Увеличаване на обезщетение за падане в стърчаща шахта на улицата

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
София, 05.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр.д.№ 931 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. О. Т., чрез адвокат А. Г., срещу решение № 1378 от 13.11.2022г., постановено по гр. д. № 695/2022 г. по описа на Апелативен съд - С., с което е потвърдено решение № 267101 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 215/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. О. Т. против Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 23 000 лв. /разликата между присъдените 3 000 лв. и претендиралите 26 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна по касационната жалба с подадения отговор на жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

С определение № 2842 от 05.10.2023 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос: Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В ППВС 4/23.12.1968 година, както и в трайната практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, която изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да бъде справедливо възмезден пострадалият от деликта за претърпените от него неимуществени вреди, трябва да се съобразят специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания.

По съществото на жалбата :

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 13.08.2020 г. ищецът и свидетелят Т. се движели по [улица]в [населено място]. Пред № 5 ищецът се спънал в шахта, която стърчала и паднал. Ищецът посетил още същия ден личния си лекар, тъй като го болели ръката, коленете и едното бедро. Въз основа заключението на вещото лице, въззивният съд е приел за установено, че при инцидента ищецът е получил травма, като обичайният период на възстановяване при консервативно лечение (с обездвижваща ортеза) е 2-3 месеца и през първите три седмици болките са интензивни. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е отчел липсата на оперативна интервенция, засягането на един крайник, което е позволявало самообслужване на ищеца (макар с лява ръка). Посочил е, че е настъпило възстановяване, без допълнителни усложнения (некроза, разместване на частите от фрактурата, др.). След изтичане на определения за обездвижване на ръката срок ищецът е възстановил функционалността й. Съдът е изложил мотиви, че не е доказано, че малкото отклонение в капацитета на движение на ръката (20 градуса) препятства ищеца в трудовата му и битова дейност, като тази остатъчна последица не дава отражение върху страданията на ищеца.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Определяйки размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Не е направена съвкупна преценка на конкретно установените по делото обстоятелства и по- конкретно констатациите на вещото лице за трайно ограничение в движението на дясната раменна става.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за справедливия размер на обезщетението.

Видно от заключението на вещото лице С. по приетата съдебно- медицинска експертиза полученото увреждане е счупване на дясна раменна кост в горния й край, като възстановителният период е в продължение на 2- 3 месеца. Проведено е консервативно лечение с имобилизация на дясна раменна става с ортеза за 45 дни. При прегледа, извършен на 10.11.2021 г. /една година и три месеца след инцидента/, не е констатирано възстановяване от травмата, а напротив установен е ограничен обем на движението на дясната раменна става при въртене на ръката навътре от 20 градуса, като според становището на вещото лице, изразено в открито съдебно заседание, прогнозата не е благоприятна– не се очаква възстановяване в пълен обем. Тези обстоятелства, съобразени с възрастта на ищеца /31 г. към момента на увреждането/, който се намира в активна трудоспособна възраст, сочат несъмнено на извода, че полученото увреждане създава и ще продължава занапред да му създава неудобства за ищеца, поради което и настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди, се явява обезщетение в размер на общо 10 000 лв.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него следва да се постанови решение, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца още 7000лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В останалата му част, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 26 000 лв., обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят още 387,60 лв. разноски за трите съдебни инстанции, а на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за трите инстанции в размер на 2 706 лв. с включен ДДС.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1378 от 13.11.2022г., постановено по гр. д. № 695/2022 г. по описа на Апелативен съд - С., с което е потвърдено решение № 267101 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 215/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. О. Т. против Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. /разликата между присъдените 3 000 лв. и дължимите се 10 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Столична община на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД да заплати на Л. О. Т. още 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- счупване на дясна раменна кост в резултат на инцидент, настъпил в [населено място] на [улица]на 13.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 7 000 лв., считано от датата на увреждането – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1378 от 13.11.2022г., постановено по гр. д. № 695/2022 г. по описа на Апелативен съд – С. и потвърденото с него решение № 267101 от 23.12.2021 г. по гр.д.№ 215/2021 г. на Софийски градски съд, с която е отхвърлен предявеният от Л. О. Т. против Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв. /разликата между присъдените общо 10 000 лв. и претендираните 26 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. О. Т. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от още 387,60 лв., представляващи разноски за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат А. Х. Г. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2 706 лв. с включен ДДС за осъществена безплатна адвокатска защита пред трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.

2.