Обезщетения за неимуществени вреди при причиняване на смърт по непредпазливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * допустимост на искане за възобновяване * граждански иск в наказателното производство * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
гр. София, 09.10.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Галина Иванова

и участието на прокурор Максим Колев

като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 622/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Постъпило е искане от защитника на осъдения Е. Х. М. – адв. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 76/2023 г. на Апелативен съд – Бургас с претенция за отмяна на постановеното решение в гражданско – осъдителната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за изменение на решението чрез намаляване размера на присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

С решението си Апелативният съд – Бургас е изменил присъдата на Окръжен съд – Бургас, постановена по НОХД № 1324/2023 г., като е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца с изпитателен срок от четири години и четири месеца и е увеличил размера на присъдените обезщетения за пострадалите Н. М. от 60 000 лв. на 100 000 лв., за А. М. от 40 000 лв. на 60 000 лв., за А. М. от 40 000 лв. на 60 000 лв., за Х. С. от 8 000 лв. на 10 000 лв.

Единствено повереникът на частните обвинители и граждански ищци е обжалвал решението на апелативен съд – Бургас в частта относно размера на наказанието и неговото изпълнение. Защитникът на подсъдимия тогава М. не е обжалвал решението.

Т. к. решението на Апелативен съд – Бургас в гражданско – осъдителната част не е проверено по касационен ред, новият защитник на осъдения М. счита, че е налице хипотезата на чл. 422 и следващите от НПК в тази част.

Основанието за възобновяване, посочено в молбата е по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно – липса на мотиви в гражданско-осъдителната част.

В съдебно заседание защитникът на осъдения М. моли съда да уважи искането му. Акцентира на обстоятелството, че се касае за непредпазливо престъпление, осъществено от подзащитния му, като въззивният съд без никакви доводи е увеличил размерите на гражданските искове. Пледира за възобновяване на делото, отмяна на решението на Апелативния съд и връщането му за ново разглеждане или за намаляване размерите на присъдените обезщетения.

Прокурорът от Върховна прокуратура намира молбата за възобновяване за неоснователна. Счита решението на апелативния съд за обосновано. Смята, че независимо, че са разпитани единствено близките на починалия за претърпените неимуществени вреди, техните показания са достатъчни за обосноваване на размера на дължимото обезщетение. Иска потвърждаване на решението на въззивния съд в гражданско-осъдителната част.

Осъденият Е. М., редовно призован, не се явява.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 5 от 20.01.2023 г. по НОХД № 1324/2022 г. окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия Е. Х. М. за виновен в извършено на 01.09.2021 г. престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Със същата присъда подсъдимият Е. Х. М. бил осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди на гражданските ищци И. Х. А. в размер на 100 000 лв.; на Н. И. М. – 60 000 лв.; на А. М. М. – 40 000 лв.; на А. Х. М. – 40 000 лв. и на Х. А. С. 8 000 лв.

Първоинстанционният съд се поизнесъл по въпросите за веществените доказателства и разноските.

По жалби на подсъдимия и частното обвинение било образувано ВНОХД № 76/2023 г. пред апелативен съд – Бургас. С решение № 93 от 27.11.2023 г. присъдата на окръжен съд - Бургас била изменена, като изтърпяването на наложеното наказание на М. било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години и четири месеца.

На основание чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК на подс. М. в изпитателния срок за срок от три години била наложена пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“. Увеличени били размерите на обезщетенията за неимуществени вреди за Н. И. М. от 60 000 лв. на 100 000 лв.; за А. Х. М. от 40 000 лв. на 60 000 лв.; за А. М. М. от 40 000 лв. на 60 000 лв.; за Х. А. С. от 8 000 лв. на 10 000 лв., като присъдата била потвърдена в останалата част.

Подсъдимият бил осъден да заплати държавната такса върху увеличените размери на присъдените обезщетения за вреди от непозволено увреждане.

По жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци А. М., А. М., Х. С., Н. М. лично и за малолетния И. А. срещу решение № 93/27.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 76/2023 г. от апелативен съд – Бургас, Върховният касационен съд се произнесъл с решение № 389 от 03.07.2024 г., с което оставил в сила въззивното решение, постановено от апелативен съд – Бургас.

Искането за възобновяване е допустимо, защото е подадено от осъденото лице чрез упълномощен защитник, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Това е така, защото призовката до подсъдимия тогава М., с която му е било съобщено за изготвеното решение на апелативен съд – Бургас по ВНОХД № 76/2023 г., макар да не е била оформена съобразно изискванията на чл. 180 от НПК /л. 101 гръб, въззивното дело/, му е връчена на 12.12.2023 г., на упълномощения му тогава защитник на 30.11.2023 г., а молбата за възобновяване е подадена чрез апелативен съд - Бургас на 20.05.2024 г. Следователно, спазен е шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК за отправяне на подобно искане.

Макар то да е насочено срещу акт, който е бил вече проверен по касационен ред, а именно по КНД № 133/2024 г. на ВКС, образувано по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци, наличното произнасяне на ВКС с решение № 389 от 03.07.2024 г., първо наказателно отделение не е разглеждало въпроса за гражданските искове, защото ВКС е обвързан от посочените в жалбата основания, и в сезиращия го документ е налице оплакване единствено за явна несправедливост на наложеното на М. наказание, от една страна, а от друга - срещу решението на апелативната инстанция не е била подадена жалба от подсъдимия и/или неговия защитник. Осъществената редовна третоинстанционна проверка на решението на въззивния съд се явява поначало абсолютна пречка за провеждане на втора такава, защото с извършения касационен контрол по окончателен начин е сложен край на наказателното производство, но в случая няма пречка настоящият състав на ВКС да се произнесе единствено в гражданско-осъдителната част на решението на апелативния съд, доколкото тя не е била обект на редовен касационен контрол. Възобновяването на делото по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в конкретния случай не е недопустимо, защото са изпълнени предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, т. к. искането е насочено срещу непроверена по касационен ред част на решението и е в интерес на страната, която го отправя.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Поначало, за да се намеси касационният съд при определяне размерите на дължимите обезщетения за обезвреда, е нужно отсъденото обезщетение очевидно да не съответства на критериите за справедливост. В коментирания случай подобно ярко несъответствие, което да дава основание на касационната инстанция да интервенира в размерите, присъдени от въззивния съд не е налице.

В разглеждания казус при определяне на обезщетението, дължимо на гражданските ищци от осъдения М. са спазени законовите критерии за справедливост. Това е така, защото обезщетение се дължи за действително понесените болки и страдания, които в случая са доказани, макар и само чрез разпитите на съпругата и бащата на жертвата, което не е недопустимо, защото няма друго лице, освен от най-близкия родствен кръг, което да има преки впечатления от семейните отношения. Въззивният съд е отчел топлите връзки между съпрузи, родители и син, и брат и сестра, оценил е шокът от внезапната, преждевременна и нелепа смърт на техния съпруг, син и брат, необратимостта на загубата им и вредите, които те ще търпят за в бъдеще. Отчетено е, че родителите на пострадалия са понесли най-тежкия удар в живота от внезапната загуба на техния син, че съпругата му ще трябва самостоятелно да поеме грижата за отглеждане на невръстния си син, както и че братските отношения между Х. С. и пострадалия са били особено близки. Без значение е обстоятелството, че пострадалият от деянието на 01.09.2021 г. е бил на среща със свид. А., което според защитата опровергавало твърденията за хармонични семейни отношения.

Няма как да се отрази на размера на присъдената обезвреда коректно признатото от защитата недоказване в производството пред първата инстанция на евентуална вина на пострадалия за причиняване на вредоносния резултат. Размерът на обезщетението за непозволено увреждане може да се намали само ако пострадалият е допринесъл за настъпване му.

Лишен от основание е доводът на защитника за немотивираност на съдебния акт в контролираната сега част. Проверяваното решение не страда от порока липса на мотиви, като то съдържа освен общотеоретични постановки и самостоятелен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства. Отчетено е от въззивния съд, че деянието на осъдения М. е виновно и противоправно, че в резултат на стореното на гражданските ищци са нанесени неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с деянието. Направената съвкупна преценка на всички относими обстоятелства, е дала основание на апелативния съд да уважи изцяло претенциите на съпругата, родителите и сестрата на пострадалия. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е определен чрез съобразяване на вида и тежестта на причинените психически увреждания на ищците и продължителността на претърпените от тях душевните болки следствие от загубата на Х. М., млад човек в активна и трудоспособна възраст. Второстепенният съд мотивирано е приел, че интензитетът на засягане на личната сфера на гражданските ищци е по-голям от този, приет от окръжния съд, поради което е определил присъденото обезщетение в по-големи размери и е коригирал присъдата в тази й част. Евентуално намаляване на присъденото обезщетение няма да компенсира болката на гражданските ищци от внезапната загуба на техния съпруг, син и брат.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че в гражданската част на атакуваното решение не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат възобновяване на съдебното производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Х. М. за възобновяване на ВНОХД № 76/2023 г. на апелативен съд – Бургас и отменяване на постановеното решение № 93/27.11.2023 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за изменение на решението чрез намаляване размера на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.