Допустимост на делба и отрицателен иск при промяна в кадастралната карта

Текстът на акта

Ключови фрази

14

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50037

София, 29.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2691 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№2728/09.05.2022г., подадена от Т. П. К. и Д. Б. К., двамата от [населено място], Л. област, чрез процесуалния им представител адв. С. С. от АК-Л., срещу решение №57, постановено на 21.03.2022г. от Ловешки окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д.№562/2021г., в частта, с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато по отношение на Т. П. К. и Д. Б. К., че С. Б. Ц. не е собственик на 100/934 ид.части от ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място] и е отменен н.а. за собственост на недвижим имот №..., том ...., рег.№...., издаден по н.д.№....../2019г. до размера на 100/934 ид.части от ПИ с идентификатор ..............и производството по делото в тази част е прекратено, както и в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната съдебна делба между Т. П. К., Д. Б. К. и С. Б. Ц. на поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Л. област, целият с площ от 934 кв.м., съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-25 от 01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК имот с идентификатор ............, като от имота са образувани 934 равни дяла, от които за съделителя С. Б. Ц. са отредени 834 дяла (834/934 ид.части), а за съделителите Т. К. и Д. К. при режим на СИО 100 дяла (100/934 ид.части), както и в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Л. област, целият с площ от 181 кв.м., съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-25 от 01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК имот с идентификатор №..............., като от имота са образувани два равни дяла, от които за съделителя С. Б. Ц. е отреден един дял (1/2 ид.част) и за съделителите Т. К. и Д. К. също един дял при режим на СИО (1/2 ид.част) и вместо това исковете за делба на ПИ с идентификатор .............и ПИ с идентификатор ...............са отхвърлени като неоснователни.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Наведат довод, че правните изводи на въззивния съд са взаимноизключващи се, вътрешно противоречиви, направени в противоречие с доказателствата по делото, както и с практиката на ВКС. Поддържат, че са налице и съществени нарушения на процесуалните правила, като посочват, че съдът е развил единствено доводи за недопустимост на иска за делба на единия от имотите, който вече не съществува по кадастралната карта във вида и размера, които той обсъжда, а го отхвърля като неоснователен и недоказан за двата имота по действащата кадастрална карта; че неоснователно е приел, че липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск; че отхвърляйки иска за делба съдът не е обсъждал имот с идентификатор ...........във вида, в който се намира по кадастралната карта и не е съобразил факта, че имотът се намира в строителния полигон; че не са обсъдени условията за наличието на делба на имот с идентификатор ............. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено в частта, с който е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е прекратено производството по установителния иск, а в частта, с която предявеният иск за делба е отхвърлен въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск за делба бъде уважен като делбата бъде допусната. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в писмена защита, представена в определения от съда срок. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба С. Б. Ц. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.К. Н. Н.-Д. от АК-Л., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №50489/25.11.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Ловеч е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е съединяването на отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от недвижим имот с иск за делба по реда на чл. 212 ГПК в хипотеза, при която ответникът по иска за делба се легитимира като индивидуален собственик на целия имот, предмет на делбата, с констативен нотариален акт за собственост и по негово искане този имот е нанесен като самостоятелен по реда на ЗКИР в действаща кадастрална карта, ако предявилите иска за делба лица твърдят, че този имот е съсобствен и обособяването му като самостоятелен в кадастралната карта е извършено без тяхно знание и съгласие при включване в неговите граници на реална част от съседен имот, за който също твърдят, че е съсобствен както и по въпроса длъжен ли е и по какъв начин въззивният съд да съобрази актуалния статут на имотите, предмет на иска за делба, при постановяване на решение във фазата по допускане на делбата, в хипотеза, при която части от съсобствен имот при изменение на кадастралната карта са включени в няколко поземлени имота. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивният съд да прецени релевантните за спора факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани с анализ на събраните по делото доказателства.

По първия от така поставените въпроси настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

В хипотеза, при която ответникът по иск за делба се легитимира като индивидуален собственик на целия имот, предмет на делбата, с констативен нотариален акт за собственост и по негово искане този имот е нанесен като самостоятелен по реда на ЗКИР в действаща кадастрална карта, ако предявилите иска за делба лица твърдят, че този имот е съсобствен и обособяването му като самостоятелен в кадастралната карта при включване в неговите граници на реална част от съседен имот, за който също твърдят, че е съсобствен, е извършено без тяхно знание и съгласие, е допустимо съединяване по реда на чл. 212 ГПК на отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от недвижимия имот с иск за делба.

Действително в производството за съдебна делба съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, т.е. кои от имотите, предмет на делбата, са съсобствени и между кои от съделителите съществува съсобствеността, както и каква е частта на всеки съделител, т.е. каква е квотата му в съсобствеността, изразена в проста дроб, десетична дроб или като процент от правото на собственост, при което не е обвързан от твърденията на страните за правата им в съсобствеността. Както последователно приема ВКС в своята практика, частите на всеки съделител (делбените им права или квотите в съсобствеността) се посочват в диспозитива на решението ясно и точно чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица или в проценти (решение № 60139 от 08.11.2021 г. по гр.д.№ 1849/2021 г., I г.о. на ВКС), а доколкото въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно приложение на закона, съдът е длъжен да го изследва служебно и да определи действителните им права в съсобствеността въз основа на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства и според предписанията на приложимата правна норма (решение №621/13.07.2011г. по гр.д.№1195/2009г. на І г.о. на ВКС; решение № 167/24.06.2013г. по гр.д.№ 1889/2012г. на І г.о. на ВКС; решение №46/28.02.2014г. по гр.д.№4870/2013г. на І г.о. на ВКС; решение №190/19.10.2015г. по гр.д.№3054/2015г.на I г.о. на ВКС).

Произнасяйки се по наличието на съсобственост съдът извършва преценка и за пространствените предели, в които правото, предмет на делбата, се съпритежава, вкл. като съобразява значението на нанасянето на имотите в кадастралната карта по реда на ЗКИР и на измененията в тази кадастрална карта, инициирани от един или от всички съделители според възприетото в практиката на съдилищата становище, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост (в този смисъл мотивите към т. 4 на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС и последващата практика на ВКС). Поради тази причина в практиката си ВКС приема за допустима и искова претенция за принадлежността на правото на собственост, вкл. и чрез иск за делба като способ за защита на правата в съсобствеността, за реална част от имот, нанесен в кадастрална карта, при наличието на данни, респ. при твърдения, че границите на кадастралната карта не съвпадат с действителните граници на правото на собственост. Подобно разрешение е приложимо и в хипотеза, при която промяната в кадастралната карта е извършена въз основа на констативен нотариален акт (издаден при извършена обстоятелствена проверка или по документи), т.е. при зачитане на легитимиращия ефект на акт за собственост, който акт обаче се оспорва в производството едновременно с оспорване на извършеното изменение на кадастралната карта. В такава хипотеза предявилото иска за делба лице има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за частично отричане на правата на друг съделител в нанесен в кадастралната карта недвижим имот едновременно с предявяването на иск за делба на имота според действителните граници на правото на собственост, доколкото принципно съществува възможността след допускането до делба на имота според действителните граници на правото на собственост да бъде извършена промяна на границите в действащата кадастрална карта.

По втория поставен въпрос настоящият състав приема следното:

При постановяване на решение във фазата по допускане на делбата съдът е длъжен да съобрази актуалния статут на имотите, предмет на иска за делба и да опише имота според този статут в диспозитива на решението. В хипотеза, при която части от съсобствен имот при изменение на кадастралната карта са включени в няколко поземлени имота и е предявен иск за делба на имота в старите му граници, съдът следва да се произнесе по основателността на иска, преценявайки налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви права по отношение на имота в границите му преди изменението на кадастралната карта, обозначавайки този имот в диспозитива на решението чрез посочване на неговото точно местоположение върху актуалната кадастралната карта.

Както ОСГК на ВКС прие в т. 4 на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г., иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Съотнасяйки това разрешение към делбеното производство следва да се приеме, че е допустима делба на реална част от поземлен имот и когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, ако тази реална част съответства на установените в законодателството изисквания за самостоятелна вещ, дори да не е била проведена административна процедура по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предявяването на иск за делба на целия, нанесен в действащата кадастрална карта поземлен имот, в подобна хипотеза не е необходимо, още повече като се има предвид, че по отношение на останалите реални части от този имот може и да не се поддържа наличие на съсобственост и дори тези части да принадлежат на трети лица.

Както е посочено в мотивите към т.4 на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г., одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Съотнесени към делбеното производство тези съображения обосновават извод, че включването на съсобствен имот в границите на по-голям по площ поземлен имот, съответно в границите на няколко поземлени имота по одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта, на първо място няма за последица възникване на съсобственост върху тези имоти в очертаните им от кадастралната карта граници, нито би могло да има за последица прекратяване на състоянието на съсобственост. Включването на част от съсобствен имот в границите на по-голям поземлен имот по одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта не би могло да има за последица и придобиване на правото на собственост върху тази реална част от лицето, което притежава правото на собственост върху останалата част от новообособения поземлен имот – както е посочено в мотивите към т.4 на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, за разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на З. (отм.), одобрените по ЗУТ планове, включително и подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта, одобрена по реда на ЗКИР действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот нито придобива в индивидуална собственост реално обособена като самостоятелен поземлен имот част от съсобствен имот. С оглед изискването за вписване на исковата молба за делба имотът следва да бъде индивидуализиран според актуалния си статут като реална част от поземлен имот по действащата кадастрална карта с посочване на точното местоположение, граници и площ на тази реална част в рамките на поземления имот. Съдът дължи произнасяне именно по така предявения иск за делба.

По третия поставен въпрос следва да бъде съобразена трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която при постановяване на решението си съдът е длъжен да прецени релевантните за спора факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани с анализ на събраните по делото доказателства. В този смисъл решение №27 от 02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на IV г.о. на ВКС; решение №331 от 19.05.2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на IV г.о. на ВКС и др.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Т. П. К. и Д. Б. К. са предявили срещу С. Б. Ц. иск за делба на дворно място, представляващо по КККР на [населено място] ПИ с идентификатор .............с площ от 362 кв.м., с твърдението, че притежават правото на собственост върху 1/2 ид.част от този недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба от 1997г. за придобиване правото на собственост върху целия имот, както и на последващи съдебни решения, с които са били съдебно отстранени от 1/2 идеална част.

Твърдят, че без тяхно знание и съгласие по искане на съделителката С. Б. Ц. кадастралната карта на селото е била изменена и от част от съсобствения им имот е обособен имот с идентификатор ..........., а друга част от съсобствения имот е включена в обособен имот с идентификатор .................без при това да е била извършвана делба на съсобствения имот. Поддържат, че в имота има изградена ограда, но тази ограда разпределя само ползването помежду им и не е резултат от извършена делба.

При условията на обективно съединяване предявяват и отрицателен установителен иск с петитум да бъде признато за установено, че С. Б. Ц. не е собственик на 100/934 ид.части от ПИ с идентификатор .............като обосновават правния си интерес с обстоятелството, че през 2019г. С. Ц. се е снабдила с нотариален акт за собственост на целия имот.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителката С. Б. Ц. оспорва иска за делба като поддържа, че още нейният праводател Р. Т. К. след влизане в сила на решението, с което са признати правата ѝ върху 1/2 идеална част от дворното място с площ от 400 кв.м., както и върху двуетажната паянтова стопанска сграда в това дворно място, което по КККР на селото, одобрени през 2009г. е представлявало ПИ ................., е установила владение в северната част на имота, което съделителката продължила, докато ищците установили владение върху южната част от този имот, където се намира собствената им сграда. Твърди, че след като нейните родители Б. С. К. и Р. Т. К. ѝ дарили през 1998г. съседно дворно място с ПИ .................заедно със сградите в него, тя е инициирала проект за изменение на кадастралната карта на селото с цел да бъде формиран нов имот, който да обхване ПИ с идентификатор .........., както и северната част от ПИ ..........в реална площ според притежаваните от нея права (181 кв.м.) и така за нея бил отреден ПИ с идентификатор .............с площ от 934 кв.м., а за владяната от ищците част с площ от 181 кв.м. бил отреден ПИ с идентификатор .........., след което тя се снабдила с н.а. №...от 16.12.2019г., том ......., дело №....../2019г., с който е призната за собственик по дарение, давност и наследство на ПИ с идентификатор .......... Поддържа, че доколкото имотите се намират в строителните граници на населеното място, но без да е налице регулация, то ограниченията на чл. 200 във вр. с чл. 19 ЗУТ в случая са неприложими.

Въззивният съд е приел, че за Т. П. К. и Д. Б. К. не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за отричане правата на С. Б. Ц. върху 100/934 ид.части от ПИ с идентификатор ..........., както и от искането им за отмяна на н.а.№..., том ...., рег.№........, дело №......./2019г. за този обем от права в делбеното производство. Изложени са съображения, че при действието на чл. 344, ал. 1 ГПК в първата фаза на делбеното производство съдът определя между кого, за кои имоти, при какви способи и квоти е налице съсобственост между страните, като при предявен иск по чл. 34 ЗС всяка от страните-съделители има качеството на ищец за своята идеална част от имота и на ответник за квотата на другите съделители. Посочено е, че по тази причина делбеният съд обсъжда способа за придобиване на собствеността на страните и е недопустимо за същата квота (в случая 100/934 идеални части от имот с идентификатор ..........) да бъде предявяван от ищците отрицателен установителен иск заедно с иск за делба. Изложени са също съображения, че съдебната практика е константна в насока за недопустимост на отрицателния установителен иск при предявяване на положителен установителен иск за собственост, тъй като предмет на иска е правото на собственост на едно и също лице и за един и същи имот.

По тези съображения е прието, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният от Т. П. К. и Д. Б. К. отрицателен установителен иск за отричане правата на С. Б. Ц. върху 100/934 идеални части от ПИ ..........., както и за отмяна до този обем от права на н.а.№.../2019г. е недопустимо, като същото е обезсилено и производството по тези искания е прекратено.

По отношение на иска за делба на ПИ ..........и ПИ ...........въззивният съд е взел предвид следното:

Посочил е, че Т. П. К. и Д. Б. К. основават исковата си претенция на деривативен придобивен способ – договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№...., том ........, дело №......./1997г., с който К. С. Ч. и Д. П. Ч. са им продали дворно място от 400кв.м. в махала „Р.“, строителен полигон на [населено място], Л. област, неурегулирано, при граници: Д. Д. Р., път, н-ци на М. К. Р. и Б. К., заедно с построените в дворното място двуетажна полумасивна жилищна сграда и двуетажна паянтова стопанска постройка. Съобразил е, че по искова молба от 27.06.1997г. по гр.д.№221/1997г. на Троянския районен съд е постановено съдебно решение от 23.10.1997г., оставено в сила с решение от 27.01.1998г. по гр.д.№627/1998г. на Ловешкия окръжен съд, с което е уважен иск за евикция и те са били отстранени от 1/2 идеална част от дворното място, както и от цялата двуетажна паянтова стопанска сграда. Приел е, че като последица от приключилото исково производство между Р. К. (наследодател на С. Ц.) и съделителите Т. П. К. и Д. Б. К. е възникнала съсобственост върху недвижимия имот от 400кв.м., в който всяка от страните е собственик на самостоятелна сграда – двуетажна полумасивна жилищна сграда за К. и двуетажна паянтова стопанска постройка за Р. К. (наследодател на С. Ц.).

Въззивният съд е взел предвид също така, че недвижимият имот по н.а.№..., том ......, н.д.№......../1997г. с площ от 400кв.м. се е намирал в границите на околовръстния полигон на селото, както и че за населеното място няма регулационен план, но е одобрен кадастрален план със заповед №300-4-8/12.02.2002г. на изпълнителния директор на АГКК, а впоследствие със заповед № РД№18-25/01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК е прието изменение на КККР на селото, с което от този имот е образуван ПИ с идентификатор ........., но вече с площ от 362 кв.м., в който попадат и двете сгради.

В обжалваното решение е посочено, че Р. Т. К. (наследодател на С. Ц.) е призната за собственик с влязло в сила съдебно решение от 22.10.1997г. на 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 400кв.м., ведно с цялата, намираща се в него двуетажна паянтова стопанска постройка, като Р. Т. е починала на 09.09.2019г. и неин единствен наследник е С. Б. Ц., доколкото Б. С. К., съпруг на Р. Т., е починал преди нея.

Взето е предвид, че Б. С. К. и Р. Т. К. са дарили на дъщеря си С. Б. Ц. дворно място от около 900 кв.м., неурегулирано, находящо се в [населено място], [община], в строителния полигон, заедно с построените в това дворно място двуетажна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска постройка, селскостопанска постройка, стая за живеене и всички останали подобрения, с н.а.№ .../26.11.1998г., том ....., д.№......./1998г., като този имот по КККР на селото, одобрени със заповед №РД-18-25/01.04.2009г. е представлявал ПИ ........(съседен на ПИ ..............).

Взето е предвид също така, че през 2019г. С. Б. Ц. е заявила проект за одобрение на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, който е бил одобрен, и като последица са обособени ПИ с площ от 934 кв.м. с идентификатор ............., който е образуван чрез присъединяване на 181 кв.м. от ПИ с идентификатор .........към ПИ с идентификатор ...........като му е даден нов идентификационен номер, а от остатъка от ПИ ..........е образуван ПИ с нов идентификатор ...........с площ от 181 кв.м. Съобразено е при това, че на 16.12.2019г. е съставен н.а.№..., том ..., рег.№......., дело №......../2019г., с който С. Б. Ц. е призната за собственик върху ПИ ........въз основа на н.а.№...., том ...., дело №..........от 26.11.1998г. (договор за дарение), удостоверения за наследници, решение №272 по гр.д.№221/1997г. на РС-Троян и решение №45 от 627/1997г. на ОС-Ловеч, както и на основание чл. 587, ал. 1 ГПК.

Посочено е, че въззивният съд възприема свидетелските показания на П. В. Ц., К. Н. Р., В. Н. П., Н. Д. Р., И. П. А. и П. К. К., доколкото съответстват на данните по представените писмени доказателства и правните изводи на съда.

Взето е предвид, че според заключението на СТЕ и показанията на св.К.Р. северната ограда се появила преди 10-15 години; че св.В.П. и св.Н.А. установяват, че след евикцията на Т. и Д. К. страните са си разпределили ползването на дворното място от 400кв.м. спрямо притежаваните от тях сгради и са направили ограда, както и че след 2019г. С. Ц. предприела действия по изменение на оградата съобразно отразените вътрешни кадастрални граници, което предизвикало конфликт с Т. и Д. К., вкл. по прокурорска преписка №207/2020г. на РП-Т.. Посочено е, че всички свидетели са категорични, че Т. и Д. К. са ползвали частта от поземления имот, обслужваща жилищната им сграда, а С. Ц. (а преди това нейната майка) – частта, обслужваща стопанската сграда в северната част. С оглед на това е прието, че правният спор е свързан със северната граница на новообразувания имот с идентификатор .........., като според заключението на СТЕ до оградата има вада и се отводнява имотът, като площта е 35 кв.м.

Посочено е, че С. Ц. е противопоставила възражение, че няма никакви претенции за собственост спрямо имот с идентификатор .........., а по отношение на претенцията за делба на ПИ с идентификатор .............се позовава на дарение, придобивна давност и наследяване, които възражения според въззивния съд опровергават твърденията на Т. и Д. К. за съсобственост.

