Недопустимост на скрито споделено родителство без съгласие между родителите

Текстът на акта

Ключови фрази

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 176

гр. София, 22.01.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 29 септември декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКАМИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 4025 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Б. И. Д., чрез адв. Д. К. – К. срещу решение № 714/13.06.2019 г. по в.гр.дело № 526/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 5263/19.12.2018 г. по гр.дело № 985/2018 г. на Варненския районен съд и вместо това е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. П. П. на бащата П. М. П., определено е местоживеене на детето при бащата, определен е режим на лични отношения между майката Б. И. Д. и детето М. П. П. както следва: майката има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в неделя до 9 ч. в неделя, първата половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 21 часа, както и на всеки рожден ден на майката за времето от 17 часа до 21 часа. Със същото решение е осъдена Б. И. Д. да заплаща месечна издръжка на детето М. П. П. в размер на 150 лв., считано от 23.01.2018 г., платима, чрез неговия баща и законен представител П. М. П. и е осъдена Б. И. Д. да заплати на П. М. П. сумата 869 лв. разноски по делото за въззивното производство.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.127,ал.2,вр.чл.59,ал.2, тъй като съдът е утвърдил статуквото за съвместно равновременно фактическо упражняване на родителските права, постановявайки малолетният М. да бъде непосредствено отглеждан и възпитаван и от двамата спорещи родители, чрез редуване на периоди от по една седмица/в учебно време/, а през лятната ученическа ваканция от по четиридесет и пет дни, през които детето да живее с всеки от тях. Сочи, че съгласие в този смисъл страните не са съумели да постигнат, въпреки, че са водили преговори с цел уреждане на спора, чрез споразумение, както при висящност на първоинстанционното, така и по време на въззивното производство. В жалбата се поддържа, че при изслушването на жалбоподателката по реда на чл.59,ал.6 СК същата е посочила причините за несъгласие по отношение на посоченото равновременно фактическо упражняване на родителските права по отношение на детето, тъй като липсва последователност и приемственост в усилията на двамата родители за формиране на трайни порядки в ежедневието на детето, че детето следва да осъзнава авторитета на родителите си и да спазва определени, налагани в интерес на адекватното му възпитание ограничения. Счита, че спазвайки постигнатата извънсъдебно спогодба за споделено родителство в продължение на повече от две години е стигнала до извод, че същата е неудачна и уврежда интереса на детето да изгради устойчиви навици за поддържане на лична хигиена, спазване на дисциплина, подходящ дневен режим и време за почивка и сън. Сочи още, че между страните не е постигнато съгласие за взаимно приемливо споделяне или разпределяне на родителските права и отговорности. Поддържа, че в обжалваното решение формално упражняването на родителските права по отношение на малолетния М. е предоставено на неговия баща, а времето, през което детето ще прекарва с майка си е окачествено като „режим на лични отношения”, че по съдържание съдът установява режим на съвместно упражняване на родителските права, въпреки липсата на съответно споразумение между страните. Цитира т.р. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато липсва съгласие между родителите и с цел защита интересите на детето съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието му. Сочи, че с обжалваното решение се предвижда съвместно носене на ежедневната отговорност за отглеждането и възпитаването на М., че това разрешение е най-далеч от смисъла на предписанията по прилагането на закона по т.решение № 1/2017 г. по т.дело № 1/ 2016 г. на ОСГК на ВКС. В жалбата са мотивирани доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Поддържа се, че решението е постановено и в нарушение на т.II от ППВС № 1/12.11.1974 г. , че то не представя в мотивите съвкупна преценка на значимите за разпределяне на родителската отговорност обстоятелства, изяснени в конкретния случай. Счита, че възрастта на детето не е съобразена от съда като обстоятелство, релевантно за по-добрата пригодност за отглеждането му на някой от родителите. Неправилна според жалбоподателката е преценката на съда, че материалните възможности на бащата са по-добри от тези на майката, че тя противоречи на данните от приетите писмени доказателства. Сочи за неправилни изводите на съда, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат от бащата с помощта на бабата по бащина линия, която оказва подкрепа и съдействие, което е в противоречие с изявленията на страните и показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като страните са постигнали уговорка да се редуват в отглеждането на детето, като то живее при всеки от тях в продължение на една седмица. Счита, че са неправилни и изводите на въззивния съд относно ресурсите на подпомагащата среда по отношение на двамата спорещи, както и относно тежестта на този критерий за произнасянето по съществото на правния спор. В решението според жалбоподателката липсва анализ на родителските и възпитателски качества на страните. Поддържа, че в нарушение на закона е определен и началния момент на дължимост на издръжката в полза на детето М., тъй като към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция детето продължава да се отглежда от двамата родители при редуване на престоя при всеки от тях през седмица. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се произнесе по съществото на спора, потвърждаващо разрешаването му по начина възприет от районния съд. Доводите в касационната жалба се поддържат от адвокат пълномощника на жалбоподателката и в открито съдебно заседание, проведено пред ВКС.

Ответникът по касационната жалба П. М. П., чрез адв. Б. Б. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Становището в писмения отговор е мотивирано подробно от адвокат-пълномощника на ответника по касационната жалба в съдебно заседание пред ВКС.

С определение № 255/22.04.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос:изключва ли разпоредбата на чл.59,ал.2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

С т.2 от т.решение № 1/03.07.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.59,ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС.

По касационната жалба:

С обжалваното решение № 714/13.06.2019 г. по в.гр.дело № 526/2019 г. на Варненския окръжен съд, след отмяна на решението, постановено по гр.дело № 985/2018 г. на Варненския районен съд е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. П. П. на бащата П. М. П., определено е местоживеене на детето при бащата, определен е режим на лични отношения между майката Б. И. Д. и детето М. П. П. както следва: майката има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в неделя до 9 ч. в неделя, първата половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 21 часа, както и на всеки рожден ден на майката за времето от 17 часа до 21 часа. Със същото решение е осъдена ищцата Б. И. Д. да заплаща месечна издръжка на детето М. П. П. в размер на 150 лв., считано от 23.01.2018 г., платима, чрез неговия баща и законен представител П. М. П..

За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти на детето с родителите. Приел е още, че и двамата родители желаят да им бъде предоставено упражняването на родителските права, че имат емоционална връзка с детето, обичат го и двамата заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права.

Прието е за установено, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат от бащата с помощта на бабата по бащина линия, която оказва подкрепа и съдействие, че след раздялата на страните детето е останало да живее при бащата в дом, в който е живяло дотогава с двамата родители. Посочено е, че в жилището има осигурени отлични битови условия, че майката се е установила да живее в друго жилище, което е под наем, като по няколко пъти в месеца при тях живее приятелят й Г. С.. Прието е, че в жилището няма обособена стая за детето, че майката работи по трудов договор и получава основно месечно възнаграждение в размер на 670 лв.

Съдът е приел, че бащата е съдружник в „Аутослик 2008“ ООД и получава възнаграждение в размер над средната за страната заплата, като не е установено от доказателствата по делото, че работата и на двамата родители налага отсъствия от града или страната поради командироване или други причини.

Посочено е, че при изслушването на бащата същият е заявил, че при нужда за грижите за детето може да разчита на помощ от майка си, че предвид пола на детето той е по-подходящия родител за упражняването на ежедневните грижи за него, че детето следва да има контакти с майка си и той не ги е ограничавал, но желае те да са урегулирани предвид установения режим и график за занимания на детето. Прието е, че от доказателствата по делото не е установено бащата или негови близки да са създавали пречки за осъществяване на контактите на детето с майката.

Въззивният съд е приел, че при изслушване на майката същата е заявила, че желае да й се предостави упражняването на родителските права и да се промени режима на личен контакт, който е неудачен с оглед формиране на устойчиви навици на детето за поддържане на лична хигиена, спазване на дисциплина, подходящ дневен режим и време за почивка и сън.

Прието е за установено, че детето обича и е привързано и към двамата родители и има силна емоционална връзка с всеки един от тях. Отчетено е, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия при които детето да живее.

Относно социалната среда, при която се отглежда детето е приел, че по делото не е установено детето да се отглежда в рискова среда. Приел е също за доказано, че родителите на бащата го подпомагат при отглеждане и възпитание на детето.

Съдът е приел за установено, че детето е привързано и към двамата родители, които имат нужния родителски капацитет да го отглеждат и възпитават, че двамата родители са полагали грижи за детето, като освен заявеното желание имат и обективна възможност да полагат грижи за детето.

Въззивният съд е приел, че бащата е осигурил много добри битови условия за отглеждане на детето и полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за възпитанието му, подпомаган от майка си, че не са установени отсъствия на бащата от дома за кратки или продължителни периоди от време по каквито и да е причини. Приел е също, че майката живее в жилище под наем, че работи на пълен работен ден, че често пъти през месеца при нея живее приятелят й, че не е установено по делото нейните родители или някой друг да оказват помощ при обгрижването на детето. Посочил е, че бащата разполага с по-високи материални възможности, като по този критерий има предимство пред майката.

Прието е, че по критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение на родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават детето, пол и възраст на детето, привързаност на детето ищцата и ответника имат равен потенциал. Според съда бащата има предимство пред майката при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява родителските права от гледна точка на възможност да разчита на помощ от близки при отглеждане на детето и изградените емоционални връзки между детето и тези близки и приятелска среда. Съобразено е и обстоятелството, че детето се отглежда в дома, в който се е родило, в позната обстановка, където има изградена среда и установени приятелски отношения, че промяната в битовата и социална обстановка биха създали дискомфорт и риск за емоционалното състояние на детето. Съдът е взел предвид и факта, че след раздялата на родителите детето е живяло с бащата, който е полагал и ежедневните грижи за него, че детето се чувства добре и сигурно в настоящото си обкръжение, като е изградило и приятелски кръг сред децата в квартала и училище.

При тези съображения съдът е направил извод, че интересът на детето ще се охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при бащата, на който се предостави и упражняването на родителските права.

Съдът е приел, че следва да се определи разширен режим на лични отношения с майката, за да не бъде изгубена емоционалната връзка на детето с този родител. Приел е също, че подходящ и отговарящ на интересите на детето е следният: майката да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в неделя до 9 ч. в неделя, първата половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 21 часа, както и на всеки рожден ден на майката за времето от 17 часа до 21 часа. Съдът е определил местоживеене на детето М. П. при бащата на неговия адрес.

Като е взел предвид установените възможности на родителите да осигуряват материално и социално-битово детето и размера на получаваните от тях доходи е прието, че нужната му обща месечна издръжка е в размер на 250 лв., от която бащата следва да поеме 100 лв. с оглед обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи за детето, а майката следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.

Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че касационната жалба е частично основателна.

От фактическа страна по делото е установено следното:

От приложеното по делото удостоверение за раждане № 00020122952, издадено от [община] се установява, че страните по делото – ищцата Б. И. Д. и ответника П. М. П. са родители на детето М. П. П., [дата на раждане]

Видно от изготвения социален доклад на ДСП [населено място] между страните е постигнато съгласие, което не е изразено в писмена форма около година и половина преди представянето доклада – 14.05.2018 г., според което всеки един от родителите следва да се грижи за детето по една седмица. Безспорно е между страните и установено от събраните писмени и гласни доказателства, че постигнатото съгласие се спазва.

Според данните от социалния доклад детето посещава ДГ „Славейче“ в [населено място]. По данни на г-жа Мирчева, учител в трета група на ДГ детето е спокойно. Възпитателката е посочила, че и двамата родители се интересуват от детето, водят го и го вземат от детската градина, съответно поддържат контакт с учителите и търсят съвет от тях. В социалния доклад е отразено, че всеки един от родителите при необходимост може да разчита на помощ от свой близък при отглеждане на детето – ответникът на родителите си, които живеят в жилище на етаж над неговото жилище. Ищцата може да разчита главно на финансова подкрепа на родителите си, които работят и живеят отдавна в РГърция. По данни на ищцата, когато се налагало майка й се включвала при отглеждането на М., както и, че може да разчита на помощ от сестра си, която живее в [населено място] и има две деца. По отношение на жилищното обезпечаване в социалния доклад е посочено, че дните, когато детето е при майката те живеят в двустайно жилище с обособена всекидневна и спалня, където детето спи със своята майка. Жилището се ползва от майката на основание сключен договор за наем с месечна наемна цена 430 лв. Когато на майката гостува приятелят й детето спи във всекидневната, където има диван. Жилището е чисто и подредено. Жилището, в което детето живее, когато е при бащата представлява собствен апартамент от 160 кв.м. и се състои от кухненски бокс, трапезария, дневна, спалня, детска, дрешник и санитарни възли. Детската стая е оборудвана с всичко необходимо за дете на възрастта на М., просторно е за игри и забавления. Хигиенно битовите условия са отлични. Родителите на детето са посочили пред социалния работник, че работят. Ищцата Б. Д. работи във фирма „Т. Груп” ЕООД, като графичен дизайнер по трудов договор на позиция административен секретар на 8 часов работен ден от 8.30 до 17 часа и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Допълнително след работно време ищцата е съобщила, че работи в учебен център „Нетит” като преподавател по интериорен дизайн с почасово заплащане, а от дома си работи на граждански договор с фирма „Маработе”, в която осъществява маркетингова дейност.

По данни от социалния доклад ответникът П. П. работи в собствен автосервиз за гуми в [населено място], [улица] се осигурява на 1000 лв. месечен доход.

Според данните от социалния доклад детето е изградило приятелски отношения с другите деца от детската градина и извън нея със съседски деца, че се отнася с послушание към педагогическия и помощния персонал в детската градина. Родителите поддържат ежедневен контакт с учителките на детето, което се вписва добре в групата и има чист и спретнат вид. Няма данни детето да е стресирано след като родителите са разделени, съответно в градината са уведомени, че те не живеят съвместно.

В социалния доклад е констатирано, че взаимоотношенията между родителите и детето се базират на разбирателство до момента във връзка и заради детето, въпреки натрупани неприятни моменти и обтегнати взаимоотношения помежду си. В семейната среда детето се чувства сигурно и защитено. Родителите са споделили, че независимо от факта, че са разделени са наясно, че за детето е от изключително значение да контактува и с двамата родители. В доклада е отразено, че е налице комуникация между родителите във връзка с отглеждането на детето, че родителите са отговорни, че и двамата демонстрират много добри родителски умения за предоставяне грижи за детето. Съхранена е емоционална връзка на детето с всеки един от неговите родители.

От приложените по делото Удостоверение № 26/18.12.2017 г. и № 69/25.06.2018 г., издадени от „Т. Груп” ООД се установява, че ищцата заема длъжност Технически организатор в дружеството и е получила брутно трудово възнаграждение за м.08.2017 г. 678 лв. и нетно 529 лв., за времето от м.09.2017 г. до края м.11.2017 г. е получила по 650 лв. месечно брутно трудово възнаграждение и по 506.90 лв. нетно възнаграждение, съответно за времето от 01.01.2018 г. до края на м.05.2018 г. е получила по 670 лв. месечно брутно трудово възнаграждение и по 519 лв. нетно възнаграждение. Според приложеното по делото Удостоверение от 14.09.2018 г. ищцата е получавала доходи съгласно договор за хоноруван преподавател от 25.05.2017 г., сключен с „Нет Ит” ЕООД суми в общ размер на 2 195.51 лв. нетно възнаграждение за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г., като след този период няма поети ангажименти по договора и не са изплащани други суми.

Видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние на „Аутослик 2008” ООД ответникът П. М. П. е съдружник в дружеството и е управител на същото.

Според приложената по делото годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. от „Аутослик 2008” ООД са декларирани общо приходи в размер на 35 739.52 лв., съответно е посочена данъчна печалба в размер на 1205.77 лв. Видно от приложената справка от НАП за изплатени доходи / различни от трудови/ на физически лица за периода 2017 г. ответникът е с доход 400 лв. и удържан данък 20 лв. Според приложената справка от НАП за осигурителен доход за социално осигуряване за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2018 г. ответникът е с осигурителен доход по 510 лв. месечно, като осигурител е „Аутослик 2008” ООД.

Въззивният съд е изслушал родителите на детето по реда на чл.59,ал.6 СК. Всеки от тях е заявил, че детето е еднакво привързано към родителите. Ищцата е заявила, че начинът на упражняване на родителските права по приетия от страните начин, който предполага една седмица детето да е при майката и една седмица при бащата е неподходящ за изграждане на навици у детето. Ответникът е посочил, че се справя с отглеждане на детето. В съдебно заседание на 14.05.2019 г. пред въззивния съд ответникът е предложил детето да се отглежда един месец от майката и един от него.

От показанията на свидетелите, посочени от ищцата се установява, че страните по делото са постигнали съгласие детето да живее една седмица при майката и една при бащата, че детето посещава детска градина, че всеки от родителите го води и взема от там, когато детето живее при него, че когато детето е при бащата за него се грижат неговата баба и дядо.

Според показанията на свидетелите на ответника страните по делото са приели, че една седмица детето следва да живее при майката и една при бащата, че детето се чувства спокойно при посещенията при баща си, че когато детето е при бащата, последният е подпомаган в грижите от своите родители, че от детската градина, която посещава детето същото е вземано и водено от родителя, при който живее през съответната седмица.

Като взема предвид установените по делото факти и разрешението на правния въпрос съдът преценява за правилен решаващия извод на въззивния съд, че в интерес на малолетното дете М. П. е родителските права да бъдат предоставени на бащата.

С ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания на съдилищата за критериите, от които следва да изхожда съда при решаване на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права. Тези критерии са родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Изброяването на критериите в постановлението е примерно, а не изчерпателно, като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. Дадените указания в цитираното постановление запазват силата си и при действащия СК от 2009 г. Част от критериите, от които следва да се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59,ал.4 СК, като изброяването също е примерно. Съгласно чл.59,ал.4 СК съдът решава въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, да определи мерките относно упражняване на тези права, да определи режима на лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Като взема предвид така цитираната практика на ВС, възприета и в редица решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК съдът преценява, че в настоящия случай в най-добър интерес на детето е родителските права по отношение на същото да се възложат на бащата. В този смисъл е и решаващия правен извод на въззивния съд и настоящият съдебен състав го преценява за правилен.

В случая и двамата родители са заявили желание и са мотивирани да отглеждат, да се грижат и възпитават детето М. П.. От събраните по делото доказателства се установява, че всеки от родителите притежава необходимите възпитателски качества, морален облик и има капацитет да отглежда и възпитава детето. Последното обича и е привързано и към майката и към бащата в еднаква степен. Детето е момче на 8 години и полът и възрастта му не предполагат да се отдаде предпочитание на някой от двамата родители. Социалното обкръжение на всеки от родителите е подходящо с оглед отглеждането и възпитанието на детето. По критериите грижи и отношение на родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаност на детето към родителите, възпитателски качества, морален облик и социално обкръжение страните по делото имат равен потенциал. Установи се по делото, че месечните доходи на майката са в размер на 670 лв. брутно месечно възнаграждение или 529 лв. нетно възнаграждение. За времето от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. майката е получила и сумата общо 2195.51 лв. на основание сключен граждански договор като хоноруван преподавател, като след 31.05.2018 г. не са налице данни да получава доходи, като преподавател. Месечните доходи на бащата са в размер на сумата 510 лв., като същият е съдружник и управител на търговско дружество. С оглед на посоченото се налага извод, че по отношение доходите на всеки от родителите няма съществена разлика.

Съдът намира, че по критериите жилищни и битови условия, както и помощ от трети лица приоритет има бащата. От данните по делото е видно, че при отглеждане на детето бащата – ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния иск е подпомаган от двамата родители, които обитават жилище на етаж на този, на който е неговото жилище. Ищцата е подпомагана епизодично от приятелят й – свидетелят Г. С. Г., който живее в [населено място]. Установи се по делото, че когато има възможност за по няколко дни в месеца свидетелят престоява в жилището, обитавано от ищцата. По данни от социалния доклад ищцата е съобщила, че при отглеждане на детето може да разчита на помощ от сестра си, която живее в [населено място], като доказателства в тази насока по делото не са събрани.

Както се посочи ответникът има предимство и по критерия жилищно-битовия условия. Установи се по делото, че ответникът живее в собствен апартамент, находящ се в [населено място], със застроена площ от 160 кв.м., който се състои от кухненски бокс, трапезария, дневна, спалня, детска, дрешник и санитарни възли. В жилището има детска стая, оборудвана с всичко необходимо за отглеждане на детето. Майката обитава двустайно жилище, находящо се в [населено място] на основание сключен наемен договор с месечна наемна цена 430 лв. Жилището се състои от две помещения - всекидневна и спалня, където детето спи със своята майка. Когато на майката гостува приятелят й детето спи във всекидневната, в която има диван.

Като взема предвид изложеното съдът приема, че интересите на детето ще бъдат защитени в най-голяма степен ако упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата. В подкрепа на извода съдът взема предвид и обстоятелството, че детето е родено и е живяло в жилището обитавано от ответника до фактическата раздяла между страните, която е настъпила в края на 2017 г. Детето е свикнало с обстановката при бащата, вписало се е в неговата среда и следва да остане да живее при бащата, и последният следва да упражнява родителските права. Правилно въззивният съд е определил местоживеене на детето при бащата.

Въззивният съд е приел, че следва да се определи разширен режим на лични отношения на детето с майката. Формирал е извод, че подходящ и отговарящ на интересите на детето е следният режим: майката да има право да вижда и взема детето М. Всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в неделя до 9 часа в неделя, първата половина от коледните, Новогодишните и Великденските празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск през всяка четна година на рождения ден на детето, за времето от 17 часа до 21 часа, както и на всеки рожден ден на майката за времето от 17 часа до 21 часа. При този режим като продължителност времето, което детето ще прекарва с майката, на която не е предоставено упражняването на родителските права почти съвпада с времето, което е определено на бащата, на когото е възложено упражняването на родителските права. С определения режим на лични контакти на детето с майката като времева продължителност въззивният съд фактически е постановил съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Този извод е в нарушение разпоредбите на чл.59,ал.2 СК и е в отклонение от практиката на ВКС, изразена в т. 2 от т.решение № 1/03.07.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Според цитираната практика разпоредбата на чл.59,ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Страните по делото не са постигнали споразумение за упражняване на родителските права, поради което съдът не може да постанови упражняване на родителските права върху детето М. П. съвместно от двамата родители под формата на режим на лични отношения с майката с времева продължителност равна на времето, през което детето ще бъде с бащата, на когото са предоставени родителските права. В интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между него и майката, но не и такъв, който е еднакъв по време с това, което е определено за бащата, на когото се възлага упражняването на родителските права. Освен това следва да се съобрази, че според задължителната практика на ВКС и трайната практика на съдилищата в производствата по дела по предявени искове за предоставяне родителски права, режим на лични контакти, и издръжка законът е възложил на съда служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие деца. В изпълнение на това задължение и като прецени събраните по делото доказателства, както и критериите, установени в чл.59,ал.4 СК съдът намира, че в най-добър интерес на детето М. П. е следният режим на лични отношения с майката: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделя с преспиване при майката, първата половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 до 21 часа, на всеки рожден ден на майката на детето за времето от 17 до 21 часа.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че въззивното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения на детето с майката следва да се отмени. Вместо отменената част следва да се определи посочения по-горе режим на лични отношения.

Правилно въззивният съд е приел, че дължимата месечна издръжка от майката на детето М. П. следва да е в размер на 150 лв.Съдът приема, че необходимата месечна издръжка за малолетното дете е в размер на 250 лв. Като съобразява доходите на всеки от родителите намира, че дължимата месечна издръжка от майката следва да се определи в размер на сумата 150 лв., а в останалата част издръжката следва да остане в тежест на бащата.

С оглед установените факти по делото съдът преценява, че месечната издръжка следва да се присъди от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Въззивният съд е присъдил месечната издръжка, дължима от майката, считано от предявяване на исковата молба – 23.01.2018 г. Въззивното решение в частта, с която е присъдена месечна издръжка в размер на 150 лв., дължими от майката за времето от предявяване на исковата молба – 23.01.2018 г. до влизане на настоящото решение в сила следва да се отмени. Предявения насрещен иск от П. П. за този период от време по чл.143,ал.2 СК следва да се отхвърли. В останалата част, касаеща присъдената месечна издръжка за детето въззивното решение следва да се остави в сила.

С оглед на посоченото обжалваното въззивно решение следва да се отмени само в частта , с която съдът се е произнесъл по режима на лични отношения между детето М. П. и майката, както и в частта, с която е присъдена месечна издръжка на детето за периода от 23.01.2018 г. до влизане на настоящото решение в сила. Вместо отменената част следва да се определи режим на лични отношения между детето и майката, така както е посочено по-горе. Искът за присъждане на месечна издръжка в полза на детето следва да се отхвърли за времето от 23.01.2018 г. до влизане на настоящото решение в сила. Въззивното решение следва да се отмени и в частта на присъдените в тежест на Б. Д. разноски за въззивното производство над сумата 652 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата 149.75 лв. разноски по делото за настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 714/13.06.2019 г. по в.гр.дело № 526/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта , с която е отменено решение № 5263/19.12.2018 г. по гр.дело № 985/2018 г. на Варненския районен съд в частта , с която е определен режим на лични отношения на бащата П. М. П., ЕГН [ЕГН] с детето М. П. П., ЕГН [ЕГН] и е осъден П. М. П. да заплаща месечна издръжка на детето М. П. П. в размер на 200 лева, считано от 23.01.2018 г., платима, чрез неговата майка и законен представител Б. И. Д., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и вместо това е определен режим на лични отношения между майката Б. И. Д., ЕГН [ЕГН] и детето М. П. П. както следва: майката Б. И. Д. да има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в неделя до 9 ч. в неделя, първата половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 21 часа, както и на всеки рожден ден на майката за времето от 17 часа до 21 часа и е осъдена Б. И. Д. да заплаща месечна издръжка на детето М. П. П. в размер на 150 лв., считано от 23.01.2018 г. до влизане на настоящото решение в сила, платима чрез неговия баща и законен представител П. М. П., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска на основание чл.143 СК и в частта на въззивното решение, с която е осъдена Б. И. Д. да заплати на П. М. П. сумата над 652 лв. разноски по делото за въззивното производство и вместо отменената част постановява

Определя режим на лични отношения между детето М. П. П. и майката Б. И. Д. както следва: майката Б. И. Д., ЕГН [ЕГН] има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделя с преспиване при майката, всяка година първата половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 до 21 часа, на всеки рожден ден на майката на детето за времето от 17 до 21 часа.

За осъществяване на мерките на лични отношения Б. И. Д. има задължение в началото на всеки от посочените периоди да взема детето М. П. П. от дома на бащата и да го връща там в края на всеки период.

Отхвърля предявения иск от П. М. П. срещу Б. И. Д. за осъждане на Б. И. Д. да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. П. П. в размер на сумата 150 лв., считано от 23.01.2018 г. до влизане на настоящото решение в сила.

Оставя в сила решение № 714/13.06.2019 г. по в.гр.дело № 526/2019 г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част.

Осъжда П. М. П. да заплати на Б. И. Д. сумата 149.75 лв. разноски по делото за настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: