Липса на дисциплинарно нарушение при връчване на покана по имейл от ЧСИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

Гр.София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.523 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалба вх.№.0402/20.01.25 на Министерство на правосъдието /МП/ срещу решение от 7.11.24 по дисциплинарно дело №.5/24 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на КЧСИ на Република България - с което искането на Министъра на правосъдието изх.№.94-П-43/20.05.24 за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Г.С., рег.№....., район на действие ОС Пазарджик, е отхвърлено като неоснователно. Моли се за отмяната му, за налагане на наказание по чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ-глоба в средния размер, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Камарата на ЧСИ на РБ и ЧСИ Г. С. оспорват жалбата като неоснователна; претендират съответно юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.

Дисциплинарното производство по д.д.№.5/24 на ДК на КЧСИ на РБ е образувано по искане на Министерството на правосъдието /МП/ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Г.С. във връзка с негови действия по и.д.№.20248850400001, образувано срещу длъжник П. С. К.. Ангажирането на дисциплинарната се претендира с оглед три нарушения:

1/в нарушение на чл.45 ГПК вр. с чл.38 ал.2 и ал.3ГПК ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение и съобщения изх.№.1257 и изх.№.1259 до длъжника без той изрично да е избрал възможност за връчване по реда на ал.2 и ал.3 от посочената разпоредба и без изрично да е посочил адрес на електронната поща за връчване на съобщения по делото;

2/ в нарушение на чл.428 ал.1 ГПК ЧСИ е провел принудително изпълнение по делото без да е поканил длъжника да изпълни доброволно задълженията си в едноседмичен срок;

3/ в нарушение на чл.436 ал.2, ал.3 и ал.4 ГПК вр. с чл.39 ГПК ЧСИ необосновано е забавил администрирането на постъпилата на 14.02.24 жалба до ОС Пазарджик от длъжника чрез пълномощник /с приложено по делото пълномощно/ адв. Т. Д. от АК Б. с оглед на факта, че изпраща съобщения до длъжника лично за отстраняване на нередовностите по жалбата, при условие, че той се представлява от адвокат по нея.

С обжалваното пред настоящия състав решение на ДК на КЧСИ на РБ е прието, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ С. и искането на МП е отхвърлено. Във връзката с първото нарушение е изяснено, че поканата за доброволно изпълнение изх.№.1256/25.01.24, към която е приложен изпълнителен лист, съобщение за налагане на запор върху банкова сметка изх.№.1258/25.01.24 и съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение изх.№.1259/25.01.24 са били изпратени чрез куриер М&БМ Експрес на адреса, посочен в изпълнителния лист и справката от НБД Население; тези документи са изпратени и на имейл [електронна поща] , след поведен разговор, за който няма съставен протокол; след изпращане на документите, адресатът е потвърдил получаването им; от същия имейл адрес е получено платежно нареждане за извършено пълно погасяване на задължението и писмено волеизявление на подателя П. К.; в подадена впоследствие жалба до ОС Пазарджик П.К. изрично е заявила, че е получила документите по изпълнителното дело на имейл, посочен след телефонен разговор, и след като се е запознала с постановлението за разноски, обжалва приетите и начислени такива по изпълнителното дело /твърди, че не е получила документите в оригинал/; пратката, съдържаща документите, е била изпратена по горепосочения куриер на адреса по изпълнителния лист и НБД Население /който е и посочен в жалбата/, но е била върната в цялост-независимо, че има отбелязвания на плика, че адресът е посещаван, и са оставяни стикери. При тези факти е прието, че неполучаването на документите в оригинал не може да се вмени във вина на ЧСИ. От друга страна функцията на поканата за доброволно изпълнение е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение, и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок /опр.№.513/20.09.10 по ч.г.д.№.465/10, ВКС/. Независимо, че поканата за доброволно изпълнение с приложения изпълнителен лист е била връчена по имейл на длъжника без неговото изрично съгласие, връчването е произвело своите функции и му е дало възможност да плати доброволно задължението си - което е и направил, и да защити законните си интереси чрез подаване на жалба до ОС Пазарджик /последната - срещу постановлението за разноски, е подадена в 14-дневен срок от получаване на документите по мейла, приета е и е разгледана като подадена в срок/. Поради това и няма данни за извършено дисциплинарно нарушение и съответно основание за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед второто твърдяно нарушение е посочено, че съгласно реш.№.228/ 12.12.19 по г.д.№.3047/19, ІІІ ГО, няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат изпълнителни действия по налагане на запор или възбрана върху длъжниковото имущество, но в срока за доброволно изпълнение той може да упражни своите права – да възрази, да изпълни задължението си и т.н. В случая поканата за доброволно изпълнение е изпратена едновременно със запорните съобщения, поради което и следва да се приеме, че няма данни за извършено дисциплинарно нарушение и основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Във връзка с третото нарушение е отразено, че подадената от длъжника П. К. жалба до ОС Пазарджик е подписана от адв. Т. Д., но като съдебен адрес е посочен личния й адрес; той е вписан и в приложеното пълномощно; жалбата е оставена без движение, като е даден срок за отстраняване на нередовности; постъпила е в кантората на ЧСИ на 14.02.24 сряда, ЧСИ е спазил тридневния срок и на 19.02.24-понеделник, е изпратил съобщения за отстраняване на нередовностите на посочения съдебен адрес; съобщението е изпратено и на служебния адрес на адв.Т. Д., посочен в АК Б., но куриерската пратка до същия се е върнала в кантората на ЧСИ на 2.04.24 в цялост; на 2.04.24 е изпратено придружително писмо за връчване на уведомление изх.№.2395/19.02.24, адресирано до П.К., чрез работодателя й; куриерската пратка, изпратена до адреса на адв. Т Д., се е върната в кантората на ЧСИ на 17.04.24 в цялост. При тези обстоятелства не е налице твърдяното дисциплинарно нарушение.

ВКС намира жалбата на МП за неоснователна поради следните съображения:

Във връзка с първото твърдяно нарушение няма спор, че поканата за доброволно изпълнение изх.№.1256/25.01.24, към която е приложен изпълнителен лист, съобщение за налагане на запор върху банкова сметка изх.№.1258/25.01.24 и съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение изх.№.1259/25.01.24, са изпратени чрез куриер М&БМ Експрес на адреса, посочен в изпълнителния лист и справката от НБД Население /но са върнати в цялост, независимо, че има отбелязвания на плика, че адресът е посещаван, и са оставяни стикери/, както и на мейл [електронна поща] след поведен разговор с П.К., за който няма съставен протокол; същевременно след изпращане на документите, адресатът е потвърдил получаването им с нарочно съобщение от този мейл; от същия имейл адрес е получено и платежно нареждане за извършено пълно погасяване на задължението и писмено волеизявление на подателя П. К.. При тези обстоятелства следва да се изходи от функцията на поканата за доброволно изпълнение и значението й за правото на защита на длъжника. В практиката на ВКС се приема, че функцията на поканата за доброволно изпълнение е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение, и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок /опр.№.513/20.09.10 по ч.г.д.№.465/10, ВКС/. В случая тези цели са постигнати. Поканата с приложенията е достигнала до знанието на длъжника - по посочен от него начин и на посочен от него имейл /макар за изричното му посочване от П. К. да не е бил съставен протокол от ЧСИ, този факт се признава изрично и в жалбата й до ОС Пазарджик и не се оспорва/; именно предвид запознаването с тях той е защитил правата си по избрания от него като най-подходящ начин-чрез незабавно заплащане на дължимата сума, предявяване на искане за вдигане на наложените запори и на жалба срещу постановлението за разноските – която, с оглед датата на уведомяването по имейл, е приета за подадена в срок и разгледана. Предвид изложеното с връчването на поканата за доброволно изпълнение и приложенията по имейл не е било нарушено правото на защита на длъжника и съответно не може да се приеме, че чрез процедирането по този начин, основано на вече осъществен контакт с него /което е било бързо и със своевременно отреагиране на и съобразяване с исканията му/ е било извършено дисциплинарно нарушение, което може да обоснове налагане на дисциплинарно наказание.

Във връзка с второто твърдяно нарушение настоящият състав споделя установената от ВКС практика /реш.№.228/12.12.19 по г.д.№.3047/19, ІІІ ГО, и др./, съгласно която няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат изпълнителни действия по налагане на запор или възбрана върху длъжниковото имущество, но в срока за доброволно изпълнение той следва да може да упражни своите права - да възрази, да изпълни задължението си и т.н. Такава е и разглежданата хипотеза. В случая поканата за доброволно изпълнение е била изпратена едновременно със запорните съобщения. При тези обстоятелства следва да се приеме, че няма данни за извършено дисциплинарно нарушение и съответно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност.

С оглед твърдяното трето нарушение, видно от отбелязването на датите на постъпване и администриране на жалбата и съдържанието й /подава се от „П. С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] (съдебен адрес) чрез адвокат Т. Д. от АК Б.“ - като приложеното към нея пълномощно също съдържа вписване на адрес (горепосочения) само по отношение на упълномощителя, не и на адвоката/, съобщението за отстраняване на нередовността й е било изпратено в тридневен срок от получаването й именно на посочения в титулната й част съдебен адрес. При изрично отразен съдебен адрес ЧСИ е бил длъжен да използва именно него за връчване на съобщенията-което е и направил; независимо от това е бил изпратен препис и на служебния адрес на адвоката. Едва след връщането на горните съобщенията /в това число двукратно изпращани на съдебния адрес/, е било пристъпено към връчването им чрез работодателя на длъжника. Предвид изложеното не е налице твърдяното дисциплинарно нарушение.

С оглед на всичко изложено по-горе жалбата на МП е неоснователна и атакуваното решение трябва да се остави в сила. Предвид изхода на спора юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя не следва да се присъжда; такова се полага на Камарата на ЧСИ в размер на 80лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.23 т.4 НПП; разноски се дължат и на ЧСИ Г. С. - 300лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 7.11.24 по дисциплинарно дело №.5/24 на Дисциплинарната комисия на КЧСИ на Република България.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да плати на Камарата на ЧСИ 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение и на ЧСИ Г. С. 300лв. /триста лева/ разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: