Отказ за отлагане на наказание за отглеждане и държане на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

гр. София, 02 октомври 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 556 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. К. Й., депозирана чрез защитник, срещу решение на Варненски апелативен съд № 53 от 3.05.2025 г, по ВНОХД № 424/24, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 59 от 21.10.2024 г, по НОХД № 1156/24.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен, както следва:

1/ в това, че на 22.03.2024 г в [населено място], без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: марихуана, с общо нетно тегло 22 162 гр, на обща стойност 91 560 лв, като наркотичните вещества са в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1и чл. 54 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и глоба от 10 000 лв,

2/ в това, че от края на месец септември 2023 г до 22.03.2024 г, в [населено място], в нарушение на установените правила по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е засял и отглеждал четиридесет и пет броя растения от рода коноп, всичко на обща стойност 115 440 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 в, ал. 1 и чл. 54 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и глоба от 5 000 лв.

На основание чл. 23 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: две години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане, и глоба от 5 000 лв.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: При установяване на релевантните факти е допуснато съществено процесуално нарушение. Не е надлежно обсъдена тезата на защитата, че не са налице основания за налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Мотивите на обжалвания съдебен акт не отговарят на процесуалните изисквания. Съдът не е обсъдил съображенията на защитата относно формираната съдебна практика в района на Варненски апелативен съд по аналогични казуси, при които наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено по реда на чл. 66 НК. Допуснато е нарушение на материалния закон с отказа на съда да приложи чл. 66 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо. Неправилен е изводът на съда, че наказанието следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не е взета предвид степента на обществена опасност на дееца, както и не са отчетени целите на наказанието по чл. 36 НК, които обстоятелства дават основание да се приложи института на условното осъждане. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са ценени в достатъчна степен, а именно: не е съобразено съдебното минало на подсъдимия, неговото семейно положение и семейни задължения, липсата на предходни криминални прояви, трудовата му ангажираност.

С жалбата се правят алтернативни искания: за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на защитника си.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, а именно: подсъдимият е признал фактите, изложени в обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е извел верния извод, че самопризнанието е подкрепено от доказателствата, събрани на досъдебната фаза, откъдето следва, че процедурата на съкратеното съдебно следствие е проведена законосъобразно. Изпълнена е процедурата, предвидена в закона, и е обявено, че при постановяване на присъдата, ще бъде ползвано самопризнанието, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В тази хипотеза, за релевантни по делото се считат фактите от обвинителния акт, обхванати от признанието на подсъдимия.

Въззивната инстанция е извела верния извод, че процедурата на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, е проведена законосъобразно. Когато делото е протекло по посочената процедура, контролният съд, както преди това и първата инстанция, основава правните си изводи, въз основа на фактите, изложени в обвинителния акт. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен довода на защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение при извеждане на релевантните факти. Апелативният съд е изготвил мотивите към решението си в съответствие с процесуалните изисквания, поради което и този довод на защитата не може да бъде споделен. Що се отнася до нарушението на материалния закон, изводимо от неприлагане на чл. 66 НК, посоченото оплакване има отношение към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което ще бъде обсъдено в контекста на довода за явна несправедливост на наложеното наказание.

ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съображенията в тази насока са следните:

Неоснователно се сочи, че съдът е нарушил задължението си да обсъди тезата на защитата за приложение на института на условното осъждане. Апелативният съд е направил собствена преценка на съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по чл. 54 НК, при което е достигнал до верни изводи относно справедливостта на наложеното наказание. Отчетено е, че е извършена съвкупност от престъпления, всяко от които разкрива завишена степен на обществена опасност, изводима от количеството и стойността на предмета на престъплението. Иззетите наркотични вещества, държани от подсъдимия с цел разпространение, възлизат на стойност 91 560 лв, която значително надхвърля критерия „големи размери“ по чл. 354 а, ал. 2 НК. Предмет на престъплението по чл. 354 в, ал. 1 НК са 45 бр. растения от рода на коноп, на обща стойност 115 440 лв, което обуславя извода, че степента на обществена опасност на деянието е многократно завишена спрямо отчетената от законодателя при очертаване на състава на престъплението. От значение при индивидуализация на наказателната отговорност са и вредните последици, свързани с увреждане на здравето на лицата, сред които се разпространяват наркотичните вещества, което също завишава степента на обществена опасност на извършените престъпления. С оглед на изложеното, правилно е становището на апелативния съд, че се касае за висока степен на обществена опасност на двете инкриминирани деяния, включени в съвкупността по чл. 23 НК.

ВКС споделя изводите на апелативния съд, че степента на обществена опасност на дееца, изводима от механизма и спецификата на извършване на всяко от инкриминираните деяния, също е завишена. В тази насока са отчетени следните обстоятелства: Подсъдимият е изградил оранжерия, оборудвана със специални условия за отглеждане на марихуана, която се е намирала на втория етаж в къщата, в която е живеело семейството му / бременната му съпруга и четиригодишното им дете /. Съдът е съобразил, че силната специфична миризма, отделяна при отглеждане на растенията от рода на конопа, е повлияла негативно на здравето на членовете на неговото семейство. Апелативният съд е взел предвид, че, към момента на деянието, издръжката на семейството на подсъдимия е осигурявана по престъпен начин. Що се отнася до представения по делото трудов договор, съдът правилно е акцентирал на въпроса за неговата валидност, като е отчел, че документът не е подписан от подсъдимия / писмената форма на трудовия договор и наличието на подписи на работодател и служител е условие за действителност на договора /. Вярно е становището на съда, че извън необремененото съдебно минало на подсъдимия, което е смекчаващо отговорността обстоятелство, другите, отчетени от първата инстанция обстоятелства с характер на смекчаващи, не са налице, а именно: Липсва самопризнание, депозирано на досъдебното производство, което да бъде отчетено като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, извън признанието на фактите по чл. 371, т. 2 НПК. Липсва и съдействие на подсъдимия по време на разследването на досъдебната фаза, доколкото по това време спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“. Що се отнася до липсата на предходни криминални прояви на подсъдимия, това обстоятелство има отношение към съдебното му минало, което е съобразено от съда. Семейното положение и семейните задължения на дееца са взети предвид от съда в контекста на обстоятелствата по чл. 54 НК. Вярна е и преценката на съда, че не са налице условията на чл. 66 НК, доколкото липсват кумулативните предпоставки на института на условното осъждане. При подсъдимия е формирана негативна нагласа към спазване на законите в страната, за преодоляването на която е необходимо той да бъде откъснат от естествената му среда и да бъде настанен в пенитенциарно заведение, където спрямо него да бъде упражнено поправително и превъзпитателно въздействие. В този смисъл, целите по чл. 36 НК, и преди всичко, поправянето и превъзпитаването на дееца, не могат да бъдат постигнати чрез условно осъждане. От друга страна, генералната превенция също предполага ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, който извод произтича от необходимостта да се подейства предупредително и върху другите членове на обществото. Държавата чрез своите репресивни органи следва да даде решителен отпор на престъпни прояви от категорията на тези, за които подсъдимият е осъден. Следователно, в случая, целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати единствено чрез привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ след влизане на присъдата в сила. Що се отнася до аргумента, че не е съобразена съдебната практика на Варненски апелативен съд по сходни казуси, следва да се има предвид, че по всяко наказателно дело съдът суверенно преценява какво наказание да наложи, като се ръководи от законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК.

В контекста на оплакването за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК следва да се отбележи, че на подсъдимия са наложени наказания, близо до минимума на санкциите, предвидени в закона, което не съответства на завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, но, доколкото производството пред ВКС се води само по жалба на подсъдимия, изложеното има значение в аспекта на неоснователност на оплакването за допусната явна несправедливост на наказанието.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Варненски апелативен съд № 53 от 3.05.2025 г, по ВНОХД № 424/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: