Връщане на възнаграждение при спор за предаден технически проект

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * договор за изработка на инвестиционен проект * мотиви на въззивно решение * достоверна дата на постъпване на документ * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 266

Гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Татяна Костадинова т.д. № 2469/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 558/11.03.2024 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 494/11.07.2022 г. по в.т.д. № 286/2022 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 261610/17.12.2021 г. по т.д. № 1106/2020 г. на СГС са уважени предявените от „ЛТТ-91“ ООД срещу „ЗД ЗОНА“ ЕООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за връщане на платено възнаграждение в размер от 151 502,83 лв., дадено по договор за проектиране от 12.10.2018 г., и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер от 4 208,75 лв. за периода 09.03.2020 г. – 16.06.2020 г.
Касаторът „ЗД ЗОНА“ ЕООД моли за отмяна на въззивното решение на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи, че дължимото възнаграждение за изработената, приета от възложителя и полезна за него част от договорения резултат надхвърля платената сума, както и че невъзможността за пълно изпълнение на техническия проект се дължи на неоказано от кредитора съдействие за предоставяне на изходни данни от експлоатационните дружества. Заявява, че въззивният съд неправилно е приел за надлежно упълномощаването му да се снабди с изходни данни, като погрешно е тълкувал съдържанието на подписаното от възложителя пълномощно, което, освен че е било с краен срок, не е давало право за снабдяване с данните, а само за извършване на изрично изброени действия по съгласуване и одобрение на проектите. Допълва, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е възложил в негова тежест да докаже предаване на изработената част от техническия проект и че неправилно е приел този факт за недоказан въпреки заключението на техническата експертиза, изследвала разменената между страните електронна кореспонденция и установила идентичност на съдържанието на прикачените файлове с представените по делото части на проекта. Поддържа също, че изработеното не е било безполезно за поръчващия, доколкото преди прекратяване на договора последният е възложил на трето лице довършване на работата и е използвал вече изработените от касатора технически документи. Счита, че стойността на изработеното, надхвърляща платеното възнаграждение, му се дължи и при отказ на възложителя от договора. При изложените съображения касаторът моли за отмяна на въззивното решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба „ЛТТ-91“ ЕООД я оспорва. Сочи, че касаторът не е доказал изпълнение и предаване на техническия проект нито на електронен, нито на хартиен носител, както и че единственият приет и полезен резултат е разработеният работен устройствен план, възнаграждението за който не се претендира да бъде върнато. Допълва, че представените в хода на производството отделни непълни части на техническия проект са съставени за целите на процеса и че това не се опровергава от одобрението на работния устройствен план, изготвен на база изпълнената от касатора разработка, тъй като техническият проект не е част него. Поддържа, че въззивният съд правилно е приложил последиците от неизпълнената от касатора тежест на доказване на точното изпълнение. По възражението за забавата му като кредитор заявява, че няма нормативна пречка за упълномощаване на изпълнителя да събере изходните данни, което е и сторено, както и че преди получаване на изявлението за разваляне изпълнителят не се е позовал на липсата на такива данни като причина за забавеното си изпълнение, нито е отправил покана за набавянето им, а напротив - в хода на процеса е представил изработени части на техническия проект въпреки твърдяната липса на изходни данни. Ответникът по жалбата допълва и че въпросът за безполезността на изпълнението е ирелевантен, тъй като ищецът не е предложил изпълнение при получаване на изявлението за разваляне или в хода на процеса. С тези доводи моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „ЛТТ-91“ ООД срещу „ЗД ЗОНА“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за връщане на платено по договор за проектиране от 12.10.2018 г. възнаграждение в размер от 151 502,83 лв., дължимо поради разваляне на договора, а евентуално – поради отказ на възложителя по чл. 268 ЗЗД, и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер от 4 208,75 лв. за периода 09.03.2020 г. – 16.06.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Главницата е формирана като разлика между платената по договора за изработка сума и възнаграждението за признатите от ищеца като точно изпълнени дейности.
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 12.10.2018 г. между „ЛТТ-91“ ООД като възложител и касатора като изпълнител е сключен договор за изработка с предмет проектиране в три етапа – изработване на работен устройствен план (РУП), изработване на технически проект за сграда и одобряване на проектна документация; възложителят е поел задължение да заплати възнаграждение в размер от 5 000 евро за изработването на РУП и 90 000 евро – за останалата част от работата; договорено е изпълнението на отделните етапи да се извърши в срокове, чието течение се спира през времето, през което възложителят не е осигурил изходни данни по Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; възложителят е заплатил на изпълнителя възнаграждение в размер от 193 237,81 лв., като с исковата молба не оспорва точното изпълнение на РУП, както и част от изпълнението на втори етап и на допълнително възложени със споразумение от 22.07.2019 г. дейности; на 18.02.2020 г. възложителят е отправил до изпълнителя изявление за разваляне на договора поради забава в цялостното изпълнение на техническия проект и настъпила безполезност на договорения резултат, но преди това – на 20.01.2020 г., е сключил с трето лице договор със същия предмет. Според приетата по делото техническа експертиза изготвеният от касатора РУП впоследствие е бил използван от възложителя, а от това първоинстаницонният съд е заключил, че към момента на отправяне на изявлението за разваляне интересът от изпълнение на договора не е бил отпаднал и за надлежното упражняване на правото на разваляне е било необходимо предоставянето на срок за изпълнение, което не е сторено. Счетено е също, че работата по изготвяне на техническия проект, макар и със забава, е била изпълнена и предадена на възложителя чрез електронни писма, съдържащи прикачени файлове. Този извод е основан на експертизата, изследвала размяната на електронна кореспонденция между страните, както и на обстоятелството, че възложителят е ползвал разработката на РУП при повторното внасяне на проекта за одобрение, което според първоинстанционния съд доказва получаването на частите от техническия проект. Така съдът е приел, че потестативното право на разваляне не е надлежно упражнено и че платеното възнаграждение е по-малко от стойността на действително извършените и полезни за кредитора работи (152 281 лв.), поради което не се дължи връщане на даденото нито на основание разваляне на договора, нито поради отказ на възложителя по чл. 268 ЗЗД. С тези мотиви исковете са отхвърлени.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи претенциите, въззивният съд е приел за недоказано, че изпълнителят е изработил и предал на възложителя частите от техническия проект, остойностени в техническата експертиза. В тази връзка съдът е намерил за ирелевантна идентичността между внесения от възложителя за одобрение РУП и разработката на РУП, изготвена от изпълнителя, като е посочил, че процедирането по РУП няма отношение към изпълнението на техническия проект, а данни за внасяне от изпълнителя за одобрение на технически проект няма. Отделно съдът е приел, че точното изпълнение на задължението за изработване на техническия проект включва и предаването му на хартиен носител, каквото предвид липсата на съставен протокол е счетено за недоказано. Допълнил е, че не са ангажирани доказателства за действителното изпращане по електронен път на представените в процеса разработки на отделни части от техническия проект, тъй като експертизата е извършила проверка само на електронните писма, но не и на съдържанието на изпратените с тях файлове, нито е изследвала идентичността между последните и представените от ответника в хода на процеса части от проекта. Относно снабдяването с изходни данни съдът е изложил, че възложителят не е в забава на кредитора да предостави такива, тъй като надлежно е упълномощил изпълнителя за извършване на действия по тяхното набавяне. В подкрепа на тезата, че изпълнителят е следвало сам да се снабди с изходните данни, въззивният съд е посочил разпоредбата на чл. 4.2 от договора, с която е уговорено допълнително възнаграждение за сторените от проектанта разноски за одобряване и съгласуване на разработките. Съобразен е и фактът на подадено от служител на изпълнителя като пълномощник на възложителя заявление за предоставяне на изходни данни, както и е отчетено, че изпълнителят не е уведомил възложителя за невъзможността да набави изходните данни без негово съдействие.
По въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване:
1. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства съвкупно и в тяхната логическа връзка, като основе решението си на цялостния им анализ, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля, както и да обсъди доводите на страните, като изложи собствени мотиви по съществото на спора.
Според мотивите към т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи да разреши спора в рамките на наведените оплаквания чрез преценка на събраните доказателства и/или чрез събиране на нови доказателства и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. При ограничението на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд може да приеме различна фактическа обстановка и след събиране на нови доказателства в условията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, включително служебно, когато поради нарушение на процесуалните правила е останал неустановен факт, подлежащ на доказване чрез използване на специални знания. Във всички случаи въззивният съд трябва да обсъди всички събрани по делото релевантни доказателства и заявените от страните доводи, като при използване на института на препращането по чл. 272 ГПК той следва да изложи съображения по наведените с жалбата конкретни оплаквания ( Решение № 386/30.06.2025 г. по к.гр.д. № 2287/2024 г. на ВКС, ГК, І отд., и цит. там).
В отговор на поставения въпрос може да се обобщи, че дейността на въззивния съд е решаваща, а не контролна, и правилното й осъществяване предполага мотивиране на всеки решаващ извод – чрез собствени фактически и правни доводи, когато изводът е различен от този на първоинстанционния съд, или чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК и отговор на наведените с жалбата възражения, когато изводите на двете инстанции съвпадат. Ако е заявено оплакване за неизясняване на делото от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, и ако тези пороци се дължат на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, въззивният съд е длъжен да събере поисканите доказателства или доказателствата, които се събират служебно, като след съвкупен анализ на всички относими доказателства да изложи установената от него фактическа обстановка.
2. Наред с това е допуснато обжалване и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за отговор на въпроса кой е критерият за определяне на носителя на задължението за предоставяне на изходни данни по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредбата).
Инвестиционното проектиране има три фази - идеен, технически и работен проект, като според конкретното задание и вида на обекта то може да включва всички или някои от посочените фази. Последните се определят от възложителя със заданието за проектиране (чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата), а изпълнението им предполага снабдяване на проектанта с изходни данни, включително със становища и данни от съответните експлоатационни дружества за свързване на вътрешните мрежи и инсталациите на обекта с мрежите на техническата инфраструктура. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата изходните данни се прилагат към заданието за проектиране, което означава, че осигуряването им е в тежест на възложителя, който изготвя заданието.
Задължението за набавяне на изходни данни има технически характер и не е с оглед личността. Кой ще го изпълни, е въпрос, незасягащ обществения интерес, а само отношенията между страните по договора за проектиране. Поради това нормативното му възлагане в тежест на инвеститора не е императивно и с оглед свободата на договаряне няма правна пречка изпълнението му да бъде вменено другиму, включително на проектанта. В последния случай това може да се извърши с договора за проектиране или с отделно съглашение, за чието съществуване косвено може да индикира и снабдяването на проектанта с пълномощно за представляване на възложителя пред органите, длъжни да предоставят съответните изходни данни.
Следователно носителят на задължението по чл. 12, ал. 2 от Наредбата се определя конкретно според фактите – при липса на изрична уговорка задължението тежи върху възложителя, но правно допустимо е то да бъде вменено на изпълнителя, в който случай съдействието, което възложителят дължи, е снабдяване на изпълнителя с представителна власт, ако такава е необходима за легитимацията му пред третите лица, дължащи предоставяне на данните.
По съществото на касационната жалба:
Предявеният главен иск е за връщане на даденото по договор за проектиране, който е развален, а евентуално – прекратен с отказ на възложителя по чл. 268 ЗЗД.
За да възникне вземане за връщане на даденото на първото заявено основание, е необходимо да се установи, че договорът е надлежно развален, както и че платената от възложителя сума надхвърля възнаграждението, дължимо за вече изпълнената според уговореното работа, която има полезност за възложителя (или чиято полезност е отпаднала по причина, за която длъжникът не отговаря). Във втория случай – при основателен отказ на възложителя от договора, вземане за връщане на даденото ще възникне при превишение на стойността на платеното възнаграждение над стойността на изпълнената до момента работа (независимо от нейната относителна обособеност като полезен продукт), стойността на направените за изпълнението й разходи и очакваната печалба.
Поради това за правилното решаване на делото въззивният съд е следвало да направи преди всичко преценка изпълнен ли е дължимият резултат и в каква степен – този факт има отношение както към правото на разваляне, така и към определянето на подлежащата на връщане сума, в случай че се установи прекратяване на облигационната връзка. Доколкото фактът е спорен, а страните са навели различни доказателства за установяването му, съдът е бил длъжен да обсъди всички от тях в съвкупност и съобразно наведените оплаквания.
От доказателствата по делото се установява, че по силата на процесния договор за проектиране изпълнителят се е задължил да изпълни три основни дейности: разработване на работен устройствен план – РУП (чл. 1.1), разработване на технически проект с посочени в договора части (чл. 1.2) и извършване на действия по одобряване на проектната документация на техническия проект (чл. 1.3). За първия етап е договорено възнаграждение от 5 000 евро без ДДС, за втория и третия – 90 000 евро без ДДС. Наред с това с допълнително споразумение изпълнителят е поел задължение да извърши заснемане и оценка на дървесна растителност (3 000 лв. без ДДС), транспортно проучване (12 000 лв. без ДДС), консултантски действия при съгласуване на РУП (11 500 евро без ДДС) и обемно проучване (9 400 лв. без ДДС). Безспорно е, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил възнаграждение в общ размер от 193 237,81 лв.
Възложителят признава точно изпълнение на дейността по изработване на РУП, част от дейностите по допълнителното споразумение (заснемане и оценка на дървесна растителност, транспортно проучване), както и част от дейността по изработване на технически проект – примерно разпределение на помещения по някои от нивата на проектираната сграда, остойностено от ищеца на сумата от 10 000 лв. без ДДС, или общо са признати за извършени дейности на стойност 41 734,98 лв. с ДДС. От своя страна изпълнителят е въвел твърдението, че към момента на отправяне на изявлението за разваляне е разработил всички части от техническия проект, чието изработване е било възможно без дължимите от възложителя изходни данни, и е предал разработките чрез електронни писма с прикачени файлове. За доказване на твърденията си той е представил като писмени доказателства разработки на техническия проект по част Архитектура, част ОВК, част Енергийна ефективност, идеен проект – част Конструкции и част Електротехническа, цветен албум, възпроизведена на хартиен носител електронна кореспонденция и магнитен носител (диск), съдържащ документи, които според ответника са предмет на тази кореспонденция.
Достоверността на датата на представените от изпълнителя технически разработки, фактът на предаването им по електронна поща и идентичността между изпратените по електронна поща документи и преписите, представени с отговора, са оспорени от възложителя (оспорването е конкретизирано в първото съдебно заседание чрез оспорване изцяло на факта на получаване на електронните писма и на съдържанието на файловете, прикачени към тях, както и с молба от 29.04.2021 г.). Във връзка с това по искане на изпълнителя е допуснато изслушване на експертиза за отговор на въпроса дали представените с отговора преписи от електронни писма са получени от възложителя, както и техническа експертиза, която да остойности работата по изпълнение на частите от техническия проект.
Според заключението на техническата експертиза представените с отговора части от техническия проект са изработени в различна степен, като стойността на дължимото възнаграждение съобразно степента на изработеното е 152 281 лв. При разпита си вещото лице заявява, че не е изследвало съдържанието на документите, изпратени като прикачени файлове с представените от ответника електронни писма. Заключението е оспорено от ищеца, включително с твърдението, че остойностените части от техническия проект не са били предадени от изпълнителя нито с протокол, нито чрез електронните писма, като е поискано изслушване на ново заключение, което да остойности само тези разработки, за чието действително предаване са налице данни.
Същевременно според експертизата, изследвала съдържанието на електронната кореспонденция, между страните са разменени електронните писма, чийто преписи са представени от ответника. При разпита си обаче вещото лице е уточнило, че изпратените с писмата прикачени файлове са налични и се отварят, но не са приложени към заключението и съответно не са визуализирани там, т.е. няма извод относно тяхното съдържание и относно идентичността им с представените от ответника и изследвани от вещото лице-проектант преписи. В тази връзка ищецът е направил искане за допълване на заключението чрез представяне на съдържанието на прикачените файлове, което искане е уважено от първоинстанционния съд срещу заплащане на допълнителен депозит за вещото лице. Последният е платен в срок, но поради непредставяне на документа за заплащането му определението за допускане на допълнителната експертиза е отменено. С въззивната жалба възложителят е поискал отново изслушване на заключение относно съдържанието на прикачените файлове, както и допълнителна експертиза, която да изследва стойността и годността само на разработките, чието предаване е действително извършено чрез електронната кореспонденция. Исканията са отхвърлени с аргумент, че не се цели установяване на нови или новоузнати обстоятелства.
Отговорът на въпроса дали процесните писма са изпратени и получени предполага да бъде установено цялостното им съдържание, особено когато прикаченият файл е именно документът, на който страната се позовава. Поради това експертизата, изследвала само факта на изпращане и получаване на писмата, но невизуализирала съдържанието на прикачените файлове, е била непълна, тъй като не е отговорила в цялост на поставения въпрос - дали писма със съдържание, идентично със съдържанието на представените от ответника по делото преписи, са били действително разменени между страните. Въззивният съд, сезиран с оплакване за неправилно установяване на факта на изпращане на проектите по електронен път, е следвало да съобрази непълнотата на заключението и да постанови допълването му, преди да приложи последиците на доказателствената тежест срещу страната, позовала се на електронната кореспонденция, още повече след като е достигнал до иначе верните изводи, че изпълнителят е могъл да престира с оглед надлежното му упълномощаване за снабдяване с изходни данни и че изработването на РУП само по себе си не индикира за изготвяне на процесните части от техническия проект. Това правомощие е в съответствие с разяснените с отговора на въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК задължения, които въззивният съд има при наведен довод за погрешно установен факт и то от категорията на фактите, установими чрез специални знания посредством служебно назначаване на експертиза.
В случая обаче съдът е формирал фактическите си изводи, без да анализира всички представени по делото доказателства и в частност – без да изследва съдържанието на прикачените файлове към разменената от страните електронна кореспонденция, грешно позовавайки се на преклузия, която не би могла да настъпи по отношение на вече поискан доказателствен способ, който не е бил изпълнен в цялост, а и който би следвало да бъде служебно приложен, когато страната се позовава на електронна кореспонденция, чието съдържание съдът не може да установи без специални знания.
Поради това касационният довод, свързан с необсъждане на всички доказателства относно изпълнението на проекта, е основателен. Допуснатото нарушение обаче не може да бъде отстранено без извършване на допълнителни процесуални действия по установяване на съдържанието на спорните документи, изпратени по електронен път. Това налага да бъде изслушана допълнителна експертиза, която да изследва съдържанието на файловете, прикачени към разменената между страните електронна кореспонденция, и да отговори на въпроса дали то е идентично със съдържанието на преписите, представени от ответника в настоящия процес и изследвани от техническата експертиза. Ако е налице разлика между документите, изпратени по електронна поща (доколкото не се твърди друг начин на предаване), и тези, остойностени вече от техническата експертиза, ще бъде необходимо да се извърши нова оценка на степента на изпълнение и на дължимото възнаграждение за изработване на онези части от техническия проект, които са предадени с прикачените файлове. Тази оценка ще послужи за формиране на извод дължи ли се връщане на полученото възнаграждение, в случай че се установи съществено неточно в количествено отношение изпълнение, обусловило разваляне на договора.
Тъй като се налага извършване на съдопроизводствено действие по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноски за настоящото производство съобразно приетия от него изход от делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 494/11.07.2022 г. по в.т.д. № 286/2022 г. на АС-София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.