Погасителна давност при прекратяване по право на изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50014

София, 15.01.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 787 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Банка Д.“ АД, правоприемник на „ОТП Ф. България“ ЕАД, срещу въззивното решение на Софийски градски съд №266507/11.11.2021г. по в.гр.д.№9266/2020г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50205/18.04.2023г. по следния въпрос: Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Разрешение на същия е дадено в решенията по тълк. дело №2/2023г. на ОСГТК, тълк. дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС и тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в установената практика на ВКС (решение № 448/04.07.2024г. по гр.д.№3976/2022г. на ВКС, ІV г.о.) в които е прието, че: „При действието на ППBC № 3/18.11.1980 г. искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г., вкл. по право, независимо дали съдебният изпълнител е постановил нарочно постановление за това, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на перемираното дело изпълнително действие. Това е така, защото до прекратяване на изпълнителното дело, докато то е висящо, не е текла погасителна давност, до обявяване на ТР № 2 от 26.06.15 г. на ОСГТК на ВКС. За висящи изпълнителни дела след 26.06.2015 г. давността се прекъсва от всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като следва да се уточни, че водещо значение има искането на кредитора – взискател, което дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдия-изпълнителя. Както е изяснено в ТР № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015 г., няма значение дали прилагането на изпълнителното действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, съгласно мотивите в т. 10 от цитираното тълкувателно решение, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна – чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК, и прекъсва давността.“. Прието е още, че при прекратяване на изпълнителното производство по право, дори съдия-изпълнителят да не е постановил изричен акт за това, ново писмено искане за извършване на изпълнителни действия, постъпило по делото, отправено от кредитора, поставя началото на ново процесуално правоотношение – изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. От тази датата изпълнителното производство се счита отново за висящо.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя така даденото разрешение.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наведени са оплаквания, че при постановяването му съдът не е съобразил разрешенията дадени в ППВС 3/18.11.1980г., според които по време на изпълнителния процес давност не тече, поради което в периода от 28.06.2012г. до 28.06.2014г. (датата, на която са настъпили обстоятелствата по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) давността за процесното вземане не е текла. От посочената дата до образуване на новото изпълнително производство срещу длъжника, по което са предприети конкретни изпълнителни действия, общата петгодишна погасителна давност не е била изтекла. Същата не е изтекла и от последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността (вписана възбрана на 09.01.2019г.). По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Направено е искане за присъждане на разноските по делото, както и възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът Г. Г. Г., чрез адвокат И. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въззивното решение е правилно и обосновано. При постановяването му съдът е съобразил обстоятелството, че с прекратяване на изпълнителното дело, последващите изпълнителни действия се явяват недопустими и не произвеждат действие. Погасителната давност за процесното вземане е започнала да тече на 04.05.2014г. (съгласно ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС и ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС), когато изпълнителното производство е било прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Същата не е била прекъсната с образуване на новото изпълнително производство, тъй като то не съставлява действие на принудително изпълнение. По същество претендира жалбата да бъде отхвърлена, а въззивното решение потвърдено. Направил е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения от Г. Г. Г. иск по чл.439 от ГПК, като е прието за установено, че в полза на „ОТП Ф. България“ ЕАД (с правоприемник „Банка Д.“ АД) не съществува право на принудително изпълнение за сумата от 5 717,74 евро – главница по Договор за кредит сключен с „Банка Д.“ ЕАД, за която сума са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№429/2012г. на Районен съд – Костинброд, и е образувано изпълнително дело №20189280400484 на ЧСИ М. С. с рег.№ на КЧСИ, район на действие – Софийски окръжен съд.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: В полза на „Банка Д.“ ЕАД срещу Г. Г. Г., солидарно с трето лице (Д. Г. Г.), била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№429/2012г. на Районен съд – [населено място] за сумите, както следва: 5 717,74 евро – главница по Договор за кредит; 327,40 евро – договорна лихва за периода от 20.11.2011г. до 05.04.2012г.; 118,22 евро – наказателна лихва за периода 20.01.2012г. – 05.04.2012г. и 241,08лв. – държавна такса и разноски.

Въз основа на същите било образувано изпълнително дело №20128380404404 на ЧСИ М. Б., с peг.№ 838 на КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд. В хода на производството бил конституиран като взискател „ОТП Ф. България“ ЕАД, въз основа на сключен с „Банка Д.“ ЕАД договор за цесия за процесните вземания от 22.06.2012г. и депозирана на 08.03.2013 г. писмена молба.

Съдът установил още, че на длъжника Г. Г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, връчени му на 23.05.2012 г. С оглед на този факт и липсата на подадено възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът направил извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 07.06.2012 г. Констатирал още, че на 04.05.2012г. били наложени запори върху банковите сметки на длъжника Г. Г. открити в „У. Б.“ АД, „Ц. кооперативна банка“ АД и „П. инвестиционна банка“ АД, а на 28.06.2012 г. бил наложен запор върху притежавания от него лек автомобил „А. А.“. Посочил, че други изпълнителни действия не са били предприемани от взискателя и не са били извършени от частния съдебен изпълнител, включително въз основа на възлагане по чл.18 ЗЧСИ. С молба вх.№71290/20.09.2017г. взискателят „ОТП Ф. България“ ЕАД направил искане за предоставяне на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с оглед настъпилите предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Същите му били върнати с протокол от 22.06.2018г.

Въззивният съд установил, че на 30.10.2018г., въз основа на издадените по гр.д.№429/2012г. на Районен съд – Костинброд заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано второ изпълнително дело №20189280400484 по описа на ЧСИ М. С., с peг.№ на КЧСИ и район на действие – Софийски окръжен съд. В хода на същото, след извършените справки за имущественото състояние на длъжника, на 19.12.2018г. били наложени запори върху банковите му сметки, притежаваното от него моторно превозно средство и вземането му за трудово възнаграждение. С постановления от 02.01.2019г. били наложени и възбрани върху притежаваните от Г. Г. недвижими имоти. На 02.11.2019г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и уведомление за извършената цесия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел, че предявеният иск по чл.439, ал.1 от ГПК е допустим. Приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 07.06.2012г. и от този момент е започнала да тече петгодишна давност (чл.117, ал.2 от ЗЗД). Позовал се на разясненията дадени в т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които: когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, новата погасителна давност завземането започва да тече от датата, на която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие, без значение дали то е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител или по възлагане от взискателя. Посочил, че не са действия по изпълнението водещи до прекъсване на давността тези по образуване на производството, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имуществото на длъжника, назначаването на експертиза, набавянето на книжа и др. Приел, че тези разрешения са относими и към образуваното през 2012г. изпълнително дело срещу ищеца Г. Г., поради което направил извод, че нова погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В конкретния случай това била датата 28.06.2012г., на която бил наложен запор върху притежавания от длъжника лек автомобил. С оглед вида на вземането – главница по договор за кредит и приложимия към него давностен срок от пет години (чл.110 от ЗЗД), съдът направил извод, че същият е изтекъл на 28.06.2017г. Развил съображения, че за последиците на погасителната давност е без значение дали съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като перемпцията при посоченото прекратително основание (чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) настъпва по право. Изложените съображения обусловили извода на въззивния съд, че към датата на образуване на второто изпълнително дело – 30.10.2018г., съответно към датата на образуване на исковото производство – 19.04.2019г. изпълняемото право за вземането от 5 717,74 евро (главница по договор за кредит) не е съществувало поради погасяване на вземането по давност. Доколкото по отношение на това вземане не са настъпили материално правни последици като спиране или прекъсване на давността, направил извод за основателност на предявения иск.

Основателни са въведените касационни оплаквания за неправилно приложение на разясненията дадени в ППВС 3/1980г. и ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС по отношение течението на погасителната давност в изпълнителния процес. В противоречие с отговора и разрешенията дадени в ППВС 2/1980 г., ТР №2/2013г. на ОСГТК и ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС е извода на въззивния съд, че при образувано изпълнително дело (по време на действие на ППВС №3/1980г.) и прекратяването му поради настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземанията предмет на същото започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. При обосноваването му съдът е приложил с обратна сила разрешенията дадени в т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на фактите от значение за съществуващото между страните правоотношение, породили правните си последици по време на действие на друг тълкувателен акт – ППВС №3/1980 г., преди той да бъде обявен за изгубил сила (считано от 26.06.2015 г.). Основателен е и касационният довод за необоснованост на извода на съда за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане към датата на образуване на второто изпълнително производство.

Допуснатото неправилно приложение на материалния закон е довело до необоснованост на въззивното решение. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

В конкретния случай, по ч.гр.д.№429/2012г. на Районен съд – [населено място] в полза на „Банка Д.“ ЕАД срещу Г. Г. Г., солидарно с трето лице (Д. Г. Г.) са били издадени заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за подробно посочени суми, между които и процесните 5 717,74 евро – главница по Договор за кредит. Погасителната давност за това вземане е била прекъсната с образуваното изпълнително дело №20128380404404 на ЧСИ М. Б., с peг.№ на КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд. По отношение на същото намират приложение разрешенията дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г., според които, от датата на образуване на изпълнителното производство и по време на неговата висящност давност не тече. Препис от издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, бил връчен на длъжника, който не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила. В хода на производството са били извършени следните изпълнителни действия: 1/ на 04.05.2012г. – налагане на запори върху банковите сметки на длъжника Г. Г. открити в „У. Б.“ АД, „Ц. кооперативна банка“ АД и „П. инвестиционна банка“ АД и 2/ на 28.06.2012г. – налагане на запор върху притежавания от него лек автомобил „А. А.“. След това, до 19.12.2018г. не са били предприети изпълнителни действия. С оглед на това, образуваното през 2012г. изпълнително дело е прекратено по право, считано от 28.06.2014г., независимо от липсата на нарочно постановление на съдебния изпълнител, доколкото същото има констативен характер, а перемпцията настъпва по силата на закона (чл.433, ал.1, т.8 от ГПК). От посочената дата за кредитора е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, защото вземането е установено със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо. По своите правни последици влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане, поради което приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Новият срок е бил прекъснат с предприемането на изпълнителните действия по образуваното на 30.10.2018г. ново изпълнително дело №20189280400484 по описа на ЧСИ М. С., с peг.№ на КЧСИ и район на действие – Софийски окръжен съд, както следва: 1/ на 19.12.2018г. с налагане на запори на банковите сметки на длъжника, притежаваното от него моторно превозно средство и вземането му за трудово възнаграждение и 2/ на 02.01.2019г. с налагане на възбрани върху притежаваните от Г. Г. недвижими имоти. По отношение на това изпълнително производство приложение намират разрешенията дадени в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, според които погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 19.04.2019г., към която дата петгодишната давност, считано от 02.01.2019 г. не е изтекла.

Предвид така установеното, искът по чл. 439 ГПК за сумата от 5 717,74 евро (дължима главница по договор за кредит) е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови решение на касационната инстанция, с което предявения установителен иск да бъде отхвърлен.

С оглед на изхода на спора, ищецът Г. Г. Г. дължи заплащане на направените от ответника „Банка Д.“ ЕАД (правоприемник на ОТП Ф. България“ ЕАД) разноски за всички съдебни инстанции, общо в размер на 1077,32лв. (от които 223,66лв. – държавна такса за разглеждане на делото пред Софийски градски съд; 253,66лв. – държавна такса за касационното производство, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от по 150 лв. за процесуалното представителство пред първостепенния и въззивния съд и 300лв. за разглеждане на делото пред касационната инстанция).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №266507/11.11.2021г. по в.гр.д.№9266/2020г. на Софийски градски съд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН] срещу „Банка Д.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] (правоприемник на ОТП Ф. България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК]) иск за приемане за установено, че в полза на „Банка Д.“ ЕАД не съществува право на принудително изпълнение върху сумата от 5 717,74 евро – главница по Договор за кредит, за която са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№429/2012г. на Районен съд – Костинброд, и въз основа на които е образувано изпълнително дело №20189280400484 на ЧСИ М. С. с рег.№ на КЧСИ и район на действие – Софийски окръжен съд, поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Банка Д.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] (правоприемник на ОТП Ф. България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК]) сумата от 1077,32лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: