Недопустимост на решение, постановено спрямо страна, починала преди устните състезания

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора…………………….
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 997 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 701/14.01.2021 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 1630/ 02.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2343/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2607/25.06.2020 г. по гр. д. № 20445/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Х. И. Н. не дължи на дружеството сумата 8 214,35 лв., представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 23.03.2018 г. – 22.03.2019 г. по фактура № [ЕГН]/28.11.2019 г.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В хода на касационното производство за участие в процеса са конституирани С. Н., И. И. и П. И. - наследници на починалия ответник по жалбата - Х. И. Н.. Правоприемниците, представлявани от адв. Р. С., в молба от 24.01.2022 г. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 60509/18.06.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема.

По този въпрос установената съдебна практика (вж. - решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г., III г.о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г.o.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г.о.; решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г., III г.о., решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/ 2013 г., II г.о. и др.) приема, че заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема, или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото.

С обжалваното решение, по предявения от ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 8 214,35 лв., претендирана от касатора като дължима стойност на допълнително начислената (по показанията в регистър 1.8.4 на СТИ на абоната) ел. енергия за периода 23.03.2018 г. – 22.03.2019 г., въззивният съд е приел, че претенцията е основателна. Посочил е, че по делото не е доказано при монтажа на електромера (на 06.07.2015 г.) в обекта на ищеца, отчетни регистри 1.8.4, и 1.8.0 да са били с нулеви показания, респ. не може да се направи извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети. В тази връзка съдът не е възприел експертното заключение и изводите на вещото лице – електроинженер, че след като електромерът е монтиран нов, с нулеви показания по т. нар. „визуализирани“ тарифи 1 и 2, то показанията и по останалите тарифи също са били нулеви, вкл. и по регистри 1.8.4 и 1.8.0. Въззивният съд не е изложил мотиви защо не приема тези експертни изводи, нито ги е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства и правнорелевантни факти, включително е игнорирал протокола за монтаж на СТИ от 06.07.2015 г., удостоверяващ, че електромерът е нов, т.е. неизползван преди това от друг потребител. По делото няма преки доказателства при монтажа на СТИ нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър 1.8.4, но само от това не следва, че тези показания не са били нулеви.

Независимо от изложеното във връзка с въпроса на касатора, по който е допуснато касационното обжалване, при извършената служебна проверка за валидност и допустимост на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице основания за обезсилване на съдебния акт. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по подадена на 11.12.2019 г. искова молба на Х. И. Н., представляван от адвокат Р. С.. Последното по делото заседание, в което делото е обявено за решаване, е проведено на 12.06.2020 г., в което участие е взела адв. С.. Първоинстанционното решение е постановено на 25.06.2020 г. и съобщението за ищеца е изпратено и получено от адв.Р.С.. Въззивното производство е образувано по постъпила на 16.07.2020 г. жалба на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД. Съобщенията за въззиваемия Х. Н. са изпращани и получавани на посочения съдебен адрес от „упълномощения“ (на 19.09.2020 г. – л.30 от делото на ОС – Варна) за въззивното производство адвокат Р.С.. Въззивното решение е постановено на 02.12.2020 г. и съобщението за него от името на Х. Н. отново е получено адв. С.. На същата е връчен (л.77 от делото на ВКС) и преписа от подадената касационна жалба.

В хода на касационното производство, след допускането на касационното обжалване, е изискана служебна справка от регистъра на НБД „Население“ (л.96 – л.100 от делото на ВКС), от която се установява, че Х. И. Н. е починал на 09.06.2020 г. в [населено място], за което е издаден акт за смърт № 0618/10.06.2020 г. на [община]. За участие пред касационната инстанция на основание чл.227 ГПК са конституирани наследниците на починалия - С. Н. (съпруга), И. И. и П. И. (дъщери).

От изложеното следва, че първоинстанционният и въззивният съд са разгледали делото и са постановили решенията си при участие на страна, загубила процесуалната си правоспособност (на 09.06.2020 г.) още в хода на производството пред РС – Варна, преди последното съдебно заседание (12.06.2020 г.) и преди постановяване на първоинстанционното решение (25.06.2020 г.). Въззивното производство изцяло се е развило и приключило без участието на правоприемниците като надлежни страни. В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е било висящо.

Практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (вж. - решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о. и др.). Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.

Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.

В случая, при установеното, че ищецът е починал преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, следва, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими като постановени спрямо неправоспособна страна - починалия на 09.06.2020 г. Х. И. Н., поради което следва да бъдат обезсилени. Делото следва да се върне за ново разглеждане на Районен съд – Варна, който да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ищеца, с участието на неговите наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт по делото.

Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото - съобразно неговия изход и съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1630 от 02.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2343/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение № 2607/25.06.2020 г. по гр. д. № 20445/2019 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.