Придобиване на земеделски имот по давност при сделка с несобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 2587 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50084

София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2587 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. срещу решение № 355 от 21.03.2022 г. по в.гр.д.№ 3240 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав, с което е потвърдено решение № 260072 от 08.10.2021 г. по гр.д.№ 350 от 2018 г. на Районен съд- Първомай за отхвърляне на предявения от Д. Х. Д. срещу Н. Т. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Д. е собственик на основание договор за покупко-продажба от 17.11.2004 г. или при условие на евентуалност- придобивна давност на следния имот: източната част с площ от 1,407 дка от нива с обща площ от 2,829 дка, представляваща поземлен имот № ...... по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.П., обл.П., м.“Джамала“, обозначена с червена линия между точките 1, 2, 3, 4 и 1 на скица- приложение към исковата молба, находяща се на лист 20 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението.

С определение № 50051 от 15.02.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: Представлява ли „правно основание, годно да направи владелеца собственик“ по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС договор за прехвърляне на недвижим имот във формата на нотариален акт, сключен с несобственик ?

В жалбата пълномощникът на касатора Д. Х. Д. твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Пълномощникът на ответника Н. Т. Т. в писмен отговор от 16.06.2022 г. оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Страните не се явяват в проведеното открито съдебно заседание и не вземат становище.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ГК, първо отделение споделя приетото в т.9 от ППВС № 6 от 1974 г. и решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., че прехвърлителна сделка за недвижим имот, сключена с несобственик, но в изискуемата от закона форма за действителност /нотариален акт/, представлява правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, годно да направи владелеца собственик, при осъществено от него владение в продължение на 5 години.

По съществото на жалбата съдът приема следното: Съдът е бил сезиран от Д. Х. Д. с иск срещу Н. Т. Т. по чл.124, ал.1 от Закона за собствеността за установяване правото на собственост върху следния имот: източната част с площ от 1,407 дка от нива с обща площ от 2,829 дка, представляваща поземлен имот № ..... по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.П., обл.П., м.“Джамала“. Ищецът е претендирал, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба от 17.11.2004 г. и евентуално- придобивна давност за периода от 17.11.2004 г. до 2018 г., когато ответникът е инициирал административно производство по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за отнемане на имота от ищеца.

От събранитe по делото доказателства от фактическа страна е установено следното: С решение № 06 от 08.12.1995 г. на Поземлена комисия- [населено място] на наследниците на П. И. П. е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 2,829 дка, представляваща имот № .... по плана на землището на [населено място] [община], м.“Джамала“. За собствеността върху имота е бил издаден и констативен нотариален акт за собственост № ..... от 04.04.1997 г. С договор за доброволна делба от 28.09.1998 г. между наследниците на П. е била извършена доброволна делба, при която нивата с площ от 2,829 дка в землището на [населено място], [община], м.“Джамала“ /част от която е процесният имот/ е възложена на Я. С. П. и Б. И. Я.. С нотариален акт № ..... от 17.11.2004 г. Я. С. П. и Б. И. Я. са продали тази нива на ищеца по настоящото дело Д. Х. Д..

С влязло в сила на 08.11.2013 г. решение № 604 от 02.04.2013 г. по гр.д.№ 3035 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд е било отменено решение № 4 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 161 от 2007 г. на Районен съд- [населено място] и вместо него е постановено решение, с което между наследниците на П. И. П. и наследниците на Т. П. К. /измежду които е и ответникът по настоящото дело Н. Т. Т./ е било признато за установено, че към момента на внасянето му в ТКЗС процесният имот /нива с прощ от 1,407 дка в землището на [населено място], м.“Джамала“, представляваща маст от имот № ..... по картата на землището/ е бил собственост на Т. П. К.. Въз основа на това съдебно решение, с решение № 2-С от 19.12.2014 г. на ОСЗ- [населено място] този имот е бил възстановен на наследниците на Т. П. К..

Относно ползването на имота по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От представените по делото 3 договора за наем се установява, че на 30.06.2014 г. ответникът Н. Т. Т. е отдал под наем на трето лице няколко земеделски имота, един от които нива от 2,829 дка в землището на [населено място], м.“Джамала“, представляваща имот № ..... . На 23.07.2015 г. и 13.07.2016 г. отново е отдал под наем няколко земеделски имота, един от които нива с площ от 1,407 дка в земището на [населено място], м.“Джамала“, представляваща имот № ..... . От показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че след закупването на нивата с площ от 2,829 дка с нотариалния акт от 17.11.2004 г. и до настоящия момент ищецът Д. Д. осъществява фактическа власт върху тази нива- сее я с люцерна и редовно я коси /веднъж месечно във времето за косене/. Този свидетел твърди, че не е виждал ответника Н. Т. в имота. Показанията му за ползване на процесния имот от Д. Д. се подкрепят и от признанията на ответника, съдържащи се в подадените от него молби до РУ на МВР- [населено място] от 05.05.2015 г. и от 22.04.2016 г. Според другият разпитан по делото свидетел А. Д., ответникът Н. Т. имал две ниви в м.“Джамала“, които редовно косял в периода от 2000 до 2010 г.

На 24.03.2015 г. ответникът Н. Т. Т. е изпратил до Я. С. П. и до ищеца по настоящото дело Д. Х. Д. уведомления, че той е собственик на процесния имот и те не следва да възпрепятстват упражняването на правото му на собственост върху този имот. Видно от приложените по делото известия за доставяне, тези уведомления са били получени от Я. П. и Д. Д. съответно на 26.03.2015 г. и на 30.03.2015 г.

С молба от 05.05.2015 г. Н. Т. е поискал органите на РУ на МВР- [населено място] да предупредят Д. Д. да не навлиза в собствения на Т. имот, тъй като с това осъществявал самоуправство.

С молба от 22.04.2016 г. Н. Т. е сезирал РУ на МВР- [населено място] с искане от Д. Д. да бъде потърсена наказателна отговорност за самоуправство с имота, което Д. продължавал да осъществява въпреки надлежното му предупреждение с протокол по ЗМВР. По това негово искане е образувана пр.преписка срещу Д. Д. за престъпление по чл.323, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 НК. С постановление от 18.07.2016 г. районен прокурор при РП- [населено място] е отказал да образува наказателно производство срещу Д. Д. и е прекратил преписката.

Със заповед на кмета на [община] № РД-15-19 от 15.01.2018 г. е разпоредено на основание чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ от ищеца Д. Д. да бъде иззет поземлен имот с площ от 1,407 дка, находящ се в землището на [населено място], м.“Джамала“, представляващ част от имот № 007099, целия с площ от 2,829 дка и този имот да бъде предаден на ответника по настоящото дело Н. Т.. В изпълнение на тази заповед на 25.06.2018 г. е съставен протокол за изземване на имота от Д..

По искане на Д. Д. с определение № 1055 от 22.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 304 от 2018 г. Районен съд- Първомай е спрял изпълнението на заповедта на кмета от 15.01.2018 г. като обезпечение на предявен от Д. Д. срещу Н. Т. бъдещ иск за собственост върху процесния имот. С определение № 1630 от 07.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 1765 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд горепосоченото определение на Районен съд- Първомай е отменено и вместо него е постановено определение за оставяне без уважение молбата на Д. Д. за обезпечение на бъдещия иск за собственост на имота, който ще предяви срещу Н. Т., чрез спиране изпълнението на заповедта на кмета от 15.01.2018 г.

При така установената фактическа обстановка правилно е приетото от въззивния съд, че ищецът Д. Д. не е придобил правото на собственост върху спорния имот по силата на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 17.11.2004 г., тъй като прехвърлителите по този договор Я. С. П. и Б. И. Я. не са били собственици на имота. Действително, към датата на продажбата- 17.11.2004 г. те са се легитимирали като собственици на имота на основание решение № 06 от 08.12.1995 г. на Поземлена комисия- [населено място] и договора за доброволна делба от 28.09.1998 г., но с влязло в сила решение № 604 от 02.04.2013 г. по гр.д.№ 3035 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд тяхното право на собственост върху имота е отречено: между тях като наследници на П. И. П. и наследниците на Т. П. К. /измежду които е и ответникът по настоящото дело Н. Т. Т./ е било установено, че към момента на внасянето му в ТКЗС процесният имот е бил собственост на Т. П. К. и с решение № 2-С от 19.12.2014 г. на ОСЗ- [населено място] този имот е бил възстановен на наследниците на Т. К.. Следва да се отбележи, че решението по гр.д.№ 3035 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е разрешен спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между наследниците на П. И. П. и Т. П. К., е противопоставимо и на ищеца по настоящото дело Д. Д., въпреки че Д. не е бил страна по гр.д.№ 3035 от 2012 г., а е придобил имота от наследници на П. П. много преди завеждането на това дело през 2007 г. /с нотариален акт от 17.11.2004 г./. Принципът на противопоставимост на подобни права /в случая правата на лицата, в полза на които е било постановено решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, спрямо лицата, които не са били страни по това дело и са придобили права върху спорния земеделски имот от страни по делото и преди завеждане на това дело/, е възприет от ВКС в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 02.06.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл е и практиката на състави на ВКС, например решение № 96 от 27.05.2014 г. по гр.д.№ 5198 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.

По евентуално заявеното от ищеца Д. Д. основание за придобиване на правото на собственост върху спорния имот /придобивна давност от 17.11.2004 г. до 2018 г./ неправилен е изводът на въззивния съд, че ищецът няма правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, което да е годно да го направи собственик на имота по кратката придобивна давност от 5 години. Ищецът разполага с нотариален акт за покупко-продажба на имота № ..... от 17.11.2004 г., сключен с несобственици на този имот, който нотариален акт съгласно приетото в т.9 от ППВС № 6 от 1974 г. е правно основание по смисъла на чл.70 ЗС за осъществяване на добросъвестно владение върху имота. Поради това Д. Д. би могъл да придобие правото на собственост върху имота при владение, осъществено от него в продължение на 5 години.

Неправилен и в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е и изводът на въззивния съд, че установената от ищеца след сключване на договора за покупко-продажба от 17.11.2004 г. фактическа власт върху имота не представлява владение. Безспорно установено по делото е, че ищецът е установил фактическа власт върху чужд имот на основание сключения с несобственици на имота договор за покупко-продажба, в който случай важи презумпцията на чл.69 ЗС- счита се, че ищецът държи имота като свой до доказване на противното.

Правилен е обаче крайният извод на въззивния съд, че ищецът не е собственик на имота на заявеното от него евентуално основание- придобивна давност, осъществявана непрекъснато в периода от 17.11.2004 г. до 2018 г. Това е така, тъй като в конкретния случай 5-годишният срок по чл.79, ал.2 ЗС за придобиване на имота по давност е започнал да тече не от датата на покупката на имота с нотариалния акт № .... от 17.11.2004 г., а от датата, на която този имот е бил възстановен на наследниците на Т. К. с решението на ОСЗ- [населено място] от 19.12.2014 г., поради което към 2018 г. давностният срок все още не е бил изтекъл. Правилно /в съответствие с принципа в правото, че не тече давност срещу лице, което не може да предяви иск за защита на правото си на собственост, и в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС по този въпрос- например решение № 60108 от 22.11.2021 г. по гр.д.№ 3534 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 50093 от 13.01.2023 г. по гр.д.№ 4423 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 50047 от 11.09.2023 г. по гр.д.№ 2680 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 96 от 27.05.2014 г. по гр.д.№ 5198 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./ е приетото от съда, че давностен срок не тече по време на висящи и неприключили реституционни процедури за земеделски имот и че в конкретния случай този давностен срок е започнал да тече едва от датата на влизане в сила на решението на ОСЗ- [населено място] по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ.

Действително, исковата молба на ищеца не прекъсва неговата придобивна давност. Изтичането на давностния срок в хода на настоящото дело /изтичащ давностен срок на 19.12.2019 г. при заведено дело на 23.07.2018 г./ обаче не може да бъде взето предвид при решаването на настоящия спор за собственост, тъй като не се касае за настъпили в хода на делото факти, с които съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да се съобрази, а за възникване в хода на делото на ново основание за придобиване на собственост /изтекла придобивна давност от 19.12.2014 г. до 19.12.2019 г./, което ново основание не е заявено и не може да бъде заявено и разгледано в настоящото дело по реда на изменението на иска или по друг процесуален ред.

Предвид на всичко гореизложено, обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. Д. срещу Н. Т. иск за собственост като неоснователен, е правилно и следва да бъде оставенов сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 355 от 21.03.2022 г. по в.гр.д.№ 3240 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав.

ОСЪЖДА Д. Х. Д. от [населено място], общ.П., обл.П., [улица] да заплати на Н. Т. Т. от [населено място], общ.П., обл.П., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /пестотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.