Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на сестра

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * материална легитимация на ищеца * материалноправна легитимация на ищеца

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

[населено място] 17.10.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1925/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. против решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която , след частична отмяна на решение № 902112/16.09.2022 г. по гр.д. № 181/2020г. на Окръжен съд Благоевград, е отхвърлен изцяло предявеният от касатора иск, за сума от 600 000 лева, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на претърпени от същия неимуществени вреди от смъртта на сестра му – Н. Т., настъпила при ПТП от 08.03.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗД „БУЛ ИНС„ АД , автомобил, поради недоказана активна материалноправна легитимация. Касаторът намира ,че въззивното решение е постановено при съществени съдопроизводствени нарушения – необсъждане на всички относими доказателства, предвид което е формиран неправилния извод за недоказана, като изградена приживе между брат и сестра, силна връзка, надхвърляща традиционните представи за съдържанието на родствена връзка от съответния вид. Съдът не е оценил адекватно действителното съдържание на търпените от касатора болки и страдания от загубата, като такива с изключителен интензитет и продължителност . Обстоятелството, че починалата е полагала грижи като „майка“ за брат си, ангажирала се е по всякакъв начин да му осигури безопасна и спокойна социална среда, била е за него опора във всичко , обосновава според касатора Г. неправилност на извода за липса на особено близки отношения между него и починалата, надхвърлящи обичайните.

Ответната страна - ЗД „БУЛ ИНС„ АД – оспорва касационната жалба. Намира правилен извода на съда, за недоказана изключителност в съдържанието на връзката между А. Г. и починалата Н. Т., като акцентира и на недоказано родство между същите, с надлежни за това, по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доказателствени средства – актове за раждане, удостоверения за родствени връзки и пр.. Не са установени, според ответника, конкретни житейски факти, обусловили възникнала между двамата особена близост и привързаност, още повече при установено обитаване на различни домакинства и при социалната еманципираност на всеки от двамата. Описаните от свидетелите отношения са обичайни, наложени като норма в обществото, а показанията преобладаващо имат оценъчен характер, не сочат факти и обстоятелства, от които да бъде направена съответната преценка.

С определение № 1298/17.05.2024 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса за „ материалноправната легитимация на лицата, извън кръга на посочените в Постановление № 4/61г. и Постановление № 5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки „, при допълнителен селективен критерий, обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с Тълкувателно решение №1/ 21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение , съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал.2 и чл.293 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :

Ищецът А. Г. твърди, че отношенията със сестра му били много топли, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Израснал без баща, твърди, че сестра му запълнила ролята на родителя, който нямал. Винаги, още от дете, тя се опитвала да запълни липсата на родителя – с игри, помощ, съвети и грижи, разчитал на нея за всичко.Успехите му в училище се дължали преди всичко на нейната помощ, признавайки че самият той нямал нейнияте хъс и амбиция, от които, както и от придобитото от Н. образование, знание на няколко езика и реализация, бил респектиран. Н. била постоянната и най - сигурна опора в живота му. За да го изолира от неблагоприятна социална среда , в която попаднал след завършване на училище, го взела при себе си в Англия, намерила му работа, опитвала се да го мотивира да научи английски. След като узнала за образувано срещу него наказателно производство по обвинение в престъпление / за което сочи, че е бил набеден /, Н. се прибрала заедно с него в България, въпреки че нямала планове да се връща в страната, но единствено с цел да бъде в негова подкрепа и помощ, ангажирала адвокат за защитата му и поела всички възникнали до смъртта й разноски. Освен финансово, емоционално го подкрепяла в това изпитание. Ищецът твърди, че покрай сестра си бил спокоен, уверен в себе си, а след трагедията станал друг човек – отслабнал драстично за броени дни, започнал да страда от безсъние. Преживява изключително тежко загубата й, като и до ден днешен избягват с майка си да вървят в частта от улицата, на която е станало произшествието, отнело живота й. И двамата твърдят, че са преживели изключително силен стрес и изпаднали в продължаващо и до момента посттравматично стресово разстройство.

Ответникът е оспорил иска на А. Г. – по основание и евентуално по размер, като отрича материалноправната му легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т., по съображения основани на приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС – липса на изключителност в създадената приживе между брата и сестрата връзка, както и неустановимо преживяване на загубата й с изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания. Оспорил е твърдените от ищците проявления на тези болки и страдания, така както са описани в исковата молба.

Първоинстанционният съд е уважил иска на А. Г. до размера от 50 000 лева и отхвърлил същия за разликата до претендираните 600 000 лева.

За установяване на отношенията между Н. Т. и ищеца съдът е изслушал и съобразил свидетелски показания – Г. С. / вуйчо на ищеца /, Ж. С. / роднина по сватовство на ищеца, съпруга на Г. С. /, А. Т. / приятел на ищеца /, В. Г. / позната на ищеца и починалата /, както и заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Последната е работила върху отговори на зададени на ищеца от експерта въпроси.

Свидетелят Г. С. споделя, че Н. се образовала в Англия, знаела няколко езика, работела много и помагала на майка си и брат си с пари и с каквото може. Тъй като А. се събрал с лоша компания, Н. го изтеглила при себе си в Англия, а по-късно, когато имал проблеми с полицията се върнала с него, за да му помогне да се защити. Брата и сестрата много се уважавали. След смъртта й ищецът се променил, не ходи по тържества, затворил се в себе си, не е същият човек / така и в показанията на св.С. /.

Свидетелят А. Т. / приятел на ищеца / твърди, че А. много разчитал на сестра си, тя „го бутала в живота„,била му подкрепа и „страж“, давала му напътствия в правилна посока, помагала му и финансово. За да го откъсне от лоша среда / да го спаси от „приятели“, които го малтретирали и за които работел, но срещу нищожно заплащане / го взела при себе си в Англия, платила билета му, издържала го при престоя му там – 3-4 години. Наложило се А. да се прибере в България, защото го набедили в престъпление и трябвало да се защити, за което Н. отново му помогнала. Свидетелят споделя, че двамата били много по - близки от брат и сестра в нормално семейство, защото животът им бил много тежък, бидейки без баща. Ищецът много разчитал на Н. и тя го подпомагала, и парично , вкл. по време на престоя му в Англия.

Свидетелката В. Г. / приятелка на А. / потвърждава, че ищецът и починалата много се обичали, Н. го подкрепяла финансово и „във всичко„, променил се след смъртта й. А. престанал да се среща с приятелите си, да ходи по купони и да се забавлява като млад човек, тъгува за сестра си, с която преди това били винаги и навсякъде заедно. А. ходи често и на гроба на сестра си.

Комплексната СППЕ, след разговор с ищеца, позовавайки се на методи на експлоративно интервю и наблюдение, описва ищеца като мрачен, пестелив на думи, психомоторно и емоционално - видимо тревожен, недоверчив, с депресивен лицеизраз. Споделил е получавани след смъртта на сестра си панически пристъпи, депресивни мисли, несигурност, нарушен сън и рязко отслабване в рамките на седмица – две. Експертизата приема, че смъртта на сестра му е причинила остра стресова реакция с продължителност около седмица, последвана от посттравматично стресово разстройство, с тревожно-депресивна симптоматика. Сочи се, че все още са налице критерии за наличие на това разстройство, като на преден план е тревожно-хиподепресивна симптоматика, получаване на еквиваленти на панически пристъпи, частично нарушено трудово и социално функциониране.

Първоинстанционният съд е уважил иска на А. Г. до размера от 50 000 лева и отхвърлил същия за разликата до претендираните 600 000 лева. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в тази му част и отхвърлил изцяло иска на А. Г., поради неустановена активна материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди, съгласно задължителните указания на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Във въззивна инстанция не са събирани допълнителни доказателства. Въззивният съд е приел, че събраните доказателства очертават обичайна връзка на обич и близост между родственици от съответната степен, без същата да се характеризира с изключителност, независимо от наличието на конкретни житейски ситуации , предразполагащи към изключителност. В тази връзка, съдът не е отчел, като обуславящи легитимацията, въпреки че ги е посочил, като установени от доказателствата по делото, обстоятелствата, че : Н. се грижела за А. и му предоставяла издръжка при нужда, вкл. по време на престоя му в чужбина; поела разноските му , за да замине за Англия при нея, както и издръжката му там, живеейки заедно; върнала се от Англия с него, за да го подкрепя в образувано срещу него наказателно производство; живеели в общо домакинство и преди заминаването й, и след връщането й от Англия, като починалата постоянно предоставяла средства за издръжка на семейството; от загубата й А. претърпял остра стресова реакция и развил посттравматично стресово разстройство, което не е напълно отшумяло. Въззивният съд е приел, че не се установяват изключителни по съдържание, интензитет и продължителност болки и страдания от загубата. По същество, съдът е приел , че изключителност се установява единствено по отношение необичайната финансова ангажираност на сестрата, за осигуряване средства за живот на вече пълнолетния си и трудоспособен брат, поради което и претърпяното посттравматично стресово разстройство е в изключителна причинност с изгубения сигурен източник на средства и необходимостта да поеме върху себе си отговорността за икономическото оцеляване на семейството. Съдът е счел, че събраните доказателства не установяват емоционално отношение на ищеца към починалата му сестра, което по своята дълбочина, естество и проявления да излиза извън обичайните отношения на обич и привързаност в традиционното българско семейство. В тази връзка, съдът е отказал да съобрази съдържанието на дадените пред експерти от допуснатата СППЕ отговори, предвид характера им на обяснения, по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК, но събрани в разрив с принципа за гласност и непосредственост и като такива представляващи негодно доказателствено средство. Отказал е да зачете изводите на експертизата за действителните емоционални изживявания на лицето, без приложени обективни, сертифицирани психологически инструменти в обосноваване на същите.

По правния въпрос :

В ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че : „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт /”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пак според ТР: „ Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото . Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни / като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.

По основателността на касационната жалба :

Въззивният съд е пренебрегнал съдържащите се в свидетелските показания данни за особена привързаност, доверие и уважение – като проявление на взаимоотношения, формирали се в продължителен период на съвместно и изключително зависимо за брата - от подкрепата, не само материална, но и морална, и от грижата и съпричастността на сестрата - съжителстване, като проекция на тежката семейна ситуация, в която починалата е съвместявала и функцията на родител. Не са отчетени адекватно показанията на свидетелите, досежно съдържанието на търпимите от ищеца болки и страдания, нито заключението на КСППЕ, анализирала не само изявления на пострадалия, но и осъществила наблюдение върху реакциите и поведението му, като невербален източник на информация, изрично споменат за приложим метод на работа на експертизата. От същите безспорно се установява, че в резултат на загубата ищецът променил отношението си към приятелската среда и представата си за пълноценен социален живот, станал „ друг човек „ , ограничил общуването си - основно в семейството, което създал и от което имал дете, развил е и продължава да изпитва несигурност и тревожност.

Несъстоятелно, без опора в съдържанието на свидетелските показания, съдът е формирал извод, че отношенията между брата и сестрата са се изчерпвали с финансовата помощ на последната и продължаващото за същия посттравматично стресово разстройство – цели 5 години след смъртта на сестрата - е следствие само и единствено от изгубването на икономическата подкрепа. Не е съобразена моралната подкрепа на сестрата приживе: първоначално – като ментор, в училищните години на ищеца, респектирайки го със своите знания и трудолюбие и мотивирайки го за по-добри резултати, замествайки в този контрол родителя – баща, който ищецът не е имал до себе си, а последващо - с оглед проблемите му, вкл. с правосъдната система - с помощ , която е могло, но не се е изчерпила с предоставянето на парични средства, а е осъществен от сестрата опит трайно да изолира брат си от вредното му социално обкръжение, усложнявайки собственото си битие / съжителствали заедно в Англия 3 - 4 години, поела разходите за пътуване и издръжката му, ангажирала се с адаптацията му там /. Нещо повече – починалата променила житейските си планове в помощ на ищеца, завръщайки се с него в България, за да бъде до него, в защитата му срещу предявено му обвинение в престъпление, който акт сам по себе си достатъчно свидетелства за близост, надхвърляща обичайната привързаност между роднини от тази степен, способствана от изключителни – доколкото не са присъщи за битието на всеки – житейски събития. Развилите се у ищеца и неотшумели несигурност и тревожност, предвид невъзможността да разчита на сестра си, включително, но не само като икономическа опора в трудни ситуации, са проявление на душевни страдания, надхвърлящи обичайните тъга и непрежалимост.

Предвид гореизложеното, въззивното решение се явява неправилно в извода за недоказана активна материалноправна легитимация на А. Г., да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, справедлив размер за което настоящият състав намира определения от първоинстанционния съд – 50 000 лева, съгласно критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и социално-икономическите условия към датата на ПТП. Обезщетението следва да се присъди със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователната претенция, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ - 12.04.2016 г.

С оглед изхода на делото следва да се коригира въззивното решение и в частта му с характер на определение, по разпределяне отговорността за разноски, спрямо ищеца А. Г. и ответното дружество, като при изчисляването им настоящият състав изхожда от определения в предходните инстанции размер на възнагражденията за процесуалния представител на ищците – адв. Ю., по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разпределяйки го пропорционално на интереса по всеки от исковете / когато е определен общо /, съответно коригирайки получения размер пропорционално на частично уважената претенция на страната в настоящото производство. Съобразени са определените в предходните инстанции, съобразно резултата в същите, размери, коригирани от състава пропорционално на настоящия правен резултат. Така, пропорционално на уважена към отхвърлена част от иска на ищеца / 50 000 – 550 000 лева /, както и пропорционално на материалния интерес на ищеца – 600 000 лева, спрямо общия материален интерес на двамата ищци – 1 430 000 лева, припадащите се на същия разноски за първоинстанционото производство възлизат на 35,31 лева, при определени от въззивния съд 111,02 лева общо за ищците, поради което следва да се отмени определението му за частична отмяна на присъдените с първоинстанционното решение разноски, за разликата над 111,02 лева и до размера на 146,33 лева. Аналогично следва да се коригира частичната отмяна на първоинстанционното решение досежно присъдено в полза на адв. Ю. общо възнаграждение, за представителството на ищците в първоинстанционното производство, за разликата над 3 629,13 лева и до размера от 3 848,48 лева. Следва да се коригира и постановената от въззивния съд отмяна на първоинстанционното решение, за дължима от ЗД „Бул Инс„ АД държавна такса за първоинстанционното производство над размера от 6287,20 лева и до размера от 8287,20 лева.

Следва да се коригира въззивното решение и относно разпределената отговорност за разноски за въззивна инстанция, като се осъди ЗД „ Бул Инс„ АД да заплати на адв. Ю. възнаграждение за процесуално представителство на А. Г. в същата инстанция, в размер на 1 127,50 лева, както и като се отмени въззивния акт в частта му, с която е осъден А. Г. да възмезди ЗД „ Бул инс„ АД за понесени от дружеството разноски в същата инстанция / от платено адвокатско възнаграждение /, за размера над 5 170 лева и за сумата от 1 000 лева / платена държавна такса, съобразно уважената част от иска /.

С оглед изхода на делото, следва да бъде присъдено възнаграждение на процесуалния представител на касатора, осъществявал представителство по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв., както и да бъдат възмездени понесените от ответната страна разноски в настоящата инстанция, съобразно уважена към отхвърлена част от касационната жалба на А. Г..

Съгласно задължителното за съда решение на СЕС , по дело С 438/22 г. , настоящият състав не е обвързан императивно с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба №1/2004 г., като при определянето на справедлив размер изхожда от фактическата и правна сложност на делото, вида и обхвата на осъществената защита и защитавания материален интерес. Предвид това, съдът намира, че възнаграждение от 2 000 лева се явява адекватно на осъществената от адв. Ю. защита на страната в касационна инстанция .

По съображения, вече изложени в определение № 2282/16.08.2024 г. по делото, припадащата се, за защита срещу касационната жалба на А. Г., част от заплатено от ответника общо адвокатско възнаграждение / и за защита срещу касационната жалба на В. С., по която не е допуснато касационно обжалване /, съгласно договора за правна помощ / лист пор. № 13 по номерацията на касационното дело / възлиза на 5 325 лева. Пропорционално на отхвърлената част от касационната жалба се припада сума от 4 881 лева. В становището си от 16.07.2024 г., процесуалният представител на касатора е противопоставил възражение за прекомерност на общо договореното адвокатско възнаграждение, т.е. и досежно припадащата се на защитата срещу касационната жалба на А. Г. част от същото. Възражението се явява основателно, като съобразно фактическата и правна сложност на спора в настоящата инстанция и обхвата на осъществената защита, вкл. резултата от същата / отхвърлена касационна жалба за 550 000 лева при материален интерес 600 000 лева / , настоящият състав намира за справедлив размер на същото сумата от 3 000 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която , след частична отмяна на решение № 902112/16.09.2022 г. по гр.д. № 181/2020г. на Окръжен съд Благоевград, е отхвърлен предявеният от А. Д. Г. иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на претърпени от същия неимуществени вреди от смъртта на сестра му – Н. Т., настъпила при ПТП от 08.03.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗД „БУЛ ИНС„ АД, автомобил, до размера на 50 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс„ АД, на основание чл. 432 , ал. 1 КЗ, да заплати на А. Д. Г. обезщетение, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му – Н. Т., настъпила при ПТП от 08.03.2016г., причинено по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗД „БУЛ ИНС„ АД, автомобил, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху същото, считано от 12.04.2016 г.

ОТМЕНЯВА решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, с която е отменено решение № 902112/16.09.2022 г. по гр.д. № 181/2020г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която ЗД „Бул Инс“АД е осъдено да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер над 6287,20 лева и за разликата до размера от 8287,20 лева / окончателно дължима от дружеството д.т. за първоинстанционното производство – 8 287,20 лева /.

ОТМЕНЯВА решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която А. Д. Г. е осъден да заплати на ЗД „ Бул Инс „ АД разноски за въззивна инстанция / от заплатено адвокатско възнаграждение / над размера от 5 170 лева / окончателно дължимо възнаграждение на ответника за въззивното производство – 5170 лева / , както и 1 000 лева / заплатена държавна такса за въззивното производство, съобразно уважената част от иска /.

ОТМЕНЯВА решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, с която е отменено решение № 902112/16.09.2022 г. по гр.д. № 181/2020г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която ЗД „Бул Инс“АД е осъдено да заплати на В. С. и А. Г. разноски за първоинстанционното производство над сумата от 111,02 лева и до размера от 146,33 лева / окончателно дължими на ищците разноски за първоинстанционното производство 146,33 лева / .

ОТМЕНЯВА решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, с която е отменено решение № 902112/16.09.2022 г. по гр.д. № 181/2020г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която ЗД „Бул Инс“АД е осъдено да заплати на адв. Г. Ю. , на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв , възнаграждение за процесуално представителство на ищците пред първа инстанция, за размера над 3 629,13 лева и до размера от 3 848,48 лева / дължимо окончателно възнаграждение за първоинстанционото производство - 3 848,48 лева /.

ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс „АД , на основание чл. 38, а.2 вр. с ал.1, т.1 ЗАдв., да заплати на адв. Г. Ю. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 1 127,50 лева .

ПОТВЪРЖДАВА решение № 764/07.06.2023г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана от А. Д. Г. част – за отхвърляне на иска му за разликата между присъденото обезщетение от 50 000 лева до претендираните 600 000 лева, както и в останалата му част, с характер на определение по отговорността за разноски.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 вр. с ал.1 , т.2 на ЗАдв., да заплати на адв. Г. Ю., възнаграждение за процесуално представителство на А. Г. в касационна инстанция, в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА А. Д. Г., на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „ Бул Инс „ АД разноски за настоящата инстанция, в размер на 3 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: