Наказание за държане на наркотици с цел разпространение и разумен срок на процеса

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * разумен срок на наказателния процес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр.София , 29 юли 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №981/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и трета НПК и е образувано по жалби на защитниците на подсъдимия Т. А. К. – адв. С. и адв. С. срещу решение № 50/16.09.2021г. по в.н.о.х.д. № 44/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда № 36/29.01.2021г. по н.о.х.д. № 561/2020г. на Окръжен съд – Бургас.

С присъда № 36/29.01.2021г., постановена по н.о.х.д. № 561/2020г. на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият Т. А. К. е признат за виновен в това, че на 01.02.2017г. в жилище в [населено място],[жк], без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество коноп, с цел разпространение, с общо нетно тегло 41.638 гр. на обща стойност 249,83лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. 4-то НК и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия по н.о.х.д. № 514/2016г. на РС – Айтос наказание единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства.

По жалба на защитата е образувано въззивното производство и с решение № 50/16.09.2021г. по в.н.о.х.д. № 44/2021г. по описа на Апелативен съд – Б. присъдата е била потвърдена.

В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от адв. С., се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наложеното наказание с приложение на чл. 55 НК. Доводите, заложени в жалбата, макар да са такива, в подкрепа на въведеното касационно основание, също така сочат и на оплакване за процесуални нарушения и нарушение на материални закон. В жалбата се сочи противоречие между показанията на свидетелите И. М. и В. В. от една страна и тези на свидетеля Т. К. от друга страна, като се изразява недоволство от оценката за достоверност на посочените доказателствени средства, направена от въззивния съдебен състав. Твърди се липса на доказателства, от които да може да се направи извод, че подсъдимият К. е държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение, поради което защитата счита, че съдът неправилно е определил степента на обществена опасност на деянието и дееца като относително висока. Релевира се неотчитане на оказаното от подсъдимия съдействие като смекчаващо отговорността обстоятелство, както и количеството и вида на наркотичните вещества в същата насока. Сочи се, че поради продължителността на наказателното производство, която не съответства на стандартите по ЕКПЧ, на подсъдимия следва да бъде предоставена компенсация чрез намаляване на наказанието, вкл. това обстоятелство да се цени като изключително смекчаващо такова.

В жалбата на адв. С. се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Иска се обжалваното решение да бъде изменено, като деянието бъде преквалифицирано от такова по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК в такова по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, като за същото да бъде определено наказание при условията на чл. 55 от НК, алтернативно – обжалваното решение да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ до минималния такъв. Доводите, заложени в жалбата в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, са свързани с това, че от установените в производството факти, не може да бъде изведена цел за разпространение, с която подс. К. е държал наркотичните вещества. Относно основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се посочват: липса на обсъждане на специалната превенция като цел на наложеното на подсъдимия наказание и неоправдано преекспониране съдебното минало на подсъдимия; неотчитане на оказаното от подсъдимия съдействие като смекчаващо отговорността обстоятелство, както и трудовата му ангажираност и количеството и вида на наркотичните вещества в същата насока; липса на извършени след деянието, предмет на разглеждане, други противообществени прояви. Сочи се, че поради продължителността на наказателното производство, която не съответства на стандартите по ЕКПЧ, на подсъдимия следва да бъде предоставена компенсация чрез намаляване на наказанието.

Защитникът, който се явява пред касационната инстанция – адв. М., редовно упълномощен, поддържа жалбите. В пледоарията си по същество сочи допуснато съществено процесуално нарушение изразило се в неназначаване на задължителна, според защитата, психолого-психиатрична експертиза на св. М., което било необходимо с оглед обстоятелството, че същият сам е заявил, че от продължителен период от време употребява наркотични вещества.

Пред касационната инстанция представителят на ВКП пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че основният въпрос, който се повдига, е във връзка с наличието на доказателства за специалната цел за разпространение на наркотичните вещества, като счита че са налице достатъчно такива. Намира че твърденията за наличие на процесуални нарушения са лишени от конкретика, налагаща проверка на обжалвания акт в тази насока, а определеното наказание за справедливо – близо до предвидения минимум за деяние, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане по чл. 354а от НК, при това три месеца след осъждането.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява.

Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Касационните жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законово установения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Двете жалби от защитниците на подсъдимия съдържат еднопосочни оплаквания, което позволява да бъдат разгледани заедно.

I. Настоящият състав на първо място ще посочи, че възможността за допълване на иницииращия касационна проверка документ в срока на обжалване, включително към първоначално релевираните касационни основания да се добавят и други, е налице до изтичане на срока по чл. 350, ал. 2 от НПК, като допълнение на доводите в тяхна подкрепа може да се прави писмено, до даване ход на делото – чл. 351, ал. 4 от НПК. Поради това, развитият от защитника довод след даване ход на делото като оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с неназначаване на експертиза, не подлежи на разглеждане по същество.

В касационната жалба на адв. С. доводите в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не са конкретизирани. В касационната жалба от другия защитник – адв. С., се съдържа възражение срещу кредитирането с доверие на показанията на свидетелите М. и В., с оглед на тяхната противоречивост, както и се твърди неправилно обсъждане на обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Т. К.. Макар тези доводи да са развити във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, на тях се дължи отделен отговор, доколкото поставят под съмнение правилността на доказателствената дейност на контролирания съд.

ВКС е имал възможност многократно и последователно да изтъква в решенията си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпросите, свързани с оценката на достоверността на доказателствените материали, решени от предходната инстанция по суверенно вътрешно убеждение. Поради това съмнение във фактическите изводи на въззивния съд би могло да възникне, ако не са спазени правилата за събиране и проверка на доказателствата, ако те са тълкувани превратно и не според действителното им съдържание, или ако не са положени в пълен обем доказателствени усилия за разкриване на обективната истина. Такива нарушения в настоящето производство не се откриват. Апелативният съд е подложил на внимателна оценка показанията на свидетелите М. и В. както с оглед вътрешната им логичност и последователност, така и при съпоставянето им с други доказателствени източници. Не подлежат на критика изводите в решението, че свид. В. е последователен в показанията си по отношение на фактите, че е купувал от подс. К. марихуана, като е описал начините на контакт и предаване на веществото. Показанията на свид. М. също аргументирано са възприети като безпротиворечиви по отношение на това, че е пренасял плик с марихуана за подс. К.. Отчетена е също така кореспонденцията между показанията на посочените двама свидетели по отношение на конкретиката на събитията на 01.02.2017г. в [населено място], свързани с връщане от страна на В. на марихуана с недобро качество, предаването й на свид. М., който е поел ангажимент за това пред подсъдимия, както и тяхната подкрепеност от показанията на свидетелите – полицейски служители Б. и Д.. Без основание е доводът в касационната жалба, свързан с необсъждане на показанията на свид. Т. К. – майка на подсъдимия, понеже контролираният съд е подложил нейното свидетелстване на внимателна преценка и е изложил съображения за нейната заинтересованост. Обясненията на подс. К. не са останали извън вниманието на въззивния съд, напротив, при отчитане на двояката им същност, те са били дискредитирани при съпоставянето им с останалите доказателства.

Оспорването от касаторите на изводите за това, дали подс. К. е държал марихуаната, намерена на балкона при претърсването, на практика съставлява оплакване за необоснованост на съдебния акт и не му се дължи отговор.

С оглед изложеното, касационният състав намери, че истината по фактите, свързани с престъпната деятелност е изяснена при спазване на процесуалните изисквания, като правото на К. да разбере въз основа на какви доказателства е признат за виновен не е нарушено.

ІІ. Относно оплакванията на защитата във връзка с материалноправните предпоставки за отговорността на подс. К., следва да бъде посочено следното:

Според приетото от съда по фактите, вследствие на законосъобразно осъществена дейност по установяването им, подсъдимият е консумирал от обективна и субективна страна описания от обвинението престъпен състав. Правилни и законосъобразни са съображенията в атакуваното решение, че подс. К. е осъществявал фактическа власт, държал е наркотичните вещества, индивидуализирани по вид и количество. Както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция предмет на спор е наличието на специалната цел – за разпространение на наркотичните вещества. Този признак на престъпното деяние, обусловил и по-тежката му правна квалификация, е изведен от фактическите данни за количеството на наркотичното вещество, от което могат да се направят множество еднократни дози – цигари (според експертното заключение), както и от обстоятелствата за предхождащо извършването на претърсването и изземването в жилището на подсъдимия предаване на плик с марихуана от него на свид. В. и нейното връщане поради лошо качество чрез свид. М. в деня на извършване на претърсването. Не могат да бъдат възприети доводите в касационните жалби за липса на установеност на целта за разпространение. Съображенията, че подсъдимият не е знаел за марихауната, намираща се на балкона, не са съответни на възприетата от въззивния съд фактология, която касационната инстанция не може да променя, а и са неоснователни, поради възпроизведеното в показанията на свидетелите Б., М., К. и К. изявление на подсъдимия, че е бил забравил за това вещество. Съображенията, че общото количество наркотично вещество е на стойност под минималната работна заплата, не е от характер да промени изводите за съставомерност на извършеното, понеже престъпният състав не изисква определена стойностна величина на предмета на престъпление. Доводите за качеството на марихуаната също не могат да бъдат възприети, защото целта за разпространение и възможността да бъде извършено такова не са свързани с качеството, още повече, че свид. В. е претендирал да върне дадената му от подсъдимия марихуана именно поради лошото й качество.

Предвид изложените съображения касационният съдебен състав счита, че материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

III. Във връзка с твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание:

С присъдата на основание чл. 54 от НК подсъдимият К. е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на 5000 лева.

За да потвърди така наложеното наказание, въззивният състав е обсъдил степента на обществена опасност на деянието и дееца, наличните индивидуализиращи отговорността обстоятелства, и е заключил, че определеното от първоинстанционния съдебен състав наказание „лишаване от свобода“ близо до предвидения минимум и наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона размер е необходимо и достатъчно за поправянето и превъзпитанието на дееца. За да направи този извод, Апелативен съд – Бургас е отдал приоритетно значение на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не се констатират неотчетени обстоятелства, влияещи върху отговорността на подсъдимия, нито пък несъобразяване с относителната им тежест. Всъщност основните доводи в касационните жалби, свързани със справедливостта на наложеното на К. наказание, се извеждат във връзка с оспорването на наличието на целта за разпространение на наркотичните вещества и претенцията за по-лека квалификация на деянието. Тези доводи, както бе изложено вече, са несъстоятелни и няма основание за индивидуализиране на наказанието в рамките на по-леко наказуем състав. Обстоятелствата, сочени и в двете касационни жалби за това, че подсъдимият доброволно е посочил част от наркотичните вещества, техния вид – не се касае до „твърди“ наркотици, количеството им, са били пълноценно оценени от решаващия съд. Като правилен следва да бъде споделен и извода, че установените смекчаващи вината на подс. К. обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, така че да обосноват реализиране на наказателната отговорност в хипотезата на чл. 55 от НК. Настоящият състав намира определеното на подсъдимия К. наказание, без приложение на чл. 55 от НК за законосъобразно и справедливо, защото същото е в минималния предвиден размер, което е съответно на установените смекчаващи отговорността обстоятелства, като последните не оправдават необходимостта от допълнителна снизходителност. То е адекватно и на целите на специалната и генералната превенция.

Въззивният съд е отговорил и на доводите на защитниците, свързани с претенцията за цененето на неразумно дългия срок на наказателното производство като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Принципно е разбирането на Европейския съд по правата на човека в практиката му по приложение на чл. 6 от ЕКПЧ, че ако не е спазено изискването за „разумен срок“ за разглеждане на делото, като тази продължителност не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, а на липса на активност от страна на ангажираните в досъдебната фаза държавни органи, това налага компенсация при определяне на наказанието.

В настоящето производство спорният въпрос е за началния момент, от който следва да се отчита периода за целите на изискването за „разумен срок“ по смисъла на ЕКПЧ. Според настоящия съдебен състав в случая правилно въззивният съд е преценявал продължителността на наказателното производство спрямо подсъдимия от датата на формалното му привличане като обвиняем (15.10.2019г.), и тази продължителност действително не може да се прецени като „неразумна“.

Вярно е, че в практиката на Съда по Конвенцията се приема, че обсъжданият срок се прилага от момента, от който (а) дадено лице бъде привлечено като обвиняем за извършено правонарушение което е „наказателно“ според практиката на ЕСПЧ или от който (б) лицето бъде съществено засегнато по друг начин от действия, предприети от държавни органи в резултат на подозрение, че то е извършило престъпление. В настоящето производство спрямо касатора е извършено претърсване и изземване в дома му - 01.02.2017г. Въпросът е дали това действие съставлява съществено засягане на положението на подсъдимия, за да бъде начален момент за преценка. Действително, това принудително действие е във връзка с подозрение за извършено престъпление и засяга правната сфера на подсъдимото лице. Не може да остане извън внимание обаче обстоятелството, че след извършване на това действие и до привличане на К. в качеството на обвиняем, спрямо него не са били извършвани от страна на държавните органи никакви действия, в резултат на които той да е търпял ограничения, нито пък той е имал каквото и да е мярка за процесуална принуда. Поради това, не може да се приеме, че извършеното процесуално следствено-действие съществено е засегнало подсъдимия, както и че той е търпял някакви ограничения, свързани с подозрение за извършено от него престъпление, до момента на привличането му като обвиняем. Във функция от това, правилно началният момент на срока на наказателното производство и за неговата разумност, е възприет от контролирания съд от момента на действието по чл. 219 от НПК. При тези съображения е без основание претенцията в касационните жалби за отчитане на неспазване на изискването за разумен срок като обстоятелство, изискващо компенсация при наказването на подс. К..

Изложените съображения сочат на извод, че не е налице претендираната в касационните жалби явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/16.09.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 44/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.