Корекция на сметка за ток при намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50271/2022 г.

гр. София 21.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 4931/2021 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от С. Т. Т., чрез пълномощника й адв. Ел. Е., против въззивно решение № 1167/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1111/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение № 5342/02.12.2019 г. по гр. д. № 9486/2019 г. по описа на Районен съд - Варна и е отхвърлен предявеният от С. Т. Т. против „Енерго - Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата от 6639,14 лева, представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г. за обект, с адрес на потребление в [населено място] 9150 и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“; 2. „При определяне на цената на ел. енергия, която е отчетена в невизуализиран регистър на средство за измерване на ел. енергия, по какъв начин следва да се определи периода на консумацията при приложението на чл. 183 от ЗЗД и при липса на специфични правила за преизчисляване на отразената в скрития регистър ел. енергия, предвид измененията във времето на цените на доставяната на потребителите ел. енергия – от монтажа до демонтажа на електромера или за една година назад преди демонтажа? Следва ли периодът на доставката/отчета да е установен и доказан в производството, съответно как се разпределя във времето по месеци и/или ценови периоди отчетената в скрития регистър ел. енергия?“ и 3. „При липса на специална уредба за корекция на сметки за потребена/начислена ел. енергия и при приложението на чл. 183 от ЗЗД, следва ли да бъде съобразена реалната възможност за потребление с оглед специфичния характер на обекта, в който ел. енергията се използва и монтираните в него ел. уреди или е достатъчно съдът да установи „пропускателна възможност“ на електромера, за да се приеме, че отразената в невизуализирания регистър ел. енергия е действително доставена и потребена от абоната и то в процесния случай?“.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

По процесуалния въпрос за задълженията на въззивната инстанция е налице константна практика на ВКС според която, въззивният съд, като съд по съществото на спора, е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, след като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да направи свои фактически и правни изводи по делото. Съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при спазване правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани.

По другите два въпроси, според практиката на ВКС, вкл. и посочената от касатора, специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД . Нормата е приложима при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба /чл.318 и сл. ТЗ/. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /т.е.да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент/, а за купувача - да заплати уговорената продажна цена с ДДС. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/. Когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел. енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл. 50 ПИКЕЕ – отм., съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел. енергия преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК /решение №117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60191/ 22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60235/ 09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV г.о. и др./.

По касационните основания:

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Претендират се съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Енерго - Про Продажби“ АД, подаден чрез адв. Л. М., в който излага съображения, че по същество решението е правилно и законосъобразно. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора и претендира разноски за настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено, но неотчетено при месечните отчети, поради намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа с цел отклоняване на отчета на ползваната ел. енергия. Процесната сума съставляваща стойност на служебно начислено, количество електрическа енергия за която сума е издадена фактура е дължима, а предявеният отрицателен установителен иск - неоснователен. Посочил е, че проверката на СТИ е извършено съобразно правилата на ПИКЕЕ – съставен е констативен протокол /чл. 49, ал. 1/, подписан от представител на оператора и от свидетел, който не е служител на оператора /ал. 3/. Въвеждането на оператора на законова възможност да извършва корекционна процедура цели да се коригира неоправданото имуществено разместване между страните, като на потребителя се начисли сума, която да компенсира доставеното и неотчетено количество енергия.

Изводите на въззивния съд за неоснователност на отрицателния установителни иск са направени в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – тъй като правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила ,както и каква методика за изчисление е използвана. Въззивното решение следва да бъде отменено,а спорът решен по същество от касационната инстанция,тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия./арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

Съобразно дадените отговори на въпросите,по които касационното обжалване е допуснато, при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая липсата на отчет се дължи на външна намеса в тарифната схема на електромера при което преминалата енергия е отчетена по тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Констатирани са показанията на дисплея на електромера /общо четири тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4/ при извършена техническа проверка на СТИ. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов,като иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 926/21.05.2019 г., видно от който при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки, но е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност,но в резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчетена по визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би трябвало да има отчет. Посочено е, че отчетената по тази тарифа енергия е реално доставена в обекта, т. е. преминала е през СТИ, но е невъзможно физически това да е станало за период от 365 дни, а за по-дълъг период. Следователно софтуерното вмешателство е извършено преди началния момент на едногодишния период, за който ответното дружество е начислило по процесната фактура цената на доставената, но неотчетена електрическа енергия. Установеното количество неотчетена енергия е начислено при съобразяване на правилото на чл. 50 ПИКЕЕ /отм./ - корекция на количеството енергия за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената енергия в размер на 36 375 kWh /отчетени в регистър 1.8.3/ е от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г., но съгласно заключението на вещото лице това количество енергия, сумарно с преминалата през визуализираните на дисплея регистри /1.8.1 и 1.8.2/, е невъзможно да е преминало за този период. Искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е частично основателен,тъй като при доказан по основание иск,той не може да бъде отхвърлен по съображения за липса на доказателства относно размера на вземането. При съобразяване на констативната част на заключението, настоящият състав определя по реда на чл. 162 ГПК размера на неотчетеното количество ел. енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една година от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г. на 12 125 kWh , чиято цена възлиза на 2213,05 лв.

С оглед изложеното отрицателният установителен иск се явява частично основателен – само за разликата над 2213,05 лв. до пълния предявен размер от 6639,14 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 4426,09 лв. и вместо него следва да се постанови друго, с което последният да бъде уважен до посочения размер, както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част, решението на Окръжен съд - Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на пълномощника на касатора адв. Е. Е. се дължат 1329 лв. разноски за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за всички съдебни инстанции.

На основание чл. 78,ал.3 ГПК на ответника по касация „Енерго - Про Продажби“ АД се дължат разноски съобразно отхвърлена част на иска. Възражението за прекомерност относно заплатеното адвокатско възнаграждение за инстанциите по същество в размер на по 1584 лв.,ведно с ДДС е основателно. С оглед не голямата фактическата и правна сложност на делото и при материален интерес 6639,14 лв. дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 661,96 на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата към момента на сключване на договорите за правна помощ и съдействие редакция. Върху това възнаграждение следва да се начисли и ДДС в размер на 20 %, възлизащ на 132,39 лв./ общо 794,35 лв./. Следователно на ответника се дължат разноски след редуцирането за всички инстанции в размер на 3967,05 лв. Към тях следва да се прибавят и общо направените разноски за държавни такси и експертизи в размер на 855,56 лв. Следователно дължимите разноски на ответника съобразно правилото на чл.78,ал.3 ГПК са в общ размер 1607,54 лв., платими от касатора.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати в полза на съдебната власт дължимите държавни такси, както следва: по сметка на Районен съд - Варна сумата 85,53 лв. и по сметка на ВКС сумата 54,26 лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1167/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1111/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което като е отменено решение № 5342/02.12.2019 г. по гр. д. № 9486/2019 г. по описа на Районен съд - Варна е отхвърлен предявеният от С. Т. Т. против „Енерго - Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата от 4426,09 лв., представляваща разликата над дължимите 2213,05 лв.до пълния размер от 6 639,14 лв.,представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г. ,както и в частта за присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Т. Т. против „Енерго - Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата от 4426,09 лв., представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в станалата част.

ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби“ АД да заплати на адвокат Е. Е. от АК - сумата 1329 лв. /хиляда триста двадесет и девет лева /, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Т. Т. на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА С. Т. Т. да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата 1607,54 лв. /хиляда шестстотин и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК във всички инстанции.

ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на съдебната власт дължимите държавни такси както следва: по сметка на Районен съд - Варна сумата 85,53 лв. /осемдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ и по сметка на ВКС сумата 54,26 /петдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: