Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2023

Пълна имуществена отговорност на работник за катастрофа в пияно състояние

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работодател съди свой служител шофьор за разходите по ремонта на обърнат служебен товарен автомобил. Инцидентът е настъпил по вина на шофьора, който е управлявал камиона с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Върховният касационен съд отменя частичното отхвърляне на иска и осъжда работника да заплати пълния размер на доказаните ремонтни разходи.

Какво приема съдът

Когато работник причини вреда на работодателя си чрез престъпление (управление на МПС след употреба на алкохол), той носи пълна имуществена отговорност по Кодекса на труда за всички реално извършени и доказани разходи за отстраняване на щетите.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

имуществена отговорностшофьорПТП с алкохолремонт на камионобезщетение за вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
ГР. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в публичното заседание на 25.10.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №877/23 г.,
за да се произнесе намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Консорциум Титан София център І“ – ДЗЗД срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №95/22 г. Обжалването е допуснато с цел проверка за очевидна неправилност на въззивното решение, поради твърдяното от касатора грубо противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с правилата на формалната логика.
В жалбата се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, иска се неговата отмяна и уважаване на частичния иск до размер на 25 000 лв./ при пълен размер на иска 40 031,65 лв./.
Ответникът по жалба Л. С. я оспорва по подробно изложени в писмен отговор съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С първоинстанционното решение по делото предявеният от касатора срещу ответника иск по чл.415 ГПК, вр. с чл.203 КТ и чл.45 ЗЗД е уважен за сумата 12 359,16 лв. – признато е, че ответникът дължи на ищеца тази сума като обезщетение за вреда по трудов договор, причинена от платена за процесния автомобил/ камион/ наемна цена за пет месеца, съобразно изложеното в мотивите на първоинстанционното решение. Искът е отхвърлен над признатата за дължима сума до пълната претендирана с частичния иск – 25 000 лв. Тази разлика се претендира от ищеца като обезщетение за вреди от разноските за ремонт на автомобила .
Пред въззивния съд решението е обжалвано само в отхвърлителната му част. Въззивният съд е приел за установено, че ответникът дължи на ищеца още 409,32 лв./ стойността на лявото огледало на камиона/, а в останалата обжалвана част е потвърдил първоинстанционното решение, като е споделил крайния извод на районния съд, че претендираните имуществени вреди от разходи за ремонт на автомобила са останали недоказани по делото.
При обсъждане на доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С първоначалната искова молба и допълнението й пред въззивния съд от 22.03.22 г. е уточнена частично предявената от ищеца – касатор претенция за имуществени вреди, като е посочен всеки един от разходите, които я формират. По делото не се спори и от представения трудов договор №340/22.06.20 г. се установява, че страните са били в трудово правоотношение, като ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор“ в ответното предприятие. С АУАН №415095/20.07.20 г. е установено, че управляваният от ответника специализиран товарен автомобил ДАФ с рег. [рег.номер на МПС] при маневра десен завой поради несъобразена скорост е самокатастрофирал, като се е обърнал на лявата си страна. При проверка за алкохол е констатирана концентрация на алкохол в кръвта на водача /ответника/ над 1,2 на хиляда/1,42 на хиляда/. Със споразумение по нохд №15124/20 г. на СРС той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК и е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години.
За ремонтните работи по катастрофиралия автомобил е представен протокол, утвърден от управителя на ищцовото дружество и от управителя на извършилия ремонта „К. сервиз“ ООД с приложени фактура от 5.09.20 г. и от 22.12.20 г., експедиционна бележка и отчет по сметка за получените по банков път от сервиза суми. Назначената счетоводна експертиза е установила след проверка в счетоводството на ищеца, че извършените разходи за ремонта на автомобила, описани по вид в цитираните фактури, са в общ размер на 14 831,65 лв. и са платени от ищеца с пл. нареждане от 16.09.20 г. и от 13.01.21 г.. Извършването на ремонта на катастрофиралия автомобил с марка ДАФ/камион с бял цвят/, със счупени прозорци и усукана след катастрофата кабина, докаран с репатрак, се установява и от разпита на св. Р., механик в сервиза. Св. С., съсед на ответника, също сочи, че видял сметоизвозващ камион с посочения рег. номер, който бил ударен – предно стъкло, ляво огледало, счупена броня- и с репатрак го карали в К..
При тези доказателства по делото въззивният съд е приел за установена пряката причинна връзка между поведението на ответника и само една от предявените за обезщетяване вреди, изразяваща се в ремонт на лявото огледало на камиона. Не се установява останалите посочени от ищеца повреди по автомобила да са причинени от процесното ПТП и единствена причина за тях да е поведението на ответника. Затова според въззивния съд не може да се ангажира отговорността на последния по иска за обезщетяването им.
В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №4138/22 г. на трето г.о., се приема, че въззивното решение е очевидно неправилно, когато мотивите му са вътрешнопротиворечиви, изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика и почиват на предположения. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения въз основа на тях фактически извод /р. по гр.д. №3995/20 г. на трето г.о. на ВКС/.Тези предпоставки в случая са налице – въззивният съд е приел, че една от описаните в протокола и фактурите вреди – счупеното ляво огледало, все пак е в причинна връзка с поведението на ответника. Формирал е извод за неустановеност на останалите повреди по автомобила в противоречие със събраните доказателства и правилата на формалната логика.
Гореизложеното сочи, че въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по см. на чл.281, т.3 ГПК, следва да се отмени в отхвърлителната му част и вместо него да се постанови ново решение по същество на спора. От събраните по делото доказателства, посочени по –горе, обсъдени поотделно и в съвкупността им, според ВКС може да се направи обоснован извод, че претендираните от ищеца имуществени вреди са причинени от ответника, с описаното и признато за престъпно негово поведение, което обуславя отговорността му по чл.203, ал.2 КТ. Затова по предявения частичен иск по чл.415 ГПК за дължимост на сумата 25 000 лв. следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца още сумата 12 231,52 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на автомобила. Обезщетението е формирано от разходите за ремонтни работи по фактура №1000000835/22.12.20 г.в общ размер от 10404 лв./ с ДДС/, както следва: боядисване на кабина, изчукване и изправяне на кабина, ремонт хидроразпределители, ремонт маркучи и тръби, монтаж демонтаж гребла, заварки, изправяне избутваща плоча, изправяне водачи на избутваща плоча, монтаж демонтаж на хидравлични цилиндри, монтаж демонтаж на странично и на челно стъкло. Следва да се включат и част от разходите по фактура №0000001698/5.09.20 г., съответно на установеното след ПТП състояние на автомобила: амортисьор кабина, горивен филтър, уплътнение, челно стъкло, моторно масло, малко огледало, огледало над странична врата, държач габарит и мигач, общо на стойност 1853 лв., съобразно закл. на вещото лице на л.54 от делото на РС. На ищеца следва да се присъдят на осн. чл.78, ал.1 ГПК деловодни разноски за всички инстации и заповедното производство по представения списък в общ размер от 4 940 лв.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №95/22 г.от 5.08.22 г. в отхвърлителната му част и вместо него в тази част постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.203, ал.2 КТ, по предявения частичен иск в размер от 25 000 лв., че Л. В. С. дължи на „Консорциум Титан София център І“ ДЗЗД – София сумата от 12 231,52 лв. / дванадесет хил. двеста тридесет и един лв. и 52 ст./, като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на специализиран автомобил – сметосъбиращ камион ДАФ, с рег. [рег.номер на МПС] . За дължимата сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №50135/20 г. на СРС, 78 с-в.
ОСЪЖДА Л. В. С. да заплати на „Консорциум Титан София център І“ ДЗЗД деловодни разноски за производството пред всички инстанции/ вкл. заповедното производство/ в размер от общо 4 940 лв., по представения от ищеца списък.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.