено е, че с постановление от 05.12.2006г. е било образувано наказателно производство срещу И. И. и група лица (ппр. № 9640/2006г., по описа на СГП, дознание № 82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП) за престъпления по чл.212 ал.5, по чл.321 и по чл.253 НК, за това че през периода от 2002 г. до 2005 г. е действала международна мрежа за „покупко – продажби“ на стари машини в затворен кръг, с участие на едни и същи фирми от Германия, Швейцария и България, с цел кандидатстването им пред ДФЗ за получаване на безвъзмездна помощ по програма САПАРД. Обвинението е за документна измама - съставяне на документи с невярно съдържание, чиято цел е използването им пред ДФ Земеделие за удостоверяване на извършени „инвестиции“ от българските фирми – бенефициенти.
Констатирано е, че с Постановление за привличане на обвиняем от 12.02.2007г. спрямо ищеца е повдигнато обвинение за престъпления по чл.321, ал. 2, вр, ал. 1 НК, по чл. 212, ал. 5, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.253 ал.5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.20 ал.2 НК, като с постановление на прокурор при ГП София от 13.02.2007г. бил задържан под стража до 72 часа. Досъдебното производство е започнало под № 82/2007 г. по описа на ГД”БОП” - НСП, прокурорска преписка № 9640/2006 г.,
Установено е, че с постановление от 18.01.2008г. по прокурорска преписка 9640/2006г. производството е прекратено за част от обвиняемите сред които и ищеца относно престъпление по чл. 321 НК в частта за участието им в престъпна група за извършване на престъпление по чл. 253 НК със съображения, че в рамките на това производство липсват доказателства, които да ги уличават в така квалифицираната престъпна дейност, като останало обвинение за участие в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 212 НК. Констатирано е, че по тази преписка е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд срещу група от лица сред които и ищецът И. И. с обвинения по чл.321 ал.1 НК – за образуване и участие –, през периода м.август 2002г. – м.декември 2005г. в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл.212, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.1 , вр. с чл. 20, ал.2, 3 и 4 и чл. 26 от НК, и по чл. 212, ал.5,вр. с ал.3,пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 и чл.26 НК – документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, осъществена от посочените обвиняеми като извършители.
Установено е, че първоначално с присъда от 30.06.2010г. ГС София И. И. е бил признал за виновен по повдигнатите обвинения, като му било определено едно общо най-тежко наказание - 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворнически общежития от затворен тип. Съдът го лишил от правото да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от 3 години, постановил и конфискация на 1/2 от имуществото му. Присъдата е била отменена с решение № 266 от 02.08.2012г., по ВНОХД №. 461/2021г., по описа на АС – София и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Установено е, че във връзка с направено искане на СГП било постановено определение от 08.03.2007г. по НЧД № И-37/2007г. на СГС, НО, 11 с-в, изменено с определение от 16.05.2007г. по ВНЧД № 555/2007г. САС, НО, 6 с-в, с което спрямо И. И. били допуснати мерки за процесуална принуда, а именно: запор върху 5 банкови сметки в Първа Инвестиционна Банка; възбрана върху недвижим имот и вещни права, собственост на И. И. - Апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; запор върху Банковата сметка на „Птицекладница Чубра“ ООД, чийто управител е И.. Така наложените мерки били отменени едва с Определение № 826 от 13.03:2013г. на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г.;
Установено е също така, че с присъда от 30.05.2017 г., постановена по нохд № 770/2014 г. Специализиран наказателен съд признал за невиновиновен подсъдимия И. Х. И. по чл. 321, ал. 2 от НК, като с решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/2018г. АСНС е отменил присъдата в частта, в която подс. И. Х. И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК. Констатирано е, че със същото решение въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда спрямо подсъдимия те И. И. за престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Срещу решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/18г. по описа на АСНС бил подаден касационен протест, като с решение № 105 от 24.08.2020г., постановено по н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС е потвърдано въззивното с решение и оправдателната присъда за престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е влязла в сила.За престъплението по чл.321, ал.2 НК производството по отношение на ищецът И. И. е прекратено поради изтичане на абсолютната давност.
Установено е от констативен протокол от 11.08.2017г. на СЗИВСС, че към момента на проверката производството е продължило 9 години, 8 месеца и 25 дена, считано от 13.02.2007г. /когато И. е задържан за срок от 72 часа/ и е привлечен в качеството на обвиняем . Посочено е, че проверяваното наказателно производство е водено срещу шест лица за престъпления, свързани с ръководене и участие в организирана престъпна група, и с пране на пари и обвиненията са по чл.253 от НК и чл.321 от НК, които са „тежки” според разпоредбата на чл.93, т.7 НК. Прието е, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие е събран значителен по обем доказателствен материал, извършени са голям брой процесуални действия, изготвени са множество експертизи, поради което следва да се приеме, че проверяваното производство отговаря на критериите за фактическа и правна сложност. Според инспектората разследването по дознание №134/2007г. на ГД БОП - МВР е провеждано ритмично, необходимите процесуално-следствени действия са извършвани своевременно и не са установени периоди на бездействие от страна на разследващите органи, но е допуснато е нарушение на процесуалните правила от наблюдаващия прокурор, който не е извършил необходимото за връчване на постановлението за частично прекратяване от 19.05.2009 г. на всички подсъдими и това е довело до прекратяване на съдебното производство по НОХД №3222/2009 г. на СГС, връщане на делото на СГП и удължаване на общата продължителност с 1 месец.
Прието е, че в проверяваното наказателно производство са констатирани следните нарушения от инспектората , допуснати от съда : по НОХД № 3693/2009 г. на СГС съдията-докладчик е нарушила чл.308 НПК, като е постановила присъдата на 29.03.2010г., а е предала мотивите на 22.12.2010г. и това е довело до забавяне на производството с около 8 месеца; по ВНОХД № 11 251/2011г. на САС са допуснати съществени процесуални нарушения, поради които ВКС по реда на възобновяване на наказателни дела е отменил постановената присъда и е върнал делото на САС за ново разглеждане от друг състав и поради това се е увеличила и общата продължителност на наказателното производство с около 1 година и 6 месеца; по НД № 903/2013г. на ВКС, последното съдебно заседание е проведено на 13.11.2013г., а решението за възобновяване на делото е постановено на 12.03.2014г., като е налице забавяне с около 3 месеца; по ВНОХД № 219/2014г. на САС съдът е постановил присъдата на 09.11.2015 г., а е предал мотивите на 11.05.2016г., като нарушението на чл.308 НПК е довело до забавяне на производството с около 5 месеца. След анализ на проверяваното производство е формиран краен извод, че е налице прекомерна продължителност на проверяваното производство и нарушаване на правото на заявителя за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Съдът е взел предвид заключението на съдебно медицинска експертиза, в която вещото лице е констатирало, че жалбоподателят-ищец е с изключително влошено здравословно състояние, тъй като са безспорно установени следните заболявания: хипертонична болест III ст. Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност; хроничен бронхит с чести обостряния; прекаран дълбок тромбофлебит в дясно (лекуван в Ст. Загора от съдов хирург); подагра ставна форма с пристъпи от остро ставно възпаление; през 2006г. счупване на крайна фаланга на пети пръст на дясна ръка; чести оплаквания за болки в кръста, говорещ в полза на остеоартрит; варусна (О образна) деформация на коленни стави; през 2005г. аденом на простата; 10.02.2007г. бронхоплевмония; 2014г. карцином на простатата. Вещото лице е посочило, че няма яснота за причините за възникването на карцином на простатата, но рискови фактори са възрастта - над 50г., друг болен член на семейството и наднормено тегло, като от всички описани заболявания хипертоничната болест е единственото заболяване, което може да провокира кризи в условия на стрес, а всички останали заболявания не са свързани със стресови състояния.
Съобразено е и заключението на съдебно-психологична експертиза, в която вещото лице е констатирало, че събитията по повод наказателното производство значително разстроили, променили и повлияли негативно на ежедневието, личния и професионален живот, както и на житейските планове на И.. Продължителният период е засегнал психичните ресурси и начина на живот и са налице негативни преживявания, които имат депресивен и тревожен характер.
За да постанови решението си въззивният съд е отчел факта, че за кратък -72 часа спрямо ищеца е била взета найтежката мярка за процесуална принуда, а в последствие е била заменена с по – лека такава/парична гаранция/; съобразено е, че по отношение на ищеца са били допуснати други мерки за процесуална принуда, а именно: запор върху 5 банкови сметки; наложена е възбрана върху недвижим имот и вещни права, а наложените мерки били отменени едва с определение № 826 от 13.03:2013г. на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г.; съобразена е продължителността на наказателното преследване , преминало през трите съдебни, като няколко пъти е прекратявано от съда и връщано с дадени указания след допуснати процесуални нарушения. Отчетен е факта, че ишецът първоначално е бил признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода /съответно на 10г. и на 6г./, което според въззивния съд предполага негативни изживявания. Съобразено е, че впоследствие е била променена подсъдността и е наказателното производство е разгледано от Специализирания наказателен съд, където бива оправдан. Съдът е приел, че именно прокуратурата е протестирала (неоснователно) оправдателните съдебни актове, то не може да се обоснове извод, че след като ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, то е спаднал осезаемо интензитетът на търпените от него неимуществени вреди. Прието е, че което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и него пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като до окончателното оправдаване на ищеца през 2020г са изминали повече от 13 години, като не е налице принос на пострадалия по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, тъй като неговото поведение не се намира в пряка причинно-следствена връзка със забавяне на производството, а забавянето е по обективни причини извън поведението на подсъдимите по делото.
При така установените обстоятелства съдът е счел, че справедлив размер на обезщетението за причинените на ищеца вреди от незаконно наказателно преследване е сума в размер на 70 000лева.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса: за задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, вр.чл.4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът сам се е поставил в положение срещу него да бъде проведено наказателно преследване не само за обвинение по чл. чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, но и за престъпление по чл.321, ал.2 НК, зао което не е оправдан, а производството е прекратено заради изтекла давност. Съдът не е отчел факта, че срещу ищеца е била наложена мярка задържане само за 72 часа както и че за продължилото над разумния срок наказателно производство при извършена проверка от Инспектората при ВСС са посочени и обективни причини –многото подсъдими и извършване на процесуални действия по отношение на лица извън страната, поради което не се установява причинно-следствена връзка между част от неимуществените вреди, за които се претендира обезщетението по иска .
Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, личността на увредения съставът на ВКС счита, че сумата от 50 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата над 50 000 лева до 70 000 лева и искът следва да бъде отхвърлен над този размер . Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
В останалата си част, с която искът е уважен за сумата 50 000лева решението следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1467 от 14.12.2023 г. по в.гр. д. № 2186/2023 г. на АС – София В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати в полза на И. Х. И. сумата над 50 000 до 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване (за периода от 12.02.2007г. до 24.08.2020г.), приключило с решение на ВКС № 105 от 24.08.2020г., по к.н.д. № 355/2020г. и решение на ВКС № 174 от 07.11.2016г. по НОХД № 685/2016г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. И. иск по чл.2 ЗОЗОВ срещу Прокуратурата на Република България сумата над 50 000 до 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване (за периода от 12.02.2007г. до 24.08.2020г.), приключило с решение на ВКС № 105 от 24.08.2020г., по к.н.д. № 355/2020г. и решение на ВКС № 174 от 07.11.2016г. по НОХД № 685/2016г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта му, с която предявения от И. Х. И. иск по чл.2 ЗОЗОВ срещу Прокуратурата на Република България е уважен за сумата от 50 000лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: