Отказ за премахване на електрически стълб от частен имот поради законен сервитут

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 625

гр. София, 23.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3765/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, срещу въззивно решение № 132 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 124/2024 г. на Сливенския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 905/01.12.2023 г. по гр. д. № 2432/2023 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. И. Е. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск и вместо това е осъдил ответника на основание чл. 109 ЗС да премахне електрически стълб отклонение за трафопост (ТП) „Военно поделение Батмиш“, елемент от въздушен извод 20KV „Качулка“, находящ се поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], м.„Б.“, с площ 2281 кв. м, начин на трайно ползване: за вилна сграда, трайно предназначение на територията: земеделска, актуван с АОС № 4061/20.11.2020 г.

По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство И. И. Е. е придобил собствеността на посочения поземлен имот с идентификатор *** през 2020 г. след проведен публичен търг с явно наддаване от Община Сливен. Същият е собственик и на съседния недвижим имот с идентификатор *** с площ от 600 кв. м. В имот с идентификатор *** е поставен процесният стоманенобетонен електрически стълб. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че енергийният обект е построен през 1953 г. като част от въздушен електропровод 20kv „Качулка“ – тогава е включен като актив на праводателя на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Предназначението на въздушна линия (ВЛ) „Качулка“ е снабдяване на група потребители в т.ч. посредством отклонение и на ТП „Военно поделение Батмиш“ с ел. енергия, както и за присъединяване на новоизградени енергийни източници, съгласно Закона за възобновяемите енергийни източници. Въздушна линия „Качулка“ е част от електроразпределителна мрежа средно напрежение с лицензия ,,Електроразпределение Юг“ ЕАД съгласно издадена от ДКЕВР лицензия Л-140- 07/13.08.2004 г. Съгласно извадка от кадастралния план на гр. Сливен, подпечатан от дирекция „УТ“- Община Сливен процесният електрически стълб е нанесен в поземлен имот № *. В заключението на експертизата е посочено, че електрическият стълб, като част от електропровод „Качулка“ е бил допустим по действащите градоустройствени правила и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването на строежа. През м. февруари 2021 г. служители на ответното дружество са извършили СМР в имота на ищеца, изразяващи се в подмяна на стълба поради амортизация, като вещото лице е посочило, че новият стълб е изместен на около метър от предходния, който е демонтиран в рамките на сервитутната зона. Ищецът е имал намерение и е предприел действия за изграждане на недвижими обекти (халета) на територията на собствените му недвижими имоти, които да обслужват търговската му дейност. Той е предприел и действия по финансиране на проектите си и е наел специалисти, които да изготвят нужната техническа документация. Тези проекти са възпрепятствани от наличието на процесния ел. стълб в имота му.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че към момента на изграждане на процесния ел. обект в сила е ЗПИНМ /отм./, който е предвиждал създаването на окръжни съвети по планово изграждане на населените места, които да проучват и правят предложения пред народните съвети по всички мероприятия във връзка с плановото изграждане на населените места в окръзите. Електроснабдителните и други обществени съоръжения са били построявани по ред и начин, одобрен от Комитета по строителството, съобразно специално изготвен правилник (чл. 64 ЗПИНМ) и след съгласуване със съответните министерства и ведомства. Когато сградите (съоръженията) са изградени без разрешение или при неспазване на издаденото разрешение, утвърдени проекти, други строителни книжа и протокол за линиите и нивото, същите са можели да бъдат узаконени, ако са допустими по действащото законодателство. В случая ответната страна не е предоставила никакви строителни книжа за изграждането на процесния енергиен обект и по делото няма доказателства, а и твърдения, че процесното съоръжение е узаконено преди влизане в сила на ЗУТ. В разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ е посочено, че строежите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В решение № РД-15-1623/19.09.2022 г. на Община Сливен изрично е посочено, че за територията, обхващаща поземлен имот с идентификатор *** няма изработени, одобрени и влезли в сила подробни устройствени планове от никакъв вид (за застрояване, за регулация, за техническа инфраструктура или за парцелиране). По делото няма данни за законно изграждане на процесното енергийно съоръжение, нито за неговото узаконяване преди влизане на ЗУТ в сила, нито за качеството му на „търпим строеж“ по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, което да обоснове законовото възникване на сервитутно право по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./. По делото е установено, че процесното съоръжение препятства възможността на ищеца да изгради в притежавания от него поземлен имот недвижими обекти (халета), които да обслужват търговската му дейност. С оглед на това, доколкото премахването на стълба е възможно, и с установеното неправомерно поведение от страна на ответника, който позовавайки се на сервитут, възникнал по силата на закон, на който няма право да се позове, възпрепятства пълноценното и необезпокоявано ползване на недвижимия имот от неговия собственик, предявеният иск по чл. 109 ЗС е приет за основателен.

Ответникът страна по жалбата И. И. Е. счита същата за неоснователна.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за проверка на неговата правилност и по-конкретно на направения от въззивния съд извод, че в случая по делото не е установено дали процесният ел. стълб е отговарял на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност, действащи към момента на изграждането му.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

В случая неправилно и в противоречие с данните по делото въззивният съд е приел, че процесният електрически стълб е изграден незаконно, тъй като според заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза същият, като част от електропровод „Качулка“, е бил допустим по действащите градоустройствени правила и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването на строежа през 1953 г. при действието на ЗПИНМ /отм./. Липсата на съхранени строителни книжа не може да обуслови извод за изграждането на електропровода в нарушение на законовите изисквания, но дори да се приеме, че такива изобщо не са били налице, същият представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ. С оглед на казаното следва да се приеме, че по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ в полза на ответното електроразпределително дружество е възникнало сервитутно право, което е запазило действието си и при сега действащия Закон за енергетиката съгласно § 26 от преходните и заключителни разпоредби на същия, и поради това ищецът в първоинстанционното производство, като настоящ собственик на имота, в който се намира процесният електрически стълб, следва да търпи произтичащите от него ограничения, което обуславя извод, че неоснователни действия от страна на ответника не са налице, респ. за неоснователност на предявения иск по чл. 109 ЗС.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1-2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 109 ЗС бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на касатора следва да се присъдят сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1070 лв., от които 600 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ, 400 лв. възнаграждение на вещо лице и 70 лв. държавни такси.

С оглед отмяната на въззивното решение изцяло, вкл. в частта му за разноските, произнасянето по подадената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД частна жалба срещу определение № 587 от 31.07.2024 г. по чл. 248 ГПК, постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е безпредметно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

О т м е н я въззивно решение № 132 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 124/2024 г. на Сливенския окръжен съд, като вместо него постановява:

О т х в ъ р л я предявения от И. И. Е. от [населено място] против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, иск по чл. 109 ЗС за премахване на електрически стълб отклонение за трафопост (ТП) „Военно поделение Батмиш“, елемент от въздушен извод 20KV „Качулка“, находящ се поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. „Б.“, с площ 2281 кв. м, начин на трайно ползване: за вилна сграда, трайно предназначение на територията: земеделска, актуван с АОС № 4061/20.11.2020 г., при съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***; ***.

О с ъ ж д а И. И. Е. от [населено място] да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, сумата 1070 лв. /хиляда и седемдесет лева/ разноски

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: