Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2023
Оспорване на сметка за ток при показания в невизуализиран регистър на електромер
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Потребител оспорва задължение за допълнително начислена електроенергия, записана в неактивен и невизуализиран регистър на електромера. Въззивният съд приема, че сумата не се дължи, тъй като няма доказателства за реално потребена енергия или човешка намеса. Върховният касационен съд отменя това решение, приемайки, че съдът не е обсъдил задълбочено експертните заключения заедно с всички останали доказателства, и насрочва ново разглеждане за изясняване на техническите въпроси.
Какво приема съдът
Съдът не може да възприеме заключението на експертизата изолирано, а е длъжен да го прецени с оглед неговата пълнота, яснота и обоснованост във връзка с всички останали събрани доказателства по делото.
Приложени разпоредби
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 202 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 3 ГПК
- чл. 295, ал. 2 ГПК
- чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ
- чл. 120, ал. 1 ЗЕ
- чл. 183 ЗЗД
- чл. 200, ал. 2 ЗЗД
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
електромерскрит регистърсъдебно-техническа експертизаначислена електроенергиякорекция на сметка
Текстът на акта
Ключови фрази 7 Р Е Ш Е Н И Е № 50072 София, 28.06.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№1683 по описа за 2022 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу решение №21 от 12.01.2022 г. по в.гр.д. №3/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 374 от 07.10.2019 г. по гр. дело № 758/2019 г. на Районен съд - Горна Оряховица. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Р. И. М. отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1, пр.3 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 8952.06 лв., представляваща доставена и потребена, но незаплатена ел.енергия, за периода 16.03.2018 г. - 15.03.2019 г. по партида с кл. № [ЕГН], аб. № [ЕГН], за обект на потребление на адрес [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 03.04.2019 г. Във въззивното производство и съобразно указанията на Върховния касационен съд, дадени с решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. дело № 1174/2020 г. на ВКС, ІV г.о., е допусната повторна съдебно-техническа експертиза по делото, изготвена от инженер и софтуерен специалист. Въззивният съд е приел, че според заключението в настоящия случай не е осъществено неправомерно софтуерно вмешателство върху паметта на процесния електромер, тъй като няма данни и записани събития в паметта за въздействие върху софтуера и хардуера, а прочетените параметри - "тарифна схема", "седмичен график" и "часови график", отговарят на фабричната параметризация, направена при производството на електромера. Вещите лица са установили, че няма зададени графици за работа по тарифа Т4 и софтуерът не е настроен да записва в този регистър. Наличието на показания в него се дължи на техническа неизправност с различен възможен произход - повреда на елементи в СТИ, токов удар, внезапно възникнало пренапрежение, преходни процеси при комутации в мрежата, атмосферни влияния /прегряване/, софтуерен "бъг", влияние на енергийно поле и др. Според вещите лица показанията в регистър Т4 не представляват реално преминала и измерена от СТИ ел.енергия, тъй като регистри Т3 и Т4 не са активни за измерване и не са зададени за визуализация, няма регистрирана промяна във фабричните параметри на електромера, зададени при производството му. Съществува техническа възможност в невизуализираните на дисплея регистри на електромера показанията да са различни от нула, което да не се дължи на човешка намеса, но няма данни какви са били те при монтажа му, включително и в сумарния регистър. Според експертите ответното дружество не разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ. "Външна намеса в тарифната схема" на електромера означава препараметризирането му, при което се променя тарифният график и измерената ел.енергия се записва в регистрите на електромера по начин, различен от фабрично заложения. Констатацията в БИМ за осъществена външна намеса се базира единствено на наличието на цифров запис в Т4, но не е било извършвано изследване на електромера за установяване на причината за наличието на показания, механизма и времето на възникването им. Външна намеса в тарифната схема е възможна чрез достъп до софтуера на СТИ през оптичния порт с "оптична глава" и съответна програма, като всяко препараметризиране се записва в паметта на електромера, а в случая записани събития за въздействия върху софтуера на процесното СТИ няма. Начисленото с фактурата количество ел.енергия на ищеца е възможно да бъде доставено до обекта на потребление за период от една година, но при непрекъсната 24-часова работа на електроуреди с мощност 5.26 W, 365 дни в годината, а такъв режим на работа е технически нереален и необичаен за битов потребител. Освен това в изчисленията не са включени отчетените и заплатени от абоната количества ел.енергия за същия период. При направени от вещите лица изчисления на база равно дневно разпределение на установените показания в Тарифа 4 за периода от датата на монтажа на електромера в обекта на ищеца до датата на демонтажа му се формира стойност в размер на 8 886.38 лв. с вкл. ДДС.Ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1 т. 41Б ДР ЗЕ по партида, заведена с клиентски № [ЕГН] за обект на потребление в [населено място], [улица] се явява краен клиент по смисъла на § 1 т. 27 ДР ЗЕ, поради което същият е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП, подписан от представители на ЕРД и от член на домакинството на абоната, наличието на цифров запис в ненастроен за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера регистър, факта на начисляване на исковата сума и издаване на фактурата. В случая, безспорно установеният факт на наличието на цифров запис в ненастроения за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера тарифен регистър Т4 не е достатъчен сам по себе си да докаже, че то представлява количество ел.енергия, доставено и потребено от абоната. Няма данни при първоначалния монтаж на въпросното подменено СТИ какви са били показанията на същия регистър, поради което не може да се установи дали записаните в него показания не са съществували преди монтажа, както и не може да се обоснове категоричен извод, че установените при метрологичната проверка показания в неактивиран за търговски отчет регистър първо представляват отчетена ел.енергия и второ, че същата е доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната. Тарифната схема на процесния електромер, съответстваща на тарифните зони, определени с решение на КЕВР, е зададена при производството му и в паметта му няма записани събития за последващо въздействие чрез промяна на тарифната схема, седмичен и часови график, а последните отговарят на фабричната параметризация. От приетата във въззивната инстанция експертиза се установява, че установеният цифров запис в регистър Т4 не представлява реално преминала и измерена ел.енергия, тъй като този регистър не е активен за измерване и няма промяна във фабричните параметри на електромера /препараметризиране/, каквато би се записала в паметта му. Следователно правото на ответното дружество да търси плащането на цена за количество ел.енергия, записано като показания в скрит за инкасатора и потребителя регистър на СТИ, намиращо опора в разпоредбите на чл. 183, ал. 1 ЗЗД, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 17 т. 2 и чл. 26, ал. 1 ОУ ДПЕЕ, не съществува поради липсата на доказателства, установяващи твърдения факт на реално доставена и потребена от ищеца ел.енергия за конкретен период от време. Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на начислената на ищеца сума е основателен. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Р. И. М., [населено място], чрез адв. Н. Н.-Т., оспорва касационната жалба. Иска се присъждане на разноски. С определение №50012 от 10.01.2023 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според задължителната практика на ВКС, включително и тази, посочена от касатора, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. За да основе решението са на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението. Съдебната експертиза като доказателствено средство не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. З аключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството и, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две:съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. Действително по делото няма преки доказателства при монтажа на електромера нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър Т4, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. В заключенията на вещите лица е установено, че монтираният електромер е бил нов, неизползван. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т.е. на практика с нулеви показатели. Такова предположение би било неприложимо, ако например по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран; и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. По делото е останал неизяснен основният въпрос - по какъв начин, без да е осъществено софтуерно въздействие, са се появили показанията на отчетен регистър Т4. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в този регистър и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. О бжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, като на делото трябва да бъде даден ход по същество пред касационната инстанция по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №21 от 12.01.2022 г. по в.гр.д. №3/2021 г. на Великотърновския окръжен съд. ДАВА ХОД по съществото на делото. ДОПУСКА техническа експертиза със следните задачи: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново /доколкото е произведено през 2015 г. и е монтирано на обекта през м.май 2015 г. след преминала първоначална метрологична проверка с нулеви показания/, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т.е. за период от една година. НАЗНАЧАВА вещо лице Н. Н. Х., [населено място],[жк], [жилищен адрес] тел. [ЕГН] и вещо лице П. В. С., [населено място], пл. В. завера“№1, ап.18, тел.[ЕГН]. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1200 лв., вносим от „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението. Насрочва делото в открито заседание на 25.10.2023 г. в 10,00 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.