Оправдаване на военнослужещ за думи към командир по време на строй

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 379а НК * Обида и квалифицирана обида * хулиганство * хулигански действия * хулигански подбуди * хулиганство с особена дързост * преквалификация на деяние в по-леко наказуемо престъпление * преквалификация на деяние * Военно - длъжностни престъпления * съответен протест * съответно обвинение в първата инстанция

Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
София, 27 май 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
СВЕТЛА БУКОВА

при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора от ВКП Росица Славова, като изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 179/2024 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно - апелативна прокуратура против решение № 24 от 21.12.2023 г. по ВНОХД № 20236000600043/2023 г. по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена постановената спрямо подсъдимия Б. Й. С. оправдателна присъда № 3 от 17.02.2023 г. по НОХД № 90/2022 г. по описа на Софийския военен съд по обвинение за военно хулиганство по чл.379а от НК.
Касационният протест на прокурора релевира касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушение на материалния закон се аргументира с довод, че с оправдаването на подсъдимия не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен - по чл.379а от НК, алтернативно за обида по чл.378, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че мотивите са неясни и противоречиви, съответно, че е налице липса на мотиви, както и постановяването на изцяло оправдателна присъда въпреки установеното от въззивния съд, че подсъдимият е осъществил състава на по-леко наказуемото престъпление - обида от военнослужещ на началник по чл.378, ал.2, вр. ал.1 от НК, за която е следвало да бъде наказан вместо изцяло оправдан. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на Военно - апелативния съд.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна прокуратура не поддържа протеста. Счита, че въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения и правилно е установила фактите по делото, въз основа на които е достигнала до верния извод да оправдае подсъдимия. Относно използваните от подсъдимия изрази приема, че те не съдържат обидни квалификации, а представляват реакция на протест срещу заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание, поради което и предвид липсата на престъпление от общ характер прокурорът предлага ВКС да остави в сила протестираното въззивно решение.
Подсъдимият Б. С. и защитникът му адвокат Б. Б. се явяват лично пред настоящата инстанция и оспорват касационния протест по изложените съображения от представителя на Върховната прокуратура, поради което молят въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 3 от 17.02.2023 г. по НОХД № № 20226100200090 по описа за 2022 година, Софийският военен съд е признал подсъдимия Б. Й. С. от в.ф. 28 610 - София, на длъжност шофьор - санитар, [дата на раждане] , за невинен в това, че около 14.30 часа на 25.03.2022 година във войскови район 1036-Горна баня, на строевия плац пред Битов корпус № 5, при следобедния развод на личния състав на в.ф.28 610-София, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия командир на военното формирование подполковник А. И. Б., като се обърнал към него с думите: „К. бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?!Ще се видим с теб на друго място!“, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 379а от НК.
С решение №13 от 28.06.2023 г. на Военно- апелативния съд по ВНОХД № 20236000600015 по описа за 2023 г. присъдата е потвърдена.
Въззивното решение е било отменено по касационен протест с Решение № 380/26.10.2023 г. по н.д. №759/2023 г. на ВКС, второ н.о., като делото е било върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция поради неясни и противоречиви мотиви, както и за произнасяне по алтернативното искане на прокурора за осъждане на подсъдимия за извършено по-леко наказуемо престъпление по чл.378, ал.2 вр. ал.1 от НК спрямо това по чл.379а от НК, което е предмет на обвинението.
При второто разглеждане на делото от Военно-апелативния съд е постановено атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда отново е потвърдена.
Касационният протест е допустим, но неоснователен.
Относно оплакването за касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК:
Настоящата инстанция не намира да е допуснато нарушение на процесуалноправни разпоредби, водещо до констатация за наличие на така поддържаното от прокурора касационно основание. Въпреки твърденията за неясноти и противоречия в мотивите на въззивното решение, установеното от фактическа страна във въззивното решение не се оспорва в касационния протест, нито от представителя на Върховната прокуратура, който заявява, че не поддържа протеста именно поради липса на наведените касационни основания, едно от които е съществени нарушения на процесуалните правила. Предходните съдилища аналогично и безспорно между страните са приели, че пред другите военнослужещи и командира на в.ф. №28610 – [населено място] – подполковник А. Б., при провеждане на войскови развод и прочитане на заповед за дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за неизпълнение на задължение по служба, наложено поради отказ да се яви в четиричасовия срок в извънслужебно време при активиране на ФОППБ-3 за разузнаване, транспортиране и унищожаване на невзривени бойни припаси, подсъдимият (тогава редник С.) противоуставно се обадил от строя без разрешение, като се обърнал към издателя на заповедта – командира подполковник А. Б. с думите: „Кажи бе! Ти лично отношение ли имаш към мен!? Ще се видим с теб на друго място!“. Настъпило мълчание в строя, а командирът разпоредил на капитан С. проверка срещу подсъдимия за неуставното му държание и освободил военнослужещите от строя и войсковия развод. След това подсъдимият предприел действия за съдебна защита срещу тази заповед, както и срещу последвалата поради случая друга заповед от същия командир, с която бил уволнен, като двете заповеди били отменени от съда като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. Претенцията за различна правна оценка на така установените факти и конкретно на арогантността в думите на подсъдимия, която ведно с цялостното поведение на дееца, според подателя на протеста, налага извод за извършено военно хулиганство или обида от редник на командир неуместно се свързва от касатора с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото следва да получи отговор при изследване на оплакването за неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай, с оглед доводите в протеста, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените, включително абсолютните такива по чл.348, ал.3 от НПК, за които ВКС следи служебно, не са допуснати при постановяването му. Не е налице липса на мотиви, включително поради пълното отсъствие на такива или поради неясна или вътрешно противоречива аргументация на съда, която съдебната практика принципно също приема за липса на мотиви. Съдържанието на обжалваното въззивно решение отговаря на установените в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК изисквания за мотивирането му, като въззивният съд, след като е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда и е извършил собствен и задълбочен анализ на доказателствените източници, се е съгласил с установените факти от Софийския военен съд и крайния му оправдателен извод, посочвайки ясно основанията, поради което не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста. Доколко те се споделят от касационната инстанция е друг въпрос, но съдържанието на обжалваното решение не разкрива заявените неясноти и противоречия в мотивите на обжалваното решение, които да предопределят отмяна на въззивното решение на това основание.
ВКС принципно приема за основателно възражението в протеста, че няма процесуална пречка въззивният съд да ангажира отговорността на дееца за по - леко наказуемото престъпление по чл.378, ал.2, вр. ал.1 от НК вместо за престъплението, предмет на повдигнатото обвинение по чл.379а от НК, след като е приел, че деянието е съставомерно по първия състав. Това е така, защото приложението на закон за по-леко наказуемото престъпление се претендира при идентична с описаната в обвинителния акт, съответно приета от съдилищата фактическа обстановка. Същевременно искането във въззивния протест е било за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимия за по - тежкото престъпление по чл.379а от НК, което имплицитно съдържа искане за осъждане и за по-лекото такова по чл.348, ал.2, вр. ал.1 от НК предвид, че както фактите и конкретно инкриминираният израз, така и част от съставомерните признаци на двата престъпни състава съвпадат. Идентичен е и обектът на защита на обществените отношения – двете престъпления са военни и са уредени в раздел І („Престъпления против подчинеността и военната чест“) в Глава тринадесета от НК ( „Военни престъпления“), ерго защитават обществените отношения, свързани с уставните взаимоотношения между военнослужещите, а не само личността на командира на военното формирование, както е при класическата обида по раздел VII от Глава втора от НК (Престъпления против личността). Поради това изводът на контролирания съд, че липсва „съответен“ въззивен протест за упражняване на правомощията по чл.336, ал.1, т.2 и ал.2 от НПК въззивният съд да осъди оправданото за военно хулиганство лице за по - леко престъпление (военна обида) при наличие на „съответно“ по смисъла на посочената разпоредба обвинение в първата инстанция поради обосноваването му със същите факти, не се споделя от настоящия касационен състав. Доколкото крайният правен извод за оправдаване на подсъдимия обаче е верен по съображения, които ще се изложат по - нататък в решението при произнасяне по наведеното в протеста касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, защото касаят материалноправни, а не процесуални аспекти на казуса, неправилната преценка на въззивната инстанция за липса на съответен протест не дава основание за отмяна на протестираното въззивно решение и връщане на делото за поредно произнасяне относно съставомерността на деянието като обида от военнослужещ на началник.
По оплакването за касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК:
Независимо, че в мотивите на атакуваното въззивно решение и тези на първоинстанционната присъда е даден идентичен и неопровержим отговор защо изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства, съответно се възприема от предходните съдилища, това не ги лишава от правомощието да дадат различна правна оценка на така установените факти, въз основа на която да оправдаят подсъдимия. На стр.6-8 от въззивното решение подробно е обосновано съгласието на въззивния съд с извода на първата инстанция за несъставомерност на деянието по чл.379а от НК, като допълнително са изложени съображения защо действията на подсъдимия и съдържанието на конкретно отправеното от него обръщение към командира не осъществяват състава на военното хулиганство по чл.379а от НК. Те са съобразени със закона и съдебната практика, поради което се споделят от настоящата инстанция. С оглед фактическата рамка на обвинението, хипотезата и диспозицията на посочената разпоредба, правилно съдилищата са приели, че за да е налице престъплението военно хулиганство, е необходимо с непристойни действия деецът не само да е нарушил войсковия ред, но това нарушение да е „грубо“. То е такова, когато води до пренебрегване на установения войскови ред и създава друг неуставен войскови ред. Случаят не е такъв предвид установената обстановка и поведението на подсъдимия преди, по време и след прочитане на заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание. Едва след прочитане на заповедта пред строя и след като командирът изрекъл за пореден път името на подсъдимия, последният се обърнал към него с инкриминирания израз, но преди това изпълнявал всяка негова заповед – да излезе 20 крачки пред строя, съответно да влезе в строя. Въпреки последвалата вербална комуникация от страна на дееца, която е неправомерна най - малко, защото е недопустимо редник да говори на „бе“ и на „ти“ на командира съобразно установените в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 75 от 26.08.2008 г., в сила от 30.08.2008 г.) етични норми на поведение, които всеки военнослужещ е длъжен да съобразява във взаимоотношенията с началника си, тя не е произвела нищо повече от това командирът безпроблемно да разпусне строя и да освободи военнослужещите, при това след като целта за събирането им на строевия плац, а именно оповестяване на заповедта за дисциплинарно наказване на подсъдимия, е била изпълнена. При това положение правилно съдилищата са приели отсъствие на един от съставомерните признаци на престъплението по чл.379а от НК от обективна страна, а именно извършеното от дееца непристойно действие да нарушава грубо войсковия ред, което представлява достатъчно основание за оправдаване на подсъдимия по това обвинение и обезсмисля анализиране на въпроса за субективна съставомерност на извършеното по посочената наказателноправна норма.
Алтернативното искане в касационния протест да се приеме, че с деянието подсъдимият е осъществил състава на военна обида по чл.378, ал.2, вр. с ал.1 от НК, както неправилно е приел и въззивният съд, ВКС намира за неоснователно. Въпреки незаконосъобразната преценка на контролирания съд за липса на съответен протест за осъждане на дееца на така поддържаното основание, делото не следва да се връща за ново разглеждане, защото повторното такова не може да доведе до различен резултат от постигнатия с атакувания съдебен акт предвид съдържанието на инкриминирания израз, което изначално не дава основание да се приеме, че подсъдимият е осъществил състава на военната обида. В съдебната практика еднозначно се приема, че с обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел (вж. Решение № 232/2017 г. по н.д. №851/2016 г., І н.о на ВКС и Решение № 93 от 22.05.2013г. по н.д. № 163/13г. на ІІІ н.о. на ВКС). Като се остави настрана фактът, че една част от инкриминирания израз съдържа искане пострадалият да направи коментар („К., бе!“), друга е във въпросителна форма („Ти лично отношение ли имаш към мен?!“), а в останалата част е заявено убеждение на дееца („Ще се видим с теб на друго място!“), в нито един от тези изрази не са налице ругателни думи или обидни квалификации, поради което личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно характера на казаното. В случая субективната преценка на командира на военното формирование, че спрямо него е употребен ругателен/обиден израз, се разминава с обективното съдържание на изреченото от дееца, което не съдържа епитети, квалификации, негативни оценъчни съждения и/или ругатни. Горното предопределя обективна несъставомерност на деянието като военна обида, което прави ненужно да се изследва субективната страна на деянието. Следва само да се посочи, че при установената фактическа обстановка, не може по несъмнен начин да се приеме, че подсъдимият умишлено е изрекъл въпросните думи, за да обиди командира, както се претендира от обвинението, предвид от една страна динамиката на възникналия конфликт между двамата и от друга - потърсената впоследствие съдебна защита от подсъдимия срещу издадените по повод на същия конфликт две заповеди от началника. Чрез образуваните съдебни производства подсъдимият е постигнал отмяната на двете заповеди с окончателни съдебни решения на основание тяхната незаконосъобразност. Това логично обяснява обективираната в инкриминирания израз раздразнителна реакция на дееца и изключва умисъл за уронване престижа и честта на засегнатия, както отбелязва и представителят на Върховната прокуратура. Освен това в контекста на инициираните впоследствие от подсъдимия съдебни дела срещу незаконосъобразните заповеди на началника му, конкретно изречените думи „Ще се видим с теб на друго място!“ не отразяват негативна оценка за неговата личност или заплаха, както счита касаторът, а могат да се тълкуват и като оповестяване на намерението на подсъдимия да потърси съдебна защита на правата си, считайки ги за незаконосъобразно нарушени, което всъщност е било установено от съответните съдилища. Ето защо, крайният правен извод на въззивната инстанция, че с поведението си и инкриминирания израз подсъдимият не е осъществил нито състава на военно хулиганство, нито на военна обида е правилен, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Протестираното въззивно решение, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 21.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 20236000600043 по описа за 2023 г. на Военно- апелативния съд в гр. София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

,
2.