Условно наказание за причинена по непредпазливост смърт на пътя при превишена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * неоснователност на касационна жалба * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 624

гр. София, 05 декември 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Атанас Гебрев от ВП , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 886 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалба от защитник на подсъдимата И. Г. А. – Т. и от поверениците на частните обвинители А. И. А. и А. С. А., А. А. Т. и В. Б. Т. срещу въззивно решение № 160/16.05.2024г. по ВНОХД № 20231000601254/2023г. на Софийски апелативен съд, н. о., девети състав.

От така постановеното въззивно решение са останали недоволни всички страни по делото, без участвалия прокурор.

Частните обвинители А. А. и А. А. чрез повереника си настояват за допуснато процесуално нарушение, тъй като липсвало произнасяне по всички възведени оплаквания. Твърди се, че не били изложени надлежни мотиви защо се приема, че наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и може да постигне целите, заложени в чл.36 от НК.

Неправилно се твърдяло в мотивите на съда относно оправдаването на подсъдимата за нарушение на правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДВП, че липсва съответна жалба и присъдата е влязла в законна сила. Повереникът утвърждава, че във въззивната жалба изрично било въведено оплакване относно оправдаването на подсъдимата за извършено нарушение на това правило за движение - стр.9 от решението.

Поддържа обвинението в частта за извършено нарушение именно на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като твърди, че загубата на контрол е причина за произшествието.

По отношение на налагане на наказанието твърди декларативност на въззивната инстанция, без да бъдат съпоставени и обсъдени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а от последните не били обсъдени наведените такива във въззивната жалба. Неправилно не бил отчетен броя на допуснатите нарушения на правилата за движение, защото деянието би било съставомерно дори и само при едно допуснато нарушение на правилата за движение.

Не били изложени мотиви защо въззивната инстанция приема за справедлив размера на наложеното наказание по чл.343г от НК.

Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на друг апелативен състав за увеличаване на наказанието и ефективното му изтърпяване.

Частните обвинители А. Т. и В. Т. чрез повереника оспорват наложеното наказание като явно несправедливо, с неправилно приложение на чл.66 от НК. Възразява се срещу възприемането на изводите на първостепенния съд за преобладаване на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, довело до налагане на наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Неправилно било отделено изключително внимание на обществената опасност на дееца, а извън полезрението на съдилищата по същество останала обществената опасност на деянието. А тя била изключително висока, тъй като придобила обществена публичност – с телевизионно излъчване, множество статии в пресата.

Независимо от законодателния фокус в нормата на чл.66 от НК върху личността на дееца, не следвало да се пренебрегва предупредителното и и възпиращо действие на санкцията върху останалите членове на обществото.

Предвид игнорирането на генералната превенция по делото се иска отмяна на потвърдителното въззивно решение, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за увеличаване на наложеното наказание и за неговото ефективно изтърпяване.

Подсъдимата, която чрез защитника си е подала касационна жалба, в която се ангажират основанията, свързани с явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се твърди и нарушение на материалния закон, поради неприлагането на чл.55, ал. 1, т. 1 от НК. Не били отчетени смекчаващи вината и отговорността обстоятелства като тежките увреждания, получени от самата подсъдима от причиненото от нея произшествие и влошеното й здравословно състояние, а също така и непоставянето от самите пострадали на обезопасителни колани. В тази връзка се претендира за по- голяма снизходителност.

Били събрани данни за изключително ниска степен на обществена опасност на дееца, като процесуалното й поведение, отношението към последиците провежданото наказателно производство давали основание да се приеме, че те са довели до пълното поправяне и превъзпитание на подсъдимата. Тя била съвестен човек, който ежедневно страда за случилото се, била е близка с пострадалите и по никакъв начин не е желаела това да се случи. След случилото се посещавали болнични заведение и била отключила сериозни заболявания както поради физическата травма, но и поради преживяната психическа такава. Според защитата целите на наказанието относно личната превенция били постигнати. Наказанието следвало да бъде наложено към минимума и след това да бъде редуцирано.

Относно възраженията на частното обвинение защитата ги определя претендирана суровост за наказанието, която не намирала опора в доказателствата по делото.

Моли да се намали наказанието лишаване от свобода, както и наказанието лишаване от право да се управлява МПС, а касационната жалба на частните обвинители Т. да бъде отхвърлена.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище, че при разглеждане на делото няма допуснати нарушение, нито от процесуално, нито от материалноправно естество, като иска да се оставят и трите касационни жалби без уважение.

Частните обвинители А. А. и А. А., редовно призовани, не се явяват, не се явява техният повереник, който обаче в молба заявява, че поддържа касационната жалба.

Частните обвинители А. Т. и В. Т., редовно призовани, явяват се лично и се представляват от повереник, който отново отдава приоритет на генералната превенция по делото, която според него не била удовлетворена и не следвало да бъде подценявана. Поддържа искането си от касационната жалба за отмяна на решението, връщане на делото не предходната инстанция за увеличаване на наказание и ефективното му изтърпяване. Посочва наличие на неоправдана снизходителност.

По жалбата на подсъдимата посочва, че тя противоречала на реда, по който било разгледано делото.

Частната обвинителка Т. в лична защита иска ефективна присъда и справедливост за дъщеря й.

Частният обвинител Т. в лична защита настоява за ефективна присъда, която да се постанови от предходна инстанция.

Подсъдимата И. А. – Т., редовно призована, явява се лично, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа касационната жалба. Изтъква обстоятелства относно личната характеристика на подсъдимата, подчертавайки, че липсва риск за бъдещо обществено опасно поведение. Заявява, в противовес на частното обвинение, че от подсъдимата са извършени само две нарушения, едното от които съставлява несъобразена с пътните условия скорост, а другото е навлизане в лентата за насрещно движение. Посочва, че това се дължи на екстремно усложнената пътна обстановка, при която подсъдимата като млад човек и малък стаж като водач, е реагирала емоционално и непрофесионално, довело до произшествието. Изтъква, че подсъдимата не е водач с авантюристично поведение, а при усложнената пътна обстановка не е успяла да реагира разумно и хладнокръвно.

Приема, че е налице изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при което наказанието следва да се определи на минимума и след това да се редуцира по правилата, установени в НПК, като в тоя смисъл се измени решението.

Алтернативно пледира да потвърждаване на въззивното решение.

Подсъдимата Т. в лична защитата заявява, че много съжалява и поднася съболезнования на близките на починалите.

При последната си дума подс.Т. моли за справедливо решение.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 29/01.08.23г. по НОХД № 462/2023г. на Благоевградски окръжен съд подсъдимата Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.2-ро, б.“б“, пр. 1- во, вр.ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 – то от НК и по реда на чл.58а от НК й е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 5 години, на какъвто срок е и лишена от право да управлява МПС съобразно чл.343г от НК.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, както и с разноските по делото, присъждайки ги в тежест на подсъдимата.

По жалба на подсъдимата и на частните обвинители срещу така постановената присъда с решение № 160/16.05.2024г. по ВНОХД № 20231000601254/2023г. на Софийски апелативен съд, н. о., девети състав тя е потвърдена изцяло.

Касационните жалби са подадени в срок от надлежно легитимираните процесуални субекти, каквито са защитникът на подсъдимия и и поверениците на частните обвинители.

След като ги разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбите се явяват неоснователни.

Производството е протекло с процедурата по глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимата Т. е признала изцяло фактите, посочени в обвинителния акт. Първостепенния съд правилно е възприел наличието на хипотезата на чл.372, ал.4 от НПК и е пристъпил към разглеждане на делото, без да се събират доказателства по изложените в обвинителния акт факти.

При така възприетата фактология не възниква никакъв спор, единственото съществено възражение е относно справедливостта на наложеното наказание.

Разбира се, частните обвинители А. А. и А. А. чрез повереника си се позовават на допуснато процесуално нарушение, визирайки страница девета от решението на въззивната инстанция. Оспорват това, че липсвала съответна жалба относно оправдаването на подсъдимата за нарушение и по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Констатацията на частното обвинение е вярна. Във въззивната жалба има възражение – при това и в допълнението към нея, точно срещу този оправдателен диспозитив на присъдата. Невярно е отразено във въззивното решение липсата на съответна жалба на частното обвинение. С това действително е допуснато процесуално нарушение.

Независимо от това не може да се направи окончателен извод, че то е съществено, което да е ограничило по непоправим начин правото на защита на частното обвинение в лицето на семейство А.. Константната съдебна практика достатъчно прецизно е изяснила приложението на материалния закон, в частност относно бланкетниия състав на чл.343 и съответните нарушения по ЗДвП. Безспорно е установено, че подсъдимата се е движела при ограничение от 70 км/ч. със скорост от около 83.7 км/ч. – стр.2 от обвинителния акт. Също така безспорно е установено, че подсъдимата е загубила контрол над управляваното от нея моторно превозно средство. Тази загуба на контрол обаче се е дължала на превишената скорост, съответно на нарушение на чл.21, 2 , вр. ал.1 от ЗДвП. За да е осъществено нарушение само по чл.20, ал.1 от ЗДвП, загубата на контрол трябва да се дължи на друг фактор, извън превишената скорост.

В този смисъл е безпредметно да се удовлетворява касационната претенцията на частните обвинители А., тъй като не е възможно да се достигне до друг материалноправен резултат.

Относно наказанието:

Касационните претенции и в двете посоки не могат да бъдат удовлетворени, нито следва да се увеличава наказанието, съответно да се отмени приложението на чл.66 от НК, нито следва наказанието да се намалява.

Частното обвинение е поставило акцента върху генералната превенция, която според него останала нереализирана в този конкретен случай. Настоящият касационен състав не може да се съгласи с тази констатация. Фокусирането на частното обвинение в ППВС 1/83г. и т.7 конкретно не може да доведе до различни изводи касационният състав. Няма неправомерно поведение извън конкретното превишаване на скоростта и несъобразяването с пътната обстановка – дъжд, мокър и хлъзгав асфалт, като навлизането в платното за насрещно движение има второстепенен характер и се дължи на първото и основно нарушение, то е негова последица. Подсъдимата е била млад водач, с едно - единствено нарушение за непредставяне на МПС за технически преглед, което няма връзка с конкретната пътна ситуация. Не може да се направи в никакъв случай извод за деец с висока степен на обществена опасност, предвид и останалите положителни данни от личностната й характеристика. Изводът, който се налага, е, че подсъдимата е с много ниска, незначителна степен на обществена опасност, което не предполага строго наказателноправно отношение и необходимост от време за превъзпитаване и поправяне.

Цитираното постановление изисква да се отчита и характера на извършеното нарушение, неговият вид и тежест, отношението на дееца към извършването му. В обвинителният акт, в който е изложена възприетата по делото фактология не се твърди за умишлено нарушаване на правилата за движение, самото нарушение пък визира превишаване на скоростта със само около 13.7 км/ч., което не отличава подсъдимата като груб нарушител. Нарушението само по себе си няма характеристика на особена или фрапираща грубост и незачитане на правилата за движение, а се дължи преди всичко на недостатъчния опит като водач на моторно превозно средство. Няма спор по делото на трето място, че подсъдимата се отнася изключително самокритично към собственото си деяние и последиците от него. Удовлетворяването на генералната превенция изисква строго наказване на тези нарушители на правилата за движение, които се отличават с демонстративност, показност, повтаряемост, управляват превозните средства в пияно състояние и т.н. Случаят обаче далеч не е такъв, строгото наказване на подсъдимата А. – Т. не би допринесло по никакъв начин за предупредителното и възпитателно въздействие върху останалите членове на обществото, тъй като би го изравнило с други случаи, при които обществената опасност на дейците е много - по голяма, при които нарушаването на правилата за движение е много по – грубо и застрашаващо, а това наистина не би било справедливо, независимо от становището на частното обвинение и без да се омаловажава тежестта на тяхната, по същество неизмерима, загуба. Важно е да се знае, че справедливостта няма знак на равенство с отмъщението, а представлява единствено безпристрастната оценка на възможността за осъществяване целите по чл.36 от НК. Обществото в никакъв случай не би спечелило в какъвто и да било план от по-тежкото наказване на подсъдимата на лишаване от свобода и ефективното му изтърпяване.

В този аспект правилно и законосъобразно съдилищата са приели, че наказанието преди редукцията следва да се определи на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което не е на минимума, но е под средния размер от тогава предвидената санкция съобразно чл.2, ал.2, вр. ал. 1 от НК от 9 години. Резултатът от деянието действително е тежък, настъпилата смърт на две лица, но това е съставомерен резултат и не следва да се отчита допълнително. Причинените увреждания, които не са съставомерни, правилно са отчетени от съдилищата, но те не могат да изменят общата тенденция при наказването на тази подсъдима. Превесът е на смекчаващите отговорността обстоятелства, които и в действителен, и относителен план натежават при решаване на въпроса за размера на наказанието. В съответствие със законовите изисквания наказанието е редуцирано с една трета на три години лишаване от свобода.

Също така правилно е решено от съдилищата по същество наказанието да не се изтърпява ефективно, тъй като поправянето и превъзпитаването на тази подсъдима не се нуждае от реалното лишаване от свобода. Касационният състав счита, че този процес е започнал с провеждането на наказателното производство и в нито един момент подсъдимата не е показала различно отношение от това да оценява негативно своето поведение, демонстрирайки пълно осъзнаване на своята вина и отговорност. Определеният изпитателен срок е напълно достатъчен, успоредно с наложеното лишаване от право да се управлява МПС за един доста продължителен срок, да се постигнат целите по чл.36 от НК и най- вече да се постигне пълна ресоциализация на личността И. А. - Т..

В обратната посока – няма място за повече снизхождение от така проявеното по отношение на тази подсъдима. Не е възможно да не се отчита тежкия резултат, който е довел до посочените вече необратими последици. Възраженията за съпричиняване от страна на пострадалите не може да бъде прието за основание за намаляване на наказанието. Поставянето на обезопасителни колани не е задължение само на пътниците в автомобила, а е вменено имплицитно и на водача, съобразно чл.132, т.2 от ЗДвП.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 160/16.05.2024г. по ВНОХД № 20231000601254/2023г. на Софийски апелативен съд, н. о., девети състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.