Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021

Действие на законна ипотека при продажба на семейно жилище без съгласие

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Собственичка продава личен имот на сина си, който го ипотекира в полза на банка. Впоследствие съпругът на продавачката успешно оспорва продажбата като семейно жилище без негово съгласие, след което бившата собственичка иска ипотеката да се обяви за недействителна. Върховният касационен съд отхвърля иска, като приема, че продажбата е относително недействителна само спрямо неучаствалия съпруг, но остава валидна за продавача и купувача, поради което ипотеката е редовно учредена.

Какво приема съдът

Сделка със семейно жилище без съгласието на съпруга-несобственик е относително недействителна единствено спрямо него, но остава валидна за страните по нея; затова продавачът не може да се позовава на тази недействителност, за да оспори валидността на учредената от купувача ипотека.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

законна ипотекасемейно жилищеотносителна недействителностподновяване на ипотекапродажба на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60238

гр.София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3853 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК .

Образувано по касационна жалба на С. И. З. чрез адвокат Г. В. от АК-София срещу решение № 903558/11.08.2020 г. по гр.д.№ 925/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 2586/09.08.2019 г. по гр.д.№ 437/2015 г. на Районен съд Гоце Делчев и са отхвърлени предявените искове на С. И. З. против „Банка ДСК“ ЕАД, В. К. З. и Н. П. З., на основание чл.170 ЗЗД и чл.90, вр. с чл.88 ЗКИР, да се обяви за недействителна учредената законна ипотека върху първи жилищен етаж със застроена площ от 108,45 кв.м, от двуетажна двуфамилна жилищна сграда в УПИ ***, пл.№ *** от кв.111 по плана на [населено място], област Б. и да бъде заличено поради нищожност вписването в имотния регистър на законната ипотека с молба вх.№ 1987/27.06.2009 г. на „Банка ДСК“ ЕАД в Служба по вписванията – гр.Гоце Делчев.

Касационното обжалване е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на решението по предявения иск на основание чл.90, вр. с чл.88 ЗКИР, с оглед твърденията за служебно произнасяне на съда, без да е подадена въззивна жалба в тази част, както и по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос: Подновяване на вписването на законна ипотека (чл.172 ЗЗД), противопоставимо ли е на трето лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката?

При проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на ВКС констатира, че с въззивната жалба на С. И. З. е атакувано първоинстанционното решение по гр.д.№ 437/2015 г. на РС Гоце Делчев само в частта, в която се отхвърля иска по чл.170, вр.чл.167, ал.3 ЗЗД, а в останалата част, с която се иска да бъде заличено поради нищожност вписването на законната ипотека в имотния регистър на Служба по вписванията – гр.Гоце Делчев, не е било предмет на въззивното обжалване. Произнасянето на въззивният съд е недопустимо, когато не е бил сезиран по надлежния ред, с оглед на което въззивното решение в частта по предявения иск на основание чл.90, вр. чл.88 ЗКИР, следва да прекрати, тъй като решение № 2586 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 437/2015 г. на Районен съд Гоце Делчев не е било обжалвано и е влязло в сила, съгласно чл.296, т.2 ГПК.

Отговор на обусловилия допускането на касационно обжалване правен въпрос се дава в ТР № 3/2018 от 17.03.2021 г. по тълк. дело № 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК, с което се приема, че ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването съгласно чл.172, ал.2 ЗЗД, ипотеката може да се впише наново, но тя има ред от новото вписване, което е непротивопоставимо на третото лице, придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката.

С оглед дадения отговор на въпроса, доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че крайните изводи на съда са правилни, но по различни от изложените в решението мотиви. В случая, въззиния съд правилно е възприел установените фактически обстоятелства, че с договор за покупко-продажба от 27.06.2008 г., ищцата С. И. З. е прехвърлила на В. К. З., по време на брака му с Н. П. З., собствеността на притежавания от нея личен имот, послужил като обезпечение на сключен с „Банка ДСК“ЕАД договор за жилищен кредит от 26.06.2008 г., от купувача. Правилно също така съдът е установил, че по иск на съпруга на прехвърлителката, с решение по гр.д.№ 960/2014 г. на РС Гоце Делчев, в сила от 04.02.2015 г., продажбата на семейното жилище с договора от 27.06.2008 г., е обявена за нищожна, но в противоречие на материалния закон в мотивите на обжалваното решение се приема че учредената законна ипотека върху имота на лице, чийто титул за собственост впоследствие е обявен за нищожен, е действителна, но не може да се противопостави на правата на собственика на имота, а вписването на законната ипотека, респ. нейното подновяване, е противопоставимо на правата на ищцата, вписала исковата молба, респ.решението за обявяване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот за нищожен.

Тези мотиви не могат да бъдат споделени, тъй като не са съобразени с материалния закон и тълкуването в практиката на Върховния касационен съд, формирана с т.2 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС, и ТР № 1/19.04.2004 г. ОСГК на ВКС, в които е изяснено, че разпоредителнатата сделка със семейно жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена без съгласието на другия е действителна за страните по нея и поражда желаните и целени от тях правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица, т.е. при оспорването на сделката от съпруга-несобственик, настъпват последиците на относителната недействителност по отношение на него и на имуществото, предмет на оспорване.

В случая, по делото се установява, че с договор за покупко-продажба от 27.06.2008 г., С. И. З. е прехвърлила на сина си свой личен имот, послужил като обезпечение /чрез учредената законна ипотека по молба вх.№ 1987/27.06.2009 г. на банката-ответник/ на отпуснатия на купувача жилищен кредит. Сделката е валидна за страните по нея, поради което собствеността е била прехвърлена на В. К. З., по време на брака му с Н. П. З. и към датата на учредяване на законна ипотека е било спазено изискването на чл.167, ал.3 ЗЗД – имотът да принадлежи на лицето, което я учредява. Оспорването на продажбата на семейно жилище от съпруга на ищцата и обявяването й за недействителна с влязло в сила решение по гр.д.№ 960/2014 г. на РС Г.Д., води до извод, че разпоредителнатата сделка няма действие спрямо съпруга-несобственик, но е валидна за продавача, обвързан от вещно-прехвърлителния ефект на договора, поради което С. И. З. не може да се позовава на тази недействителност и няма правата на трето лице, вписало своя акт преди банката да поднови вписването на законната ипотека преди изтичане на десетгодишния срок. Договорът за покупко-продажба от 27.06.2008 г. е валиден и за купувача /кредитополучател/, който е придобил правото на собственост върху същия недвижим имот, поради което към датата на учредяване на законната ипотека, този имот принадлежи на В. К. З. и обезпечава неговия дълг към банката, съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД.

Проведеното след учредяване на ипотеката оспорване на продажбата по исков ред от съпруга-несобственик е без участието на банката-кредитор, поради което не може да засегне правото на ипотекарния кредитор на купувача, а след като правата на С. И. З. произтичат от актове, вписани преди ипотеката и не е налице недействителност по чл.170 ЗЗД, предявения иск е неоснователен.

От „Банка ДСК“ ЕАД са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 903558/11.08.2020 г. по гр.д.№ 925/2019 г. на Окръжен съд Благоевград в частта по иска на основание чл.90, вр. чл.88 ЗКИР и прекратява производството по обжалване на първоинстанционното решение в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 903558/11.08.2020г. по гр.д.№ 925/2019 г. на Окръжен съд Благоевград в останалата част.

ОСЪЖДА С. И. З., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението в частта, в която се прекратява производството по обжалване на първоинстанционното решение, може да обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.