Придобиване на недвижим имот по кратка давност чрез присъединяване на владение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 464

София 17.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в открито заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3903/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 2551 от 18.09.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260699 от 25.02.2022 г. по в.гр.д. № 844/2010 г. на Софийски градски съд частта, с която е признато за установено по отношение на В. К. К., че Столична община, конституирана на основание чл. 120 ГПК (отм.) като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч., е собственик на реална част с площ 432.83 кв.м от недвижим имот, представляваща имот с пл. № ***, част от недвижим имот УПИ *** в кв. 104з по плана на [населено място], м. „Т. б.“, с площ от 5462,41 кв. м, при съседи: от север – УПИ X***, УПИ ***, *** в кв. 104д, от изток – Парцел *** – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ ***, УПИ *** от кв. 104з, от запад – път, УПИ *** в кв. 104з, а на реалната част : от север – УПИ ***, с дължина на северната граница от 40,28 м, УПИ ***, от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ *** от кв. 104з по плана на [населено място], при актуален регулационен статут , представляващ имот с площ от 433 кв. м, намиращ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, част от УПИ ***, *** от кв. 104з по плана на [населено място], при граници от север и югозапад УПИ ***, *** с идентификатор ***, и от югоизток УПИ *** за търговски и административен център с идентификатор ***, съгласно скица, находяща се на л. 503 от делото, и касаторът е осъден да предаде владението върху гореописаната реална част от недвижимия имот на Столична община.

В подадената от ответника по ревандикационния иск касационна жалба В. К. К. са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че между страните по делото е било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният имот е владян от ответника и неговите праводатели, считано от 28.11.2000 г. , поради което в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е изискал становище от Столична община, макар тя като правоприемник на първоначалната ищцата да е обвързана от това признание. На следващо място сочи, че въззивният съд е разглеждал и е уважил възражение за нищожност на договора за доброволна делба, без страните по него да са страни и по делото. Столична община не е страна по договора за доброволна делба, поради което не може да прави възражение за нищожност на същия. Счита, че по делото не е било установено от страна на Столична община, че процесният имот е част от имота в „Т. б.“, описан в нотариалните актове от 1936 г. и от 1941 г. Поддържа също, че направените от въззивния съд фактически и правни изводи са вътрешно противоречиви: след като съдът е приел, че извършените от пълномощника на първоначалната ищца разпоредителни сделки с идеални части от имота не са нищожни, то правата на упълномощителката А. Ч. върху него са отпаднали, поради което извършеният от нея завет в полза на Столична община не е породил вещноправно действие.

Ответната страна по касация Столична община изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че предмет на разпоредителните сделки са били общо 95 448 ид. части от имот пл.№ ***, а останалите идеални части до цялата площ от 136 765 кв.м са останали в собственост на А. Ч. и нейния брат.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А. К. Ч. против В. К. К. за ревандикация на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м, част от недвижим имот в м. „Т. б.“, представляващ масив от над 250 дка, притежаван от наследодателите на ищцата, и който тя е придобила въз основа на реституция и наследствено правоприемство от майка си Е. Ч. и брат си И. Ч.. Ищцата е починала в хода на процеса. Като нейни правоприемници са конституирани: Л. Т. Б. - наследник по закон, Г. Д. П. - универсален правоприемник по саморъчно завещание, Столична община - заветник по чл. 16, ал. 2 ЗН досежно имотите в м. „Т. б.“. Съдът е приел, че Г. П. няма качеството на наследник на първоначалната ищца, съответно – не притежава надлежна процесуална легитимация за участие в производството, поради което производството спрямо него е прекратено като недопустимо. Правоприемник на починалата ищца в случая е Столична община, тъй като когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл. 16, ал. 2 ЗН/, то починалата страна се замества от заветника, а не от наследника по закон. Доколкото частното завещателно разпореждане изключва правата на универсалните наследници спрямо предмета на завета, Л. Б., в качеството му на наследник по закон, не е придобил наследствени права върху имота, находящ се в м. „Т. б.“, поради което той не се явява процесуално легитимирана страна по делото. С оглед на това съдът е приел, че производството по делото спрямо него следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено в тази му част като недопустимо. В тази част въззивното решение е влязло в сила.

За да уважи предявеният против В. К. К. иск за ревандикация въззивният съд е приел, че с пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., заверено от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, И. К. Ч. е упълномощил сестра си А. К. Ч. да го представлява при възстановяване на собствеността върху притежавани от него или от неговия наследодател Е. Ч. недвижими имоти, вещни права и други имущества на територията на Република България; да управлява имотите, както намери за добре, като ги стопанисва с грижата на добър стопанин, както и да ги отдава под наем на когото намери за добре и при условия, каквито намери за добре.

С нотариално заверено пълномощно № 13330/15.08.1995 г., А. Ч., действаща лично и като пълномощник на И. Ч., е упълномощила Г. К. Ц. със следните права: да представлява навсякъде, където е необходимо, упълномощителите във връзка със събиране на всички необходими документи за доказване правото им на собственост върху всички техни имоти в [населено място], както и на документите, необходими за продажба на имотите; да представлява упълномощителите при водене на преговори за продажба на съсобствените им имоти в [населено място], при условия и купувач, определени от нея, като сключва предварителни договори за продажба на тези имоти; да получи от името и за сметка на упълномощителите договорената от нея цена за недвижимите имоти в [населено място]; да извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в [населено място] при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия на сделката – цена, начин на плащане и др.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 194, том 1, дело № 184/04.12.1998 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, А. и И. Ч. чрез пълномощника си Г. Ц. са продали на М. П. Д. 3385/136765 ид. ч. от празно дворно място, съставляващо имот с пл. № *** от кв. 104 по плана на [населено място], при съседи на целия имот: от изток – имоти с пл. № *** и ***, от юг – Г. д., от запад – имот пл. № *** и от север – каптаж, имот с пл. № ***, [улица]и Летен театър. При сключването на сделката Г. Ц. се е легитимирала като пълномощник на А. и И. Ч. с нотариално заверено пълномощно № 13330/15.08.1995 г. и нотариално заверено пълномощно № 2140/2.09.1995 г., което не е представено по делото.

С нотариален акт № 196, том I, рег. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК Г. Ц., в качеството си на пълномощник на А. и И. Ч., е продала на дъщеря си М. Д. и на Й. П. Д. 40000/136765 ид. части от гореописания имот.

С нотариален акт № 197, том I, рег. № 1225, дело № 187 от 04.12.1998 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, Г. Ц., действаща като пълномощник на А. и И. Ч., е продала на дъщеря се М. Д. и на Й. П. Д. още 12063/136765 ид. части от същия имот.

По делото е представена справка от Служба по вписванията, в която освен горепосочените продажби, са отразени други продажби на идеални части от имота - на 11.11.1998 г. на лицето П. С. С. са продадени съответно 41025 кв. м; на 04.12.1998 г. на Й. П. Д. са продадени още 73 кв. м и 68,50 кв. м, а на М. П. Д. – още 660 кв. м.

С договор за доброволна делба № 120/05.04.2000 г. е прекратена съсобствеността върху 40000/136765 ид. ч., собствени в режим на съпружеска имуществена общност на М. Б. С. и С. П. С., и върху 55448/136765 ид. ч., собствени на М. П. Д., Й. П. Д. и А. К. Ц., общо на 95 448/ 136 765 ид. части от имот пл.№ ***. Според уговореното между съделителите, дял II е отреден за М. П. Д., като в същия се включва и „празно място, описано като № 7 по договора за делба, представляващо реална част от имот с пл. № *** от кв. 104 по плана на [населено място], местност „Т. б.“, с площ от 1148,74 кв. м“. Договорът за доброволна делба е поправен с нотариален акт за поправка на договор за доброволна делба № 36, том ІІI, рег. № 6295, нот. дело № 456/2000 г., като от предмета на извършената делба – празно място, съставляващо имот с планоснимачен № *** от кв. 104 по плана на [населено място] , е изключена част, за която са отредени посочени в нотариалния акт 14 парцела, включително процесния парцел ***.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 10, том III, рег. № 5868, дело № 426 от 2000 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, М. Б. С. и С. П. С. са продали на К. Л. Ж. и А. С. П. по 1/2 ид. част от реална част с площ 432,83 кв. м, представляваща реална част от имот № ***, описан под № 7 в договора за доброволна делба от 05.04.2000 г., от дворно място с площ от 1148,74 кв. м, от квартал 104, по плана на [населено място], местност „Т. б.“.

На 13.03.2002 г., с нотариален акт № 26, том I, рег. № 1220, дело № 20/2002 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, съсобствениците А. С. П., Д. А. П., К. Л. Ж. и Ц. П. Ж. са продали на В. К. К. процесния имот с площ от 432,83 кв. м.

Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. П. П., според което спорният имот с площ от 432,83 кв. м е идентичен с част от имота, визиран в Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на София, с която е наредено да се деактува и да се предаде на наследниците на Е. К. Ч. владението върху недвижим имот с площ от около 250 дка в чертите на [населено място] при посочени в заповедта граници, както и с част от имота, описан в нотариалните актове за продажба на идеални части от имот пл.№ ***.

Въззивният съд е разгледал и повдигнатия от първоначалната ищца като преюдициален спор относно валидността на сключените на 04.12.1998 г. разпоредителни сделки. Приел е, че А. Ч. и брат й И. Ч. са били собственици на процесния недвижим имот в качеството си на наследници на Е. Ч.. С пълномощното от 15.08.1995 г. А. Ч. лично и като пълномощник на И. Ч. по силата на пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., е учредила в полза на Г. Ц. изрична представителна власт за разпореждане със собствени на нея и брат й недвижими имоти в [населено място], включително за тяхната продажба, при условия, определени от пълномощника. Оттук съдът е направил извод, че Г. Ц. е била надлежно упълномощена да продаде процесния имот, поради което не са налице действия, извършени без надлежно учредена представителна власт, по смисъла на чл. 42 ЗЗД. Що се отнася до оспорванията, релевирани в исковата молба, че А. Ч. не била надлежно упълномощена от своя брат да извършва разпоредителни сделки от негово име с притежаваните от двамата в съсобственост имоти в [населено място], съдът е посочил, че в представеното по делото пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., изходящо от И. Ч. и описано в съставеното от А. Ч. пълномощно от 15.08.1995 г., не се съдържа изрична упълномощителна клауза в полза на А. Ч. за извършване на разпоредителни сделки с процесните имоти от името на брат й, но е намерил, че направеното в исковата молба от първоначалната ищца оспорване в тази връзка по същество представлява опит да черпи права от собствените си неправомерни действия на пълномощник, действащ без надлежно учредена представителна власт, поради което е недопустимо да бъде обсъждано по същество. С оглед на това е направен извод, че Г. Ц. като пълномощник на А. и И. Ч., се е разпоредила с целия процесен имот, притежаван към момента на сделките в съсобственост от двамата. За неоснователни са приети и останалите възражения за недействителност на сделките от 04.12.1998 г., заявени с исковата молба - за нееквивалентност на престациите, съответно – за сключване на договорите във вреда на представляваните, както и за накърняване на добрите нрави и прикриване на дарение, извършено в полза на приобретателите поради близката им родствена връзка с пълномощника. Съдът е приел, че процесните договори за покупко-продажба от 04.12.1998 г. са действителни и са породили целения вещно-транслативен ефект.

Приел е, че в резултат на тези сделки е възникнала съсобственост върху имот пл.№ ***, която обаче не е прекратена с договора за доброволна делба, тъй като същият има за предмет общо 95 448/136 765 ид. части от имота, а не целия имот. В делбата не са участвали всички съсобственици, доколкото от представената по делото справка от Служба по вписванията – София, се установява, че предмет на разпоредителни сделки са били още общо 41826,5 кв. м от имот с пл. № *** от кв. 104 по плана на [населено място], продадени в полза на Й. П. Д. и М. П. Д., и на лицето П. С. С., за когото по делото няма данни да е прехвърлил придобитите от него части от имота на някоя от страните по договора за делба. С оглед на това е приел, че договорът за делба е нищожен – чл. 75, ал.2 ЗН. Приел е, че въз основа извършената поправка на договора за доброволна делба, процесният имот, индивидуализиран като самостоятелен парцел *** по плана на [населено място], е бил изключен от предметния обхват на делбените разпореждания, съответно – останал е в собственост на лицата, придобили го чрез сделките от 04.12.1998 г. Но дори и да се приеме, че не е бил изключен от делбата, съгласно клаузите на договора същият е поставен в дял на М. П. Д.. Поради това последващата разпоредителна сделка с него, обективирана в нотариален акт № 10, том III, рег. № 5868, дело № 426 от 2000 г. на нотариус Димитър Танев, рег. № 041 на НК, по силата на който М. Б. С. и С. П. С. са продали на праводателите на ответника по 1/2 идеална част от процесния имот, не е породила вещно-транслативен ефект, тъй като прехвърлителите не са били негови собственици. Поради тази причина купувачите К. Л. Ж. и А. С. П. не са придобили собствеността върху описания имот, съответно - не са могли да прехвърлят същата на ответника В. К. К. по силата на сключения между тях договор за продажба от 13.03.2002 г., обективиран в нотариален акт № 26, том I, рег. № 1220, дело № 20/2002 г. на нотариус Димитър Танев, рег. № 041 на НК.

При условията на евентуалност жалбоподателят В. К. К. - ответник по ревандикационния иск, е навел твърдение за придобиване на спорния имот на основание изтекла в негова полза кратка 5 - годишна давност по чл. 79, ал.2 ЗС с присъединяване на владението на неговите праводатели. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че В. К. К. е упражнявал добросъвестно владение, тъй като е придобил фактическата власт върху имота въз основа на действителна вещно-правна сделка. Приел е, че той е владял имота непрекъснато и явно, считано от неговото придобиване на 13.03.2002 г. Кредитирал е показанията на свидетелите за извършваните действия по стопанисването на имота, изразяващи се в поставяне на ограда, ежегодно почистване на растителността, посещения на парцела след силни валежи и бури, с цел проверка на състоянието му, които действия сочат на непрекъснато упражнявана фактическа власт с намерение за своене. Посочил е, че на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, теклата в полза на ответника давност е прекъсната с подаването в съда на исковата молба по настоящото дело на 14.02.2006 г., към която дата не е изтекъл период, по-дълъг от 5 години. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи упражнявано от праводателите му К. Л. Ж. и А. С. П. владение върху процесния имот, считано от 28.11.2000 г. В обобщение е направил извод, че ответникът В. К. К. не е придобил спорния имот нито на деривативно, нито на оригинерно основание, което обуславя основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Явно необоснован е изводът на въззивния съд, че след като договорът за доброволна делба е нищожен на основание чл. 75, ал.2 ЗН, и че сключеният от М. С. и С. С. договор за продажба не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като праводателите не са били собственици на продадения имот, а оттук - и че последващият договор, с който приобретателите А. П. и К. Ж. са прехвърлили имота на ответника също не е породил вещно-транслативен ефект, то процесният имот е собственост на Столична община по силата на направения в нейна полза завет от А. Ч.. При формиране на този извод въззивният съд не е съобразил извършените разпоредителни сделки с идеални части от имот пл.№ *** преди сключване на договора за доброволна делба, за които е приел, че не са недействителни на заявените от ищцата основания и съответно са породили вещно-правно действие и легитимират приобретателите по тях като /съ/собственици на имота. Предмет на договора за доброволна делба между съделителите М. Б. С., С. П. С., М. П. Д., Й. П. Д. и А. К. Ц. са 95448/136 765 ид. части от имот пл.№ ***. Видно от справката от Служба по вписванията- София, на която се е позовала първоначалната ищца А. Ч., с два нотариални акта от 11.11.1998 г. общо 41 025 ид.части от имота са били прехвърлени на лицето П. С. С.. В резултат на сделките от 11.11.1998 г. и от 04.12.1998 г. имот пл.№ *** е станал съсобствен между посочените лица и А. Ч., която е останала собственик на неразпоредените идеални части от имота. Извършеното през 2001 г. отреждане на няколко самостоятелни урегулирани поземлени имота за имот пл.№ ***, един от които е УПИ ***, не води до прекратяване на съсобствеността върху тях. Следователно, Столична община би могла да придобие по завет само притежаваните от завещателката към момента на откриване на наследството идеални части от УПИ ***, но не и целия имот.

По делото е установено, че жалбоподателят В. К. К. е владял процесния имот, считано от неговото придобиване на 13.03.2002 г. Този извод се налага от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Б. - С. и Г. Г., които са заявили пред съда, че след като закупил имота жалбоподателят наел хора, които да се грижат за него и да го поддържат. Свидетелите почиствали растителността, косили тревата, посещавали парцела след силни валежи и бури, с цел проверка на състоянието му. Действително, периодът на владение на имота от закупуването му /13.03.2002 г./ до предявяване на ревандикационния иск, предмет на настоящото дело/ 14.02.2006 г./ не е достатъчен за придобиването му по давност, тъй като не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.2 ЗС давностен срок, но от показанията на разпитаните свидетели се налага извод, че преди придобиване на имота от жалбоподателя имотът е бил владян от неговите праводатели. Според свидетелката Б. - С., жалбоподателят е изкупувал малки имоти в местността в периода 2001-2003 г. Спорният имот, /който свидетелката нарича „малкия имот“/ е бил заграден към момента на придобиването му. Свидетелката посочва праводателя на жалбоподателя Ж. / „Д.“/, като „човекът, който се занимаваше там с тези неща“. Впоследствие жалбоподателят обединил закупените от него имоти в общ имот, който оградил с ограда от бетон и мрежа. Неколкократно в показанията си свидетелката е пояснила в отговор на поставените й въпроси, че когато В. К. К. е закупил имота, той е бил ограден. Показанията на свидетелката Б. - С. не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Не е установено фактическата власт върху имота след придобиването му от праводателите на ответника да е упражнявана от други лица. Показанията на тази свидетелка кореспондират и с признанието, направено от пълномощника на ищцата А. Ч. в първото по делото съдебно заседание на 18.05.2006 г., че спорният имот се владее от ответника и от неговите праводатели от 28.11.2000 г.

К. Л. Ж. и А. С. П. са закупили имота с нотариален акт № 10, том III, дело № 426 от 28.11.2000 г. на нотариус Д. Т. и имат качеството на добросъвестни владелци, доколкото по делото не е установено да са знаели, че придобиват от несобственик. Следователно, жалбоподателят, който е закупил имота от тях на 13.03.2002 г. и също има качеството на добросъвестен владелец, може да се ползва от разпоредбата на чл. 82 ЗС и да присъедини тяхното владение към своето. От 28.11.2000 г. до предявяване на ревандикационния иск против жалбоподателя на 14. 02.2006 г. е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.2 ЗС давностен срок, поради което следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на придобивната давност и жалбоподателят е придобил правото на собственост върху процесния имот. Оттук следва, че към момента на откриване на наследството на А. К. Ч. имотът не е бил собственост на завещателката, поради което Столична община не е придобила правото на собственост върху него на основание направения в нейна полза от Ч. завет.

Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният от А. К. Ч., починала на 28.07.2006 г., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от Столична община като неин правоприемник, против В. К. К. иск за ревандикация бъде отхвърлен като неоснователен. Като последица от отхвърляне на ревандикационния иск въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която В. К. К. е осъден да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 18 625 лв.

Предвид това настоящият състав намира, че подадената от В. К. К. частна жалба вх. № 296978 от 19.07.2022 г. срещу определение от 23.06.2022 г. по в.гр.д. № 844/2010 г. на Софийски градски съд, с която е оставена без уважение подадената от В. К. молба вх. № 285691 от 13.05.2022 г. за изменение на постановеното по делото решение № 260699 от 25.02.2022 г. в частта за разноските остава без предмет, поради което производството по нея следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260699 от 25.02.2022 г. по в.гр.д. № 844/2010 г. на Софийски градски съд в частта , с която е признато за установено по отношение на В. К. К., че Столична община, конституирана на основание чл. 120 ГПК /отм./ като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч., е собственик на реална част с площ 432.83 кв.м от недвижим имот, представляваща имот с пл. № ***, част от недвижим имот УПИ *** в кв. 104з по плана на [населено място], м. „Т. б.“, с площ от 5462,41 кв. м, при съседи: от север – УПИ ***, УПИ ***, *** в кв. 104д, от изток – Парцел *** – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ ***, УПИ *** от кв. 104з, от запад – път, УПИ *** в кв. 104з, а на реалната част: от север – УПИ ***, с дължина на северната граница от 40,28 м, УПИ ***, от кв. 104д, от изток – парцел *** – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ *** от кв. 104з по плана на [населено място], при актуален регулационен статут, представляващ имот с площ от 433 кв. м, намиращ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, част от УПИ ***, *** от кв. 104з по плана на [населено място], при граници от север и югозапад УПИ ***, *** с идентификатор ***, и от югоизток УПИ *** за търговски и административен център с идентификатор ***, съгласно скица, находяща се на л. 503 от делото, и В. К. К. е осъден да предаде владението върху гореописаната реална част от недвижимия имот на Столична община, както и в частта , с която В. К. К. е осъден да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 18 625 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. Ч., починала на 28.07.2006 г., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от Столична община като неин правоприемник, против В. К. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с площ 432.83 кв.м, който съгласно актуален регулационен статут- ИРП, одобрено със Заповед № РД-50-223 от 13.04.2016 г. на и.д гл. архитект на СО, представлява реална част, разположена в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, част от УПИ ***, *** от кв. 104з по плана на [населено място], при граници от север и югозапад УПИ ***, *** с идентификатор ***, и от югоизток УПИ *** за търговски и административен център с идентификатор ***, разположен между т. 1-2-3-1 съгласно скица, находяща се на л. 503 от делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от В. К. К. частна жалба вх. № 296978 от 19.07.2022 г. срещу определение от 23.06.2022 г. по в.гр.д. № 844/2010 г. на Софийски градски съд.

Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: