Възобновяване на наказателно дело при задочно осъждане и неизчерпано издирване

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * решения на СЕС и тяхното действие * щателно издирване * укриване на обвиняем * справедлив процес

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. София, 05 юни 2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
СВЕТЛА БУКОВА
при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдия Вълкова н.д. № 1107 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано за производство по чл.423, ал.1 от НПК по постъпило искане от осъденото лице М. С. Т. за възобновяване на НОХД №307/2024г. на Районен съд – Монтана, в което се твърди, че е осъден задочно поради отсъствието му от страната и е лишен от възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие по Глава двадесет и седма от НПК или за решаване на делото със споразумение по Глава двадесет и девета от НПК.
Осъденият Т., не се явява пред ВКС, редовно призован и не сочи уважителна причина за това, като в предходно съдебно заседание пред настоящата инстанция заявява, че в досъдебното производство е посочил освен личния си телефонен номер и този на кмета на селото, както и на други конкретно изброени лица, но никой не го е уведомил за делото, по което е постановена оспорената присъда.
Пред ВКС се явява служебният защитник – адвокат С. Л. С. от САК и моли за отлагане на делото поради неявяване на осъдения, като по същество поддържа искането главно с довода, че същият не е бил уведомен за съдебния процес, не е бил търсен по системата ШИС и не е упълномощил служебния защитник да го представлява в съдебното производство пред РС- Монтана в негово отсъствие.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за прекратяване на производството за възобновяване като недопустимо поради неявяване на осъдения без уважителни причини. По същество намира искането за неоснователно. Излага съображения, че осъденият е участвал в досъдебното производство, бил е привлечен лично като обвиняем и е бил запознат със задължението да не променя местоживеенето си поради взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, но е напуснал страната без да уведоми съответните органи. Съдът е направил всичко възможно да го призове за съдебното заседание и не е успял поради укриването му. Поради това прокурорът счита, че са налице предпоставките за отказ за възобновяване, посочени в постановеното решение на СЕС по отправеното по делото преюдициално запитване и предлага искането да се остави без уважение.
Относно допустимостта на производството за възобновяване. Действително разпоредбата на чл.423, ал.3 от НКП установява прекратително основание, ако осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини след като е редовно призован. В светлината на практиката на СЕС и ЕСПЧ обаче посоченото процесуално правило е несъвместимо с основното право на справедлив съдебен процес и представлява недостатък на националното законодателство, поради което не може да бъде приложено, както предлага прокурорът (вж. т.67-69 от решение по дело С-400/23; т.22-24 от решение по дело С-760/22, двете на СЕС; Решение от 14.12.1999г. по дело Khalfaoui с/у Франция,§ 49 и Решение от 13 февруари 2001 г. по дело Krombach с/у Франция, § 87). Поради това и като прие, че искането е подадено в установения от закона срок, от процесуално легитимирана страна и е срещу оспорим по реда на извънредния контрол по Глава тридесет и трета от НПК влязъл в сила съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за прекратяване на производството по настоящото дело за неоснователно и разгледа делото в отсъствие на осъденото лице.
По същество, като съобрази становищата на страните, материалите по делото и закона, както и постановеното по отправеното преюдициално запитване в настоящото (главно) производство Решение от 20.05.2025 г. по дело С-135/2025 г. на СЕС, ВКС намира искането за основателно по следните съображения:
Процесуалното развитие на наказателното производство, приключило с оспорената влязла в сила присъда, което е от значение за правилното решаване на делото е следното:
С постановление на прокурор от 11.01.2024 г. по досъдебно производство №1033/2023 г. на РУ - Монтана, предявено лично на осъдения М. Т. на 5.02.2024 г., в присъствието на служебен защитник - адвокат Н. А. от АК – Монтана, същият е привлечен като обвиняем за извършена на 10.10.2023 г. взломна кражба по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК на аудиосистема „Сони Шейк екс 30“ на стойност 360 лв. Със същото постановление, спрямо осъдения М. Т. е взета мярка за неотклонение „подписка“, като изрично му е рязяснено задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при призоваване, както и за последиците от нарушаване на взетата мярка за неотклонение, а именно, че тя ще бъде заменена с по-тежка.
Незабавно след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият е бил разпитан, като е заявил, че разбира в какво е обвинен, няма да дава обяснения на този етап, не желае предявяване на материалите от разследването и е посочил адрес за призоваване: [населено място], Област Монтана, [улица].
В материалите от досъдебното производство е приложена декларация по чл.25, ал.5 от Закона за правната помощ, от която е видно, че същият е уведомен за задължението да плати разходите за служебен защитник при постановяване на осъдителна присъда по случая.
На 28.02.2024 г. в Районен съд - Монтана е внесен обвинителен акт, с който осъденият М. Т. е бил предаден на съд по обвинение, което от фактическа и правна страна напълно съвпада с това, което е предмет на предявеното му обвинение в досъдебното производство.
По повод обвинителния акт в Районен съд – Монтана е образувано наказателно дело №307/2024 г., в което в нарочни приложения са документирани редица безуспешни действия за издирването му, които хронологично са следните: Подсъдимият е бил търсен на посочения от него адрес за връчване на препис от обвинителния акт и съобщение за датата и мястото на съдебния процес в Районен съд – Монтана, но тъй като не е бил открит, процесуалните книжа са били върнати в съда с отбелязване и подпис на съответния съдебен служител, че по данни на близките му подсъдимият М. Т. работи в Германия. Съдът е разпоредил допълнително издирване, чрез посочения от осъдения телефонен номер, но той е бил изключен, което също е удостоверено писмено по делото с протокол. Съдът е постановил продължаване на издирването, като е ангажирал служители от Областно звено „Съдебна охрана“ – гр. Монтана. Инспектор от службата е представил подробна докладна записка за проведеното допълнително издирване на подсъдимия и отрицателния резултат от него, като е посочил, че според информацията в държавните системи и от кмета на селото, адресът на подсъдимия не е променен, но той е напуснал страната с регистрирано пътуване на 16.02. 2024 г. и няма данни да е влязъл обратно в България.
На тази база първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за задочно производство по чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК и е разгледал делото по общия ред, в отсъствие на подсъдимия Т., само с участие на служебния защитник на подсъдимия - адвокат Н. А. от досъдебното производство и прокурора, като на 8.05.2024г., е постановил осъдителна присъда за престъплението, предмет на обвинението и е наложил на подсъдимия М. Т. наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Присъдата не е обжалвана, влязла е в сила на 24.05.2024 г. и е приведена в изпълнение, като осъденият М. Т. е започнал да изтърпява наложеното му наказание на 16.06.2024 г. видно от писмо на Районна прокуратура – Монтана. Понастоящем, считано от 14.05.2025 г., Т. е освободен от Затвора съгласно писмо изх. №6415/15.05.2025 г. на Началника на Затвора – гр. Враца.
При тези данни осъденият М. Т. основателно претендира настоящата инстанция да му признае право на нов съдебен процес, защото задочното производство пред РС- Монтана е проведено без да са налице кумулативните предпоставки за това, очертани в чл.8, пар.2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (по-нататък Директивата). Съгласно пар.32 от Решението на СЕС по дело С-135/2025 г. посочената разпоредба на правото на ЕС има директен ефект, което с оглед принципа на примата на общностното право означава, че установените в нея допълнителни условия за провеждане на задочен процес, между които обвиняемият/подсъдимият да е уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, не могат да бъдат игнорирани поради правна норма от националното законодателство, която допуска разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия и не държи сметка дали изброените юридически факти са осъществени.
Решението по дело С-135/25 г. на СЕС представлява тълкувателен акт, който разяснява смисъла и обхвата на нормативните изисквания на общностното право, установени в чл.8 и чл.9 от Директивата във връзка с поставения от ВКС като запитваща юрисдикция преюдициален въпрос за съвместимостта на националната правна норма в чл.424, ал.1, изр. второ от НПК, която изключва възобновяване на наказателно дело и отрича право на нов съдебен процес на задочно осъдено лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването му съдът не е могъл да го уведоми за датата и мястото на съдебния процес, както и да го уведоми за възможността за задочно производство като последица от неявяването му пред съда, с тълкуваните разпоредби от Директивата.
Макар тълкувателният акт да не изключва безусловно съответствието на обсъжданата национална правна норма с правото на ЕС, позовавайки се на уредените в Директивата принципни положения относно правото на достъп до материалите по делото и правото на лично участие в наказателното производство като ключов елемент на справедливия съдебен процес, Съдът на ЕС предпоставя приложението й от спазване на определени условия, които са анализирани поотделно в мотивите на решението и са изрично формулирани и разграничени в неговата диспозитивна част. Между тях е изискването компетентните органи да са използвали всички разумни средства, до които са можели да прибегнат, за да установят местонахождението на задочно осъденото лице преди съдебния процес. В пар.55-56 от Решението на СЕС изрично се посочва, че при данни за местонахождение на подсъдимия в друга държава – членка на ЕС, такова ефективно средство, което действително може да допринесе за установяването му, съответно за уведомяването му за съдебния процес, е въвеждането на сигнал по реда на Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. В конкретния случай липсват данни за използването на този правен инструмент въпреки постъпилите още преди разпоредителното заседание по чл.248 от НПК в РС - Монтана и неоспорени от страните данни, че подсъдимият е напуснал страната и работи в Германия (вж отбелязване на гърба на съобщението по чл.247в от НПК – л.15 от делото на РС-Монтана), а по данни на брат му той е заминал на работа в Испания. Информацията, че осъденият Т. не е в Република България, е била потвърдена и от справка от ИИС, „Граничен контрол“, според която той е напуснал страната на 16.02.2024 г. в 23.26 ч. през ГКПП Видин Дунав мост и няма данни да се е върнал (вж. Докладна записка от инспектор при ОЗ“Охрана – Монтана“, на когото е било възложено връчването на съответните процесуални документи - л.22 от същото дело). Следователно не може да се приеме, че укриването на лицето от адреса, който то е съобщило на органите на досъдебното производство след предявяване на първоначалното обвинение, дори при съответствието му с обвинението, за което е предаден на съд, е пречка за уважаване на искането за възобновяване, ерго за нов съдебен процес, както счита прокурорът, при условие, че компетентният съд не е изчерпил разумните усилия, регламентирани в пряко приложим нормативен акт на ЕС за установяване на местонахождението на подсъдимия, за да го призове лично и да го уведоми официално за датата и мястото на този съдебен процес. Иначе казано, при обективни данни, че подсъдимият е напуснал страната и пребивава в друга държава – членка на ЕС (независимо Германия или Испания), дори това да е в резултат на неправомерно поведение и в нарушение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, ограничаване на издирването му до националните информационни системи и само на адреса и телефона, които той е посочил за призоваване по наказателното производство, не покрива изискванията в чл.8, пар.2 от Директивата и осъденият има право на нов съдебен процес съгласно обвързващите указания в преюдициалното заключение на СЕС по дело С-135/25.
Неполагането на процесуални усилия за издирване на осъдения чрез подаване на сигнал по установения ред в чл.34 от Регламента за ШИС преди съдебния процес, в конкретния случай е самостоятелно основание за уважаване на искането за възобновяване, но то е довело и до невъзможността подсъдимият да се счита своевременно уведомен за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците от неявяването му пред съда, а именно, че съдебното производство може да се проведе в негово отсъствие. Органите на досъдебното производство са уведомили осъдения за последиците от укриването му по отношение на мярката за неотклонение, а именно, че може спрямо него да бъде взета по-тежка мярка за процесуална принуда, но това не е равнозначно на уведомяване за правната възможност за провеждане на задочно производство пред съда по чл.269 от НПК. Предварителното знание на осъденото лице за тези обстоятелства и съответните неблагоприятни за него правни възможности изрично е посочено в диспозитива на Решението на СЕС като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на задочното производство, поради което нарушаването на това изискване от органите на наказателното производство обуславя признаване на право на нов съдебен процес на осъдения Т..
Поради това и с оглед осигуряване на конституционно установеното право на задочно осъденото лице да участва лично в наказателното производство, което съгласно чл. 6, § 3, б. „с” и „d” ЕКПЧ е гаранция за справедлив съдебен процес, искането следва да бъде уважено, като постановената спрямо осъдения Т. влязла в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на РС - Монтана от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание по реда на Глава деветнадесета от НПК.
Предвид решението за възобновяване на наказателното производство, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице. Като съобрази обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и целите на мерките по чл. 57 НПК, въпреки високата степен на обществена опасност на деянието и дееца с оглед многократните му осъждания за престъпления против собствеността на различни граждани, ВКС прие, че най - адекватна мярка за неотклонение е най - леката предвидена в закона, а именно „подписка“, тъй като видно от приложената справка същият е освободен от Затвора – [населено място] поради изтърпяване изцяло на наложеното с оспорената присъда наказание на 14.05.2025 г. Това обстоятелство значително намалява реалната опасност от последващо укриване или извършване на друго престъпление от негова страна и не оправдава вземане на по - тежка мярка за процесуална принуда.
Поради изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.423, ал.1 и ал.4 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 20241630200307 по описа за 2024 г. на Районен съд - гр. Монтана и ОТМЕНЯ постановената по същото дело влязла в сила присъда № 22 от 08. 05. 2024г. по отношение на осъдения М. С. Т..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС - Монтана от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
ВЗЕМА на искателя М. С. Т., с последен известен адрес: [населено място], област Монтана, [улица], ЕГН [ЕГН] мярка за неотклонение „подписка”, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, за последиците от неизпълнението на която същият е уведомен в досъдебното производство.
Копие от решението да се изпрати незабавно на Сектор „Изпълнение на наказанията” при ВКП и на Затвора – гр. Враца, за сведение, както и на осъдения М. Т. и на Секретаря на Съда на ЕС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.