Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2020

Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила решение поради редовно призоваване

Върховен касационен съд · 04 Март 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследница иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъдена да върне пари по развален предварителен договор. Тя твърди, че не е знаела за делото, била е лишена от защита и впоследствие се е отказала от наследството. Върховният касационен съд отхвърля молбата, тъй като молителката е била надлежно уведомена за делото, а отказът от наследство е извършен след постановяване на решението.

Какво приема съдът

Няма основание за извънредна отмяна на съдебно решение, когато страната е била надлежно конституирана и редовно призована, а твърдяното ново обстоятелство (отказ от наследство) е настъпило едва след постановяването на съдебния акт.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеотказ от наследствоконституиране на наследниквръчване на призовкановооткрито обстоятелство

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 1

гр. София, 04.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2124 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на К. М. Д., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 2190 от 11 март 2016 г., постановено по гр.д. № 7092/2013 г. по описа на Софийския градски съд, с което Д., заедно със С. М. Д., с адрес в [населено място], и „Ю ЕМ БИ груп“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, са осъдени да заплатят на Б. А. Д., със съдебен адрес в [населено място] – адв. Д. И., сумата от 46260 евро на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД заплатена цена по развален предварителен договор от 29.05.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяването на исковете, и са присъдени такси и разноски.

В молбата за отмяна се поддържат основанията за това по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК по съображения, че на 06.12.2018 г. молителката получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, и след проверка установила, че по гр.д. № 7092/2013 г. по описа на районния съд в [населено място] била конституирана като страна в качеството й на наследник по закон на починалия в хода на процеса ответник М. Д. Д., но не била уведомявана по предвидения в ГПК ред за образуване на делото и за конституирането й като страна в процеса, не е получавала призовки и съобщения, включително за участие в насрочените по делото заседания. Твърди, че поради нарушение на съдопроизводствените правила била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез надлежно упълномощен представител, включително, за да обжалва първоинстанционния съдебен акт. Сочи се и че в правния мир е налице валидно направен отказ от наследството на баща й М. Д., вписан в специалната книга на районния съд в [населено място] под № 349, и този юридически факт е от съществено значение за делото, но не е бил известен на страните и съда при решаване на делото поради невъзможността да удостовери този отказ по предвидения в ГПК процесуален ред. Представя се фотокопие на удостоверение от 23.03.2016 г. на районния съд в [населено място], че К. М. Д. е подала на 23.03.2016 г. молба за отказ от наследството на М. Д., който отказ е вписан в специалната книга на съда под № 349.

В отговор на молбата за отмяна ответникът Б. А. Д., с адрес в [населено място], оспорва молбата с доводи за процесуалната й недопустимост и неоснователност.

С атакуваното решение съдът приема предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за основателен, тъй като Д. и дружеството са получили от ищеца 46260 евро по предварителен договор, но не са изпълнили задълженията си по него, и към 01.09.2009 г. не са били получили акт обр. 15 за сградата, в която се намира обектът на предварителния договор. Счетено е, че дори ако с нотариална покана от 2014 г. ищецът не е дал срок за изпълнение и чрез нея договорът да не е бил развален, тя е послужила като покана за изпълнение и договорът е развален с подаването на исковата молба. Поради това е отпаднало основанието за получаване на търсената сума, и наследниците на Д. – К. и С., и „Ю ЕМ БИ груп“ АД са осъдени да му заплатят процесната сума.

По делото се установява следното:

Поради смъртта на ответника по иска М. Д. Д., по реда на чл. 227 ГПК в правата му са конституирани неговите наследници, една от които е молителката Д.. На Д. са изпратени препис от исковата молба и от определението за конституирането й като страна в процеса, и призовката е получена лично от Д. на 10.03.2015 г. (л. 227 от делото). Молителката е получила и съобщението до сестра й Д. М. Д. на същия адрес (следващия лист от делото). Представено е заявление до районния съд в гр. София за отказ от наследството на М. Д. от дъщеря му Д. Д., разпоредено на 06.04.2015 г. отказът да се впише в особената книга на съда; представена е и молба от С. Д. до районния съд в гр. София, с която е заявено желание наследството на родителите й Н. А. Г. и М. Д. да се приеме по опис. С протоколно определение от 16.10.2015 г. производството по делото спрямо Д. Д. е прекратено. Началникът на служба „Съдебно деловодство“ при трето гражданско отделение на районния съд в гр. София, е удостоверил (вх. № 158745/21.12.2015 г. на СГС), че в особената книга на съда няма вписано заявление за отказ от наследство на лицето К. М. Д.. Съобщението за постановяване на решението с препис от него е изпратено на К. Д. е изпратено на адреса, на който тя вече е била призована, но е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен трикратно, оставяни са бележки, но до 25.04.2016 г. никой не се е отзовал и лицето е неоткрито.

Неоснователно се твърди от ответника Д., че молбата за отмяна е недопустима като депозирана извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителката е била надлежно конституирана в съдебния процес и съдебният акт й е бил надлежно съобщен. Предмет на спор в настоящото производство е именно надлежното конституиране на молителката като страна в производството по делото пред районния съд, поради което и съдът по отмяната в определението си по чл. 301, ал. 1 ГПК приема молбата за отговаряща на изискванията на чл. 305, ал. 1 ГПК.

Молбата за отмяна е неоснователна.

Поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение е по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. първо и второ ГПК – в следствие на нарушаване на съответните правила молителката е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Подобно нарушаване на процесуалните правила в случая не се установява. След надлежното конституиране на молителката в правата на починалия в хода на процеса неин баща като ответник по предявените искове, тя лично е получила препис от определението за конституирането й и препис от исковата молба, и й е било съобщено, че следва да се яви в открито съдебно заседание на съответната дата. Предвид правилото на чл. 56, ал. 2 ГПК, редовното й призоваване не е налагало по-нататъшното й призоваване за следващо заседание, тъй като датите са обявявани на съответните заседания. Правилно в крайна сметка съдът е преценил, че следва да приеме за редовно връчено и съобщението за постановения съдебен акт, съобразявайки разпоредбата на чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК – при отсъствие повече от един месец от адреса и вече веднъж връчено съобщение, и неуведомяване за нов адрес, страната носи риска съобщенията да се прилагат към делото и да се смятат за връчени. Липсата на предупреждение по смисъла на чл. 41, ал. 2, изр. второ ГПК в случая не може да доведе до друг извод, доколкото, видно от самата молба за отмяна, молителката не е променила адреса си.

Молителката твърди още наличието на ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му – направила е отказ от наследството на починалия си баща, надлежно вписан. Поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не се разкрива.

Според разясненията, дадени от ВС в ТР 138/67 г ., ОСГК, новооткрито е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, което не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини, и като факт е настъпило преди издаването на документа и преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска (или в случая това следва да е обстоятелство, настъпило до приключване на устните състезания). Страната – молител е необходимо да не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се е дължало на нейна небрежност. Това обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото - т.е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска.

Представен е новосъздаден документ, за който се твърди, че установява обстоятелство от значение за делото. Принципно соченото обстоятелство има такъв характер (доводите на ответника Д. по валидността на отказа не могат да бъдат съобразявани предвид изводите за липса на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК), но не са налице условията да се приеме, че обстоятелството не е могло да бъде известно при решаването на делото. Последното открито заседание по делото пред районния съд е проведено на 04.12.2015 г., съответно – атакуваното решение е постановено на 11.03.2016 г., а отказът от наследство е вписан в специалната книга на съда на 23.03.2016 г. (и като се вземе предвид, че съдът е проявил активност да събере данни за това наличен ли е отказ от наследство, видно от удостоверението от началника на служба „Съдебно деловодство“ при трето гражданско отделение на районния съд в гр. София). Според посоченото по-горе, липсва процесуално нарушение на съда, довело до лишаването на молителката от право да участва в делото, съответно да упълномощи процесуален представител, и оттам – ефективно да защити правата си, включително чрез представяне на доказателства по спора. А и представянето на съответния документ по спора и съобразяването на обстоятелството от съда е било невъзможно, независимо и отделно от процесуалната небрежност на молителката, тъй като вписването е осъществено като юридически факт не само след последното заседание по делото, а и след постановяването на атакуваното решение.

При този изход на спора е основателно искането на ответника Д. за присъждане на сторените за производството по отмяна разноски от 400 лева по договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 2190 от 11 март 2016 г., постановено по гр.д. № 7092/2013 г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА К. М. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 5, ап. 42, да заплати на Б. А. Д., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ап. 2, адв. Д. И., сумата от 400,00 (четиристотин) лева разноски за производството по отмяна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.