Прието е, че съдът е сезиран с иск за делба на имот от 400кв.м., който понастоящем е включен в ПИ ............и ПИ ...........по КК на [населено място], при условията на хоризонтална съсобственост, тъй като Т. и Д. К. са собственици на жилищната сграда, а С. Ц. – на стопанска сграда, а дворното място от 400кв.м. е съсобствено от 1999г., когато е извършена евикцията. Изложени са съображения, че след като ПИ по предназначение има обслужваща функция на основание чл. 38, ал. 3 ЗС спрямо самостоятелно изградените сгради в него, то възниква т.нар. хоризонтална съсобственост и доколкото след 2009г. имотът е отразен в кадастралната карта вече с площ от 365 кв.м., това намаляване на площта определя невъзможност да се отразят реални части от дворното място, тъй като не отговарят на изискванията за минимална площ и лице по чл. 200 ЗУТ във вр. с чл. 19 ЗУТ, в какъвто смисъл е констатацията на вещото лице по заключението на СТЕ, което съдът е възприел като обосновано и компетентно изготвено. Посочено е, че имотът се намира в околовръстен полигон, т.е. в урбанизираната територия на [населено място], което е населено място с преобладаващ стръмен терен, за което се изисква размер за лице от 12 метра и 250 кв.м. за повърхност според чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, както и че дори при приложението на чл. 19, ал. 4 ЗУТ (намаляване на размерите до 1/5) лицето остава 9.60 метра, а повърхността – 200 кв.м. Взето е предвид, че според заключението на СТЕ площта между южната граница на имот ..........и изградената ограда би била 216 кв.м., което обаче не съответства на 1/2 идеална част от 400кв.м., а още по-малко от 365 кв.м.

Доколкото С. Ц. е заявила, че няма претенции към ПИ .........., съдът е приел, че спорът между страните не касае правото на собственост, а границата между новообразуваните имоти след изменението на кадастралната карта от 2019г., но е посочил, че този спор не може да бъде разрешен в настоящето делбено производство.

Прието е, че възражението за фингирано владение на С. Ц. по отношение на претендираните от Т. и Д. К. 100/934 идеални части от ПИ ..........не следва да се обсъжда, доколкото не променя крайните изводи за неоснователност на претенциите за делба.

По тези съображения искът за делба е отхвърлен като неоснователен.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че предявеният от Т. П. К. и Д. Б. К. отрицателен установителен иск е недопустим.

Съделителката С. Б. Ц. се легитимира като индивидуален собственик на целия посочен в исковата молба недвижим имот с констативен нотариален акт и именно по нейно искане този имот е нанесен като самостоятелен по реда на ЗКИР в действаща кадастрална карта, като в границите на този имот е включена и реална част, за която съделителите Т. П. К. и Д. Б. К. твърдят, че е съсобствена, поддържайки при това, че обособяването на имота като самостоятелен в кадастралната карта при включване в границите му и на реална част от съсобствен имот, е станало без тяхно знание и съгласие. Оспорват твърдението на съделителката С. Б. Ц., че тя е индивидуален собственик на имота. В подобна хипотеза, както вече беше посочено по-горе, е допустимо съединяване по реда на чл. 212 ГПК на отрицателен установителен иск за собственост върху идеална или реална част от недвижим имот с иск за делба.

В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е преценил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са установени от събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда не са обосновани с оглед правните последици от установените по делото факти и обстоятелства и при отчитане на тяхното правно значение за спора.

Изводът на въззивния съд за приложимостта на установеното в чл. 38, ал. 3 ЗС правило не е съобразен с обстоятелството, че в имот с идентификатор ............по КК на [населено място], съответстващ по пространствени предели с действителните граници на правото на собственост, са изградени и съществуват двуетажна жилищна сграда и двуетажна паянтова стопанска постройка, като стопанската постройка е изградена на калкан със стопанските постройки в съседния имот, който е индивидуална собственост на съделителката С. Б. Ц., и обслужват този съседен имот. В подобна хипотеза разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, а оттам и забраната за допускане на дворното място до делба, не намира приложение.

При установените по делото данни, че страните са придобили в съсобственост дворно място от 400 кв.м., находящо се в Горно Т., Л. област, махала „Р.“ на [улица] границите на строителния полигон, при съседи по нотариален акт от 1997г. : Д. Д. Р., н-ци на М. К. Р., Б. К., който имот по КККР на селото, одобрени със заповед №РД-18-25/01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, е отразен като ПИ с идентификатор .............., следва да се приеме, че именно в тези граници следва да бъдат изследвани въпросите, по които съдът следва да се произнесе по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК.

С оглед данните по делото (н.а. №..., том ......, н.д.№........./1997г.; решение №272 от 22.10.1997г., постановено по гр.д.№221/1997г. на Районен съд – Троян; решение на ОС-Ловеч, постановено по гр.д.№627/1997г.) следва да се приеме, че Т. П. К. и Д. Б. К. са придобили правото на собственост върху 1/2 идеална част от този недвижим имот, заедно с правото на собственост върху построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда, докато правото на собственост върху останалата 1/2 идеална част от имота е принадлежало на Р. Т. К., заедно с правото на собственост върху построената в имота двуетажна паянтова стопанска постройка. След смъртта на Р. Т. К. (починала на 09.09.2019г.) правото на собственост върху съответната 1/2 идеална част от имота е преминало в патримониума на нейната дъщеря и единствен наследник по закон С. Б. Ц..

По делото не се установява до настоящия момент да е настъпила промяна в така установените права в съсобствеността както по отношение на пространствените предели на това право, така и по отношение на носителите на правото и обема от притежаваните от тях права, доколкото, както вече беше отбелязано по-горе, промените в границите на имотите по кадастралната карта сами по себе си нямат за последица промяна в принадлежността на правото на собственост, както и в неговите пространствени предели, доколкото имат само декларативно действие.

Неоснователно е възражението на С. Б. Ц. за придобиване по давност на правото на собственост върху реална част от този имот, тъй като по делото не е доказано промяната в установената като държане фактическа власт на Р. Т. К. да е достигнала до знанието на съсобствениците Т. П. К. и Д. Б. К.. Констатацията, че фактическата власт, упражнявана от Р. Т. К. върху реалната част от съсобственото дворно място около притежаваната от нея в индивидуална собственост стопанска постройка към момента на установяването си е представлявала държане следва от същината на изявленията ѝ, съдържащи се в исковата молба, подадена на 27.06.1997г. до РС-Троян, по която е било образувано гр.д.№221/1997г., а именно, че след смъртта на Т. К. Р. тя и нейният брат А. Т. Р. са се споразумели да разпределят ползването на съсобствения имот, в какъвто смисъл е и постановеното по това дело съдебно решение, като старата ограда в имота е била поставена именно с оглед така постигнатото съгласие. В този смисъл са и показанията на разпитаните в настоящето производство свидетели, като от доказателствата не се установява намерението на Р. Т. К. да свои тази реална част да е достигнало до знанието на съсобствениците Т. П. К. и Д. Б. К.. Както ОСГК на ВКС приема в ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г., когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

По така изложените съображения следва да се приеме, че като неправилно въззивното решение следва да бъде изцяло отменено. И тъй като по предявения отрицателен установителен иск въззивният съд по същество не се е произнасял и като бъде взето предвид, че преценката по основателността на предявения иск за делба не е извършена в онези предели, които сочат доказателствата, установяващи придобиване на вещни права, настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Ловешкия окръжен съд с указания за произнасяне по същество по предявения от Т. П. К. и Д. Б. К. отрицателен установителен иск, както и за извършването на преценка с оглед събраните по делото доказателства за каква част от процесните недвижими имоти е налице съсобственост между съделителите и при какви делбени права, както и допустима ли е делбата на тази реална част. При това съответната реална част следва да бъде и надлежно индивидуализирана чрез скица, изготвена от вещо лице.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №57, постановено на 21.03.2022г. от Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д.№562/2021г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Ловешкия окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: