Придобиване по давност на имот на лице под пълно запрещение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 109

гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3708 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на К. Т. Д., представлявана от настойника й Д. Т. Д., чрез адвокат М. И., срещу решение № 197 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 174/2022 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е отменено решение № 3 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 197/2021 г. на Районен съд – Тервел, като вместо това въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от К. Т. Д., действаща чрез настойника си Д. Т. Д., срещу Д. К. А. иск по чл. 108 ЗС, за установяване правото й на собственост по наследство от Д. Д. Ж. върху 1/5 ид. ч. от земеделски имот - нива с площ от 17 503 кв.м, с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. Т. (имот № * по КВС), и за осъждане на ответника да й предаде владението върху същата идеална част.

Въззивният съд е изложил, че обосноваващите иска по чл. 108 ЗС обстоятелства се свеждат до твърдения, че по силата на договор за доброволна делба, вписан под № 100, том VII, вх. рeг. № 179/10.03.1997 г., ищцата е собственик на 1/5 ид. ч. от нива с площ от 17 503 кв.м, с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. Т.. През 2010 г. ответникът закупил от Н. Т. И., Р. Р. Н., Д. Т. К. и Д. Т. Д., и станал собственик на останалите 4/5 ид. ч. от имота. Не успял да закупи частта на ищцата, тъй като същата е поставена под пълно запрещение. Ответникът владеел целия имот без каквото и да е правно основание, отказвал да го напусне, въпреки многобройните устни покани. На 23.02.2021 г. се снабдил и с констативен нот. акт № 71, том І, peг. № 719, дело № 62/2021 г. за собственост на основание давностно владение и писмени доказателства на 1/5 ид. ч. от имота. Ищцата претендира предаване владението на спорната 1/5 ид. ч. от имота и отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на констативния нотариален акт.

Съдът е съобразил, че ответникът е оспорил иска и е противопоставил възражение за придобиване на спорната идеална част от имота по давностно владение, осъществявано от 17.12.2010 г., когато закупил 4/5 ид. ч. от имота. Продавачите били негови първи братовчеди. По повод сключване на нови договори за аренда му било предложено от Д. Т. Д. да купи нивата от 17 503 кв.м; съсобственичката Д. Т. К. била тежко болна и се нуждаела от лечение. Той се съгласил да купи нивата при цена от 550 лв./дка. В деня на сделката се явили всички съсобственици, преди изповядването й той платил на всички припадащата се съобразно дела му продажна цена. Полагащата се на К. сума предал на брат й Д., който казал, че след сделката те двамата ще се оправят помежду си. Когато влезли при нотариуса се оказало, че К. няма лична карта и последният им обяснил, че може да се извърши продажбата само на 4/5 ид. ч. Д. А. не бил съгласен, защото бил платил цялата сума, но Д. Д. помолил да не се отлага сделката, защото парите са спешно необходими на сестра му Д.; казал, че като вземат личната карта на К. от дома в [населено място], където тя била настанена, той лично с нея ще се върне при нотариуса да оформят сделката и за нейната 1/5 ид. ч. Същият ден - 17.12.2010 г., ответникът сключил и два арендни договора с К., чрез пълномощника й Д. Т. Д. - № 141, т. ІІІ, рег. № 3558 и № 142, т. ІІІ, рег. № 3559. В деня на сделката никой от присъстващите не знаел, че К. е поставена под пълно запрещение по иск на брат й Д., който ги въвел в заблуждение, че тя няма лична карта и затова не може да продаде. Той получил и полагащите й се пари за продажбата на нейната част. Въпреки че знаел, че е поставена под запрещение с решение № 28/6.02.1998 г. по гр. д. № 571/1997 г. на ДОС, използвал даденото от нея пълномощно от 1993 г. за сключването на арендните договори. Към този момент той не бил настойник. От 1994 г. ответникът обработвал собствените на К. и Д. земи. През всичките тези години Д. представял където било необходимо пълномощното от К.. До получаване на исковата молба ответникът не знаел, че братовчедката му К. е поставена под пълно запрещение и че не следва сумите, които й се дължат, да бъдат предоставяни и превеждани по сметка на брат й Д.. С ползването на пълномощното брат й злоупотребявал с имуществените й права. От 1994 г. Д. А. работел по аренда процесната нива, от датата на сделката - 17.12.2010 г., тъй като платил дела на К., ползвал цялата нива като своя и не е плащал рента на К., като нито тя, нито брат й Д. са оспорвали владението му, не са претендирали връщане на имота, както и заплащане на рента.

Окръжен съд – Добрич е приел за установено следното от фактическа страна:

С решение № 28/6.02.1998 г. по гр. д. № 571/1997 г. на ДОС, по иск на брат й Д. Т. Д., К. Т. Д. е поставена под пълно запрещение. По данни от представеното удостоверение изх. № 94Д-00-724/27.08.2020 г. на [община], за настойник на лицето е назначен Д. Т. Д., за зам. настойник - Й. Л. Д., за членове на настойническия съвет - Л. Т. Д. и Т. К. М.. Решението за поставяне под запрещение лишава занапред К. Т. Д. от дееспособност, т.е. от момента на влизането му в сила на 27.08.1998 г., респ. от тогава и понастоящем вместо нея и от нейно име правни действия извършва законният й представител – настойникът й Д. Т. Д..

Не е спорно между страните и се установява от договор за доброволна делба от 10.03.1997 г., вписан под № 100, т. VII, вх. рег. № 179/10.05.1997 г., че по силата на наследствено правоприемство от Д. Д. Ж., починал през 1954 г., ищцата е придобила 1/5 ид. ч. от процесната нива, като останалите съсобственици са нейните братя и сестри: Н. Т. И., Р. Р. Н., Д. Т. К. и Д. Т. Д..

На 17.12.2010 г., с нот. акт № 139, том 3, peг. № 3556, дело № 419/2010 г. на нотариус Д. П., съсобствениците Н. Т. И., Р. Р. Н., Д. Т. К. и Д. Т. Д. са продали на Д. К. А. собствените си общо 4/5 ид. ч. от нивата, за сумата от общо 7700 лв.

Въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели: Н. И., Г. Е., М. К., Л. Т., Т. М..

Окръжен съд - Добрич е посочил, че владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент на уреденото с чл. 79 ЗС оригинерно правно основание за придобиване право на собственост. Обективният елемент, изразяващ се в упражняване на фактическата власт върху вещта, предполага установяване на онези фактически действия, които недвусмислено манифестират власт на лицето върху имота, по съдържание като на собственик. Субективният елемент на владението - намерението за своене, възприеман като психическо състояние, е по-трудно доказуемо състояние, поради което законодателят е установил законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Приел е, че в случая презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се зачете.

Приел е, че показанията на първите трима свидетели са еднопосочни и потвърждават фактите, изложени от ответника, за наличието на неформална продажба на 17.12.2010 г. на дела на ищцата от 1/5 ид. ч. от спорната нива. Визирал е, че свидетелката Н. И. е с непосредствени впечатления от отношенията по повод спорните права, тъй като лично е присъствала при договарянето и плащането от ответника на припадащата се на ищцата част от цената, която била предадена на брат им Д. (тези обстоятелства е заявила като свидетел и пред нотариуса в производството по обстоятелствена проверка). Счел е свидетелските показания за допустими за фактите по сключване на неформалния (устен) договор за покупко-продажба на дела на К., за заплащане на продажна цена от ответника (заплащането като факт) и за предаване владението върху целия имот (ответникът им броил парите и земята ставала вече негова, според Н. И.). Съдът е посочил, че неформалните уговорки между страните сами по себе си в случая нямат валидно прехвърлително действие относно правото на собственост върху процесната 1/5 ид. ч. от нивата, но обосновават предаване владението на цялата нива в полза на ответника, т.е. и на процесната идеална част, с оглед и на устно даденото обещание от настойника на ищцата - брат й Д. Т. Д., че ще бъде отстранена в най-скоро време пречката (липсата на личната карта на К.) за сключване на договора в изискуемата форма и за нейната идеална част, т.е., че допълнително ще снабдят ответника с нотариален акт и за тази част. Според съда без значение е обстоятелството, че предвид отнетата на ищцата дееспособност, са били налице и други пречки - за разпореждане с имуществените й права е било нужно мнение на настойническия съвет и разрешение на съд. След като на датата 17.12.2010 г. ответникът платил договорената цена за цялата нива, действията му по ползване на цялата нива за нуждите на търговската му дейност са аргументирани от вътрешното му субективно отношение към нивата като към негова изцяло - чувствал се собственик и престанал да плаща рента, която преди плащал. На 17.12.2010 г. арендни правоотношения по силата на сключените два договора с К., чрез пълномощника й Д. Т. Д., са създадени за други земеделски имоти на К. в землището на [населено място] - имот № *, имот № * и имот № *. Не се установява през целия период след 2010 г. законният представител на ищцата да се е противопоставил на това владение.

Ето защо Окръжен съд – Добрич е заключил, че за времето след 2010 г. ответникът е упражнявал непрекъснато, явно, спокойно, несмущавано владение върху цялата нива, обработвайки я лично, със съзнанието, че обработва изцяло своя земя, защото е заплатил продажната й цена, лишавайки собственика по документи на 1/5 ид. ч. от припадащите му се граждански плодове. Налице е осъществявано недобросъвестно владение, продължило повече от 10 години, които по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС са достатъчни за придобиване собствеността върху имота по давност. Обстоятелството, че през годините ответникът е посещавал настойника на ищцата и е водил с него разговори за уреждане на отношенията във връзка с тази земя на К., в който смисъл са показанията на свидетелите Л. Д. Т. и Т. К. М., не разколебава извода относно вътрешното субективно отношение на Д. А.. С оглед постигнатите устни уговорки за прехвърляне дела на К. и плащането на цената му, поведението на А. е израз на желанието му за документално оформяне на продажбата, а не израз на субективно отношение към имота като към отчасти чужд. Допълнително съдът е посочил, че при преценка показанията на тези двама свидетели следва да се държи сметка за обстоятелството, че Л. Т. е син на настойника на ищцата, Л. Т. и Т. М. са членове на настойническия съвет, т.е. лица със задължение за най-добра грижа за интересите на поставената под пълно запрещение К. и, следователно, заинтересовани от изхода от делото.

По тези съображения въззивният съд е намерил за доказано давностното владение на Д. А., упражнявано повече от 10 години преди предявяването на иска.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна оспорва жалбата.

С определение № 662 от 07.04.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Може ли да се придобие недвижим имот с недобросъвестно владение в продължение на 10 години, което да се осъществява спрямо лице, което е поставено под пълно запрещение.

В проведеното открито съдебно заседание се явява единствено пълномощникът на К. Д., която поддържа подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Разпоредбата на ал. 3 на същия член предвижда, че вместо поставените под пълно запрещение лица, и от тяхно име, правни действия извършват техните настойници. В същия смисъл е и чл. 164, ал. 3 СК, съгласно който настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.

Настойникът се явява законен представител на поставеното под пълно запрещение лице, който действа вместо него и от негово име (чл. 3, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 3 ЗЛС.

Придобиването правото на собственост на един недвижим имот по силата на упражнявано давностно владение е уредено в чл. 79 ЗС. Законодателят не е предвидил забрана за този оригинерен придобивен способ в случаите, когато владението се упражнява срещу недееспособно лице. Обратното – от разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД, която намира приложение съгласно чл. 84 ЗС и по отношение на придобивната давност, следва несъмненият извод, че принципно може да бъде придобита по давност вещ на поставено под пълно запрещение лице, но такава не тече за времето, през което няма назначен настойник, както и 6 месеца след назначаването на такъв.

Фактическият състав на придобивната давност, според ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Владението следва да е упражнявано явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено. Субективното знание на собственика относно наличието на упражнявано владение върху имота му поначало не е елемент от фактическия състав на придобивната давност. Когато фактическата власт върху чужд имот е установена при начална липса на правно основание (т. нар. завладяване), не се поставя изискването владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се зачете изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, като завършващо фактическия състав на придобиването чрез давностно владение. В тази хипотеза според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. Когато обаче упражняването на фактическа власт е започнало като държане, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена; за да се приеме в този случай, че е налице промяна на държането във владение, упражняващото фактическата власт лице следва открито и недвусмислено да демонстрира промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis) спрямо собственика (в този смисъл е задължителната практика на ВКС и практиката по чл. 290 ГПК: ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г., ІІ г. о., решение № 144/02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г., ІІ г. о., решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г., І г. о., решение № 9/10.03.2020 г. по гр. д. № 1440/2019 г., ІІ г. о. и др.). С оглед изложеното по-горе, в случаите, когато последният е поставен под пълно запрещение, промяната в намерението следва да бъде демонстрирана по начин, че да се възприеме от неговия настойник.

Предвид този отговор на въпроса, обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Това е така, защото въззивният съд не е изследвал въпроса дали към 17.12.2010 г. и след това (за целия 10-годишен период по чл. 79, ал. 1 ЗС), К. Д. е имала назначен настойник и кой е бил той.

Тъй като по делото няма доказателства относно посочените обстоятелства – налице е единствено удостоверение на [община] № 94Д-00-724/27.08.2020 г. относно настойника и членовете на настойническия съвет към датата на удостоверението, делото следва да се върне на Окръжен съд – Добрич за събиране на такива. В тази връзка настоящият съд следва да отбележи, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД е от императивен характер, поради което съдът е длъжен служебно да я съобрази и приложи, още повече че същата охранява правата на лице, което не е в състояние само да се защити срещу владелеца.

При новото произнасяне по спора, с оглед изхода на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени от страните за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 197 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 174/2022 г. на Окръжен съд – Добрич.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Окръжен съд – Добрич.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.