Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Недопустимост на начисляване на лихва върху лихва при студентски кредит

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Банка предявява иск срещу кредитополучател за връщане на студентски кредит, включително капитализирани лихви от гратисния период и възнаградителна лихва върху тях. Въззивният съд уважава претенциите, но ВКС отменя това решение. Върховният съд връща делото за ново разглеждане, за да се изясни дали банката е начислявала лихва върху вече начислени лихви.

Какво приема съдът

Специалният закон за кредитиране на студенти и докторанти не отменя общата забрана за анатоцизъм (начисляване на лихва върху лихва) по чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради което главницата по кредита не може да се увеличава с капитализирани лихви, върху които впоследствие отново да се начислява възнаградителна лихва.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

студентски кредиткапитализирана лихваанатоцизъмгратисен периодвъзнаградителна лихва

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * потребител * лихва

15

15

Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 23.10.2025 г. , две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №335/25 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по КЖ от страна на пълномощника на АРУСА ИМТИАЗ (AROSA IMITAZ), британски гражданин, идентификатор: GB [ЕГН], [дата на раждане] , паспорт №[ЕИК], изд. на 31.08.2021 г. от Паспортна служба на Великобритания с постоянен и настоящ адрес, Обединено кралство, ул. Даунхъм BB26NY , Блекбърн Ланкъшайр срещу решение №376 от 28.10.2024 г. по т.д. 284/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, В ЧАСТТА, с която след отмяна на постановеното по т. д. № 444/ 2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение № 115 от 05.03.2024 г. в частта , с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] против АРУСА ИМТИАЗ (AROSA IMITAZ), британски гражданин, идентификатор: GB [ЕГН], [дата на раждане] , паспорт №[ЕИК], изд. на 31.08.2021 г. от Паспортна служба на Великобритания с постоянен и настоящ адрес, Обединено кралство, ул. Даунхъм BB26NY , Блекбърн Ланкъшайр искове за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 24 815, 35 лв., представляваща главница (капитализирани лихви) по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17. 02. 2015 г., сумата от 5 019, 97 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.10.2021 г. до 28.07.2022 г. вкл. и сумата от 186, 45 лв., представляваща лихвена надбавка за забава начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл. и вместо това е постановил друго, с което е осъдил АРУСА ИМТИАЗ (AROSA IMITAZ), британски гражданин, идентификатор: GB [ЕГН], [дата на раждане] , паспорт №[ЕИК], изд. на 31.08.2021 г. от Паспортна служба на Великобритания, с постоянен и настоящ адрес: Обединено кралство, ул. Даунхъм BB26NY , Блекбърн Ланкъшайр да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното плащане следните суми дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17. 02. 2015 г.:

- 24 815, 35 лв., представляваща главница (капитализирани лихви начислени през гратисния период върху усвоената сума за такси),
5019, 97 лв., представляваща падежирала договорна (възнаградителна) лихва начислена върху дължимите вноски от главницата / усвоената сума за такси/ за периода от 28.10.2021 г. до 28.07.2022 г. вкл. и
- 186, 45 лв., представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл. върху забавените вноски за главница. В КЖ са развити подробни съображения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.24 ал.1, т.1 и т.2 ЗКСД , на чл.17 ал.4 ЗКСД и чл.18 ал.3 ЗКСД по отношение формиране на размера и присъждане на възнаградителна лихва върху отпусната сума по процесния договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17. 02. 2015 г.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ АД -София, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ.

С определение от 15.05.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК до касационно обжалване в съответната част по въпроса: За действителността на уговорката за капитализация на възнаградителната лихва за гратисния период на действие на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17. 02. 2015 г. във връзка със забраната за анотицизъм по чл.10 ал.3 ЗЗД за проверка за съответствие на обжалваното решение с практика на ВКС по чл.290 ГПК-Р. № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 на ВКС,Второ т.о.и други.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

В обстоятелствената част на ИМ ищецът е посочил като основание на претенцията си за връщане на средствата по отпуснатия кредит, ведно с останалите договорени суми следните правопораждащи факти: На 17.02.2015 г. между банката и ответницата бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на него банката предоставила на ответната страна банков кредит в размер на 86 056, 52 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет, [населено място] при общи условия неразделна част от договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано от изтичане на уговорения гратисен период. Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Споменава се също, че лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. По този повод се споменава за извършвана капитализация на 17. 02. 2016 г. - 815, 36 лв., 17.02. 2017 г. 1 975, 31 лв., 17.02. 2018 г. - 3 176, 90 лв., 17.02. 2019 г. - 4 491, 51 лв., 17.02. 2020 г. - 6 036, 56 лв., 17.02. 2021 г. - 7 178,65 лв. и 28.09. 2021 г. - 4 715, 38 лв., или общ размер на капитализирана към главницата лихва за гратисния период в размер от 28 389,67 лева.
Ищецът сочи, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил 30.09.2020 г., т.е. на 30.09.2021 г. изтекъл споменатия по- горе гратисен период. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била била 28.10.2021 г., но на същата такова не било извършено. Липсвали плащания и на следващите такива до 28.07.2022 г.
В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта.
Неплащането на месечните вноски за 10 поредни месеца породило според ищеца правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с ИМ и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответницата.
На база изложеното е отправено искане ответницата да заплати на ищеца следните суми:

- 114 446,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - явяващи се главница по договора, от които 86 056,52 лв. усвоена сума и 28 389, 67 капитализирана към нея лихва,
- 6 698,28 лв. договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл.,

- 251, 18 лв. изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28. 07. 2022 г. вкл.
Така предявените искове са квалифицирани от въззивния съд като такива с правно основание нормата в разпоредбата на чл. 430 от ТЗ , според съдържанието на която се урежда, че с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемополучателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а последният се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плаща уговорена лихва по кредита, като договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

В случая банката-ищец се позовава на това, че този договор е за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с него се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.
В чл. 6, ал. 1 е казано, че кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. За самия типов договор между държавата и съответната банка в чл. 7 е посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“ и с него се определят: правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон; задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта; реда за гарантиране на кредитите;реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката; размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата; отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.
Въпросите касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит сключени на основание ЗКСД между банка и студент или докторант са уредени в,чл.16-чл. 27 глава 4 от ЗКСД. Със същите , според мнението на съда, следва да са съобразени и определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита и реквизитите на самия индивидуален договор. Според посочената уредба в закона става ясно, че при сключване на договора банката няма право да изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и управлението на кредита - чл. 19.
Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва не може да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1.
Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на същите и т.н. са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение. Таксите към ВУЗ , с изключение на първата, следва да се превеждат по банковите сметки на висшето училище в срок не по- късен от от последната дата за заплащане на таксата за съответния семестър.
Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е равна на минималната работна заплата умножена по броя на месеците и същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър.
От страна на законодателя е предвидено и че плащане на главница и лихва не се дължи за времето от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа /гратисен период/. Подчертано е, че през същия върху кредита се начислява лихва и че е възможно извършване на доброволно плащане от страна на длъжника. По тази причина банките кредитори са задължени изрично от законодателя да приемат същите.
С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД,според въззивния съдебен състав, логично е посочено, че общият размер на задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период и включва:
- главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси и/или издръжки и
- лихвите дължими за срока на кредита.

Според чл. 24, ал. 2 и 3 изплащането задължението започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителен план уговорен между страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години считано от края на гратисния период.

В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на задълженията по договор. Подчертано е, че във връзка със същото не се дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване води до намаляване лихвата и разходите по кредита съответстващи на остатъка от погасителния период.
Тук следва да се спомене, че според чл. 16 от ЗКСД договор за кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с банка сключила типов договор с държавата. При сключен такъв в нарушение на това изискване кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихви, такси или други разходи.
Начинът, по който се стига до сключване на договор е посочен в чл. 18, където се говори за отправено от кандидата искане до банката и са изброени документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване /отказ/ е определен от законодателя на 1 седмица като в чл. 18, ал. 3 е въведено изискване, че преди сключването на договора банката е длъжна да уведоми длъжника за всички условия по същия.

Изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на договора са уредени в чл. 17: той се с сключва в писмена форма на ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора.
В чл. 17, ал. 4 изрично е посочено, че кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, а в ал. 5 е казано, че по отношение на договори от процесния тип са приложими разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП.
Неспазването на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и тези за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 ЗКСД според чл. 17, ал. 6 от ЗКСД прави договора недействителен.

Това законово предвиждане налага да се посочи и че задължителните реквизити според чл. 6 на обнародвания в ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г. типов договор са:
1. вида на кредита по смисъла на чл. 4, ал. 2 от настоящия типов договор,
2. срока на договора за кредит,

3. максимален размер на кредита,

4. уточнение, че кредитът се отпуска само в български левове,

5. дължимата по кредита лихва,

6. размера на лихвата за забава,

7. срока и начина на усвояване на кредита,

8. гратисния период на кредита,

9. срока и начина на погасяване на кредита,

10. уточнение, че по кредита не се дължи каквото и да е обезпечение от кредитополучателите или трети лица,
11. уточнение, че кредитополучателят не дължи заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита,
12. уточнение, че кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвата по кредита по време на гратисния период,
13. уточнение, че Банката не може да откаже да приеме плащане от кредитополучателя по време на гратисния период,
14. уточнение, че кредитополучателят може да изпълни предсрочно задълженията си по договора за кредит без такси, комисиони и допълнителни лихви,
15. условията и процедурата за отсрочване на задължението на кредитополучателя,

16. условията и процедурата за погасяване на задължението на кредитополучателя,
17. процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита за обучение и/или за издръжка през съответния семестър,

18. обстоятелствата, при настъпването на които задължението по договора за кредит става предсрочно изискуем,
19. условията за прекратяване на договора,
20. адреси за кореспонденция на страните.

В случая, според съда, по делото е бил представен писмен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.02.2015 г., който не е оспорен от ответната страна. Страни по същия са „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] в качеството й на КРЕДИТОР и АРУСА ИМТИАЗ (AROSA IMITAZ), британски гражданин, с паспорт №[ЕИК], изд. на 15.08.2011 г. във Великобритания с постоянен адрес във Великобритания - Блекбърн Ланкъшайр, ул. Даунхъм BB26NY и настоящ адрес в България, [населено място], [улица], ет.4, ап.17.
Самият договор е изготвен на два езика /български и английски/ като с подписите си на всяка от страниците му двете страни са потвърдили авторството на материализираните в същия волеизявления. В чл. 10 от него е постигната уговорка, че неразделна част от същия са и Общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти. Споменато е и че кредитополучателя е получил същите и ги приема. Самите общи условия също са представени с исковата молба. Те също са изготвени на двата споменати по- горе езика и са подписани от кредитора и кредитополучателя, с което е материализирана волята на страните за обвързаност със съдържанието им.
На база изложеното въззивният съд е приел, че преценката дали сключеният между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД е съобразен с изискванията на последния и с тези на ЗЗП следва се направи на база съдържанието на договора от 17.02.2015 г. и явяващите се неразделна част от него ОУ.
С исковата молба са били представени копия от издаден във Великобритания документ за самоличност на ответницата и копие от Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС издадено от МВР Пловдив. Представено е и издадено на 12.02.2015 г. от МУ Пловдив уверение за студентски кредит. Това съобразено с датата на сключване на договора съдът е преценил като индиция за спазване на процедурата по чл. 18, ал.1 и 2 от ЗКСД. За ПАС с оглед материализираното в чл. 10 от индивидуалния договор изявление за запознаване с ОУ, от което следва извод и за спазване на изискването на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД по причина, че в тези ОУ се съдържат всички съществени условия на договора за кредит, който ответницата е поискала да сключи.
Индивидуалният договор и явяващите се неразделна част ОУ имат съдържанието посочено в чл. 6 от типовия договор, от което следва наличие на задължителните реквизити, с оглед на което и не е налице недействителност на договора на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД.
В чл. 7 от сключения между страните на 17.02.2015 г. договор е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 %. От това, според съда, следва , че страните са постигнали уговорка за константност на лихвения процент на годишна база за целия срок на договора. Има и посочен размер, който е съобразен с този по чл. 20 от ЗКСД. Това и липсата на материализирано съгласие за размер по- нисък от максималния по закон и договор води до логичен извод, че дължимата лихва по процесния кредит е 7 % ,т.е. не може да се говори за липса на реквизит. Фиксираният характер на лихвата, известният максимален размер на кредита, срок на договора и законовото изискване за погасяването му на равни месени вноски правят възможно изчисляването на размера на дължимото на основание чл. 24 от ЗКСД с елементарни математически операции, за които не са нужни специални знания. Това, според съда, изключва извода за невъзможност кредитополучателя в качеството си на потребител да определи икономическата тежест от поетото задължение, т.е. извод за неравноправност на основание чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП.
Споменатите по- горе особености на кредит от процесния тип и най-вече на факта, че усвояваното му става поетапно, според становището на въззивния съд обосновава изискването планът да се изготвя едва в края на гратисния период, а от друга изключва възможността липсата на изготвен при сключване на договора погасителен план да е основание за недействителност на договора за кредит.
С оглед защитните възражения на ответната страна в отговора на ИМ е приетото от съда, че спорът е за това, дали процесният договор е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД .
Възражението се свързва с наличието на клаузи в договора за капитализиране на начислената през гратисния период възнаградителна лихва към равняващата се на размера на отпуснатите средства за такси главница и за начисляване на възнаградителна лихва върху получилия се сбор. Във връзка с възраженията за недействителност на целия договор на посочените основания в закона , въззивният съд е изложил следните съображения:

В чл. 10.2 от общите условия, въззивният съд е приел, че е налице уговорка , че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно.
Според съда, в договора, респ. В ОУ не е дадено определение за това какво следва да се има предвид под понятието „капитализиране“. Определение за същото не е дадено и в действащото в момента българско законодателство. Това,според съда, води до извод, че начисляването на лихва върху лихва не е възможно с оглед чл. 10, ал. 3 от ЗЗД дори и в даден договор за кредит да има уговорка за капитализация на лихвата.
Въпреки изложеното, съдът е решил, че в конкретния договор липсва изрично предвиждане, че възнаградителна лихва се начислява не само върху главницата, равняваща се на отпуснатите учебни такси, но и върху капитализираната към нея лихва. В подкрепа на този извод съставът на ПАС се е основавал на това, че в чл. 7 изрично е казано, че лихвата се начислява само върху предоставения кредит, който според чл. 1 е този предназначен за заплащане на такси и е в общ размер от 86 056, 52 лв.
Ето защо, според съда, постигната уговорка само за капитализация не е впротиворечие с разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД, определяща общия размер на задължението по договори от процесния тип. Според състава на ПАС, кредитополучателят дължи усвоената главница, с оглед отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвите за срока на договора. Лихви, според закона, а и според договора се начисляват и през гратисния период, но не се плащат.
По тази причина ,според състава на ПАС, било логично към момента на изтичането на гратисния период , да се определи общо дължимата, но неизискуема сума през този период сума, като сбор от усвоената главница и начислената лихва върху същата през гратисния период и отделно да се определят дължимите лихвени плащания с оглед 10 г. срок на погасяване начислени само върху усвоената главница равняваща се на отпуснатите средства за такси.
Следователно,прави извод съдът, в случая не може да се говори, че процесният договор няма задължителни реквизити или, че не е съобразен с изискванията на чл. 17, ал.4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал.1 от ЗКСД и по тази причина е недействителен.
Според съда, банката при извършваната капитализация не е процедирала по изложения по- горе начин, но това й поведение налага единствено извод за неправилно олихвяване на част от дължимите суми, което налага само преизчисляване на размера на вземанията й с оглед на това, че възнаградителната лихва следва да се начислява само върху усвояваните суми за такси през гратисния период, а и след това. Не може да се говори за недействителност на договора и с оглед намиращите се в ОУ клаузи да заплащане на лихва за забава. В тази връзка следва да се посочи, че тези ОУ са подписани от двете страни и се явяват част от самия договор. Уговорката за заплащане на лихва по чл. 17.1 от същите са ясни, разбираеми като в тях ясно е посочен основанието за възникване на задължението за плащане така и момента, от който същата се дължи.
По отношение на размера на лихвата за забава следва да се има предвид, че в чл. 20 от ЗКСД се говори за максимален размер от 7 % на дължимата лихва на банката и за нищожност на уговорка за по- висока лихва. От съотнасянето на този текст с нормата на чл. 430 от ТЗ следва обаче да се направи логичен извод, че този размер касае дължимата възнаградителна лихва, а не тази забава, която има санкционен, обезпечителен и обезщетителен характер и е логично да е в по- голям размер. До този извод, според съда, следва да се достигне и от факта, че в чл. 4, т. 1 от ЗКСД се говори за два вида лихви - УГОВОРЕНА ЛИХВА и ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, а в чл. 20 лихва се употребява в единствено число и безспорно касае уговорената възнаградителна лихва явяваща основна характеристика на договора за банков кредит
Така изложеното и фактът, че според представените по делото уверения последният държавен изпит е бил на 30.09.2020 г. водят до извод, че за ответницата кредитополучател от момента на изтичане на гратисния период на 30.09.2021 г. е възникнало задължението за погасяване на дължимата сума за главница и лихви. Това е следвало да става с оглед изложеното по- горе на равни месечни вноски платими на 28 число на месеца следващ този на изтичането , т.е. от 28.10.2021 г. Плащания на такива не е извършвано към предявяване на иска на 01.08.2022 г., а и в последствие. Следователно за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с оглед клаузите на чл. 18.1 от ОУ неразделна част от договора и да иска връщане на дължимата главница и лихви до момента на тази изискуемост. Изявлението в тази насока е направено с исковата молба. Същата видно от делото на ПОС е изпратена на ответницата по пощата. Данни за връчване от пощенски служител липсват. Има обаче такива за личното упълномощаване от нейна страна на адвокат на 10.02.2023 г., т.е. това е датата, на която съдът приема, че ищцата се е запознала с исковата молба по настоящото дело и като последица-кредитът е станал предсрочно изискуем.
В патримониума на кредитора, сочи въззивният съд, влизат и вземанията за падежиралата възнаградителна лихва начислявана след изтичането на гратисния срок до настъпване на предсрочната изискуемост, както и тези за лихва за забава върху неплатените вноски за главница.
Видно от данните в заключението прието от ПАС в последното по делото заседание размерът на възнаградителната лихва начислявана през гратисния период е 24 815, 35 лв. Падежиралата лихва начислявана след изтичането му, т.е. за времето от 28.10.2021 г. до 28.07.2022 г. върху падежиралите и неплатени равни месечни вноски за образуваната от отпуснатите средства за учебни такси главница е 5 019, 97 лв., а лихвата за забава върху падежиралите и неплатени равни месечни вноски за образуваната от отпуснатите средства за такси главница за времето 28.10.2021-27.08.2022 г. е 186, 45 лв.
Тези суми, с оглед действителността на процесния договор, според въззивния съд, е следвало да бъдат присъдени в полза на банката-ищец наред с размера на усвоената главница от 86 056, 52 лв., която ответницата е била осъдена да заплати с решението на ПОС. Изложеното, според състава на САС, налага отмяната на решението на ПОС в частта отхвърляща исковете на банката за горните суми и постановяване на друго осъждащо ответната страна да ги плати, което и съдът е постановил с обжалваната пред ВКС част. .
По отношение отговора на поставения правен въпрос, въз основа на който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира следното: Касационен контрол е допуснат за проверка за съответствие на въззивното решение с приетото по този въпрос в практиката на ВКС решения по чл. 290 ГПК. В Р №66/29.07.2019 по т.д. № 1504/2018 на второ т.о. на ВКС и цитираните в същото решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 222/ 2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 1227/ 2011 г., ІІ г.о. е прието, че уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изразеното в посочената по-горе , практика по чл.290 ГПК. В чл. 10 от общите условия на ищцовата банка се предвижда, че натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва се капитализира годишно. В конкретния случай от събраните доказателства: две ЗСчЕ и и приложената към исковата молба справка по чл. 366 ГПК не става ясно по категоричен начин , дали сборът от възнаградителните лихви върху помесечните вноски за заплащане на главницата по кредита за гратисния период , е включен към задължението за заплащане на главница за същия период и върху нея е начислявана и договорна лихва в размер на 7%, и по този начин се осъществява забраната за анотизизъм , което е от значение за крайния резултат по спора. ЗКСД урежда правото на банката по време на гратисния период да начислява лихви, но никъде специалният закон не отменя общата забрана за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. При нарушаване на тази разпоредба би се стигнало и до нарушаване на чл. 24 ЗКСД, който сочи, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, т.е. законът не допуска увеличаване на размера на главницата с капитализирани лихви, още повече, върху същите да бъде начислявана и договорна лихва, при което размерът на последната неминуемо надхвърля законово определения максимум по чл. 20 ЗКСД.
При това положение въззивният съд е следвало служебно/чл.195 ал.1 предл.2 ГПК/ да постави допълнителна задача на вещото лице по ССчЕ да изследва повторно и даде ясен и недвусмислен отговор на въпроса, дали сборът от възнаградителните лихви върху помесечните вноски за заплащане на главницата за гратисния период по кредита е включен към задължението за заплащане на главница за същия период и върху общата сума на сбора е начислявана и договорна лихва в размер на 7%, доколкото в приетото заключение пред ПАС това не става ясно от таблиците към заключението, които разколебават изявленията на в.л. под тях.
С оглед изложеното обжалваното решение се явява необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени в обжалваната част. Съобразно с необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия в посочения в горния абзац смисъл, делото следва да се върне за повторно разглеждане от друг състав на ПАС, съгласно чл.293 ал.3 ГПК , което да протече при условията на чл.294 ал.1 ГПК.
По отношение на разноските в настоящото производство:Прилага се правилото по чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №376 от 28.10.2024 г. по т.д. 284/2024 г. на Апелативен съд Пловдив по обжалваната с КЖ от страна на АРУСА ИМТИАЗ (AROSA IMITAZ), британски гражданин, идентификатор: GB [ЕГН], [дата на раждане] , паспорт №[ЕИК], изд. на 31.08.2021 г. от Паспортна служба на Великобритания с постоянен и настоящ адрес, Обединено кралство, ул. Даунхъм BB26NY , Блекбърн Ланкъшайр част за сумите: 24 815, 35 лв., представляваща главница (капитализирани лихви начислени през гратисния период върху усвоената сума за такси), 5019, 97 лева , представляваща падежирала договорна (възнаградителна) лихва начислена върху дължимите вноски от главницата за периода от 28.10.2021 г. до 28.07.2022 г. вкл. и 186, 45 лв., представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл. върху забавените вноски за главница.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Апелативен съсд-Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.