Законност на дисциплинарно уволнение при системен тормоз на работното място

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№50228
Гр.София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Джулиана Петкова
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.116 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Домашен социален патронаж /ДСП/ [населено място] срещу решение №.53/8.10.21 по г.д.№.212/21 на ОС Монтана - с което, след отмяна на решение №.14/10.01.20 по г.д.№.833/19 на РС Монтана, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени. Излагат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна Н. П. К. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.365/24.05.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда за обсъждане на събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.184/17.12.18 по т.д.№.2781/17, І ТО, реш.№.176/15.05.17 по т.д.№.1885/15, ІІ ТО, реш.№.292/20.01.16 по г.д.№.952/15, ІІІ ГО, реш.№.69/9.07.15 по г.д.№.1582/14, ІV ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО и др./.

По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено след връщане на делото от ВКС за ново гледане. В отменителното решение е прието, че уволнението е било незаконосъобразно отменено поради нарушения на разпоредбите на чл.193 ал.1 и чл.195 ал.1 КТ, неоспорени с исковата молба, без да се разглежда спора по същество-вместо съдът да се ограничи до оспорените поддържани от ответника твърдения за извършване на визираните в заповедта за уволнение нарушения; дадени са указания при новото гледане правилността на първоинстанционното решение да се провери само въз основа на въведените в жалбата оплаквания - да се разгледат доводите на страните относно отразените в заповедта по чл.188 КТ нарушения, като се прецени доказването им от ответника и по реда на чл.189 КТ дали наказанието съответства по тежест на нарушенията, за които се приема, че са установени.
По делото е безспорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение считано от 11.10.10, като ищцата е работила на длъжност „санитар-разносвач“. Съгласно съдържащата се в личното й трудово досие длъжностна характеристика основните й задължения са свързани с поддържане на ежедневна хигиена в помещенията на ДСП, обслужване на патронираните лица по домовете по график, закупуване на лекарства и плащане на сметки на същите с техни средства, съобщаване при промяна в здравословното им състояние, разнос на храна, участие в разливане, разнасяне на храна, измиване и дезинфекциране на съдинки; посочено е, че изпълнителят на длъжността не може да взема самостоятелни решения и да извършва действия без да са съгласувани с управителя на ДСП, който е негов оценяващ ръководител и на когото е подчинен.
Работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата със Заповед №.3/24.01.19 на основание чл.188 т.3 КТ вр. с чл.190 ал.1 т.3 /системни нарушения на трудовата дисциплина/, т.4 /злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения/ и т.7 /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ КТ. Видно от текста й, дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, извършени през периода след налагането на двете предходни дисциплинарни наказания със заповеди съответно от 11.10.18 и 29.10.18 /първото-отменено по съдебен ред, второто (наложено за това, че на 26.09.18 с визираните в заповедта действия и думи спрямо управителя на ДСП в присъствието на служител Н.К. е създала предпоставки за уронване на доброто име на предприятието и е злоупотребила с доверието на работодателя) – потвърдено предвид отхвърляне на иска за отмяната му с окончателен съдебен акт/, в това число предвид подадените на 21.01.19 и 22.01.19 жалби от служители на ДСП и въз основа на проверка по тях /т.е. до датата на втората жалба/, и се изразяват в продължаване /без да се вземе бележка от предходните наказания/ на създаване на напрежение в колектива, държане като управител без да са делегирани правомощия за това, заплашване на служителите, че ще ги съди и ще се разправи с тях, намеса в преките им задължения, интригантстване, арогантно държание към всички, неуважително държане към управителя, злоупотреба с доверие, неизпълнение на конкретно възложени устно задачи, уронване на авторитет на институцията и на Кмета на Общината, против когото е подадена жалба в полицията с конкретни обвинения, по която преписка управителят на ДСП е бил разпитван в това си качество. Изброените действия касаят различни по период и вид нарушения от тези, във връзка с които са били издавани предходни заповеди за налагане на дисциплинарно наказание.
От събраните по делото доказателства се установява, че на горепосочените дати служителите на ДСП С. Д. - готвач, С. П. - помощник готвач, и А. Й. - домакин-касиер, действително са подали жалби до управителя на ДСП Б.. В същите се оплакват, че проблеми с ищцата са имали още от началото на съвместната им работа, но откакто й е било наложено дисциплинарно наказание, положението е станало по-лошо и нетърпимо - тя постоянно заплашвала колегите си с телевизия, съд, че ще постави камери да ги следят и подслушват, кълняла ги; св.Д. постоянно получавала от Н. К. клетвени думи, заплахи, намеса в работата й, дърпане на черпака от ръката да налива храна в канчетата, стоене като наблюдател на главата й когато разлива храната; наблюдавала помощник-готвача С.К. как работи, брояла мръвките, мерила храната, следяла какво и как правят служителите, забранявала да оставят храна за себе си и я изхвърляла, викала съпруга си в службата и той заплашвал служителката Й. /която се страхувала дори за семейството си, постоянно се притеснявала, когато е на работа и това й пречило да си върши служебните задължения/ и колегите й с псувни и саморазправи, спречквала се с всички служители; молят за вземане на незабавни мерки, тъй като повече не могат да търпят това и да работят под такова напрежение и притеснение, като в противен случай ще напуснат.
От показанията на разпитаните свидетели /А.Й., Е.Д. и С.К./ се установява, че проблемите с Н. К. съществуват отдавна, много жалби са били подавани през годините /налични и по делото/, но след дисциплинарното й наказване нещата се влошили-тя се ядосала, казала, че ще съди служителите един по един, заплашвала ги със съд, тъй като не си вършели работата, че ще ги махне, че разговорите се записват, кълняла ги, мерила им канчетата, вадела месото от тях и го мерила, при условие, че не е трябвало да извършва този контрол, който се прави от калкулантка; макар че имали право на храна, тя им я хвърляла; всяка приказка записвала в една тетрадка, в която отбелязвала и в колко часа съответният служител е говорил по телефона, в колко е излязъл, къде е отишъл; заплашвала с камери, идвала един час преди работа, за да ги контролира, държала се като управител, създавала проблеми и притеснявала без причина и без да е провокирана; имала агресивно поведение; държала се лошо с колегите, постоянно се месила в работата им и жалбата през януари била подадена, тъй като напрежението им дошло в повече-поведението й било нетърпимо, тъй като всеки ден се е случвало по нещо и с всеки е била в лоши отношения.
Съгласно чл.186 КТ нарушението на трудовата дисциплина е виновно неизпълнение на трудовите задължения, а задълженията на работника и служителя са посочени общо в чл.126 КТ. Едни от тях, нормативно установени в т.9, т.10 и т.11, са да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието /т.9/; да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения /т.10/; да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя /т.11/, като в Правилника за вътрешния трудов ред на ДСП е предвидено и, че членовете на персонала следва да си оказват помощ /чл.5.6/, да изпълняват служебните си задължения точно и добросъвестно /чл.5.16/ и съгласно длъжностните характеристики /чл.4.4./. Видно от събраните доказателства, през визирания в заповедта за уволнение период от дисциплинарното наказване с описаните заповеди до подаването на жалбите /въз основа на които и работодателят, както е изрично посочено, е извършил проверка/, ищцата не е изпълнявала посочените по-горе задължения да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения и да съгласува работата си с тях, респективно да изпълнява служебните си задължения точно и добросъвестно и само съгласно длъжностната й характеристика. Поведението й, представляващо намеса в преките им задължения, упражняване на контролни функции, в това число на управител, каквито не са й били включени в длъжностната характеристика и делегирани, създаване на напрежение чрез заплахи за разправа, съд, следене и записване, на конфликтни отношения всеки ден в продължителен период от време, съставлява продължаващо нарушение през процесния период и тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190 т.7 КТ. С оглед броя им, периода, за който са извършени, тяхната последователност и устойчивост, видът и характерът на нарушенията са такива, че могат да бъдат квалифицирани като „тежки”- независимо от тежестта и вида на всяко отделно нарушение, когато те са няколко и се повтарят /както е в случая/, със своята повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудови задължения. Следва да се има предвид, че когато в заповедта за уволнение са посочени няколко дисциплинарни нарушения, както е в разглеждания случай, доказването от работодателя на едно или част от тях е достатъчно за законността на уволнението, ако тежестта му, респективно тежестта им, е достатъчна, за да обуслови налагане на избраното наказание – в този случай недоказването на останалата част от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения /в разглежданата хипотеза напр. на злоупотреба с доверие, уронване на институцията и авторитета на Кмета (подаването на жалба не съставлява дисциплинарно нарушение, а упражняване на право, освен ако не е налице злоупотреба с право, каквато не е установена), неизпълнение на устни разпореждания/ е ирелевантно. Същевременно обхватът на проверката е предопределен от релевираните в исковата молба и впоследствие във въззивната жалба основания за незаконосъобразност /така напрамер в разглежданата хипотеза оплаквания във връзка с нарушение на чл.194 КТ не са излагани в исковата молба и въззивната жалба/ и не може да бъде впоследствие разширяван чрез въвеждане на нови такива с касационната жалба.
Във връзка с преценката за съответствието на така извършеното продължаващо нарушение с тежестта на наложеното наказание следва да се има предвид, че критерият „тежест на допуснатото нарушение“ по чл.189 ал.1 КТ трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. От значение е характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В случая следва да се отчетат както обстоятелствата, че на ищцата е било налагано дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и извършеното нарушение няма еднократен характер, така и възможните неблагоприятни последици върху работодателя и съответно доколко те могат да повлияят на работата му. Създаваната от Н. К. в процесния период конфликтна обстановка в ДСП е довела до изпълнение на задълженията от служителите на патронажа в атмосфера на напрежение, страх и притеснение, което затормозява нормалната работа и от друга страна създава предпоставки за напускане на дългогодишни служители поради невъзможност и нежелание да продължават да работят при тези условия, респективно до възникване на проблем с текучество на кадри в служба, чието функциониране е свързано с оказване на подкрепа на лица в нужда и в уязвимо положение, каквито са патронираните. Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на приетите от настоящия състав за установени, съобразно посоченото по-горе, нарушения по критериите на чл.189 ал.1 КТ. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Като е приел противното, вкл. като не е обсъдил обстойно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с наличието на визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения и тежестта им, в това число с оглед указанията на касационната инстанция, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика, цитирана в отговора на правния въпрос, и е постановила незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено на основание чл.281 т.3 ГПК и чл.293 ал.2 ГПК, като спорът се реши по същество съобразно посоченото по-горе.

С оглед изхода му на ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК 6223,09лв. разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за всички инстанции.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.53/8.10.21 по г.д.№.212/21 на ОС Монтана, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. К. срещу Домашен Социален Патронаж при [община] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №.3/24.01.19 на управителя на ДСП Б. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „санитар – разносвач“ и за заплащане на 2927,74лв. обезщетение за оставане без работа за периода 25.01.19-28.02.19 и 2.03.19-26.07.19 като неоснователни.

ОСЪЖДА Н. П. К. да плати на Домашен Социален Патронаж при [община] 6223,09лв . /шест хиляди двеста двадесет и три лева и девет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: