Нищожност на арбитражно решение срещу потребител по договор за кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * прогласяване на нищожност * потребител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 354

[населено място], 23.12.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2054 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 и сл. от Закон за арбитража.

Образувано е по предявен от К. С. А. иск по чл.47, ал.2 ЗАрб за прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 27.05.2015 г. по в.арб.д. № 560/2015г. на арбитър Б. Г., с което ищцата е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 19581,43 лв., ведно със законната лихва врху посочената главница от постановяване на решението до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по спора.

В исковата молба се навеждат доводи, че вземането по арбитражното решение произтича от договор за кредит, сключен с потребител, поради което и на осн. чл.19, ал.1 ГПК ищцата намира арбитражното споразумение относно начина на решаване на спорове по този договор за нищожно, а оттук иска прогласяване на осн. чл.48, ал.3 ЗАрб на нищожността на атакуваното арбитражно решение.Твърди, че е узнала за арбитражното решение на 10.09.2025 г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ по изп.дело № 20158380408596.

Ответникът „Профи Кредит България“ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на молбата. Счита, че същата е подадена извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗАрб, както и че той не се явява надлежен ответник в процеса, доколкото е цедирал вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД. Оспорва исковата молба и по същество като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

Неоснователни са възраженията на ответника за прекратяване на производството по делото.

Видно от приложеното по гр.д. № 4703/2015 г. на СГС арбитражно производство не са налице доказателства за редовно уведомяване на К. А. за постановеното срещу нея арбитражно решение нито от арбитъра, нито от ЧСИ преди връчването на поканата за доброволно изпълнение на 10.09.2025 г. Връчване на запорно съобщение до работодателя е процесуално действие спрямо третото задължено лице и не представлява уведомление на длъжника за образуваното изпълнително дело срещу него, нито за постановеното арбитражно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист.

По отношение на твърденията за настъпило след постановяване на арбитражното решение частно правоприемство на страната на ищеца в арбитражното производство, съдът намира, че то не влияе на процеса по отмяна на решението. Частният правоприемник е обвързан от постановеното спрямо праводателя, на осн. чл.226, ал.1 ГПК. Исковата защита по реда на чл.47 и сл. ЗАрб е втори стадий на защита в арбитражния процес.

Налага се извод, че предявеният иск е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 от ЗАрб, считано от узнаване на арбитражното решение.

По същество на молбата ищцата се позовава на нищожност на атакуваното арбитражно решение. По силата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ вр. § 26 ПЗР на ЗИДЗМТА / ДВ бр.63/2025 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗАрб е следващият стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение № 9/24.10.2002г. по к.д. №15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на разпоредбата на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48, ал.1 от ЗАрб пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение.

В настоящия случай ищцата е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между нея и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.48, ал.3 от ЗАрб, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата се дължат разноски от „Профи Кредит България”ЕООД за държавна такса в размер на 822,12 лв. и 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 27.05.2015 г. по в.арб.д. № 560/2015г. на арбитър Б. Г., с което К. С. А. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 19 581,43 лв., ведно със законната лихва врху посочената главница от постановяване на решението до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по спора.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД, да заплати на К. С. А. ЕГН [ЕГН] сумата от 2322,12лв., разноски по спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

На осн. чл.49, ал.2 ЗАрб копие от решението да се изпрати на МП.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: