Недействителност на продажба на имот чрез пълномощник във вреда на продавача

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 613

гр. София, 21.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3518 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство е образувано по жалба на ищеца по делото Н. Т. И., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Г. срещу решение № 350/28.03.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 3671/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 1708/04.04.2025 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение от 06.07.2021 г. по гр. дело № 3010/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Н. С. Г. иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД (с посочено основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в първоинстанционното решение) за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на жилище с идентификатор [№], находящо се в [населено място], [улица], на партерния етаж на сграда № 2, ведно с принадлежащите му 1/6 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, за цена от 4 000 лв., сключен между наследодателя на касатора – Т. Н. И., чрез пълномощника му А. Н. А., и ответницата, обективиран в нотариален акт № [№], том I, рег. № [№], дело № [№] на нотариус с рег. № [№].

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата, също чрез адв. Г. се поддържа в откритото съдебно заседание и в представени в същото писмени бележки.

Насрещната страна – ответницата Н. Г., чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. К., в отговора на касационната жалба и в откритото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата.

С посоченото по-горе определение № 1708/04.04.2025 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 40 от ЗЗД – относно увреждането на интересите на представляваната по договора страна и проявните форми на това увреждане.

Разрешение на този въпрос е дадено в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, където е разяснено, че увреждането на интересите на представляваното по договора лице съставлява обективния елемент от фактическия състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД, както и че това увреждане на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. – за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Също в мотивите към т. 3 от тълкувателното решение, както и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 241/15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, са дадени и подробни разяснения относно разграничението между недействителността по чл. 40 от ЗЗД и нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като в решение № 241/15.01.2021 г. изрично е изтъкнато и че фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. – дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са осъзнавали това.

При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо в допуснатата до касационно обжалване негова част, но предвид възприетото по-горе разрешение в практиката (включително задължителната такава) на ВКС на поставения по делото материалноправен въпрос, решението е неправилно в тази част.

За да отхвърли иска по чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на процесния договор от 11.08.2017 г. за продажбата на процесното жилище с идентификатор 68134.630.135.2.1, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства, релевантни за този иск:

С пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис са нотариално заверени на същата дата, Т. Н. И. е упълномощил А. Н. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име на когото намери за добре и при цена и условия, каквито намери за добре, неговия собствен имот – процесното жилище с идентификатор [№] в [населено място], [улица], като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. С пълномощното, във връзка с продажбата са предоставени следните права на А. А. да представлява Т. И.: да води преговори за продажбата, да подписва предварителни договори, да получава съответното капаро, да открива на негово име и за негова сметка банкови сметки, в която банка намери за добре, да изрази съгласие за превод на цената по негова сметка, която намери за добре, да внася и тегли неограничено суми в левове или друга валута от банковите му сметки, да го представлява пред всички институции, като подписва от негово име всички необходими книжа, да получава всички необходими документи, да заплаща необходимите данъци и такси, и да преупълномощава и трети лица с учредените права или част от тях по нейна преценка. Посочено е още, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице. С нотариалния акт № [№], том I, рег. № [№], дело № 28/2017 г. на нотариус с рег. № [№], на 11.08.2017 г. Т. И., действащ чрез своя пълномощник А. А., е продал на ответницата Н. Г. процесното жилище с идентификатор [№] в [населено място], [улица], за цена от 4 000 лв., за която сума е посочено в нотариалния акт, че продавачът, действащ чрез своя пълномощник, я е получил в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт. Данъчната оценка към този момент на процесното жилище с идентификатор [№], е в размер 8 783.40 лв. От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), въззивният съд е установил, че пазарната цена към месец юни 2020 г. на същото процесно жилище с идентификатор [№], е в размер 61 400 лв., а към момента на продажбата му през 2017 г., според вещото лице, пазарната цена на имота е била между 6 и 15 % по-ниска. От удостоверение, издадено на 13.02.2020 г. от управителя на „7 имоти“ ЕООД, апелативният съд е установил, че на агенцията е било възложено от Т. И. в средата на 2017 г. да обяви за продажба процесното жилище с идентификатор [№] в [населено място], [улица], за цена от 21 000 евро.

Въззивният съд е установил още, че с друго пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис са нотариално заверени на същата дата, Т. И. е упълномощил А. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име и за негова сметка на ответницата Н. Г. другия негов процесен по делото (само пред първата и въззивната инстанция) имот – апартамент № 36 с идентификатор [№] в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, за сума не по-голяма от 5 000 лв., като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. Съдът е установил и че с нотариалния акт № 29/16.08.2017 г., том I. peг. № 825, дело № 29/2017 г. на нотариус с рег. № 427, на 16.08.2017 г. Т. И., действащ чрез своя пълномощник А. А., е продал на ответницата Н. Г. апартамент № 36 с идентификатор [№] в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, за цена от 5 000 лв. Данъчната оценка към този момент на имота с идентификатор [№], е в размер 51 807.90 лв. От заключението на СОЕ въззивният съд е установил, че пазарната цена към месец юни 2020 г. на същия апартамент с идентификатор [№], е в размер 150 800 лв., а към момента на продажбата му през 2017 г., според вещото лице, пазарната цена и на този имот е била между 6 и 15 % по-ниска.

Въззивният съд е установил и че Т. И. е починал на 16.08.2017 г., както и че единственият му наследник по закон – негов син, е ищецът Н. И.. Съдът е приел за установено още, че Т. И. е починал в [населено място], на [улица], където се намира къща на ответницата Н. Г., която е живяла с него повече от 20 години в едно домакинство на съпружески начала, както и че А. А. (пълномощника на Т. И.) е дъщеря на ответницата.

При съвкупната преценка на показанията на тримата разпитани по делото свидетели, въззивният съд е приел за достоверни и е кредитирал само тези на свидетелката М. Б. – сестра на Т. И., като въз основа на тях е приел за установени и следните обстоятелства: Приживе на Т. отношенията им са били много близки; сестрата често се е срещала с брат си. Отношенията между ищеца и баща му били променливи, ту добри, ту не толкова добри. Пет или шест години преди смъртта си Т. спрял да работи, краката му били непрекъснато подути и с рани; поради това не можел да ходи самостоятелно и се наложило да ползва патерици. Приживе Т. на няколко пъти е споделял на сестра си (свидетелката), че желае да остави на жената, с която живее – Н. (ответницата), процесните две жилища. На неговия син Н. (ищеца) не мислел да ги остави, защото той имал много дългове и се опасявал, че веднага ще бъдат продадени за изплащане на задълженията му. Няколко месеца преди смъртта на Т. здравословното му състояние се било влошило, дори е преминал на памперси. За него изцяло са полагани грижи само от Н. (ответницата) и дъщеря й А. (пълномощника на Т. И.). Той не бил материално затруднен, защото разходите за лекарствата и превръзките му се поемали от Н. и дъщеря й А.. В деня на смъртта му свидетелката е била до Т., неотлъчно – от сутринта до 17 часа. Разходите за погребението му са изцяло заплатени от Н.. Преди да почине Т., свидетелката знае за приготвени 4 000 или 5 000 лв., които пари Н. е дала на Т., който й е казал тя да ги запази за лечението му.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд правилно е приел, че в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител на ищеца, при твърдения на последния за нееквивалентност на насрещните престации по договора, правното основание (правната квалификация) на иска е по чл. 40 от ЗЗД, а не чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Също правилно съдът е приел, че по иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД за недействителност на договора за продажба, поради действия на упълномощения от продавача във вреда на представлявания, в тежест на ищеца е да докаже, че договорът за покупко-продажба е сключен от упълномощено лице, че това упълномощено лице е действало във вреда на представлявания продавач – че същият е увреден или реално може да бъде увреден, както и че упълномощеният и този, с когото е договарял, са се споразумели във вреда на представлявания продавач – и двамата са действали недобросъвестно, като са знаели за увредата. Апелативният съд правилно е приел и че в случая при сключването на двата процесни по делото договора за покупко-продажба, продавачът Т. И. е бил представляван от надлежно упълномощената А. А., както и че на последната е била предоставена пълна свобода да определи цената, на която да продаде, и лицето, на което да продаде процесното жилище с идентификатор [№]. Правилно въззивният съд е намерил за несъстоятелни твърденията и доводите на ищеца, че пълномощницата се била отклонила от учредената й представителна власт като не е открила банкова сметка на продавача.

Неправилен обаче е решаващият извод на въззивния съд, че предвид съдържанието на двете пълномощни от 31.07.2017 г. и показанията на свидетелката Б., упълномощеният представител А. А. и ответницата-купувач Н. Г. не били действали във вреда на продавача Т. И. при сключването на процесния и в касационното производство договор от 11.08.2017 г. В тази връзка съдът необосновано е приел и че обстоятелствата, че пълномощникът А. е дъщеря на ответницата-купувач, както и че продажната цена на процесното жилище с идентификатор [№] е значително под пазарната му цена и наполовина от данъчната му оценка, не могли да доведат до извод за увреждане на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. Също неправилно апелативният съд е приел, че този занижен размер на продажната цена се обяснявал с обстоятелствата, че процесният договор за продажба от 11.08.2017 г. е сключен между лица, които са живеели на съпружески начала и са се разбирали отлично, като ответницата-купувач ежедневно е полагала грижи за продавача до смъртта му. Тези изводи и съображения в обжалваното решение са в противоречие както с възприетото в задължителната практика на ВКС разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос относно увреждането на интересите на представляваната по договора страна и проявните форми на това увреждане, така и в противоречие със собствените мотиви на въззивния съд относно правната квалификация на иска и двата елемента (обективен и субективен) от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД. В нарушение на тази материалноправна норма, при обосновката на горните си изводи апелативният съд е обсъждал дали установената от него нееквивалентност на насрещните престации по процесния договор за продажба от 11.08.2017 г. накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като в тази връзка се е позовал на практика на ВКС, която е напълно неотносима към иска по чл. 40 от ЗЗД – решение № 128/17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на I-во гр. отд. на ВКС, и превратно се е позовал на относимата в случая практика, обективирана в решение № 241/15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Както вече беше посочено, в последното изрично е разяснено, че фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. – дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са осъзнавали това. В противоречие с тези разяснения е и крайният извод на въззивния съд по отношение на процесния и в касационното производство договор за продажба от 11.08.2017 г., че не било налице наведеното от ищеца основание за нищожност или недействителност, поради увреждане на Т. И., съгласно чл. 40, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Допуснатото от апелативния съд нарушение на материалния закон не налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което правният спор между страните по иска по чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора от 11.08.2017 г. за продажбата на процесното жилище с идентификатор 68134.630.135.2.1 следва да бъде разрешен от касационната инстанция.

Продажната цена по този договор е 4 000 лв. С експертното заключение и обясненията на вещото лице по делото е установено, че към момента на продажбата му през 2017 г. пазарната стойност на процесното жилище с идентификатор [№] е била между 6 и 15 % по-ниска от 61 400 лв. (пазарната му стойност през 2020 г.), т.е. – между 52 190 лв. и 57 716 лв., което е повече от 13-14 пъти над продажната цена по процесния договор. По делото е установено и че в средата на 2017 г., т.е. само около два месеца преди процесната сделка продавачът Т. И. е възложил на посредническа агенция да обяви за продажба процесното жилище с идентификатор [№] за цена от 21 000 евро, равняващи се на 41 072.43 лв. (по фиксинга на БНБ), което е повече от 10 пъти над продажната цена по процесния договор. Последната е и повече от два пъти по-ниска от посочената в нотариалния акт № 28/11.08.2017 г. данъчна оценка на имота в размер 8 783.40 лв. От така установените обстоятелства по делото следва, че процесният договор за продажба от 11.08.2017 г. е очевидно неизгоден за продавача Т. И., т.е. със сключването на тази сделка интересите му несъмнено са обективно увредени.

От установените по делото обстоятелства, че продавачът Т. И. и ответницата Н. Г. са живяли повече от 20 години в едно домакинство на съпружески начала, както и че тя и дъщеря й А. А., която е и пълномощникът на Т. И., са полагали ежедневни грижи за него, тъй като той е бил в силно влошено здравословно състояние през последните няколко месеца преди смъртта си на 16.08.2017 г., следва, че те двете не са могли да не знаят обстоятелството, че около два месеца преди процесната сделка той е обявил за продажба процесното жилище с идентификатор [№] за цена, надхвърляща повече от 10 пъти продажната цена, за която те двете (ответницата от свое име, а дъщеря й като пълномощник – от негово име) са сключили процесния договор от 11.08.2017 г. Ответницата и пълномощницата са подписали нотариалния акт № [№] , а и той им е бил прочетен от нотариуса преди подписването, поради което двете са знаели и че уговорената от тях продажна цена е повече от два пъти по-ниска дори от данъчната оценка на имота. Следователно, ответницата-купувач и пълномощницата на продавача несъмнено са осъзнавали, че процесната продажба от 11.08.2017 г. е неизгодна за продавача Т. И. и уврежда интересите му. Този извод следва и от съпоставката на съдържанието на двете пълномощни от 31.07.2017 г., дадени от Т. И. на А. А.. С едното от тях той я е упълномощил да продаде на когото намери за добре и при цена и условия, каквито намери за добре процесното жилище с идентификатор [№] , а с другото пълномощно я е упълномощил да продаде другото негово жилище с идентификатор [№] , именно на ответницата Н. Г. и за сума не по-голяма от 5 000 лв. Следователно, ответницата-купувач и дъщеря й – пълномощницата на Т. И. и по двете сделки, са били в известност и за изрично изразената писмено воля на последния да облагодетелства ответницата само чрез едната продажба – на апартамента с идентификатор [№] , който да й бъде прехвърлен на очевидно занижена цена, но не и чрез процесната продажба на жилището с идентификатор [№] , при извършването на която А. А. не е оправдала оказаното й от упълномощителя й доверие и не е действала в негов интерес, а заедно с майка си са осъществили продажбата недобросъвестно, като съзнавайки, че тя е неизгодна за продавача, са увредили интересите му и същевременно също са облагодетелствали ответницата, предвид очевидната неравностойност на насрещните престации по договора и противно на волята на прехвърлителя, изразена в двете пълномощни.

От гореизложеното следва, че по отношение на процесния договор от 11.08.2017 г. за продажбата на процесното жилище с идентификатор [№] са налице както обективният, така и субективният елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, поради което предявеният по делото иск за прогласяване недействителността на този договор е основателен. В заключение – в допуснатата до касационното обжалване част, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в тази част, като вместо това настоящата касационна инстанция следва да постанови друго, с което да уважи иска.

Предвид крайния изход на делото пред трите съдебни инстанции – уважаването на иска по чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за продажба на имота с идентификатор [№] и с данъчна оценка 8 460.90 лв., и отхвърлянето (с недопуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение) на всички предявени по делото, съединени помежду си при условията на евентуалност искове за недействителност и за разваляне на договора за продажба на имота с идентификатор [№] и с данъчна оценка 46 921.50 лв., съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 и чл. 81 от ГПК, ответницата дължи на ищеца направените от него разноски за производството пред трите инстанции (общо 11 135.16 лв.), съразмерно уважената част, а именно – сумата 1 701.14 лв. (=8460.90/55382.40х11135.16 лв.), а ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски за трите инстанции (общо 16 300 лв.), съразмерно отхвърлената част, а именно – сумата 13 809.81 лв. (=46921.50/55382.40х16300 лв.). С въззивното решение и с потвърденото с него първоинстанционно решение в полза на ответницата са присъдени разноски в общ размер 7 300 лв., поради което ищецът следва да бъде осъден да й заплати разликата в размер 6 509.81 лв. (=13 809.81 – 7 300 лв.). Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, в общ размер 5 562 лв., тъй като те съответстват на действителната фактическа и правна сложност на касационното производство, за което ответницата е направила значително по-големи разноски за адвокатско възнаграждение – в общ размер 9 000 лв. С първоинстанционното и въззивното решение в полза на ищеца не са присъждани разноски, поради което ответницата следва да бъде осъдена да му заплати такива в посочения по-горе редуциран (съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК) размер от 1 701.14 лв. В първоинстанционното производство процесуалният пълномощник на ищеца е оказала на същия безплатно адвокатска защита, като предвид обема на последната, съгласно чл. 38, ал. 2 от ГПК съдът й определя адвокатско възнаграждение в размер 5 000 лв., което, след редуцирането му (по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК) съразмерно уважената част от исковете (8460.90/55382.40х5000 лв.), възлиза на сумата 763.86 лв., която ответницата следва да бъде осъдена да заплати на адв. В. П. Г..

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 350/28.03.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 3671/2021 г. на Софийския апелативен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която е отхвърлен предявеният от Н. Т. И. срещу Н. С. Г. иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД (с посочено основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в първоинстанционното решение по делото) за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба на жилище с идентификатор [№] , находящо се в [населено място], [улица], на партерния етаж на сграда № 2, ведно с принадлежащите му 1/6 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, за цена от 4 000 лв., сключен между Т. Н. И., чрез пълномощника му А. Н. А., и Н. С. Г., обективиран в нотариален акт № [№] г., том I, рег. № [№] , дело № 28/2017 г. на нотариус с рег. № [№] ; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 40 от ЗЗД, по иска на Н. Т. И. с ЕГН [ЕГН] срещу Н. С. Г. с ЕГН [ЕГН], недействителността на договора за покупко-продажба на жилище с идентификатор [№] , находящо се в [населено място], [улица], на партерния етаж на сграда № 2, ведно с принадлежащите му 1/6 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, за цена от 4 000 лв., сключен между Т. Н. И., чрез пълномощника му А. Н. А., и Н. С. Г., обективиран в нотариален акт № [№] , том I, рег. № [№] , дело № 28/2017 г. на нотариус с рег. № [№] , като сключен във вреда на представлявания Т. Н. И..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, Н. С. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Т. И. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 701.14 лв. (хиляда седемстотин и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща дължими разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, Н. С. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат В. П. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата 763.86 лв. (седемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща дължимо възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска защита на Н. Т. И. в първоинстанционното производство по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, Н. Т. И. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. С. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата 6 509.81 лв. (шест хиляди петстотин и девет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща дължими разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: