Гражданска отговорност за вреди и преценка на вменяемостта на извършителя

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * разглеждане на граждански иск в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

гр. София, 08.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева

2. Петя Шишкова

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Стоянова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 146 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Г. Т. против решение № 99 от 21.12.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 274/2020 г.

Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Според жалбоподателя, съдът е изложил противоречиви мотиви относно възможността на подсъдимия към момента на деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; гражданските искове са уважени по отношение на невменяем, който не може да носи гражданска отговорност по силата на чл. 47 ЗЗД; пострадалият е предизвикал подсъдимия и в случая е налице съпричиняване на увреждането; наказанието е явно несправедливо. Направено е искане за отхвърляне на гражданските искове или за намаляване по размер на присъдените обезщетения.

В съдебно заседание прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Повереникът (адв. В.) на гражданските ищци намира, че решението е законосъобразно и справедливо.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260002 от 8.07.2020 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1301/2020 г. подсъдимият Т. Г. Т. е осъден да заплати на М. Ю. А., на Е. Ю. А. и на П. Ю. А. сума от 25 000 лева на всеки от тях поотделно, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В частта до пълния предявен размер, гражданските искове са отхвърлени. В тежест на подсъдимия са възложени разноски по делото.

С решение № 99 от 21.12.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 274/2020 г. присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна.

С нея е въведено и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Тази част от жалбата не подлежи на обсъждане. Както е посочено и във въззивното решение, наказателното производство е било прекратено с определение от 8.07.2020 г. на първоинстанционния съд и съдебният акт е влязъл в сила. При това положение, в рамките на настоящото производство изобщо не може да бъде поставян въпрос, свързан с наказание.

Основното оплакване в касационната жалба, че по силата на чл. 47 ЗЗД деецът не може да носи гражданска отговорност за непозволено увреждане, е бил ефективно проучен от Варненския апелативен съд. Решаващите съображения, поради които той е отхвърлен, следва да бъдат подкрепени.

Твърдението на жалбоподателя за противоречие в мотивите е извлечено от отделно взет пасаж, в който въззивният съд е пресъздавал становището на експертите по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от първоинстанционния съд и направено от вещите лица изявление за невъзможност да дадат отговор на един от поставените им въпроси, а именно дали към момента на деянието деецът е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, изтъквайки като причина психическото му състояние по време на възложеното специализирано изследване. Варненският апелативен съд, съобразявайки друго експертно заключение по делото, е приел, че към момента на деянието Т. Г. Т. е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, и следователно, не е бил неспособен по смисъла на чл. 47 ЗЗД. При това положение законосъобразно е достигнал до извода, че той следва да отговаря за непозволеното увреждане на гражданските ищци. Изложените мотиви са пределно ясни, последователни и непротиворечиви.

В съответствие с фактите съдът е отхвърлил и довода за съпричиняване на вредите от пострадалия, който с поведението си не е допринесъл за настъпване на увреждането, респ. няма основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Разумно присъдената сума като обезщетение за неимуществени вреди на всеки от гражданските ищци напълно отговаря на критерия за справедливост в обществото, въплътен в чл. 52 ЗЗД. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 21.12.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 274/2020 г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: