Допускане на промяна на пол, имена и ЕГН в регистрите за гражданско състояние

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 504
Гр. София, 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА

При участието на секретаря Иванка Палашева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№840/23 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на *** срещу въззивното решение на *** по гр.д. №*** г. , с което е отхвърлена като неоснователна молбата й по чл.73, вр. с чл.45 и чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация / ЗГР/, с която се иска да бъде допусната промяна в данните за гражданско състояние в регистрите ЕСГРАОН относно пола на молителя от *** на ***, относно ЕГН, който да съответства на лице от *** пол и относно собственото, бащиното и фамилното име на молителя – от *** на ***. Касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на производството, след ТР №2/20.02.23 г. по т.д. №2/20 г. г. ОСГК , на което се е позовала ответната община *** и с оглед направеното от прокуратурата на РБ възражение за недопустимост на производството в отговора на молбата пред районния съд.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на молбата. Направено е и искане за преюдициално запитване, във връзка с което с определението си от 24.01.24 г. ВКС е констатирал, че преюдициално запитване е направено по друго сходно дело и е спрял производството по настоящото дело до приключване на производството пред СЕС по отправеното преюдициално запитване. След постановяване на решението на СЕС от 12.03.2026 г. г. по дело С-43/24 г. /Шипова/ производството по настоящото дело е възобновено.
Ответникът по молбата *** я оспорва като неоснователна с позоваване на ТР №2/20.02.23 г. по т.д. №2/20 г. ОСГК и решение на КС №7/2.06.92 г. г. по к.д. №6/92 г..
Прокурорът също оспорва молбата като неоснователна с позоваване на р. на КС №6/21 г. относно тълкуването на понятието „пол“ в българското право. Евентуално намира, че производството по делото следва да се спре и да се отправи преюдициално запитване до СЕС във връзка с приложимостта на правото на ЕС за молби с подобен предмет.
ВКС като разгледа жалбата, намира следното:
За допустимостта на производството по чл.73, вр. с чл.45 и чл.19, ал.1 ЗГР след ТР №2/23.02.23 г. отговор е даден с опр. по ч.гр.д. №2886/23 г. г. на трето г.о. на ВКС. Там е прието, че от изложеното с тълкувателното решение не се приема, че въобще разглеждането на подобна молба е недопустимо – напротив, сочи се, че тя се разглежда по реда на охранително производство, което може да бъде прекратено само в изрично предвидените в закона случаи /съгласно чл.539 ал.1 ГПК – при оттегляне на молбата и ако молителят не бъде намерен на посочения от него адрес; това разбиране е възприето и в постановените след тълкувателното решение актове на ВКС, с които съставите на касационния съд са се произнасяли по съществото на спора, а не са обезсилвали постановените актове и прекратявали производствата като недопустими/. Делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по съществото на молбата, в това число като се има предвид, че с тълкувателно решение на ОСГК не може да се ограничи приложното поле на чл.8 от ЕКЗПЧОС /която е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.92 (ДВ бр.66/92), и е в сила за Република България от 7.09.92, станала е част от вътрешното право, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт/ като се изключи прилагането й по отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията. Съгласно чл.46 ал.1 ЕКЗПЧОС решенията на ЕСПЧОС /в това число по относимите към разглежданата хипотеза дела срещу РБългария – П.Х. срещу България и Я.Т. срещу България/ обвързват българския съд и са задължителни за изпълнение по бъдещи производства за промяна на пола, включително на жалбоподателите по двете дела на ЕСПЧОС, и установената от последния практика изисква при разглеждане на молби във връзка с допускане на правна промяна на пола на транссексуален човек да се съобразят характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси.
По направеното за подобен случай преюдициално запитване, с р. на СЕС от 12.03.2026 г. г. по дело С-43/24 г./ Шипова/ е посочено, че правото на ЕС не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и ЕГН, които са вписани в гражданските регистри на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от КС на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от съда тълкуване на правото на Съюза.
В р. №7/17.07.18 г. г. по к.д. №7/17 г. на КС на РБ е посочено, че на осн. чл.5, ал.4 и чл.4, ал.3 от Конституцията на РБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страна и имат предимство пред тези норми от вътрешното законодателство, които им противоречат. Това се отнася и за всички актове на общностното право, а не само за регламентите ( чл. 249, § 2 ДЕО и чл. 288, § 2 ДФЕС ). Предимството действа автоматично и не е необходим какъвто и да е било специален механизъм за установяване или обявяване. Може да се обобщи, че съдът приема, че конституционната норма, управляваща този процес, е нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията – учредителните договори стават част от правната система на страната при условията, предвидени в цитираната конституционна разпоредба, и, което е съществено, имат предимство пред вътрешното право именно защото така е предписано от същата. Предимството на общностното/съюзното право обаче произтича от и е проявление на специфичната природа на съюзния правен ред и не се нуждае от "признаваща" го конституционна разпоредба. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 е основанието за отварянето на националната правна система за действието на правото на Съюза, на което предимството е вътрешно присъщо като особен правен порядък, основан на предоставянето на правомощия от държавите членки. В Конституцията е въведена специална норма, явяваща се фундамент на този процес на обвързване с правните достижения на Съюза – чл. 4, ал. 3 от Конституцията – с всички произтичащи от това последици. В Решение на Конституционния съд № 3 от 2004 г. като основна характеристика на актовете на вторичното право е отбелязано обстоятелството, че те не са международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и не подлежат на ратификация след приемането им. "Те имат пряко действие и не се нуждаят от изрично въвеждане в националното законодателство. Това е така, защото институциите на Европейския съюз действат в рамките на техните компетенции с пряко обвързващ правен ефект спрямо институциите и гражданите в държавите членки."
По тези принципни съображения за предимство на европейското право / вкл. съдебната практика на СЕС/ над националното, ВКС намира, че молбата по настоящото дело следва да се разреши въз основа на практиката на СЕС - решение на СЕС от 12.03.26 г. г. по дело С-43/24 г. г. за тълкуването и приложимостта на правото на Съюза за подобни с процесния случаи, което следва и от пар.60-63 на решението.
По същество на спора: За да отхвърли иска въззивният съд е посочил, че с р. №15/26.10.21 г. по к.д. №6/21 г. КС е дал задължително тълкуване на понятието „пол“ в българската Конституция, като е приел, че то следва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл. Половата идентификация като осъзната принадлежност на едно лице към другия биологичен пол е без значение за гражданската регистрация на българските граждани и не представлява материалноправна предпоставка по ЗГР за промяна в съставените актове за гражданско състояние. След като на конституционно ниво понятието „пол“ се свързва единствено с биологичния пол на индивида, то не съществува правна възможност в актовете за гражданско състояние полът на българския гражданин да бъде определян по критерий, различен от биологическия. Затова искането е отхвърлено и в трите му части като неоснователно.
Тези изводи на въззивния съд са формирани в противоречие с чл.8 ЕКЗПЧ при събраните по делото доказателства за половото самоопределяне на молителя. Както е посочил и въззивният съд от събраните по делото доказателства се установява, че след раждането й молителката е вписана в издадения акт за раждане и съответния регистър като лице от *** пол в съответствие с външните й полови белези. От детска възраст обаче тя се чувствала изключително неудобно в тялото си, като дискомфортът се засилил през тийнейджърските й години. След като научила за състоянието транссексуалност, тя потърсила допълнителна информация и през м. юли на 2021 г. заявила пред приятелите си, че се определя като транссексуален *** и ги помолила да се обръщат към нея в *** род с името ***. Наскоро след това споделила за състоянието и самоопределянето си и с родителите си, които го приели спокойно. Молителката твърди, че е с къса коса, облича се в *** дрехи и очаква да й бъде предписана хормонална терапия, за да придобие *** черти и лицево окосмяване. Чувства тялото си като затвор, защото у нея е формирано вътрешно психично чувство на самоопределяне като ***. Напълно е осъзната и мотивирана да промени своята самоличност от *** на ***. Към момента е започнала да се интегрира в обществото като *** – представя се за ***, семейството, роднините и приятелите й се обръщат към нея в *** род и поведението й е изцяло на ***. В същото време документите и вписването й в регистрите са на ***; когато се налага да показва личната си карта изпитва затруднения да обясни защо се представя с *** име. Тежкият конфликт между субективните преживявания у молителката и реалността със съответните социални очаквания към нея е сериозно психическо изпитание за молителката, като липсата на разбиране и подкрепа в обществото може да я доведе до сериозно депресивно състояние.
От св. показания на по-голямата сестра на молителката *** се установява, че молителката се представя в обществото с името ***. Още от малка сглобявала *** играчки – пистолетчета, камиончета, пушки. Харесвала мотори и коли с дистанционно, а не кукли. Обличала се като *** още от тийнейджърските си години, не обичала да се гримира и не проявявала интерес към обичайните за *** неща. От пет години към 2020 г. живеела в *** и възнамерявала там да предприеме съответната телесна трансформация.
От приетото по делото заключение – психологическа експертиза на в.л. *** се установява, че молителката от детска възраст – 4-5 години, започнала да отхвърля биологичния си пол, като в настоящия момент има всички психични характеристики на транссексуалност. Тя е със самосъзнанието на *** и психо-емоционално, физически и социално се определя като ***. Категорично и осъзнато отхвърля възможността да бъде възприемана с биологичния си пол. Медицинската и психотерапевтичната практика категорично са доказали, че при разминаване между биологичния и психичния пол /транссексуалност/ всякакви опити насилствено психичният пол да се адаптира към съществуващия биологичен пол са неуспешни. Транссексуалността не подлежи на медикаментозно и психотерапевтично повлияване и като състояние е необратима. Според вещото лице към настоящия момент социалните и професионални контакти на молителката не са препятствани, най – близката й приятелска среда е от представители на транссексуалната общност, в която намира разбиране и подкрепа. Намира разбиране и подкрепа и в семейството си.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от в.л. д-р *** се установява, че молителката е с психични преживявания и полов идентитет за принадлежност към *** пол. При нея не се установява психична болест понастоящем и на който и да е етап от живота й. Възможно е да предприеме ендокринни и психологични корекции, които да я доближат телесно максимално до характеристиките на съответстващия й психически *** пол. Според вещото лице при молителката е налице разстройство на половия идентитет / транссексуалност/ - F -64.0, МКБ -10.
При тези данни при молителката са изпълнени и двата критерия за основателност на молбата за промяна на данните по чл.73, вр. с чл.45 и чл.19 ЗГР – медицинският с наличието на установено състояние на транссексуалност и юридическият – със сериозното и непоколебимо решение за външно биологично потвърждаване на възприетия психичен и социален пол, чрез поетата и развивана последователно и настойчиво социална роля на ***.
Молителката е упражнила правото си на свободно движение като живее във Обединеното кралство към 2020 г. – показания на св. *** и заключение на в.л. *** - психиатричен преглед и констатации относно назначената й там през *** г. терапия. При тези данни и както е прието в решението на СЕС по дело 4/23 г. Мирин, т. 43, 44 –„доколкото в качеството си на гражданин на Съюза иска в неговата държава членка по произход да бъде призната промяната на собственото му име и на половата му идентичност, извършена при упражняването на свободата на движение и пребиваване в Обединеното кралство съответно преди оттеглянето на тази държава членка от Съюза и преди края на преходния период, *** може да се позовава по отношение на тази държава членка по произход на свързаните с това качество права, и по-специално на правата, предвидени в членове 20 и 21 ДФЕС, включително след края на този период“. Същото относно упражняването на правото на свободно движение и пребиваване на гражданин на държава членка в друга държава членка важи и по настоящото дело, както сочи в пледоарията си пълномощникът на молителя.
Поради изложеното ВКС намира молбата за основателна. Тя следва да се уважи, като се допусне промяна в данните за гражданско състояние на молителя в системата ЕСГРАОН, като вместо пол “***“ се впише пол “***“ и се промени в съответствие с това и вписаното ЕГН, така че да съответства на лице от *** пол. Следва да се допусне промяна и в имената на молителя – от *** на ***.
Въззивното решение, с което е прието противното следва да бъде отменено като неправилно - незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново решение за уважаване на молбата и в трите й части.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на *** по гр.д. *** г. от *** г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на осн. чл.73, вр. с чл.45, ал.1,т.8, пр.1 от ЗГР промяна в данните за гражданското състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно пола на лицето ***, ЕГН *** от „***“ на „***“.
ДОПУСКА на осн. чл.73, вр. с чл.45, ал.1,т.7 от ЗГР промяна на данните за гражданското състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно ЕГН на лицето ***, ЕГН ***, съответно на пола на лицето, който е променен на ***.
ДОПУСКА на осн.чл.19, ал.1 ЗГР промяна в собственото, бащиното и фамилното име на молителя ***, ЕГН ***, от *** на ***.
Решението е окончателно.
Препис от него да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при *** и на Служба ЕСГРАОН при *** за вписване на промените.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: