Отказ за отмяна на влязло в сила решение за достъп до басейн и портиерна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 402

София, 02.07.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4851 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 23937 от 4.10.2023 г., към която с определение № 723 от 17.02.2025 г. за общо разглеждане е присъединена молба с вх. № 504237 от 24.10.2023 г. на „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, гр. Варна, подадена чрез пълномощника му адвокат И. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 397 от 30.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2618/2021 г. на Окръжен съд - Варна (в частта недопусната до касационно обжалване с определение № 50138 от 5.04.2023 г. по гр. д. № 3118/5.07.2023 г., І г. о. на ВКС) за уважаване на предявения от А. В. М. и Ю. Н. Ц., в качеството им на собственици на обекти в етажните собствености в комплекс Е., изграден в поземлен имот с идентификатор *** в к. к. „*“ против „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, гр. Варна иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да осигури достъп до помещението, изградено в имота, предназначено за портиерна (павилион за охрана), свободен достъп до изградения в имота басейн, да възстанови премахнатия водомер към изградения в имота басейн и извърши необходимите действия за възстановяване на водоподаването към него.

Ответниците по молбата за отмяна Ю. Н. Ц., А. А. М., непълнолетна, действаща със съгласието на Л. А. М. и А. А. М. (последните две правоприемници на починалия на 19.04.2023 г. А. В. М.) чрез пълномощника си адвокат П. С. считат, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение и претендират възстановяване на направените разноски.

С определението по чл.307 ГПК № 723 от 17.02.2025 г. е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима и е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

Разгледана по същество молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна.

С влязлото в сила решение е прието, че ищците са придобили собствеността на самостоятелни обекти в жилищни сгради, изградени в поземлен имот с идентификатор *** в периода 2008 – 2011 г. „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД е закупило през 2018 г. собствеността на поземлен имот с идентификатор *** заедно с всички подобрения, приращения и съоръжения в имота, свързани с поддръжката на съществуващите в имота сгради с идентификатори № ***, *** и ***. Съдът е приел, че изграденият в поземленият имот басейн е с обслужващо жилищните сгради предназначение; във всички документи същият е описан като „външен басейн към комплекс жилищни сгради, находящ се в УПИ * „за жилищна сграда“, кв. 18 по плана на к. к. „*“. т е. представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ. Направил е извод, че басейнът не съставлява „открит обект за спортни дейности“ по смисъла на § 5, т. 68, б. „а“ от ДР на ЗУТ, поради което и същият не е самостоятелна вещ, съответно не е самостоятелен обект на правото на собственост, за него не се прилага принципът на приращението (чл. 92 ЗС), а е обща част по предназначение на изградените в поземления имот жилищни сгради, съответно е принадлежност (акцесориум) към главните вещи – жилищните сгради. Изградената в северната част на имота, между сгради 1 и 2, масивна едноетажна сграда – павилион, предназначен за охраната (портиерна), има единствено обслужващо значение и също представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ и съответно е принадлежност към главните вещи – жилищните сгради. Тези изводи на съда са основани на прието по делото експертно заключение. Тъй като общите части не могат да бъдат предмет на транслативни сделки отделно от главната вещ, към която принадлежат, то и договорът, с който собственикът на земята се е разпоредил и с басейна и с портиерната, в тази му част е нищожен поради невъзможен предмет. По тези съображения е направен извод, че претенцията по отношение на осигуряване на достъп до басейна и портиерната се явява основателна.

В молба вх. № 23937 от 4.10.2023 г. молителят се позовава на писмо рег. № А. от 17.08.2023 г. на [община], за което поддържа, че съдържа информация относима при преценка заключението на съдебната експертиза.

С посоченото писмо [община] е уведомила „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, че в съхраняваната в архива на общината строителна документация за комплекс жилищни сгради, изградени в ПИ с идентификатор *** не се установяват налични площообразуване и проекти за едноетажна масивна постройка, като копие от строителната документация и информация за сградите дружеството може да получи при съгласие на техните собственици, а копия от ПУП-ПЗР, от разрешение за строеж и проекти по част „Паркоустрояване“ и част „Архитектура“ за открит басейн в Центъра за административно обслужване на [община] срещу платена такса.

Писмо рег. № А. от 17.08.2023 г. на [община] е новосъздаден документ, но не удостоверява относими към спора обстоятелства. При уважаване на иска съдът е формирал извод, че басейна и сграда – павилион, предназначен за охраната (портиерна) са общи части и като такива принадлежности към самостоятелните обекти в построените сгради, но не е приемал, че същите са отразени при формиране на идеалните части от общите части на самостоятелните обекти на ищците, независимо дали те са определение според изискванията на императивната норма на чл. 40 ЗС по ценообразуването или в нарушение на нея по площообразуване. Установяването на законността или незаконността на сградата - павилион не е относимо към спора, доколкото предмет на иска по чл. 109 ЗС е осигуряване достъп до нея, а не нейното премахване като незаконен строеж. Експертното заключение е дадено след проверка на инвестиционния проект в [община]. Дружеството също е можело да се снабди с инвестиционния проект в хода на делото въз основа на издадено му съдебно удостоверение.

В обобщение обстоятелствата, които установява писмо рег. № А. от 17.08.2023 г. на [община] или са неотносими към разрешения с влязлото в сила решение спор или касаят действия по снабдяване с инвестиционните проекти на сградата, които молителят е можел да предприеме в хода на делото.

В молба вх. № 504237 от 24.10.2023 г. молителят се позовава на заповед № РД-02-15-9- от 12.10.2017 г. на МРРБ, писмо изх. № АУ 14-6 от 24.01.2018 г. на МРРБ с приложените към него текстови и графични материали от ПУП-ПРЗ (за които се поддържа, че дружеството се е снабдило на 12.10.2023 г.) и писмо на [община] рег. № А. от 18.10.2023 г.

Със заповед № РД-02-15-9- от 12.10.2017 г. на МРРБ е одобрен ПУП-ПЗР на КК „*“. С писмо на [община] рег. № А. от 18.10.2023 г. „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД е уведомено, че към трите сгради в ПИ с идентификатор *** няма информация за обособяване на прилежаща част към сградите, както и за издадена заповед на Кмета и скица по чл. 4, ал. 3 ЗУЕС.

Установеното от тези документи, както и от приложената текстова и графична част на ПУП-ПЗР относно процесния по делото урегулиран поземлен имот молителят счита, че е относимо по спора, тъй установява, че поземленият имот е с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – средно застрояване (10 – 15 метра) и не попада в територия с комплексно застрояване, а съответно и басейнът не представлява „прилежаща площ“ по смисъла на § 1, т. 2 ЗУЕС.

Посочената обосновка е свързана с мотивите на определение № 50138 от 5.04.2023 г. по гр. д. № 3118/5.07.2023 г., І г. о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване и така е влязло в сила решение № 397 от 30.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2618/2021 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС. Молбата за отмяна на това определение е оставена без разглеждане с определение № 485/4.02.2025 г. по гр. д. № 4852/2024 г. на ВКС, ІІ г. о. Молителят не твърди, че посочените документи установяват относими към изводите на Окръжен съд – Варна обстоятелства. Такива не се констатират и от настоящия съдебен състав. Начинът на урегулиране с ПУП-ПЗР е неотносим към изводите на съда, че басейнът и сградата-павилион са общи части, основани на изследване на конкретното им предназначение въз основа на инвестиционните проекти, въз основа на които е дадено ескпертното заключение и на нормата на чл. 38 ЗС. Извод, че осъщественото застрояване е в територия с комплексно застрояване липсва във влязлото в сила решение на окръжния съд.

В обобщение обстоятелствата, които установяват заповед № РД-02-15-9- от 12.10.2017 г. на МРРБ, писмо изх. № АУ 14-6 от 24.01.2018 г. на МРРБ с приложените към него текстови и графични материали от ПУП-ПРЗ и писмо на [община] рег. № А. от 18.10.2023 г. не биха рефлектирали върху изхода на спора. Същевременно данните за урегулирането на поземления имот и графичната част на инвестиционния проект за басейна се съдържат в експертното заключение, поради което, ако молителят е считал, че посочените и представени с молбата за отмяна документи установяват относими към спора обстоятелства е могъл да се снабди с тях в хода на съдебното производство.

С оглед неоснователността на молбата за отмяна „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД следва да възстанови на А. А. М., непълнолетна, действаща със съгласието на А. А. М. и А. А. М. и Ю. Н. Ц. в настоящото производство разноски в размер на по 1000 лв. за всеки.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 23937 от 4.10.2023 г., към която с определение № 723 от 17.02.2025 г. за общо разглеждане е присъединена молба с вх. № 504237 от 24.10.2023 г. на „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, гр. Варна, подадена чрез пълномощника му адвокат И. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 397 от 30.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2618/2021 г. на Окръжен съд - Варна (в частта недопусната до касационно обжалване с определение № 50138 от 5.04.2023 г. по гр. д. № 3118/5.07.2023 г., І г. о. на ВКС) за уважаване на предявения от А. В. М. (починал на 19.04.2023 г., в чиито права са встъпили наследниците му по закон А. А. М., непълнолетна, действаща със съгласието на Л. А. М. и А. А. М.) и Ю. Н. Ц., в качеството им на собственици на обекти в етажните собствености в комплекс Е., изграден в поземлен имот с идентификатор *** в к. к. „*“ против „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, гр. Варна иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да осигури достъп до помещението, изградено в имота, предназначено за портиерна (павилион за охрана), свободен достъп до изградения в имота басейн, да възстанови премахнатия водомер към изградения в имота басейн и извърши необходимите действия за възстановяване на водоподаването към него.

ОСЪЖДА „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204914479, гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ 78, ет. 4, офис 11 да заплати на А. А. М., гражданка на Р. ф., [дата на раждане] със съгласието на нейната майка Л. А. М., гражданка на Р. ф., [дата на раждане] , двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат П. С. разноски по повод молбата за отмяна в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204914479, гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ 78, ет. 4, офис 11 да заплати на А. А. М., гражданка на Р. ф., [дата на раждане] , съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат П. С. разноски по повод молбата за отмяна в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204914479, гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ 78, ет. 4, офис 11 да заплати на Ю. Н. Ц., гражданин на Р. ф., [дата на раждане] , съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат П. С. разноски по повод молбата за отмяна в размер на 1000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: