Оправдаване за държане на нерегистрирани археологически обекти поради липса на доказателства за знание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 325

Гр. София, 01 юли 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора А. П., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 452 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура –Велико Търново срещу решение № 21 от 27.02.2025 г. на АС – Велико Търново по внохд № 105/2024 г., с което е потвърдена оправдателна присъда на ОС- Русе от 29.09.2021 г. по нохд № 1045/2020 г. спрямо подсъдимия П. С. Б. за престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, вр. пр.1 от НК.

В протеста се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, конкретно изразяващи се, според прокурора, в оценъчна дейност, която не е основана на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото; в едностранен и тенденциозен прочит на доказателствените материали, довело до неправилен извод за неустановена фактическа власт на подсъдимия спрямо инкриминираните обекти и знание за техния характер. Тези доводи са доразвити, като на първо място се сочи, че свидетелските показания не са преценявани в съвкупност с останалите доказателства, което би дало основание да се приеме, че в къщата на подсъдимия са налични следи от обитаване, както и че процесните обекти се намират в нея от поне десет години. Счита се, че обясненията на подсъдимия неаргументирано са приети за доказателствено средство и също преценявани изолирано от останалите доказателства. Отделно от това в протокола за претърсване и изземване е отразено присъствието на П. Б., но не е установено с категоричност кой е авторът на вписания текст в раздела „Обяснения на лицето за намерените предмети, книжа и др.“, а и не е извършена съпоставка с тези изявления и свидетелските показания, с което е останало неизпълнено задължението за служебно изясняване на обективната истина. По оспорената дата на деянието се сочи, че съдът не е отчел характера на продълженото престъпление и значимостта за съставомерността на деянието не на датата на неговото започване, за което се прави позоваване и на цитирана практика на ВКС. Сочените пороци в аналитичната дейност на съда и отсъствието на процесуална активност за разкриване на обективната истина според протестиращия прокурор са довели и до неправилно приложение на закона. Въз основа на това се предлага да бъде отменено атакуваното решение и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище, че поддържа депозирания протест по изложените в него съображения, които доразвива с доводи за необсъдени в цялост показания на свидетеля М. относно находящите се в кабинет на подсъдимия вещи, които той е придобил като подарък за рожден ден преди повече от десет години. Казаното от подсъдимия било в очевидно противоречие със свидетелските показания в същата насока, като отреченото знание за обектите в дома му е логически неиздържано от житейска гледна точка. След първоначалното установяване на фактическа власт върху обектите за съставомерността на деянието не е необходимо осъществяването на активни действия, а фактическата връзка не се прекъсва и при откъсване от местонахождението им стига деецът да има достъп до тях и те да не са преминали в чужда фактическа власт.

Подсъдимият П. С. Б., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не ангажира лично становище по протеста, а упълномощеният му защитник оспорва същия, като акцентира на общите твърдения за порочна доказателствена дейност. От друга страна се сочат обстоятелства, значими за извършената от съда преценка, а именно: семейната собственост върху претърсения имот, необитаването му от подсъдимия от 2008 г. и намирането на обектите сред подаръци в помещение, което не е било ползвано като кабинет. Според защитника самото обвинение касае конкретно посочена дата, на която се твърди да са държани процесните вещи след като месец по-рано сградата е била запечатана, при което без да се оспорва цитираната в протеста практика за необезпокояваното и непрекъснатото владение, се настоява за неотносимостта й към конкретния казус, в който не се твърди продължавано престъпление, реализирано в определен период. Въз основа на проведеното пред въззивния съд следствие са били установени безспорните обстоятелства по местонахождението на предметите, но само на предположение би почивал изводът за тяхното държане именно от подсъдимия, тъй като не е установено въобще да е знаел за наличието им. Поради това се иска потвърждаването на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда от 29.09.2021 г. по нохд № 1045/2020 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия П. С. Б. за невиновен и на основание чл.304 НПК го е оправдал за престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, вр. пр.1 от НК, изразяващо се в това, че на 17.06.2020 г. в дома си, находящ се в [населено място], ул. „****“ № 16 държал повече от три, а именно петдесет броя археологически обекти – 48 върха на стрела и 2 бр. върха на копие, подробно индивидуализирани в присъдата, на обща стойност 652 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по реда на чл.96, ал.1 и сл. и чл.102, ал.3 от Закон за културното наследство (ЗКН) и Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.

Въззивен контрол върху присъдата е осъществен по внохд № 105/24 г. по описа на АС- Велико Търново въз основа на постъпил протест на прокурора, като с атакуваното понастоящем решение съдебният акт е потвърден.

Подлежащите на приоритетно обсъждане оплаквания в протеста за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, свеждащи се според прокурора до непълен и превратен доказателствен анализ с отказ да се възприемат сочените от обвинението фактически положения, могат да бъдат предмет на касационна проверка само с оглед преценката за спазване на принципа за пълно и обективно изясняване на фактите от предмета на делото, както и на изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК при постановяване на въззивния съдебен акт. В процесния случай те не могат да се счетат за игнорирани от съда.

Основният оспорен фактически извод по делото относно неустановената съпричастност на подсъдимия към държането на процесните вещи, открити в негов семеен имот и оценени като архитектурни обекти въз основа на експертна преценка за качествата им, е бил поставен на вниманието на въззивния съд с идентични на настоящите доводи в протеста пред него. За дадения отговор, свеждащ се до липсата на доказано държане на вещите от страна на подс. Б. по делото е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което допълнително са разпитани свидетелите О. М., С. Ю. и Ф. М., изслушани са нови свидетели – Х. С., Б. М., Д. К., П. К., Д. Д., А. Т., А. З., М. М. и В. И. и е приобщен изискания допълнителен снимков материал, изготвен при извършено претърсване и изземване на имота в [населено място], ул. **** 16. Този процесуален подход за проверка на доказателствената съвкупност е израз на професионално усърдие, каквото е и последващото й задълбочено обсъждане в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК, надлежно обективирано в изложените мотиви към решението. В него е приета идентична на установената от първоинстанционния съд фактология, в обобщен вид свеждаща се до намирането на процесните вещи - пано с прикрепени върху него 48 бр. върха на стрели и два бр. върха на копия с различна дължина извършено на 17.06.2020 г. в при претърсване в процесния семеен имот на подсъдимия, след като преди това спрямо него било образувано наказателно производство и на 28.05.2020 г. къщата била запечатана. Паното било открито сред подаръци и други вещи, поставени в опаковъчна хартия в помещение на второ ниво, достигано по стълби от обособен мансарден етаж към кабинет – библиотека в имота. Последният не бил постоянно обитаван, а рядко посещаван от подсъдимия и семейството му след 2008 г., когато се установили в гр. София. Въз основа на непосредствено изслушаните и приобщените чрез процесуалния способ по чл.281, ал.4 от НПК показания от досъдебното производство на свидетелите М., Х. и М., имащи преки впечатления от процесното жилище с оглед наемането им съответно за охрана и почистване, е прието, че процесното пано се е намирало в описаното помещение в къщата поне от десет години и вероятно е било подарък за рожден ден на подсъдимия (сочен като техен шеф). Въз основа на тези показания е счетено за неустановено по несъмнен начин при какви обстоятелства същото е било прието и оставено сред други подаръци, някои от които и в опакован вид, и конкретно кога точно е доставено, кой е непосредственият му получател (подсъдимият, член на семейството му или свид. М. в качеството му на негов иконом), както и дали подсъдимият въобще е знаел за местонахождението му при останалите оставени в помещението вещи, сред които получени и приети подаръци за всички членове на семейството. Коректно в тази връзка съдът е анализирал в съвкупност свидетелските показания в действителния им смисъл и е приел, че те са еднопосочни и имат непосредствени впечатления за част от фактите, но не съдържат убедителна информация за сочените обстоятелства, а само техни предположения, въз основа на които не би могло да се правят сигурни изводи в желаната от обвинението насока за предназначението на вещта като подарък на подсъдимия, а оттам и за информираността му за нейното наличие в дома му. Самият протокол за претърсване и изземване е счетен за годен да удостовери неспорните обстоятелства – намирането на вещта на описаното място и нейното състояние, но не е информативен и не води до изводите, сочени от прокурора. Допълнително разпитаните свидетели относно обстоятелства по извършване на процесуално следствено действие също не са допринесли за изясняването на основния спорен по делото въпрос относно държателя на конкретната инкриминирана вещ сред тези, притежавани от цялото семейство. За това не би могло да се съди и по вида на имота, установим и от изготвения фотоалбум. В тази връзка съдът е изложил подробни и ясно разбираеми съображения, че макар да са установени част от обстоятелствата по обвинителния акт – посещаването на имота, поддържането му във вид годен за обитаване, както и полаганите в тази връзка грижи, въпреки постоянното местоживеене на подсъдимия и семейството му в гр. София от 2008 г., сочи само предположение за узнатото от подсъдимия местонахождение на процесното пано. Последното правилно е изследвано с възможните доказателствени способи, като не се констатират пропуски в тази насока. Налице е надлежно извършен анализ и съпоставяне на двете групи свидетелски показания (на работилите в сградата и на присъствалите при претърсването й), въз основа на който аргументирано е отчетено, че вещта е открита не във вида, установим на снимка в изготвения фотоалбум – поставена пред други вещи, а заснемането й в това разположение е сторено след изваждането й от подредени други вещи в опаковъчна хартия, намерени не в кабинет на подсъдимия, каквото е обвинителното твърдение, а в свързано с него чрез стълби помещение на второ ниво на обособено мансардно помещение. Естеството на последното по-скоро като складово помещение и достъпът до него не е счетен за установяващ по категоричен начин възприемането на процесната вещ. Сигурни доказателства за това не са налични и подобен извод би се основавал само на житейско предположение, което би могло да допълни, но не и да замести първите.

При коректно извършения цялостен доказателствен анализ обясненията на подсъдимия, свеждащи се до отреченото знание за местонахождението на процесните вещи, аргументирано са били счетени за неопровергани и оценени като доказателствен източник. Съображенията за това са изложени изчерпателно, без да е пренебрегнато и значимото за приетата им достоверност обстоятелство, сочено от подсъдимия за напълно безпроблемното за него регистриране на обектите, в случай на информираността му за тях, при вече проведената идентична процедура за много по-голям брой подобни обекти в негов и на брат му частен музей.

На следващо място действително въззивният съд не е назначил по свой почин експертно изследване на изписаното в протокола за претърсване изявление за естеството на намерената вещ, което да изясни автора на същото. Такова доказателствено искане на прокурора не е било правено, а изводът в решението, че автор на същото не е подсъдимият, който не е присъствал при извършеното действие (дошъл в края му, видно от отбелязването в протокола), е направил безпредметно и изследването му. Не би могла да се приеме тезата в протеста, че с това съдът е допуснал да останат неизяснени въпроси от значение за предмета на делото и да провери направените изводи по фактите. В съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда и с оглед необходимостта от преценка основателността на направеното искане за отмяната й, съдът е счел за ненужно това при проведеното допълнително съдебно следствие. След обсъждане на резултатите от него, е споделил фактическите изводи на първата инстанция, по същество съвпадащи с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт с изключение на частта, касаеща съхранението на процесните вещи от подсъдимия като негова колекция. От значение е, че в обвинителната теза липсват твърдения за обстоятелството, чието доказателствено установяване се твърди за необходимо понастоящем чрез неназначената експертна проверка, а именно, че сам подс. Б. е заявил отразеното в протокола за естеството на иззетите обекти. В принципен план не би могло да се приеме за значимо каквото и да е изявление на присъствало на претърсването лице, тъй като то няма доказателствена стойност дори и впоследствие да се изясни, че принадлежи на обвиняемия. Поради това и с оглед правилно изградената преценка на съда за постигната изясненост на делото в достатъчна за предмета му степен, не може да се приеме наличието на необходимост от експертно изследване на посочения въпрос. В атакуваното решение правилно той не е и практически дискутиран, тъй като не е от решаващо значение за крайното съдебно произнасяне.

Предвид тези съображения касационната инстанция счете за неоснователни доводите в протеста, оспорващи пълноценното провеждане на съдебно следствие от въззивната инстанция или съвкупния анализ на ценените доказателствени източници по всички значими за решаване на делото въпроси.

Неоснователни са и оплакванията за неспазване на материалния закон, които са аргументирани предимно с обсъдените твърдения за пропуски при изясняване на значимите за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Процесуално издържаното установяване на последните, без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда, е обусловило и възможността за коректната преценка за недоказаност на основното твърдяно обстоятелство, свързано със съзнаваното държане на неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред археологически обекти. Така правилното приложение на материалния закон не може да се приеме за осуетено с потвърденото оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, вр. пр.1 от НК.

При аргументираното оправдаване на подсъдимия с липсата на доказателства за съставомерното държане на инкриминираните вещи е напълно безпредметно обсъждането на довода в протеста за реализирането на деянието в продължителен период, приключващ с посочената в обвинителния акт дата, но с оглед пълнота на изложението, касационната инстанция счита за нужно да отбележи и правилността на направеното от защитата такова формално възражение при приетата фактология. От начина на формулиране на обвинителната теза в процесния случай може да се заключи, че тя е основана на твърдение за противоправно държане единствено на посочената инкриминирана дата, на която е и установено местонахождението на вещите – 17.06.2020 г., а това компрометира основателността на същата при неустановения момент на придобиване на вещите, изясненото отсъствие на подсъдимия от имота след запечатването му от 28.05.2020 г. и обусловената от това обективната невъзможност за упражняване на фактическа власт спрямо тях. В принципен план при доказване на този съставомерен елемент на престъплението с категорично установяване на по-ранен начален момент на установяване на фактическа власт, не би могло да се отрече верността на изложените в протеста съображения за фактически реализирана и непрекъснато осъществявана власт върху вещта и към датата на нейното изземване. В процесния случай, обаче не би могло да се обсъжда такава хипотеза с оглед вече изложените съображения за неустановено по надлежен път несъмнено съзнателно държане на вещите към който и да е момент с неизпълнено задължение за тяхната идентификация и регистрация, каквато е и основната теза на защитата.

По изложените съображения касационната инстанция не се съгласи със сочените от прокурора доводи за наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените, както и за обусловена от това неправилност в приложението на закона, което налага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Апелативен съд – Велико Търново № 21 от 27.02.2025 г., постановено по внохд № 105/2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.