Правила за пешеходци и съпричиняване при инцидент на публичен паркинг

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * деликтна отговорност * застраховка "гражданска отговорност" * съпричиняване * неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 346

гр. София, 12.12.2025год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2636 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. В.Д. срещу решение №299 от 12.07.2024г., постановено по в.т.д. №218/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е отменено решение №100 от 26.02.2024г., постановено по т.д. №290/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът на Т. В. С. срещу касатора с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 45 000 лева до размера от 50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 29.12.2022г. в [населено място], паркинг пред магазин „Кауфланд“ на [улица], причинено виновно от Х. Б. И. при управление на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като е присъдена допълнително сумата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и съответна част от разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да уважено възражението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и да бъде отхвърлен искът за сумата над 45 000 лева до претендираните 50 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се аргументи, че въззивният съд неправилно е тълкувал правилата на ЗДвП, вкл. §6, т.1, чл.107 и чл.108, регламентиращи какво е „път“ и какви са задълженията на пешеходците при движение по пътя, респ. е достигнал до незаконосъобразен извод, че на публичен паркинг правилата на ЗДвП следва да се прилагат съответно, съобразно наличното пространство и условия, като основното правило е участниците в движението да не си пречат и да не създават опасност за останалите участници.

Ответницата Т. В. С. не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. В открито съдебно заседание процесуалният й представител оспорва жалбата и излага доводи за правилността на въззивното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

С определение №2230/11.07.2025г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос - „Представляват ли публичните паркинги път по смисъла на §6, т.1 ЗДвП и приложими ли са законовите разпоредби на Раздел ХХI „Правила за движение на пешеходците“ от ЗДвП при осъществяване на придвижване на пешеходците в тези площи?“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата отхвърлителна част, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на делинквента – водач на процесното МПС, респ. на ответното застрахователно дружество- страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за причинените на ищцата неимуществени вреди- болки и страдания от претърпените травматични увреждания при описаното ПТП; приема, че справедливото обезщетение, определено по правилата на чл.52 ЗЗД е в претендирания размер от 50 000 лева, като не споделя изводите на окръжния съд за съпричиняване на вредите от пострадалата /в обем 10%/, а намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и стига до извод, че няма основание за редуциране размера на обезщетението със сумата 5 000 лева /10% от 50 000 лева/. Решаващият състав приема, че процесното ПТП е станало на публичен паркинг с алеи за автомобили /платна за движение с по две пътни ленти с пътна маркировка за посоката на движение/, без обособени пешеходни зони, като ищцата се е движила по платното в посоката на движение на автомобилите. Съдът счита, че за публичните паркинги правилата за движение по пътищата следва да се прилагат съответно, съобразно наличното пространство и условия за ползване. Сочи, че паркингът няма обособени отделни зони за движение само на автомобили или само на пешеходци, поради което те трябва „да се придвижват така, че да не си пречат и да не създават опасност за останалите участници в движението“.

Въззивният съд стига до извод, че в случая ищцата е била с гръб към автомобила и не е могла да го види, като единствена причина за ПТП е неадекватното поведение и преценка на ситуацията от страна на водача на автомобила. С оглед изложеното намира за неоснователно възражението на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Съгласно чл.79 ЗУТ устройствените планове следва да осигуряват обществени паркинги, условия за провеждане на пешеходното движение чрез изграждане на тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици и зони, както и на велосипедното движение - чрез велосипедни алеи, провеждани самостоятелно или в напречния профил на улицата. Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии /обн. ДВ. бр.7 от 19 януари 2018г., попр. ДВ. бр.15 от 16 февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 4 октомври 2022г./ регламентира, че обособените публични паркинги могат да бъдат предвидени с различно местоположение- на терена; като подземни; като етажни надземни или комбинирани /чл.41, ал.1, т.2 и ал.2/. Наредба №РД-02-20-2/ 20.08.2018г. за проектиране на пътищата, раздел „Площадки за принудително спиране и разминаване и площадки за обслужване на пътуващите, моторните превозни средства и инфраструктурата“ предвижда при проектирането на пътищата с две отделни платна за движение да се изграждат площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, които независимо от вида си включват като свои елементи разделителен остров; локално платно; паркинги /за товарни МПС и автобуси; за леки МПС и др./, като за площадките се изработва генерален застроителен план, чрез който се определя местоположението на всички елементи и площта им, която се включва в подробния устройствен план /парцеларен план/. В закона и наредбите няма легални дефиниции на „паркинг“ или „обществен паркинг“.

Законът за движение по пътищата /ЗДвП/ регламентира правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства /чл.1, ал.1 и ал.2/. Съгласно чл.2, ал.1 ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, а ако пътят не е отворен за обществено ползване, следва да е изрично обозначен от лицата, които го стопанисват. Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение /чл.2, ал.2/. ЗДвП се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго /чл.2, ал.3/.

Съществуват различни законови дефиниции на „път“, като за разлика от легалното определение в Закона за пътищата /ЗП/, съгласно което "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания /§1, т.1/, в ЗДвП е прието, че „път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците /§6, т.1 ЗДвП/. Легалната дефиниция в ЗДвП е по-широка, като включва и такива участъци от земната повърхност, които без да са специално пригодени за движение на ППС и пешеходци и без да отговарят на определени техническите изисквания се използват обикновено за движение на ППС и пешеходци. Това законодателно решение е обусловено от приложното поле на ЗДвП, като отразява необходимостта от пълно регулиране на движението на ППС и пешеходците, за да бъдат постигнати целите на закона, вкл. опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и улесняване на тяхното придвижване.

В ЗДвП няма легална дефиниция на „паркинг“, нито специфична правна регламентация на правилата за движение в рамките на територията, обособена и използвана за паркинг. Общоприетото значение на думата „паркинг“ е място, определено за престояване на автомобили, като пътни знаци Д19- Паркинг и Д20- Платен паркинг се използват за сигнализиране на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства. В долната част на пътни знаци Д19 и Д20 или с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен и начинът на паркиране.

Липсата в ЗДвП на специални правила за организацията и правилата на движение на паркинг води до извод, че когато паркингът освен паркоместа има и обособени земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, то тези части от територията му имат характеристиката на „път“ по смисъла на §6, т.1 ЗДвП. Определянето на паркинга като крайпътна територия в хипотезите на чл.37, ал.2 и ал.3 ЗДвП не води до извод, че на площта, отредена за паркинг, не може да има вътрешен път и други обекти. На пътя участниците в движението, включително пешеходците, следва да спазват установените правила за движение в ЗДвП и ППЗДвП, освен ако не е налице хипотезата на чл.2, ал.3 ЗДвП- пътят не е отворен за обществено ползване и собственика или администрацията, която го управлява са определили други правила за движение по него.

По съществото на касационната жалба:

Правилни са изводите на въззивния съд относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на делинквента – водач на процесното МПС, респ. на ответното застрахователно дружество- страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за причинените на ищцата неимуществени вреди- болки и страдания от претърпените травматични увреждания при описаното ПТП. Обосновани са и мотивите на съда, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди съгласно чл.52 ЗЗД е в претендирания размер от 50 000 лева.

Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да е въведено надлежно възражение за принос на пострадалия и да бъде установен този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши при съобразяване дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или не беше бездействал, а определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП

С оглед отговора на правния въпрос, неправилен е крайният извод на въззивния съд, че пострадалата не е допринесла по никакъв начин за настъпването на вредите и няма основание да бъде намалено определеното й обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. В съответствие с доказателствата е прието, че процесното ПТП е станало на публичен паркинг с алеи за автомобили /платна за движение с по две пътни ленти с пътна маркировка за посоката на движение/, без обособени пешеходни зони, като ищцата се е движила по платното в посоката на движение на автомобилите. Обстоятелството, че паркингът няма обособени отделни зони за движение на пешеходци, не може да обоснове извод, че единственото правило, което участниците в движението следва да спазват, е да се придвижват така, че да не си пречат и да не създават опасност за останалите. Правило „да се придвижват така, че да не си пречат и да не създават опасност“ не позволява ясно и точно формулиране на конкретни правила за поведение. Безспорно процесният паркинг освен паркоместа има и обособени земни площи, предназначени за движение на пътни превозни средства, поради което тези земни площи представляват „път“ по смисъла на §6, т.1 ЗДвП. На този двулентов път, който е отворен за обществено ползване, участниците в движението, вкл. пешеходците следва да се спазват установените правила за движение, включително чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП, съгласно който пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Като се е движила по платното за движение в посоката на движение на автомобилите, ищцата като пешеходец е нарушила чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП и е допринесла за настъпването на вредите. При определяне на обема на съпричиняването следва да се съобрази, че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата /чл.5, ал.2; чл.20 и чл.116 ЗДвП/, отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците /в този смисъл са решение №43/16.04.2009г., т.д.№648/2008г., ІІ т.о. и решение №105/19.06.2017г., гр.д.№60353/2016г., ІІІ г.о/. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите в обем 10%, поради което определеното обезщетение следва да бъде намалено с този процент и да бъде присъдена сумата 45 000 лева.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено, като бъде отхвърлен искът на Т. В. С. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 45 000 лева до размера от 50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 29.12.2022г. в [населено място], паркинг пред магазин „Кауфланд“ на [улица], причинено виновно от Х. Б. И. при управление на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По разноските:

С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноските по делото- сумата 130 лева /държавни такси/ за касационното производство и сумата от още 61.75 лева разноски за първоинстанционното производство.

Следва да бъде отменено въззивното решение в частта, с която на процесуалния представител на ищцата е определено и присъдено по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство и допълнително адв.възнаграждение за първоинстанционното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №299 от 12.07.2024г., постановено по в.т.д. №218/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта , с която е отменено решение №100 от 26.02.2024г., постановено по т.д. №290/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът на Т. В. С. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 45 000 лева до размера от 50 000 лева, като е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да плати на Т. В. С. сумата от още 5 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 29.12.2022г. в [населено място], паркинг пред магазин „Кауфланд“ на [улица], причинено виновно от Х. Б. И. при управление на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и в частта , с която е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да плати на адвокат С. С. сумата от още 409.13 лева адв.възнаграждение за първоинстанционното производство по реда на чл.38, ал.2 ЗА и сумата 811.26 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 ЗА, както и в частта , с която е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да плати по сметка на Апелативен съд- Пловдив сумата над 25 лева държавна такса за въззивното производство и по сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от още 200 лева държавна такса за първоинстанционното производство, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски в размер на 61.75 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искът на Т. В. С., ЕГН [ЕГН] срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 45 000 лева до размера от 50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 29.12.2022г. в [населено място], паркинг пред магазин „Кауфланд“ на [улица], причинено виновно от Х. Б. И. при управление на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

ОСЪЖДА Т. В. С., ЕГН [ЕГН] да плати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] сумата 61.75 лева разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 130 лева разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.